Мраморна статуя на Цицерон пред старата Съдебна палата в Рим, XIX век.
Марк Тулий Цицерон (на латински: Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ, и политик – консул през 63 пр.Хр. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Животът му съвпада с упадъка и падението на Римската република, и е бил важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време – а именно процеса срещу Каталина, изкачването и смъртта на Юлий Цезар, Първия и Втория триумвират, гражданската война.
Роден е на 3 януари 106 пр.Хр. в Арпинум. На 7 декември 43 година пр.Хр. той е убит като враг на Втория триумвират (Гай Октавий, по-късно Август, Марк Антоний и Марк Емилий Лепид) – политическото обединение, за което се смята, че слага край на римската република и началото на римската империя.
В творчеството на Цицерон от гледна точка на политологичната проблематика се открояват три теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51 г.пр.Хр: „За оратора“ („De oratore“), „За държавата“ („De republica“) и „За законите“ („De legibus“). И трите трактата са написани по маниера на диалозите на философите Платон и Аристотел.
Трактатът „За оратора“, посветен на теорията на красноречието, е завършен през есента на 55 година пр.Хр. Трактатът „За държавата“ е започнат през 54 година пр.Хр., малко преди заминаването на Цицерон за Киликия. След него се появява трактатът „За законите“. И в този случай Цицерон използва метода на Платон, който допълва своята „Държава“ (диалог на идеалната държава) е написан от по-практични позиции труд – „Законите“.
Може би най-известният диалог на Цицерон е „За държавата“, станал широко известен още на съвременниците му. Един от тях – Марк Целий Руф, пише на Цицерон в Киликия през 51 пр.Хр.: „Твоите книги за държавата се ценят високо от всички“.
Общата конструкция на трактата, написан под формата на диалог, е следната: първа и втора книга са посветени на въпроса за най-доброто държавно устройство, трета и четвърта книга – на философското обосноваване на понятието държава (въз основа на идеята за справедливост), а пета и шеста – на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.
Цицерон не прави изключение от античната традиция в изследванията за държавата, които се свеждат до два основни въпроса: за формите на държавната уредба и за най-добрата от тях.
Цицерон дава едно от знаменитите определения на държавата. Според него държавата (res populi), от семантична гледна точка res publica изразява идеята за нещо, което принадлежи на всички или е дело на всички. Тя е и общност на много хора, свързани чрез съгласие по въпросите на правото и обществените интереси, тя зависи от съзнанието за взаимни задължения и взаимно признаване на правата, които спояват гражданите на всяка държава. „Народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси“. Първопричината за това обединяване е не толкова тяхната слабост, колкото вродената им способност да живеят съвместно (обществено).
Тези идеи за държавата се допълват със съответния анализ в трактата „За законите“, в който те се дефинират като израз на отговарящия на природата и заложен в хората разум, свързващ гражданите не само в една държава, но и с боговете. Така че съвместният живот на хората, който определя същността на държавата, се споява от законите (и от изразения в тях разум на природата и боговете). Всички свързани с общо право и закони хора образуват общността на държавата. По своята разумна природа хората са равни и само на тази основа те могат да се подведат под общо определение. Ако по природа бяха различни, те не биха могли да се определят общо.
За разлика от Аристотел (според когото свободното гражданство е отношение между равни, но тъй като по природа хората не се раждат равни, гражданството трябва да се ограничи до внимателно подбрана група) Цицерон твърди, че тъй като хората са подчинени на един закон и чрез него стават съграждани, те трябва да са равни, че в притежаването на разум и в произтичащите от него права се състои равенството между хората. Този важен теоретичен принос на хуманист Цицерон е формулиран в трактата му „За законите“. Като дава определение на държавата, той дава на света и думата и понятието република.
В съответствие с древногръцката традиция Цицерон отделя голямо внимание на анализа на различните форми на държавно устройство. Той обособява три прости (или „чисти“) форми на държавата: монархия, аристокрация и демокрация. Всяка от тях е неустойчива, нестабилна и лесно се изражда в съответната й неправилна („лоша“) форма. Така се появява своеобразен кръговрат на сменящи се форми на държавата.
Чрез думите на Сципион (един от участниците в диалога) Цицерон излага възгледите на привържениците на всяка форма на държавна уредба и едва в отговор на повторно зададения въпрос на Лелий (друг участник в диалога) той заявява, че ако трябва да се избере една от споменатите три типа държави, би предпочел царската власт. Но по-добър от него е този, който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба.
Цицерон разкрива както положителните, така и отрицателните страни на трите „прости“ форми на държавната власт. „Със своето благоволение към себе си ни привличат царете, с мъдростта – оптиматите, със свободата – народите“. Макар че предпочита царската власт в рамките на отношението на трите „прости“ форми, той не пропуска да изтъкне, че всички те имат отрицателни страни. Те са свързани предимно с едностранчивостта, нестабилността и преходността на простите форми. Той възприема анализа на Полибий за т.нар. кръговрат на формите на държавата и за опасностите, свързани с тяхното превръщане в неправилни форми с порочни и несправедливи действия.
Цицерон открива истинската държава извън нейните три първични форми. В духа на древногръцката традиция той смята за най-добра „смесената форма на държавата“, която обединява положителното и изключва недостатъците и крайностите, характерни за „простите“ форми на държавата, която се образува от равномерното смесване на трите добри „прости“ форми. (Подробно на Аристотел Цицерон обособява три правилни форми на държавата, на които съответстват три неправилни – тирания, олигархия и анархия).
Смесената или истинската държава трябва да притежава:Нещо отличително и царствено, друго – да е предпоставено и разпределено за решаване от първенците, а някои дела да бъдат оставени на преценката и волята на народа. Такова устройство има, първо, една голяма справедливост, от която свободните хора мъчно да са лишени дълго време и второ, има стабилност.
Цицерон разработва идеята за най-добрата държавна уредба по индуктивен път, в тясна връзка с историята на римските институции от епохата на римската сенатска република. В нея консулите изразяват монархичното начало, Сенатът – аристократичното, а комициите (народните събрания) и народните трибуни – демократичното.
Цицерон отдава целия си живот на Рим и отстоява идеалите на републиката до последния си дъх. От ранна възраст Цицерон се изявява като опозиционер на римската аристокрация, благодарение на което се сдобива с голяма популярност сред народа. Политическите му възгледи били еднозначни: засилване на устоите на „сенатската република” и почит към „заветите на предците „. Смъртта му е достойна – той посрещал убийците си Херений (центурион) и Попилий (трибун) спокойно и със сократическо спокойствие им показал, че приема съдбата си. Цицерон заповядал на близките си да не се намесват, склонил глава в гладиаторския обичай и подложил врат пред техните мечове. Загинал така, както живял.
За възпитанието
„Благодеяние, оказано на недостоен човек е злодеяние“.
„На всеки трябва да се прави толкова добро, колкото сам можеш да направиш и колкото може да приеме този, когото обичаш и на когото помагаш.”
„Добродетелността се състои в защитата на хората.“
„Няма никакво извинение за престъплението, дори и да го направиш заради някой друг.“
„На глупостта е свойствено да вижда чуждите пороци и да забравя за своите.“
„Дом, в който няма книги е като тяло, лишено от душа „.
„Който не знае какво е срам, заслужава не само порицание, но и наказание „.
За живота
„Свободен е само този, който намира радост в изпълняването на дълга си „.
„Да живееш, значи да мислиш“.
„Всички искат да доживеят до дълбока старост, а когато наистина я доживеят, започват да я винят за всичко“.
За политиката
„Най-висшият закон трябва да бъде благополучието на народа.”
„Познаването на законите се състои не в това да помним думите им, а да постигаме смисъла им.”
„Когато оръжията трещят, законите мълчат.”
„Дори и разбойниците имат свои закони.”
„Постигнатият мир е по-добър от всяка очаквана победа.”
„Законът повелява това, което трябва да се прави и забранява противното нему.”
„Ако искаме мир, ще се наложи да се сражаваме.”
За смъртта
„Животът на мъртвите продължава в паметта на живите.”
„По-добре да умрем, отколкото да бъдем роби.”
„Позорното бягство от смъртта е по-лошо от самата нея.”