Създаването на кралство Гърция в началото на XIX век

Време за четене: 8 минути

Атака на гръцки кораб срещу османски линейни кораби близо до остров Лесбос по време на Гръцката война за независимост; картина на Константинос Воланакис (ок. 1837-1907 г.)

---

В исторически план съдбите на народите от Балканите са свързани по съвсем естествен начин. Интересувайки се от историята на българския народ и държава, няма как да не са интересни за мен и историческите процеси, повлияли за възстановяването на останалите държави от Балканския полуостров, покорени преди векове от Османската империя.

За възникването на тези процеси, според мен основна роля изиграват два основни фактора.

Първият е възникването на интерес у по-големите европейски държави към разпределянето на османското наследство. Той се поражда още от края на XVII и началото на XVIII в. заедно с началото на упадъка в политически и икономически смисъл на Османската империя. Тези аспирации към разпределяне, на разпадащата се в почти всякакъв смисъл Османска империя, добива популярност в Европа с името „Източен въпрос”.

Вторият фактор според мен е цялостното зараждане в Европа през XIX век на националните държави, която тенденция се проявява и у народите на Балканите. Представителите на тяхната интелигенция съвсем естествено следват това европейско течение и оказват влияние върху нагласите, очакванията и стремежите на своите народностни общности в рамките на империята. В този мой скромен текст ще се опитам да разгледам, а доколкото мога и да анализирам процесите и историческите факти около създаването на Кралство Гърция.

XIX век наистина сякаш е последната крачка, която европейските народи правят, за да излязат съвсем от епохата на Средновековието.

Заедно с тях и народите на Балканите преодоляват тази последна крачка. Желанието за собствена държава, която да обособява един народ, който да е свързан с една история и един език надделява и вече характеризирането не става само чрез това каква религия се изповядва. Водещ мотив в развитието на европейските народи става желанието им именно по тези нови принципи да се еманципират от големите империи и да изградят своите национални държави.

Тези процеси разбира се отприщват огромна енергия и разпадането на империите се случва с естествени катаклизми. Въпреки тези нови за епохата на XIX век принципи за обособяване на нациите, все пак изграждането на държавност се нуждае и от исторически обосновки. Те се крият назад във времето, а не са продукт на „новия” XIX век. Етническият произход, изповядването на определена религиозна деноминация и езика са формирани, през определените за всеки отделен народ епохи на неговото историческо развитие. Не малка историческа основа представлява и територията, на която са се развивали отделните народи.

От тук вече следва и огромен проблем, който е заложен през всичките векове на османско владение на полуострова – голямото преместване на човешки маси.

Било насилствено или по естествен път в една голяма по територия империя като Османската е нормално да има преселвания, изселвания, обезлюдяване на едни райони за сметка на други. Тези процеси неминуемо водят до огромни демографски промени и такива в генофонда на отделните територии. Всичко това носи със себе си много големи бъдещи проблеми. Тези маси хора още през XIX век живеят вече от много поколения на места, които съвпадат с предишни исторически територии на отделните народи.По този начин много трудно би могло да се определят границите на новите държави, без да са засегнати интересите на други.

Всичко това, за което стана дума по-горе, важи за всички народи на Балканите. В следващите редове ще опитам да разгледам фактите и факторите, които предопределят отделянето на гръцкия народ в свое собствено Гръцко Кралство.

Още в началото на XVII век цариградския патриарх Кирил Лукарис налага изучаването на светски науки във висшето училище към Цариградската Патриаршия. Започва да налага използването на новогръцкия език в богослуженията. Тези реформи, макар и във формата на първи взаимовръзки между средновековната теология и античното познание, стоят в основата на пробуждането на гръцкия национализъм.

През XVIII век постепенно се открива цяла нова мрежа от училища извън патриаршията в Цариград, което дава основа за появяването на нова гръцка литература със светско съдържание.

Заражда се Просвещението , чиито представители бързо влизат в битка със старите догми, проповядвани от средновековното теологическо образование. Двама от най-видните представители на гръцкото Просвещение са Евгениос Вулгарис и Адамантиос Кораис.

Вулгарис ръководи, откритата в средата на XVIII век Атонска Академия. Приближен на руската императрица Екатерина Втора, той популяризира тезите на Волтер и издава книги на гръцка патриотична тематика. Кораис е френски възпитаник и за това води борба с представителите на религиозната власт във Фенер и обръща внимание на модерното европейско правосъдие, лишено от връзката с религиозните принципи. В трудовете се застъпва тезата, че преди националното освобождение трябва да се извърши масово просвещение на гръцкия народ в светските принципи.

Адамантиос Кораис в крайна сметка успява да наложи своето виждане в борбата между трите основни течения по най-важния въпрос, стоял в началото на гръцкото пробуждане. Това е въпросът дали да се държи линията за запазване на старогръцкия език, който отдавна има своята говорима форма, която е доста отдалечена от него. Второто течение застъпва тезата, че трябва да се приеме общоползвания и говорим гръцки език, а третата теза е, че трябва да се приеме говоримия гръцки език като основа и същевременно с това да се създадат нови думи със старогръцки корени. Популярността на Адамантиос Кораис налага третия вариант, на който той самият е застъпник. Започва реформата, която съчетава старогръцкия  с популярния-говорим гръцки език.

Бих могъл да обобщя, че в общ план останалите балкански народи следват примера на Гърция за Просвещението и зараждащите национални идеи.

Още от началото на XIX век гръцкият народ има своите силни представители във финансово-икономическия живот на Османската империя и Европа. Гръцките търговци отдавна имат свои представителства по цялото средиземноморско крайбрежие, а островните пристанища в Гърция спомагат за това местните търговци постепенно да отнемат основния дял в търговията на венецианските. От своя страна гръцките корабостроители бележат огромен ръст в своите производство и печалби, а отделните крупни гръцки корабособственици отдават под наем корабите си или превозват стоки по целия свят и трупат огромни печалби.

В политическо отношение различните области в Гърция представляват част от административното управление в Османската империя, но навсякъде се запазва частично местно самоуправление. Първенците от местното население имат право да избират свои представители, които да участват в съвета, на назначения от централната власт управител. Това най-често са най-имотните хора с влияние сред местното население. По този начин тези представители, наричани „коджабашии”, се превръщат във връзка между централната власт  и гръцкото население и често са изразители на гръцката национална идея.

Друга част от гръцкия народ, участваща в османската икономическо-управленска система представлява висшето гръцко духовенство. „Фанариотите”, както са наричани те, поради концентрирането си в цариградския квартал „Фенер”, най-често не са радикални изразители на гръцката идея за политическо освобождение и автономност на бъдеща гръцка държава, но са фанатични защитници на християнския характер на гърците. Това ги превръща във врагове на османската хегемония на Балканския полуостров.

Градското население в Гърция, заради многобройното и силно съсловие на търговците е много по-повлияно от процесите в Западна Европа, отколкото от събитията в Цариград, като столица на западащата империя.

Населението в големите гръцки градове притежава много по-големи финансови ресурси от буржоазията в другите страни на Балканите. Това градско население е основният фактор, който подкрепя гръцкото национално-освободително движение, както с пари, така и с лоби в големите европейски държави.Тази подкрепа е много по-силна и в много по-голям мащаб, отколкото подкрепата за освободителните движения, в която и да е от другите балкански държави. Всички тези изброени по-горе факти се превръщат в обективни предпоставки за началото на гръцката национална революция.

Назрелият момент настъпва през 1814 година в Одеса, когато е създадена гръцката националноосвободителна организация, наречена „Филики етерия-(Дружество на приятелите). Създадено е централно ръководство и започват да се изграждат подопечни клонове на гръцката организация. Членовете ѝ се заклеват във вярност, придобиват кодови имена, а кореспонденцията между съзаклятниците се шифрова за по-голяма конспиративност. Основната цел на „Филики етерия” е премахването на османската власт и националното освобождение на Гърция. Няколко години по-късно с масовизацията на организацията, ръководството ѝ се премества в Цариград. То изгражда отношения с влашкия революционер Тудор Владимиреску и Караджордже Петрович в Сърбия.

Интересен факт е, че „Филики етерия” има свои клетки и в Пловдив, Габрово и Сливен.

През 1820 година гръцкото освободително движение избира за свой ръководител Александър Ипсиланти, който е генерал от руската имперска войска. След поемането на ръководството, Ипсиланти създава предварителен план за водене на бъдещите бойни действия по време на предстоящото всеобщо гръцко въстание. То е планувано да избухне едновременно в Пелопонес и във Влахия, като се предвижда и подпалване на Цариград. Този план в общи линии се запазва до самото начало на обявяването на въстанието, само че Ипсиланти решава да отиде в Молдова и от там заедно с Владимиреску да съберат войска и да тръгнат на юг към Гърция.

През 1821 година Тудор Владимиреску обявява въстание във Влахия като към основните му сили се вливат много селски работници, ощетени от османската политика. Александър Ипсиланти предвожда въстанието като тръгва от Молдова. Много скоро между двамата ръководители възниква спор по отношение на характера на бунта.Движението на Владимиреску е по-скоро анти-феодално и анти фанариотско, а Ипсиланти защитава господството на фанариотите във Влахия и неговото движение е национално-гръцко. В крайна сметка Александър Ипсиланти надделява и екзекутира Тудор Владимиреску като изменник.

По време на тези междуособици между ръководителите на въстанието във Влахия и Молдова османската власт успява да прехвърли значителни сили и да отслаби войската на Ипсиланти в няколко злополучни за нея сражения.

В крайна сметка планът на Ипсиланти да обяви въстание в дунавските княжества, където да събере по-значителни сили, с които после да се отправи към родината си Гърция не успява и той е принуден да се спасява в Австрия, но там е арестуван и умира през 1828 година, малко след като е освободен с намесата на руската дипломация във Виена.

Според предварителния план за водене на въстаническите действия едновременно с въстанията в дунавските княжества Влахия и Молдова, избухва масово въстание и в Пелопонес. Там основните ръководители са трима. Папафлесас, Мавромихалис и Колокотронис.

В голямата си част гръцките корабособственици подкрепят бунтовете  и блокират с корабите си турските укрепени пристанища.Тази тактика и самите въстанически действия успяват почти навсякъде, в резултат на което в края на 1821 година не малка част от континентална Гърция и почти целия полуостров Пелопонес са прочистени от османското си управление и своите османски гарнизони. През ноември на 1821 година гърците свикват двоето първо национално събрание в древния полис Епидавър. Събранието обявява независимостта на Гърция от османската империя, а по-късно приема конституция, която определя новата държава като република.

Все пак Османската империя не остава безучастен свидетел на гръцкото национално въстание.

Първоначално се предприемат погроми над гръцкото население в Цариград и други големи градове. Самият цариградски патриарх Григорий Пети е обесен във връзка с тези събития. Докато в началото на бунтовете Високата Порта търпи поражения, през 1822 година властта в Цариград успява да изпрати солидни сили срещу въстаниците. Въпреки това солтанските сили не успяват да превземат градовете Аргос и Месолонгион, защитавани от Димитър Ипсиланти – брат на Александър Ипсиланти, Марко Боцари и Александър Маврокордато.

На следващата 1823 година армиите на Портата търпят поражение в поредната кампания заа отвоюване на Гърция. Все пак на 23.04.1826 година крепостта, която се е превърнала в символ на гръцката решителност за освобождение, Месолонгион пада. Интересното е, че в тези тежки години на изпитания Националното събрание е разтресено от силни противопоставяния. Още през 1823 година се обособяват две гръцки правителства. Едното на Колокотронис, което се застъпва за по-голямо участие на по-широките маси в управлението, а другото на Маврокордато, което заема консервативна позиция и представлява едрите земевладелци и търговци.

По време на всички тези борби на гръцкия народ с Османската империя, гръцката национална идея добива голяма популярност в обществата на големите европейски сили. Самите те се борят една с друга за османското наследство, на разпадащата се империя и желаят да получат по-голямо влияние в политическия живот на бъдещата гръцка държава. Това води до изпращането на обща английско-френско-руска флотилия в Източното Средиземноморие, която през октомври на 1827 година нанася тежко поражение на османската флота.

В крайна сметка освобождението на Гърция настъпва след поредната руско-турска война.

Военните сили на султана не могат да воюват на два фронта и се съсредоточават срещу руските сили. Така или иначе през 1929 година руската войска превзема Одрин. Това принуждава Високата Порта да подпише мир с Русия и да признае Гърция със статут на трибутарно към Цариград княжество. Възможността Гърция да стане васална на Османската империя държава отеква силно в гръцкото общество. Броженията са толкова силни, че след застъпничеството на Русия на 03.02.1930 година в Лондон се подписва договор, който определя Гърция като суверенна държава с монархическа форма на управление, наречена Кралство Гърция.

От всички тези събития бих могъл да заключа, че за пореден път се потвърждава клишето, че имперските интереси не се влияят от количеството на изминалото време. Дори само от историческите факти в тази тема, която се опитах да разгледам става ясно, че Руската империя има пряк интерес към Гърция и по-точно Босфора и Дарданелите, най-късно от втората половина на XVIII век, а и преди това. Личният извод, до който мога да достигна е, че нито един от балканските народи не би могъл да се освободи сам, което се доказва и от по-сетнешната история на балканските държави.[1]

---

Бележки

[1] Манчев, Кр. История на балканските народи (XIV-XX век), София: Парадигма, 2001, с. 73-80, с. 114-125.