Еничарите на Султана

Време за четене: 3 минути

Султан Осман II (1618-1622 г.) и неговия везир Давуд Паша, заедно с ескорт от еничари. Илюстрация от ръкопис, ок 1620-22 г.

Най-разпространената „професионална“ фамилия в съвременна България е „Попов“, далеч пред всички останали, на седмо място сред всички фамилни имена изобщо. Причините са няколко. На първо място е, че по време на турското робство свещениците са били освободени от данъци, включително кръвния данък – девширме, поради което синовете им не могат да бъдат отвличани в еничарския корпус, военизираните роби на султана. Като резултат свещениците от всяка генерация имат повече оцеляващи мъжки деца от останалите християнски семейства на балканите. Освен от девширме, свещениците са освободени и и от други, парични данъци и дори често ги събират – със събраното, константинополският патриарх всяка година „откупва“ главите на християнската популация в османлъка, като предава сумата на султана.

Събирането и неплащането на данъци понякога води до излишъци в свещеническите семейства, което в едно малтусианско общество неизбежно води до увеличаване на броя на отгледаните деца и до редукция в броя на отгледаните у останалите семейства. Поради което, неизбежно, броят на носителите на фамилия „попов” се расте, а всички останали намаляват. Ако се заровим достатъчно далеч назад във фамилната си история, в дъното на всеки български род ще намерим по един свещеник. Просто не всички ще носим фамилията му.

Но липсата на девширме за свещениците има и други ефекти на балканите, освен пролиферацията на фамилното име „Попов“. За да е свещеник, човекът е трябвало да бъде образован достатъчно, за да е в състояние да чете Библията. Това не е толкова лесно през османското средновековие и изисква определена интелигентност, за разлика от сега. Селищата обикновено сами избират свещениците си – „запопват“ някой измежду най-интелигентните и „събудени“ деца на селото си и често плащат с общи пари за обучението му. Тези два фактора – отсъствието на девширме и увеличена материална възможност за биологическа пролиферация, от една страна и изискването за интелигентност над средната, респективно грамотност, от друга, създават еволюционен натиск по посока повишена интелигентност и любов към образованието, както върху свещеническите фамилии, така и върху народите, които ги излъчват и този еволюционен натиск продължава достатъчно дълго – няколко века, за да има ефект. Не е учудващо, че възраждането започва – и завършва от средите на свещениците в България – и на техните наследници. Еволюцията пет века селектира за повече интелигентност, което, комбинирано с липсата на данъци, води до увеличаване на дела на хората от свещенически фамилии в християнските популации и от там – интелигентността на цялата християнска популация на балканите – спрямо останалата част от популацията.

Османците имат специални критерии за набиране на еничари, тези критерии са писмени – специално внимание трябва да се обръща на децата от „изтъкнати фамилии“ или тези, които комбинират висок ръст, буен характер и бърза мисъл. Има повече от 20 характерови и физически особености, които трябва да наблюдават еничарските рекрутъри, но есенцията е – най-вече първородни деца, комбиниращи атлетизъм с висока интелигентност и буен характер. Ролята на еничарството е двойна – освен фанатизирани войници на султана, девширмето преднамерено вади от популацията потенциалните бунтовници и лидери, които биха я повели срещу османците; това източване на най-буйната и будна част от поробената християнска популация е една от тайните на стабилността на османската империя и на стагнацията на християните в нея, които с векове са все по- и по опитомени; докато през периода 1780-1830 г. османците не отменят напълно девширмето и еничарската институция; само една генерация по-късно – и тези буйни, будни деца на още първата свободна от девширме генерация повеждат Гърция към свободата; още една генерация – и сърбите ги последват; още една генерация – и България ври и кипи, след което е свободна.

Сега да си помислим, че Османската империя не е отменила девширмето в началото на XIX век, поради което ваденето, на буйни и умни глави от генетичния пул на християните продължава. Никога системата не би пропуснала да грабне главите на Левски, на Ботев, на Хитов и Волов, на Петлешков и Стамболов – те изпълняват всички критерии на властта, по които тя събира деца за еничари. Нека да си помислим дали българската национално-освободителна революция през 19-ти век би се осъществила изобщо без тези буйни и умни глави, чиято единствена причина да ги има е, че турците са отменили девширмето две генерации по-рано.

Да си помислим и какво оръжие е бил кръвния данък – оръжие за държане в малтусиански мат на поробените популации, което да ги лишава от лидерите им всяка генерация и да селектира за кроткост, глупост и раболепие – като източва буквално генетически от популацията нейната асабия. И всичко изчезва в момента, в който девширмето е отменено – с все империята, не на последно място, благодарение на свещеническите синове, внуци и правнуци.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.