Силвио Берлускони при закриването на кампанията. Снимка: EFE
На 26 януари 1994 г. в Италия политическото колело се завърта, но този път променено – добавено е нова спица в него. Силвио Берлускони създава партията Forza Italia! (Напред, Италия!). Името на партията не е случайно – Берлускони решава да се нарича така по подобие на възгласите на спортните фенове – лесно се помни и редовно се споменава. И следващите десетилетия той ще се превърне в незаобиколим фактор в италианската политика.
На 10 май 1994 г. той става за пръв, но далеч не последен път министър-председател на Италия, макар и за кратко.
Дясната и националистическа партия Lega Nord (Северна лига) се отказва от коалицията и правителството пада.
През 2001 г. Берлускони отново е лидер на дясноцентристката коалиция Casa delle Libertà (Домът на свободите), която включва Alleanza Nazionale (Народен съюз), CCD, Lega Nord и други партии. Коалицията има успех на изборите и на 11 юни 2001 г. Берлускони встъпва повторно в премиерската длъжност. Коалицията печели 45,40% от гласовете.
83-годишният италиански политик досега има следната политическа биография:
1.Четири пъти министър-председател на Италия в периодите:
- 10 май 1994 г. – 17 януари 1995 г.
- 11 юни 2001 г. – 17 май 2006 г.
- 8 май 2008 г. – 16 ноември 2011 г.
2. Президент на италианския футболен клуб „АС Милан“ (1986 – 2012 г.)
3. Множество скандали и обвинения – както на сексуална тематика, така и свързани с данъчни проблеми, корупция и др. подобни тематики.
4. Евродепутат, избран през 2019 г.
Ако трябва да обобщите образът на Берлускони с малко думи ще ви е трудно. Наистина.
Но най-общо може да го наречете – „италианска политическа котка“. Не лисица, а котка, защото подобно на котките, Берлускони има много животи. Поне в политиката. Преди време Путин го нарече „последният мохикан“ и двамата никога не са криели своето приятелство.
Силвио Берлускони се ражда на 29 септември 1936 г. в Милано. Баща му, Луиджи Берлускони, заема ръководна длъжност в Банка Разини. Майка му, Роза Босси, е домакиня. Има по-малка сестра, Антониета, и брат, Паоло. След завършване на началното училище, е записан в религиозен колеж, където учи до 19-годишна възраст и взима диплома за средно образование в класическа гимназия. Още като ученик проявява своите наклонности към бизнеса – събира пари за гледане на куклени представления, а в гимназията приема пари, за да пише домашни на свои съученици.
Учи право в Миланския държавен университет, като за да плати образованието си продава прахосмукачки, прави снимки на обществени събития и ангажира своята група на круизове през лятото. В университета се сприятелява с Бетино Кракси – министър-председател на Италия (4 август 1983 г. – 17 април 1987 г.).
Берлускони завършва образованието си на 25 години и му е предложена работа в банката, в която баща му работил, но отказва.
Същевременно успява да склони банката да финансира строителната фирма, която кръщава Едилнорд. Основана през 1962 г., Едилнорд става успешна фирма за недвижими имоти. През 1969 г. Берлускони построява цяло предградие северно от Милано, кръщавайки го „Милано 2“, което впоследствие става дом за 10 хиляди души.
През 1974 г. Берлускони разширява нарастващата империя като създава „Телемилано“ – кабелната телевизия, която функционира в Милано 2. Осъзнавайки реалните възможности, през 1978 г. Берлускони влага 2,5 млн. долара, за да предизвика държавния телевизионен монополист Радиотелевизионе Италиана (РАИ). Заобикаляйки закона, който позволява само на РАИ да предава за цялата страна, Берлускони създава система от локални станции, които предават едновременно една и съща програма.
През 1980 г. създава Канале 5 (‘5 канал‘) – телевизионна станция, която някога излъчва италиански тв игри и която е първата италианска телевизия, излъчила американски сериали като „Далас„. Берлускони тогава се възползва от икономическите възможности, които се откриват благодарение на излъчваните по телевизията реклами. Той се връща към времената, когато пише домашните на другите, като се обръща към треторазредни компании с програма, която разменя ефирно време за процент от нараснали бъдещи продажби. Това, Берлускони отбелязва, „накара пазарните лидери да купуват време“, и резултира в рекламната агенция „Publitalia 80„. Тя бързо става най-голямата в Европа, създавайки си бюджет от 2,5 милиарда на година.
През 1986 г. Берлускони става президент на футболния клуб Милан, спасявайки го от фалит.
26 години по-късно на 26 януари 2020 г. се провеждат местни избори в региона Емилия-Романя. В този регион влизат провинциите:
- Болоня
- Модена
- Парма
- Пиаченца
- Равена
- Реджо Емилия
- Римини
- Ферара
- Форли-Чезена.
Столица на този регион е Болоня, а населението на Емилия-Романа наброява 4,453 милиона (към 2018 г.) жители. Това е вторият по богатство регион в Италия.
По принцип този регион е бастион на Демократичната партия (Partito Democratico), която има като идеология социалдемокрацията. Наскоро 40 000 души (според организаторите) от т.нар. „Сардинско движение“ (създадено през 2019 г. против неофашизма и най-вече против лидера на партия „Лига“ – Матео Салвини) изпяха вечната „Bella Ciao“ на митинг на Демократичната партия и техния кандидат.
Движение „Пет звезди“, които повечето от вас познавате като „популистите, управляващи в Италия“ са в момента в своят залязващ период. Реториката им се изхаби, вече не са интересни на италианците, а и вече не са носители на „вятъра на промяната“. А наскоро и лидерът им – Луиджи Ди Майо каза, че се оттегля от лидерския пост. Така че успех там за тях ще значи две неща – чудо и вдъхване на нов живот. Но… малко вероятно.
Къде е Берлускони в момента в цялата политическа обстановка?
Неговата „Напред Италия“ и „Братя италианци“ на Джорджия Мелони са надъхани, защото усещат, че италианското политическо колело са завърта и дясното движение отново ще играе решаваща роля (тук трябва да споменем Ренци – бившият министър-председател на Италия от „Демократичната партия“, който до такава степен оплеска вътрешната политика, че спомогна до голяма степен италианците да се обърнат към дясната идея). Успехът за споменатите партии на Берлускони и Мелони е по-скоро насочване на гласове към кандидатите на Салвини.
Матео Салвини и „Лига“ са най-надъханите в тези избори и подкрепата не им е малка. Нормално е да са такива, след като последните изследвания показват, че подкрепата за тях в цялата страна скача с близо 15%. Точно прочетохте – 15 процента. На фона на другите партии, които пък губят подкрепа с повече или по-малко (с изключение на „Братя италианци“, чиято подкрепа нараства с 6%) – най-губеща е партия „Движение Пет звезди“ – 17%.
Салвини има огромния потенциал да спечели. Целият регион? Малко вероятно. Но ако пробие в някои от по-големите градове това за него ще е мечтания пробив, поради факта, че както казах в началото – това е бастиона на левицата, а падне ли той – пада правителството. И това няма да е изненада, в момента „Демократичната партия“ е в амок – нямат необходимата подкрепа в цяла Италия; не малко им обръщат гръб, разочаровани и на фона на всичко това – нямат никаква стратегия как да излязат от блатото, в което Ренци ги установи напълно (пример за тази липса е съгласието да направят правителство с „Движение Пет звезди“).
Но… да видим. Едно е ясно – 26 години след официалното влизане в политиката, на 26 януари 2020 г. – Берлускони за пореден път доказва, че е il gatto politico на Италия.
