Юнг за Хитлер: Той е подсъзнанието на 78 милиона германци

Ако потърсите в някоя търсачка „Карл Юнг и нацизма“, вероятно ще намерите огромен брой статии, които твърдят за психолога, че е изпитвал ненавист към евреите и е симпатизирал на национал-социалистите. Мнозина сайтове го порицават или оневиняват. Много други го възхваляват като арийски герой на кръвта и почвата. Понякога е изключително трудно да се направи разлика между двете гледни точки. Какво може да се направи с тази полемика? Какви доказателства има срещу известния швейцарски психиатър и някогашен близък приятел, студент и колега на Зигмунд Фройд?

Истината е, че има немалко доказателства за подобно отношение от страна на Юнг. За разлика от Ницше, чиито творби нарочно са редактирани от национал-социалистите, включително от собствената му сестра, Юнг няма нужда да бъде четен извън контекст, за да бъде разчетен като антисемит. Няма ирония в неговата статия от 1934 г. „Състоянието на психотерапията днес„, в която той се възхищава на национал-социализма като „невероятен феномен“ и пише, че „арийското подсъзнание има по-висок потенциал от еврейското„. Това е само едно от редица подобни изявления, както демонстрира историкът Андрю Самюелс (Andrew Samuels).

Един защитник на Юнг признава в колекция от есета, кръстена „Задържалите се твърде дълго сенки“ (Lingering Shadows), че Юнг е бил „подсъзнателно инфектиран от нацистите„. В отговор психологът Джон Конгър (John Conger) пише: „А защо тогава да не кажем, че той е бил подсъзнателно инфектиран от антисемитски идеи“ – много преди национал-социалистите да дойдат на власт.  Той е изказвал подобни идеи още през 1918 г. Също като философа Мартин Хайдегер (Martin Heidegger), Юнг е обвиняван, че е използвал професионалните си връзки през 30-те години, за да запази статута си и е предавал еврейските си колеги, когато те са били прочиствани.

Въпреки това неговият биограф Деирдре Беър (Deirdre Bair) твърди, че името му е ползвано, за да се обосноват преследванията без неговото съгласие.  Марк Върнън (Mark Vernon) пише в The Guardian, че Юнг бил гневен „най-малкото, тъй като той всъщност се е борил, за да запази германската психотерапия отворена за еврейски лица“. Беър също разкрива, че Юнг „е бил свързан с два опита да се премахне от власт Хитлер като фюрерът бъде обявен от водещ психолог за луд. И двата не постигат нищо„. И за разлика от Хайдегер, Юнг силно е отричал антисемитските възгледи по време на войната. Той е „защитавал еврейски анализатори„, пише Конгър, „и е помагал на бежанци„. Също така по време на войната е работил за ОСС, предшественика на ЦРУ.

Неговият вербовчик Алън Дълес (Allen Dulles) споменава за „дълбоката антипатия на Юнг към това, за което се борят нацизма и фашизма„. Дълес също така загадъчно отбелязва, че „вероятно никой няма да разбере точно колко много проф. Юнг помогна на съюзниците да спечелят войната„. Тези противоречия в думите, характера и действията на Юнг са меко казано объркващи. Те обаче са подходящ контекст, в който да бъдат прочетени наблюденията на Юнг за германския диктатор Адолф Хитлер. Днешните нео-нацисти често се възхищават на Юнг заради предполагаемата характеризация на Хитлер като „Вотан“ или Один – едно сравнение, които предизвиква възхита в нео-паганистите. Също както тогавашните германци, и те използват древните пред-християнски религиозни системи, за да обосноват модерния си расистки национализъм.

BASA-3K-15-394-1-Adolf_Hitler.jpeg.jpeg

В есето си от 1936 г. „Вотан“ Юнг описва стария бог като сила сам по себе си, „персонификация на физическите сили„, която преминава през германския народ „към края на Ваймарската република“ – през „хилядите безработни„, които към 1933 г. „маршируват вече десетки хиляди„. Юнг пише, че Вотан „е богът на бурята и яростта, отприщвача на страсти и на любовта към битката. Нещо повече, той е суперлативен магьосник и артист на илюзията, който е запознат с всички тайни с окултна природа„. При персонификацията на „германското психе“ като гневен бог, Юнги стига до там да напише: „Ние, които стоим отвън, съдим германците прекалено много, сякаш те са отговорни лица, но може би всъщност е по-близо до истината да ги възприемаме също и като жертви„.

Пер Браск (Per Brask) коментира, че „човек се надява, явно противно на надеждата, че Юнг не е възнамерявал“ неговите изказвания да бъдат ползвани „като аргумент за изкупление на германците„. Независимо от намеренията му, мистичното му обличане в раса на подсъзнанието във „Вотан“ съвпада перфектно с теориите на Алфред Розенберг (Alfred Rosenberg)  – „главният идеолог на Хитлер“. Както всичко, свързано с Юнг, ситуацията е сложна. В интервю от 1938 г., публикувано в списание Omnibook Magazine през 1942 г., Юнг повтаря много от тези идеи, сравнявайки преклонението на германците към Хитлер с желанието на евреите да дойде Месията, „характеризация на хора с комплекс за малоценност„. Той описва силата на Хитлер като вид „магия„. Но тази сила съществува само защото „Хитлер слуша и се подчинява…„:

Неговият Глас е нищо повече от неговото подсъзнание, в което германските хора са проектирали самите себе си. Това е подсъзнанието на седемдесет и осем милиона германци. Това го прави силен. Без германците той би бил нищо.

Наблюденията на Юнг са бомбастични, но не са ласкави. Хората може да са обладани, но това е тяхната воля, която нацисткият лидер изпълнява, а не своята, твърди той. „Истинският лидер винаги бива воден„. Той дори отива по-далеч и рисува още по-тъмна картина, след като е наблюдавал отблизо Хитлер и Мусолини заедно в Берлин:

В сравнение с Мусолини, Хитлер остави в мен впечатлението на вид дървено скеле, покрито с плат, автомат с маска, като робот или маска на робот. По време на цялото действие, той никога не се засмя. Беше сякаш той е в лошо настроение, мусейки се. Не показа никакви човешки признаци.

Изражението му беше това на нечовешка праволинейна цел, без никакво чувство за хумор. Изглеждаше сякаш е двойник на истинска личност и че човекът Хитлер може би се крие вътре като апендикс и нарочно се крие така, че да не попречи на механизма.

С Хитлер нямате чувството, че сте с човек. Вие сте с човек на медицината, форма на духовен съд, полу-бог или по-добре, мит. С Хитлер вие сте уплашени. Знаете, че никога няма да можете да разговаряте с този човек, тъй като няма никого там. Той не е човек, а колектив. Той не е индивид, а цяла нация. Приемам, че е буквално вярно, че той няма нито един личен приятел. Как може да говориш насаме с цяла нация?

Прочетете пълното интервю от 4 страници тук. Юнг продължава да обсъжда в детайли възраждането в Германия на култа към Вотан, „паралела между библейската Тройца… и Третия Райх“ и други особени юнгиански формули. Интервюиращият Х.Р. Никерборгер (H.R. Knickerbocker) заключава от анализа на Юнг, че „психиатричното обяснение на нацистките имена и символи може да звучи на профана фантастично, но може ли нещо да бъде толкова фантастично, колкото простите факти за нацистката партия и нейния фюрер? Бъдете сигурни, че има много повече за обяснение за тях, отколкото просто да ги наречем гангстери„.

Facebook Comments

1 Comment

  1. гн.Георги Драганов, чта ви много внимателно, защото виждам , че имате будно самосъзнание и аналитичност,неща изключително важни, но не мога да приема, че такъв човек слага думите: ‘/в която той се възхищава на национал-социализма като „невероятен феномен“ /в кавички, защото те не са лъжливи и наистина е Феномен!!
    Що до Юнг, едвали има ГЕНИИ човек, раждан през 20в.Юнг е бог,не защото съм психолог и аналитик, а защото, каквото е дал на света като творчество,никой р.не е дал!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.