Обезлюдяването на древния свят

Автор: O. Davies

The Depopulation of the Ancient World
Публикувано първоначално: Theoria: A Journal of Social and Political Theory, No. 2 (1948), pp. 76-86
Published by: Berghahn Books in association with the Faculty of Humanities, Development and Social Sciences, University of KwaZulu-Natal, South Africa

(Обръщение, направено в университетския клуб в Дърбан пред Историческата асоциация в Пиетермарицбург, юни 1948 г.)

Избрах тема, която може да се изглежда, че е от изцяло академичен интерес, отдалечен от днешното време и място. Въпреки това тя е такава и привлича вниманието на изследователите и днес и има повече от едно скорошно изследване върху нея вероятно заради нейното отношение към съвременните проблеми на населението, бюрократичния ръст, западането на свободата на индивида и така нататък. Добре известно е, че историческите проблеми привличат вниманието и започват да бъдат разбирани чак след като съвременните обстоятелства могат да хвърлят светлина върху тях. Така в тази дискусия пред нас историкът, икономистът и социологът могат да се обединят. И тези, които настояват на концепцията за исторически цикли като Шпенглър и донякъде Тойнби усещат, че някои уроци все още могат да бъдат научени от късната Римска империя. Упадъкът на древния свят е огромна тема, която би изисквало няколко тома, за да бъде поднесена адекватно. Затова аз се опитвам тази вечер да се огранича до специфичния проблем на обезлюдяването и умствената стагнация. Дори и тези неща мога да илюстрирам бегло и искам вместо това да дискутирам техните физиологични и психологически причини, вместо да се шляя около фактите, които ще спомена възможно най-кратко, стига те да бъдат установени.

Целият средиземноморски свят преминава през последните векове на старата ера и първите векове на новата ера отличителен числен спад на населението. този спад първо удря най-цивилизованите райони. Гърция започва да става рядко населена към 200 г. пр.н.е., в Италия можем да проследим началото на упадъка към 150 г. пр.н.е. и проблемът с населението става сериозен към 20 г. пр.н.е. За другите региони има по-малко позитивни доказателства – градовете в Анатолия започват да западат през втори век от н.е. Африка и Египет са били считани за изключително плодовити но въпреки това техните населения изглежда не са били нещо повече от непроменливи.

Обезлюдяването е усетено първо, по политически и икономически причини, в провинцията, където земеделието за собствена издръжка на селяните в Гърция от IV век пр.н.е., в Италия през II и вероятно по-късно в други региони отстъпва на капиталистически ферми и малки плантации, често обработвани от роби. Това донякъде се дължало на постоянното водене на войни. Когато собствеността на селяните била опустошавана, те нямали нужните запаси, за да се поддържат живота си и да възстановят имотите си за култивиране. Дори там, където земята оставала непокътната от страна на врага, военната повинност отнемала селяните от нивите им в продължение на години, а вълненията на войнишкия живот им давали малко поводи да се завърнат към монотонността на примитивното земеделие. В същото време шансовете за сдобиване с богатство са били добри на пазара на вино, зехтин и добитък. По този начин древният свят е оставял малко възможности за инвестиции с относителна сигурност, имало е търсене на земя от тези, които имат пари и селяните са могли да вземат добра цена за нея. През II прв.н.е. римското правителство е трябвало да осигури отглеждането на житни култури в своите провинции, за да могат жителите на италийския полуостров да се занимават с по-доходоносни употреби на земите си.

Roman_Republic_Empire_map.gif
Територията на римската държава – от кралство, през република до империя. Източник: Vox

Обезлюдяването обаче се разпространяло от провинцията и провинциалните градове към големите градове. В това отношение древният свят контрастира с модерния, в който големите градове растат непрекъснато за сметка на останалата част от обществото. Рим предлагал всички възможни атракции на една столица, безплатна храна за бедните и множество забавления и със сигурност имало постоянна миграция от всички краища на империята. Въпреки това през първите два века на новото хилядолетие употребата на зърнени храни и следователно населението на града изглежда е намаляло с повече от половина.

Едновременно и може би свързано с намаляването на населението е и сериозно намаляване на умствената бдителност и прогресивност. Знаем за много малко технически и индустриални подобрения през първите четири века на новото хилядолетие и малкото, които съществуват, са се разпространили бавно. Откритията се правели в лаборатории. Херон Александрийски през I в. пр.н.е. бил напреднал с приложенията на парната машина, а още през III в. пр.н.е.  водното задвижване на мелници било познато. Въпреки това нито парата, нито водната сила били приложени на практика. Някои от първите алхимици направили важни емпирични открития в химията, но не продължили напред. Въпреки това опитните роби не били толкова евтини, за да направят техническия напредък по-малко доходоносен.

Иновациите дори са били официално обезкуражавани. Когато някой твърдял, че е открил ковко стъкло (вероятно алуминий), неговата работилница била разрушена от властите не защото е бил шарлатан, а защото новият материал би намалил цената на ценните метали злато и сребро. Император Веспасиян също така попречил на приемането на някои машини за вдигане на големи камъни, тъй като те биха отнели възможността за работа на бедните.

Нагласата на Римската империя е била стереотипната бюрократщина. Типичен пример за това е Адриановия вал в Англия. Правилото било, че укрепленията се строят с четири врати, но едно от укрепленията било разположено така, че едната страна се опирала до пропаст. Въпреки това била сложена порта към пропастта при все пълната липса на смисъл. Този пример е символичен за все по-засилващата се бюрократизация, която нахлула във всички сфери на живота.

Римските императори, нетолерантни към неефективността и изпаднали в невъзможност да разберат, че посредникът заслужава своя пост, се месели все повече в местната автономия. Те наложили на целия средиземноморски свят тоталитарна система, вдъхновена от Египет. Там тя била приложена за пръв път в земеделието, опирайки се на нуждата от контрол над напоителните канали и била приложена и в другите сектори на икономиката от комерсиално настроена династия. Римската бюрокрация ставала все по-тромава и корумпирана докато просто Западната империя не пропаднала от самата си инерция пред властта на енергични и безскрупулни феодални деспоти. На изток свещениците, опирайки се на влиянието си над пролетариата, успели в това да възстановят и измъкнат местната автономия от лапите на императора.

Предложените обяснения за упадъка на древната цивилизация може грубо да бъдат групирани като материални и психологически. Някои не могат да бъдат класифицирани изцяло в която и да е от двете категории. Аз ще предложа, че дори изцяло физическия факт на обезлюдяването може да се дължи отчасти на психологически проблеми. Най-очевидната материална причина е разпространението на определени ендемични болести. От масовите днес, сифилисът може да бъде отписан, тъй като опитите да бъде доказано наличието му в пред-колумбова Европа са се провалили. Дифтерията може да бъде идентифицирана в древните медицински писания, но не е била масово разпространена. Коремният тиф е по-малко вероятен – въпреки че вероятно е бил познат, изглежда не е бил масов проблем. Дали това се дължи на почти инстинктивното привличане на средиземноморските хора към чистата вода и тяхното избягване на млякото или защото тяхната диета е била толкова нехигиенична по други начини, че са се запичали. Научаваме за някоя чумна епидемия от време на време, която е причинила сериозна смъртност. Не е сигурно дали те са били бубонна чума, тиф, холера или вариола. Но тези болести определено не са станали ендемични и плъховете още не са достигнали Европа. Някои чуми изглежда са имали по-дълготрайни ефекти, отколкото бихме предположили. Например, смята се, че Римската империя никога не се е възстановила от тази от 170 от н.е. Енергични хора биха се възстановили в рамките на няколко години. Ако римляните след тази дата и вероятно атиняните след 429 г. пр.н.е. явно не са, то те може вече да са били в упадък. Като цяло чумата не е била често срещана в древния свят, тъй като организацията на обществото е била достатъчно напреднала, за да се противопостави на местни огнища на болести. Маларията без съмнение се е разпространявала в древни времена. Има причина да се смята, че тя не е достигнала Гърция преди V век пр.н.е. или Италия до по-късен момент (може би в повечето части не преди II в. пр.н.е.). Нейното разпространение може да се дължи на и да е било подсилено от всички изброени по-горе феномени. Тя сериозно съкращава човешкия живот. Вероятно увеличава стерилността, със сигурност увеличава детската смъртност. Тя също има подчертано морални ефекти, инертност, липса на оригиналност и страхливост. Нещо повече, древните не са знаели достатъчно добра превенция или лек.

greek_peasant.png
Елински земеделец.

Явно не са били с достатъчно чувствителна кожа, за да бъдат накарани да се борят срещу комарите, което поне би поддържало под контрол маларията. Но маларията не може да е била нещо повече от допълваща причина за упадъка на древната цивилизация. Вероятно е била широко разпространена в Гърция, където застоялата вода близо до брега е била трудна за пресушаване. Няколко части на Италия може да са били силно маларични. Но е трудно да повярваме, че Рим би останал столица на империята, ако там маларията е била често срещана. Унищожението на Кампания се обяснява не толкова с упадъка на култивацията през II в. пр.н.е., колкото с прекъсването на акведуктите през VI в. от н.е., което превърнало цялата страна в тресавище, идеално за развитието на комарите. Маларията няма как да е станала ендемична в цялата империя или дори в големи части от нея. Защото иначе как би престанала да бъде ендемична, особено в онези части на Испания, Италия и Франция, които стават процъфтяващи центрове на средновековната култура? Нещо повече, въпреки че нашите незадоволителни статистики скриват, че очакването за дълга продължителност на живота е била по-ниска в древния свят от днес, тя не е била толкова ниска колкото в маларийните региони днес (1948 г., бел. прев.).  Гонореята явно е била широко разпространена в древния свят. Тя може да предизвика безплодие и така може да е била допълващ фактор към обезлюдяването. Но то едва ли може да е засегнало умственото и морално състояние на древните. Скорошни проучвания показват, че прекаляването с топли бани е довело до висока степен на временна стерилност. Римляните вероятно са се къпели по-често и с по-топла вода от повечето западноевропейци днес. Навикът да се къпят не е бил ограничен само до жителите на градовете, но е бил често срещан и сред войниците и селяните. Има обаче твърде малко доказателства, че топлите бани имат вредни психологически ефект.

Туберкулозата се споменава в древни медицински писания и на други места. Днес тя е разпространена сред балканските селяни, дължаща се на несанитарни места за спане. Подобни обстоятелства вероятно са били в сила и в древния свят. Съмнявам се, обаче, дали това би оказало сериозен ефект върху не-залязваща цивилизация, тъй като тя премахва по-слабите членове на обществото и би трябвало да остави изключително силен отпечатък. Нашите данни за детската смъртност в древния свят са безполезни. Въпреки това мнозина от нас допускат, че тя е била висока, макар и не толкова висока, колкото през средновековието. Случаите, в които всички четири деца загиват преди да достигнат юношество са симптоматични, но не решаващи. Всъщност имаме много повече доказателства да смятаме, че раждането е водело до много жертви. Статистиките, събрани от части от древна Италия подсказват, че смъртността между 16 и 30 години е била пет пъти и половина по-висока от тази в Прусия през XIX век. От тези смърти, 60% са били на жени. Данните се отнасят само за онези, които са били достатъчно богати, за да си позволят надписи на гробовете и, вероятно, следователно медицинска помощ. В модерна Албания традицията не позволява на жената да лежи повече от ден или два след раждане на дете. Това често води до вътрешни усложнения и стерилност. Не знам дали тази практика е била често срещана в Римската империя, но Албания е запазила множество реликви от старата балканска цивилизация. Там, където земеделската работа пада върху жените е естествено техните съпрузи биха могли да бъдат невнимателни и нетърпеливи. Кръстосването на популации акцентирайки вродените слабости на някои племена може да е било увеличено от принудителното заселване от римляните на хората в по-голямата част на Европа, вместо да ги оставят да продължат с номадския си начин на живот и така чрез смесване с външни хора да отслаби характеристиките, помагащи за оцеляването.

Вътре-груповото размножаване, което подчертава вродените слабости на определени племена може да е било увеличено от задължителното разселване от римляните на народите от по-голямата част на Европа, вместо да им позволи да продължат с номадския си начин на живот, и така чрез смесване с външни хора да разпръсне характеристиките, борещи се срещу оцеляването. Следователно, нито една вероятна ендемична болест вероятно не е направила повече за упадъка на древния свят. Остава ни да се обърнем към психологическата страна. Първата част от това мислене трябва да е отношението на древните към секса, виждайки, че това има физически, както и психологически аспекти и изглежда очевидно свързан с проблема на населението. Гърците са били романтици и не са премълчавали за хомосексуалността. Отношенията изглежда обаче са били тези на рицар и неговия оръженосец и няма доказателства, че техните енергии са били премествани от естественото продължение на рода. През V век ние чуваме малко за женитби или семейния живот. Половете са като цяло изолирани и смятам, че гръцките мъже са изпитвали мистична срамежливост от женствеността, която ги е карала да предпочитат да не дискутират семейството, а да го считат за сакрално и лично, както във Франция днес. За разлика от съвременните новелисти, гръцките трагици рядко използват за своите сюжети сексуални проблеми от какъвто и да е вид. По-старата комедия, с нейната ежедневна атмосфера представя малко жени. По-късните комедианти имат шаблонни романтични истории, но съпругата и семейството играят малка роля в тях и повечето изследователи са съгласни, че те не са типични за съвременното общество. Гръцкото отношение е описано от Тукидид (II 45, превод: Милко Мирчев, 1979):

Най-сетне, ако трябва, макар и с една-дума да кажа нещо за женските добродетели по отношение на тези, които са овдовели, аз ще изразя всичко това чрез едно кратко напомняне: за вас ще бъде голяма слава, ако не се проявите по-слаби от свойствената си природа, и ако за вас между мъжете се говори колкото е възможно по-малко било за похвала на вашите добродетели, било за порицание на вашите слабости.

Olives_greece.jpg
Амфора с черни фигури от Античен художника. Сцената е събиране на маслини от млади хора, Атина, около 520 г. пр.н.е. 
British Museum (B 226), London

В същото време, клубният живот е бил силно развит в гръцкия свят. Това, че може да е бил воден до крайност, в ущърб на семейството и на обществото, основано на него, е показано от критиката на Полибий към Беотия през II век пр.н.е. (XX 6 5-6, превод от английски):

Бездетните не завещават своята собственост на роднините си, както преди бе обичаят там, но вместо това я похарчват за банкети и пиене и я разпределят между приятелите си. Мнозина дори от тези, които имали семейства разпределяли по-голямата част от богатството си между другарите си, така че много от тях имали повече вечерни партита отколкото има дни в месеца.

Разказът на Полибий обаче се отнася към страна, която е била известна със своята невъзприемчивост към по-висши качества, в период на политически и морален колапс, предизвикан от брутална чуждестранна намеса. В Атина по същото време имаме причина да мислим, че са създавани големи семейства. Римската литература обаче описва по-мизерна картина. Редовното угаждане и последващата от това скука довели римляните до неограничено експериментиране със сексуалните перверзии. Ние също така трябва да помним, че римската литература описва основно една аристокрация, която упада по-бързо от повечето аристокрации към расово самоубийство и професорска класа, която, със своя култ към реторичната форма, е загубила всякакъв досег с реалността. Интелигенцията е малка загуба за една общност, тъй като може да бъде лесно заменена и е благоприятно за обществото да измре по върха, така че енергичното развитие на по-низшите класи да не бъде спирано. Нежеланието да се сключва брак се наблюдава в Рим през II в. пр.н.е. През 131 г. цензорът Метел увещава хората по следния начин (Авъл Гелий, I, 6, превод от английски):

Ако можехме да живеем без жени, щяхме да сме свободни от всички проблеми, произлизащи от тях. Но тъй като природата е постановила, че не можем да живеем удобно с тях или изобщо без тях, ние трябва да предпочетем нашето дългосрочно оцеляване вместо удоволствието на момента.

Гръцкото просвещение в Рим ослабило връзките на дисциплината и семейния живот и твърдяло, че целта на човека в живота е да се забавлява, вместо да поддържа религиозното уважение към семейството и към традицията, които са крепили римското общество. Около 10 г. пр.н.е. правителството се опитало да насърчи браковете, но без успех. Първо, защото бива наложен данък върху ергените, не върху старите моми и второ, защото императорите с охота опрощавали наказанията, предписани в закона, на своите приятели. Тези опити също така били ограничени до много богатите, тъй като римското правителство нямало никаква концепция да насърчава пролетариата да се множи и да поема отговорност за децата, създавани по този начин. Ергените наистина са прекарвали по-добре благодарение на разпространената практика на каптация – тези, без кръвни наследници биват ухажвани и ласкани с надеждата да бъде получено наследство. Наистина, с опита си за реформа Август отново хваща грешния край на пръчката като налага ограничения на ергените да получават, а не да дават наследство. Себеугаждането сред мъжете вероятно е имало малък ефект върху римското население. Полигамия от всеки вид има предимството, че майката е оставена сама по време на бременността и периода на кърмене. Но еманципацията на жените се споменава в няколко древни страни като силна причина за упадък. Четем оплаквания за тяхната алчност за придобиване на собственост, техните трудни темпераменти и липса на самоконтрол, щом веднъж се почувстват независими и тяхната честа невъздържаност в общество, което след като е отхвърлило древните обичаи използва като свое етична обосновка интелектуален кодекс, който повечето жени не са могли да разберат. Твърди се, че римляните са станали сексуално перверзни тъй като са имали малко разбиране за брака по любов. В това аз се съмнявам, тъй като бракът по любов е като цяло модерен фетиш. Успешните бракове в миналото често са били уреждани по политически или сходни причини. И в повечето общества жената е имала малко влияние върху избора на своя съпруг. Нито пък браковете, които не са сключени по любов, са по-малко плодотворни. Наистина, те често са избягвали разочарованията – на едно от най-сериозните, стерилността, е било противодействано в древния свят с голямата разлика в годините на партньорите. Мъжът обикновено се женел на 30-35, жената на 15-20. Въпреки това древните бракове били често успешни, бидейки базирани на отношенията между учител и ученик. Ксенофонт през IV век описва една неопитна съпруга на 15 години, която получава инструкции от съпруга си по въртене на домакинството. Той я обучава в нейните задължения, настоявайки особено много на добродетелта на подредеността. Той се надява на деца като на общо притежание и на утеха в старостта. Тоя ясно показва, че в перфектния дом мъжът и жената има различни и координирани функции (превод от английски):

По-добре е за жената да остане вкъщи, отколкото да е навън и е срамно за мъжа да стои вкъщи, вместо да гледа нещата отвън.

Сексуалните аномалии са недостатъчни, за да обяснят упадъка на античната цивилизация, тъй като те са се случвали основно в малкия аристократичен кръг в Рим, който е бил заменен до около 100 г. сл.н.е. от италианска и провинциална аристокрация с много по-различна перспектива. Множество надгробни надписи от всички части на римския свят изглежда показват щастлив и верен семеен живот, макар че често без деца. Има обаче едно постоянно движение от селата към града и тъй като често градските хора са по-малко плодовити от селяните, населението би могло постепенно да се смалява. Излишните деца често били изхвърляни чрез излагане, което означавало не, че бебето умирало, а че било вземано от продавач на роби. Полибий пише за обезлюдяването на Гърция през II век пр.н.е. (XXXVI 17, превод от латински Валерий Русинов):

По наше време цяла Елада бе обхваната от ниска раждаемост и намаляване на населението, поради което цели градове запустяха и земята престана да ражда реколта, макар да нямаше нито продължителни войни, нито епидемии. Ако някой по този повод ни посъветваше да изпратим (до оракулите) и да попитаме боговете за това, и да разберем какво трябва да правим и говорим, за да увеличим броя на населението и да направим нашите градове по-многолюдни, нямаше ли това да изглежда всуе, след като причината за злото бе очевидна и лечението от него бе в собствените ни ръце? Защото, след като хората бяха изпаднали в такава претенциозност и алчност, и безгрижие, че не искаха да се женят, или ако се женят, да гледат родените им деца, или като правило да гледат най-много по едно – две, тъй щото да могат да ги оставят заможни и да живеят в разкош, то това зло се разрасна рязко и неусетно. Защото в случаи, когато от едно или две деца едното загинеше от война, а другото – от болест, очевидно е, че къщите трябваше да останат изоставени и незаселени, както при пчелните кошери, по същия начин и градовете постепенно ставаха пусти и немощни.

Въпреки че тези причини могат да обяснят намаляването на населението, те изглеждат недостатъчни да опишат умствената стагнация, която ги придружава. Нездравото състояние на римското общество е видно от пропастта между висшите класи и пролетариата. Това се е развило, когато гръцката цивилизация се разпространила бързо отвъд границите на Елада през III в. пр.н.е. Множеството имигранти в новозавладените земи и насила цивилизованите местни аристократи и свещеници били считани от пролетариата, недокоснат от това движение на елинизма, толкова чужд по раса, колкото и по култура. Тази пропаст е най-силно видима от пролетарските въстания от края на II и началото на I в. пр.н.е. Низшите класи след това били потискани от Рим в продължение на векове, за да бъдат усетени отново с доминацията на християнството. Почти всички форми на артистична дейност западнали през първите два века след новата ера.

RomanEmpire_117.png

Латинската литература първо станала лъскава и реторична и след това изчезнала почти напълно. Гръцката писменост преминала през изкуствено възраждане, което било почти по-лошо от изчезване. Скулптурата и вероятно рисуването упаднали след средата на II век и новият стил на късната империя бил трансформиран по дух, малко варваризиран и средновековен вместо класически. Архитектурата прогресирала, но това се дължало на приемането от семитския свят на техники, които никога не навлезли в духа на Запада. Умствената инерция на висшите класи била отчасти заради липсата на идея за прогрес в древния свят. Гъркът бил рационалист, в науката математик, който създавал спретнати абстрактни светове, без свободни краища. Аристотел, като биолог, достигнал най-близо до идеята за прогрес, но той превърнал края, към който нещата се стремят в кауза, така превръщайки го в настояще, вместо в бъдеще и свършен вместо безкраен. По-често мислителите гледали назад към идеалното минало и вярвали в прогресивната дегенерация. Хораций казва:

Епохата на нашите родители, по-лоша от тази на дедите ни, ни роди по-грешни от тях, обречени да създадем още по-изродено потомство.

Тези думи не са изненада в период на упадък. Забележителното е, че теорията за прогресивния упадък е категорично заявена от Хезиод през VIII в. пр.н.е., когато гръцката цивилизация е своя етап на растеж. Елините, с техния изключителен рационализъм са счупили оковите на примитивната религия и нейния убийствен традиционализъм. Дори обществата, които имат комфорта на религиозната магия намират бъдещето несигурно и трудно, миналото фиксирано и неподлежащо на коварна промяна. Проблемът на бъдещето би досаждал много повече на едно общество, което е отхвърлило средствата за неговото постигане. И когато това общество предава своите рационалистически доктрини на новопокръстените в тях, които не ги разбират изцяло, бъдещето сигурно наистина е изглеждало мрачно. Комфортния идеал на прогреса, дали в безкрайно време или по-често в дефиниран бъдещ идеал е откритие от духовните ориенталски религии, особено от юдаизма, който е успял, до голяма степен под стреса на политически обстоятелства, да превърне магическата връзка между Бог и човек в Завет, със сигурно обещание от Бог за бъдещи благословии за човека. Тази доктрина може да бъде налагана само от автократична църква, която твърди, че е безгрешна и изисква абсолютно духовно подчинение от своите следовници. Това е било невъзможно за хора, които имат и най-беглата представа за каквато и да е божественост. Гръко-римляните вместо това се обвързаха с фатализма, със смъртоносни последици за духовността. Висшите класи в римския свят дегенерирали също и заради липсата на стимули. Те нямали контакт с външно интелектуално общество. Дори политически съседите на римската империя били от малко значение спрямо нея, докато германските племена не успели да пробият нейните граници, но не заради подобрения от своя страна, а заради апатията на римската военна машина. Тази римска военна инерция не е само интелектуално, но и физическа. Бързото уволнение на войници означавало увеличени разходи за пенсии и императорите често били в такива кризисни ситуации или толкова пестеливи, че задържали мъже на служба докато достигнат възраст от 60 и висши офицери до 80, което естествено довело до упадък на мобилността и пъргавината на техните единици. Някои учени отдават мудността на аристокрацията на насилственото изличаване на най-оригиналните и енергични елементи на гръко-римския свят през IV- в. пр.н.е. – I в. сл.н.е. чрез революции и проскрипции. Революциите са били тревожно често. Те изискват големи жертви чрез екзекуции и изгнания. Като последствие малцината с някаква искрица умствена сила избегнали унищожение в един или друг период и така била създадена раса от страхливци и идиоти, подбрани чрез естествен подбор да не заемат страна. Безнадеждността, отсъствието на прогрес и липсата на стимули може да са предизвикали не само умствената стагнация на римската империя, но също и нейното обезлюдяване. Вероятно е имало съзнателно ограничаване на децата. Хората са усещали тогава, както и днес, че не си заслужава да се раждат деца в свят, в който техните перспективи биха били по-малко добри от тези на родителите им. Но съзнателното ограничаване на децата действа обратно пропорционално на стандарта на живот и така има малък ефект върху пролетариата. Аз бих могъл да предположа, че умственото вцепенение и отчаяние биха могли да предизвикат частична стерилност, също както други групови чувства изглежда имат влияние върху раждането на деца от някой от двата пола. Нисшите класи също са се отчайвали от настоящите условия. Наистина, техният жребий е бил по-труден, тъй като материалните ресурси намалявали и тяхната определена роля в огромната машина на римската империя била още по-малко значима от тази на аристокрацията. Те не можели да разберат интелектуалните санкции и умиращата класическа култура, но те запазили силен корен от не-интелектуален мистицизъм и се обърнали към изгряващите духовни религии, най-важната от които било християнството. Така те можели да избягат от мизерията на този свят. Но правейки това, те започнали да се възхищават на и да практикуват един аскетизъм, който бил фатален за вече залиняващото население. И така в християнската империя и през средните векове ние откриваме, че организацията на римския свят се е разпаднала и че повечето области са слабо населени и склонни към избухване на чуми и масов глад заради неефективни комуникации и че гръко-римския интелект е отстъпил място на атмосфера на вяра, на лековерие и на лъжливост, извинявани, понеже са ad maiorem gloriam Dei (за по-велика прослава на Бога).

Да обобщя, бих заявил, че никаква физическа причина адекватно не може да отговаря нито за физическото обезлюдяване или за умствения упадък на древния свят. Епидемиите и ендемичните болести може да са помогнали да се подкопае една вече разклатена структура.

Но смятам, че истинската причина за упадъка на гръко-римската цивилизация е било преждевременното развитие на нейното интелектуално съзряване, което е отхвърлило санкциите на овехтялата религия, когато не е могла да ги замени с нищо, което масите биха могли да разберат. Така тя създала умствен и морален вакум и отчаяни мъже се обърнали към съзнателно и несъзнателно самоубийство на расата си, за да избягат от свят, който не им дава никаква насока и те не могат да разберат.

И ако се обърнем към съвременния свят, ние ще видим идентични симптоми. Интелектуално просвещение, което е поднесено на едно мнозинство, което няма капацитета за нещо повече от повърхностно образование. То е унищожило традиционните санкции и хората, огладнели духовно, се обръщат или към краен хедонизъм или към нихилизъм и националистически ентусиазъм. Въпреки, че интелектуализмът е ключов за подобрението на човешкия живот, ако е подходящо ограничен и отшелнически, като в средновековен манастир или средновековен университет или сред класово осъзнатите аристократи от XVIII век, неговата вяра в самия него го кара да мисионерства безотговорно сред тези, които са негодни да го получат и чрез тях той става небалансиран и изроден.

О. Дейвис.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.