За автора на „Лили Марлен“

С малко трудоемки преговори около цената в лятната жега напоследък набавих синьото тумбесто томче на германския писател Ханс Лайп (1893-1983) Das Muschelhorn, 554 страници, с реклама на други книги на автора, J.G. Cotta,sche Buchhandlung Nachfolger, Stuttgart, 1941, (Раковината), изглежда без обложка.

Чак вкъщи разбрах, че Лайп е написал стиховете на „Лили Марлен“, първия германски шлагер, любима песен на Вермахта през Втората световна война. Знае се, че втората жена на композитора на песента, Норберт Шулце (1911-2002 г.), била българската певица, актриса и сценаристка Ива Ваня (всъщност Иванка Янакиева) (1905-91 г.).

Тъй като на български сведенията за Лайп са оскъдни, противоречиви и често неверни, по-долу ще споделя най-важното за този творец.

Лайп е родом от Хамбург и е син на бивш моряк и пристанищен работник. Завършва местното училище за подготвителни учители (1914 г.) в родния си град и става учител по физкултура и религия. През 1915 г. го призовават под знамето, бие се на Източния фронт и в Карпатите. Раняват го и през 1917 г. го обявяват за нвс (негоден за военна служба).

Ханс Лайп се връща към учителското поприще, но същевременно започва да публикува кратки истории в хамбургските вестници. Талантите му са много: пише критични статии за изкуството и същевременно се изявява като художник-график. (През 1919 г. организира първата си изложба, като по това време живее като бохема.) През 1920 г. излиза първата му книга, която като повечето от творбите му е илюстрирана от него. („Раковината“ притежава една нимфа върху синята корица, която е навярно от него.)

Успоредно с работата му върху своите литературни творби, които през 30-те и 40-те години достигат големи тиражи, Лайп твори като художник, график и скулптор.

Доколко е бил близо до новата власт свидетелства фактът, че на 1 септември 1942 г. е удостоен от Адолф Хитлер (1889-1945 г.), заедно с още 50 други писатели и сценаристи с Военния кръст за заслуги 2-ра класа без мечове. (След войната съюзниците не го преследват и той се оттегля в Швейцария, кантон Тургау.)

Творчеството на Лайп се състои от романи, разкази, стихотворения, театрални и радиопиеси и киносценарии. Преобладаващи теми са морето и мореплаването.

Според германските коментатори Ханс Лайп написва първите 3 строфи за станалата сетне знаменита песен „Лили Марлен“ [Vor der Kaserne, Vor dem grossen Tor, Stand eine Laterne Und steht sie noch davor] в нощта на 3-и срещу 4-и април 1915 г., преди заминаване за Руския фронт, докато носи караулна служба пред Гвардейско-пехотната казарма на Шосещрасе в Берлин. Стиховете били по-късно придружени от мелодия, която потънала в забрава.

През 1937 г. той добавил към стихотворението „Песента на един млад часовой“ още 2 строфи и го включил в сборника „Малката пристанищна хармоника“ (Хамбург, 1937 г.) Как Шулце попада на книжката, как се ражда името на песента (дали става дума за 2 момичета Лили (според някои прекалено съмнителни източници Лили била племенница на Фройд (1856-1939)) и Марлен?) и как Лале Андерсен (1905-72 г.), родом от Времерхафен, става безсмъртна изпълнителка на песента, излъчвана от Войнишкия предавател „Белград“, който баща ми (1909-90), „окупатор в Македония“ от есента на 1942 до 09.09.1944 г. в Свищовския полк, слушал на вечерна проверка ката божа вечер, е друга, дълга, достойна за таланта и сладкодумието на сладкодумната Шехерезада история, а не за мен.

Преди да завършва този, започнал с една закупена в края на лятото антикварна книга, малко дългичък откъслек, следва да добавя, че през 1957 г. Лайп написва стихотворение за младите следотърсачи (напоследък у нас те се наричат скаути) „Und irgendwo die Steppe„, което, снабдено с мелодия от Ерик Мартин (1936-2017), днес се е превърнало в тяхна общонародна песен.