Корица на скорошно издание на френския превод на „Малката черна книга“ на реакционния италиански мислител Юлиус Евола
Реч на Джонатан Боудън на тема барон Юлиус Евола, един от най-важните съвременни философи, автор на книгата „Бунт срещу Съвременния свят“.
Това е 27-та среща на Новата Десница и чакахме доста време, за да обсъдим един от най-важните мислители на радикалната десница и на Традиционната перспектива за човечеството и реалността, и това е барон Юлиус Евола.
Сега, Евола в някои отношения седи вдясно от всеки, когото някога сме обсъждали в почти която и да е от тези беседи, и не по някакъв недълбокомислен и нравоучителен начин.
Юлиус Евола беше човек, който целенасочено и метафизически отхвърляше Съвременният Свят. Сега, какво означава това? По същество това означава, че в началото на миналия век барон Евола, който е сицилиански барон, решил, че има около четири алтернативи по отношение на съвременния живот за тези с героичен дух.
Единият бил самоубийство, да се приключиш като си отвориш вените в топла вана като сицилиански мафиот, италиански кардинали, сицилиански разбойници и древните римляни. Друг бил да станеш Ницшеанец, което за много хора в Традицията е съвременна версия на някои, но в никакъв случай не на всички от техните идеи, и това е начин да „яхнем тигъра“ на Съвременността и да се справим с това, което съществува около нас сега. По-късно хора като Евола и други „вечни“ Традиционалисти, както можем да ги наречем, станали все по-критични към Ницше и го смятатали за нещо като упадъчен модерен човек и активен нихилист с известна доза дух и енергия, но всъщност няма правилната позиция.
Казвам нещата съвсем ясно. Повечето хора биха ме смятали за ницшеанец, и философски това е мотивацията, която винаги съм имал от самото начало. Ето защо партиите всъщност не означават толкова много за мен, защото идеите са вечни и идеите и ценностите се завръщат, но движенията и начините и формите, които те приемат, и изразяването, което имат идва и си отива.
Сега, преминавайки от ницшеанската гледна точка, която разбира се е свързана с великия немски мислител от края на XIX-ти век и неговия активен и квази-екзистенциален и волеви възглед за човека, е идеята за основополагаща религиозност или първична религиозна и духовна цел.
Във висшата философия има възгледи, които доминират всички около нас и съвременните медии и всеки, който ходи в колеж за висше образование, като например университет, в западния свят. Това са модерни идеи, които са материалистични и антидуховни и недуховни и антирелигиозни или антагонистични спрямо предишните религиозни вярвания до такава степен, че се приема за даденост, че това са възгледите, които човек поддържа.
Всички възгледи, които тресяха западната интелигенция след Втората Европейска Гражданска Война, която приключи през 1945 г., идеи като екзистенциализъм и бихейвиоризъм и структурализъм и така нататък са атеистични и материални възгледи. Те са били обсъждани на други срещи. Като се върнем малко назад, имаме различни течения на мнение като марксизъм и фройдизъм и бихейвиоризъм, започващи в края на XIX-ти век и разтърсващи голяма част от XX-ти век.
Но това са възгледи, които по-висшият тип перспектива на Евола отхвърля. Тези възгледи са антиметафизични и често се противопоставят на идеята, че метафизиката изобщо съществува, че това е училището, завръщащо се от късния средновековен период, това, което се нарича средновековни учени. В някои от книгите си Евола говори за Хайдегер, Мартин Хайдегер, разбира се, който имал проблеми през 30-те години на миналия век заради предполагаемото си академично позициониране по отношение на най-полемичния режим на съвременността. Хайдегер, по мое мнение и аз съм говорил за Хайдегер и преди, бил квази-есенциалист от гледна точка на един есенциалистки мислител.
Евола вярва, че е екзистенциалист, но това е до голяма степен между другото.
Тези антиметафизични възгледи са това, което ни заобикаля. Целият либерализъм, целият феминизъм, целият квазимарксизъм, целият буржоазен марксизъм, целият културен марксизъм, крайната левица смекчена малко в центъра, висока капиталистическа икономика и завръщането на стария либерализъм срещу кейнсианството, което беше мекият марксизъм, който го замени по-рано през XX век. . . Всички тези идеи са материалистични и атеистични, и недуховни и антиметафизични.
Може да се твърди, че героичната ницшеанска дилема по отношение на това, което се нарича Съвременност е квазиметафизичен и метафизически субективистки възглед, че има ценности извън човека и извън историята, с които човешките същества общуват по силата на интензивността, с която живеят собствения си живот. Но има въпросителен знак относно 1-во – свръхестественото и 2-ро – дали има нещо отвъд, извън човека, в което тези ценности могат да бъдат закотвени.
И така, идеята за постоянството, идеята за метафизично измерение на която се основават повечето предишни цивилизации… наистина Евола и Традиционалистите биха казали, че всички предишни цивилизации се основават на това – се поставя под въпрос от Ницшеанското резюме. Това е в крайна сметка, може би, началото на един много десен модерен възглед, но си остава модернистичен възглед, харесва ли ви или не.
Гледната точка, към която Евола се придвижи, и имаше напредък в ранния му живот и духовна кариера, интелектуална и писателска кариера, е това, което бихме могли да наречем метафизичен обективизъм.
Това в съвременния език се нарича фундаментализъм по отношение на религиозността. Фундаментализмът, подобно на крайната десница, са двете области на културата, които не могат да бъдат асимилирани в това, което съществува там в [неразбираемо] улица. Те са двете неща, които са отвън и затова никога не могат да бъдат привлечени изцяло.
Сега, метафизичният обективизъм е абсолютната вяра в свръхестественото, абсолютната вяра в други състояния на реалността, абсолютната вяра в богове и богини, абсолютната вяра в една Върховна Сила (монотеизъм срещу политеизъм, например), абсолютната вяра, че определени итеризации, определени форми на език и духовна култура съществуват извън човека: истина, справедливост, значението на закона, целенасочена или телеологична информация за това как трябва да се живее един живот.
Повечето хора в западните общества сега са толкова оглупели и толкова деградирали в почти всеки аспект на живота, че почти всяка философска спекулация за живота е неопределена и почти напълно безсмислена. Това е канал, който те никога не включват.
Типът метафизичен обективизъм, който Евола постулира като опора за смисъла в съвременния живот, може да приеме много различни форми. Един от големите проблеми на много десни или преоснователни или първични движения или племенни движения или националистически движения от какъвто и да е характер е ако има религия някъде зад него – както често е случая за много, но не всички от ключовите хора участващи в подобни движения и борби – каква форма трябва да бъде?
Всеки знае, че в културно отношение и това е вярно за формулировка като GRECE или Новата десница във Франция, веднага щом започнете да събирате хора с еднакво мислене, те ще се разделят по въпроса дали са атеисти или не, секуларисти или не, но също така, на по-дълбоко културно ниво, те са разделени по отношение на това дали са повлияни от местна европейска духовност или християнска. Такива разделения винаги измъчват десните културни и метаполитически групи.
Начинът, по който Традицията на Евола гледа на това, е да се ангажира с това, което се нарича Перениализъм.
Това е присъщата интелектуална, идеологическа и теологическа идея, че има определени ключови истини във всички основни религии. Всички тези религии, които са оцелели, които са записани, които са достигнали до нас, дори техните бледи предшественици, дори тези дисидентски, девиантни и потенциални еретични елементи от тях, които са били премахнати, във всички тях може да се види частица от перспективната истина, която може да се каже, че тези конкретни традиции проявяват.
Под това, разбира се, стои етническата и расова идея, че хората в различни групи в рамките на човечеството като цяло възприемат реалността по различен начин, преживяват я по различен начин, имат различни интелектуални и езикови реакции към нея и формират различни култове, различни митове, различни религии, защото те са физически съставени по начин, който води до такава диференциация.
Това може да доведе сред някои Перениалисти до нещо като универсализъм понякога, почти до неолиберализъм от време на време, при който всички култури са ценни, където всички са „интересни“, където всички са леко взаимозаменяеми. Но като се има предвид тази опасност, предимството за дълбоко религиозния ум на Вечната Традиция е избягването на сектантството и негативния пуританизъм, които неизбежно са неразделна част от изграждането на големи религиозни структури.
Както винаги, мислител като Евола изхожда от индивида и върви към индивида.
Това може да придаде на мисленето от този вид леко нереален аспект за много хора. Къде са масите? Къде е демократичното мнозинство? Къде е гласът на BBC, който решава? Истината е, че Евола не се интересува от гласуването на BBC. Той не се интересува от масите. Той счита масите, и типът теоретици, които го следват, считат масите, като чували с картофи, които да се местят насам-натам. Неговото мислене е напълно антидемократично, макиавелистко до известна степен и дори манипулативно за масите, стига да се прави в рамките на реда на Традицията, в който всички имат участие.
Евола датира упадъка на Съвременността в известен смисъл от края на Средновековието и началото на Ренесанса. Но много мислители от подобен род датират упадъка в друго време. Евола бил католик и веднъж попитан за неговата религиозна конкретика, той казал: „Аз съм католик „езичник“ (бел.прев. езичество – местната предхристиянска европейска духовност основаваща се на вечните естествени / природни / божествени закони, назоваващи се на санскрит – Дхарма; на литовски – Дхарна; на латински – Liga Natura; Дао, До и Ма’ат), което е дълбоко правдива забележка, диалектически.
Аз не съм християнин, но ако го погледнете отвън, ядрото или оригиналната част от християнството очевидно е римокатолицизмът, въпреки че технически бях насилствено възпитан в протестантския вид англиканство.
Религия на „мокър чаршаф“, ако някога е имало такава. Но англиканството, разбира се, е синкретична религия. Това е политически създадена религия. Малко католическа, малко протестантска, но не твърде много и с либерално духовенство на върха, което е отчасти протестантски ориентирано и съществува, за да управлява нещата.
Едно от правдивите, макар че това е мимоходом, изключение, което може да се направи за англиканството и причината, поради която то е подкрепяно дори днес чрез държавното установяване, когато на практика никой изобщо не посещава тези църкви, освен странни възрастни дами и имигрантите от Третия свят, е, че това е начин за ограничаване на част от екстремизма, който наистина се крие в религията. Религията е много опасна формулировка, както съвременният свят започва да разбира.
Спомням си Робин Кук, който беше министър, който се противопостави на войната в Ирак и така нататък и умря на шотландска планина, цялото това обсебващо ходене, когато човек е слаб и червенокос, може да доведе до преждевременна коронарна тромбоза, но Кук веднъж каза, и той е израсъл в свещеническа къща, както повечето шотландски политици, с други думи, той до известна степен идва от калвинистки произход, той каза, че в ранния си живот е смятал с общата марксистка и фройдистка главоблъсканица, че с религията е свършено.
И сега към края на живота си, това е точно преди да умре, той каза, „тъмната, лепкава, ледена ръка на религиозността,” във всякакви системи, „се надига отново и светските левичари като нас,” той говори за себе си и тези, които вярват в неговата гледна точка, „усещат ветровете на тази сила идващи отстрани и отзад.” Това е сила, която те не харесват.
Аз лично вярвам, както Евола, че е в човешката природа да имаме вяра.
Може би един на десет изобщо нямат нужда от нея, но за повечето хора тя е необходимост. Дълбочината на вярата, знанието, което съпровожда вярата, системата, от която произлизат са леко случайни, но човек има нужда от емоционални истини. Джордж Бърнард Шоу веднъж казал, „Човекът с вяра струва 50 души, които нямат никаква.“
съвсем вярно е, че всички лидери на велики движения и тези, които са наложили волята си върху [неразбираемо] вътре и извън определени държави, са имали значителни и трансцендентни вярвания, философски, квазифилософски, религиозни, полурелигиозни, философски смесени с религиозни и обратно… Без вярата, че има нещо над теб, и преди теб и отвъд теб и зад теб, което води до това, което е по-висше от теб, изглеждаме като вид задоволен от изпадането до най-ниския общ знаменател, възможно най-ниското ниво.
Евола и онези, които мислят като него, вярват, че това е най-нисшата епоха, която човечеството някога е преживявало, въпреки технологичното си изобилие, въпреки изключителния набор от технологични устройства, които можете да видите около себе си дори в горна стая на кръчма в централен западен Лондон. Също така е вярно и това е едно от усложненията с тези видове вярвания, че някои от методологиите, довели до този плазмен екран зад мен, всъщност биха били отречени от елементи на част от религиозността, която хора като него биха изложили, но това е една от главоблъсканиците за епистемологията, за това какво имате предвид под значение, което се крие в този тип теории.
Интересното при тези вярвания е, че те са първични.
Пуснете телевизията, пуснете радиото, световното първенство започва всеки момент. Навсякъде има тривиалности. Навсякъде има въздигане на мнозинството. Навсякъде има въздигане на желанието всички ние да се прегърнем и да станем един свят, един свят заедно. Както някой наскоро каза: „Не искам да съм англичанин. Не искам да съм британец. Англия е смесица“, каза той. „Искам да изляза. Искам да съм гражданин на света! Не искам да имам раса. Не искам да имам вид. Не искам да имам група. . . дори класа! Не искам да идвам от никъде. Искам да съм на тази планета! Тази планета е моят дом!“
Е, моето мнение е, че този вид фалшива универсалност. . . Може би трябва да му вземем една от онези скъпи ракети и да се изстреля към някой друг небосвод, защото това е домът, който имаме и познаваме. И единствената причина, поради която можем да го определим като такъв, е по силата на многообразието на това, което съществува извън него. Но броят на хората, които искат да поддържат това ниво на многообразие и плодовитите значения в него, изглежда стават все по-малко и по-малко с всяко поколение.
Политиците, които имаме сега, са мениджъри на една социална система. Съвсем ясно е, че нямаме три управляващи партии, а една партия с три крила, чиято природа е взаимозаменяема по отношение на пола, откъде идвате в страната, класа, произход, как сте били образовани и дали сте пристигнали в страната като новодошли през последните 40 до 50 години или не.
Сега, отдръпването на Евола от това, което е създало Съвременния свят, води до някои радикални заключения за него, които са духовно и политически аристократични.
Повечето хора са наясно само с разделянето на ляво-дясно, тъй като то се отнася до предимигрантско, леко органично общество, където социалната класа е била основата за политическо предпочитание. Буржоазен център вдясно: някакъв консерватизъм. Център ляво: лейбърист, социалдемократ, синдикалист и т.н. Сега имаме расово смесване, което усложнява дори това разделение. Разграничението между отношението на аристократичното и висшата класа, и буржоазното отношение, което е толкова ясно изразено, колкото всяко ляво-дясно разделение между пролетариата и буржоазията, е това, което Евола защитава.
Евола вярва, в някои отношения, в господари и роби, или със сигурност слуги. Той смята, че търговецът и тези, които се занимават чисто с икономика, трябва да бъдат подчинени на политиката, на висшата политика, на метаполитиката, но военната борба. Той вярва, че воинът и религиозният водач, и фермерът, и интелектуалецът / учен / занаятчия / художник са уникално по-добри от онези, които правят пари, и почти всички възгледи на Евола са по някакъв начин форма на аристократизъм.
Ако погледнете всички спортове, които той предпочита – фехтовка, алпинизъм – всички те включват сами индивиди, които се подготвят за задача, която обикновено е опасна и която обикновено може да доведе – алпинизъм например и неговата книга „Размишления на Върховете“ – до унищожение, ако сгрешите, но създава необикновено и екстатично усещане за себенадмогване, ако покорите K2, перуанските планини, Айгер, връх Еверест и т.н. Дори в по-популистките форми на алпинизъм, нещо като брадатия и бодър алпинизъм на Крис Бонингтън от горната средна класа, както можете да го наречете, има жилка на аристократичност, дръзка и байроновска свобода. Буржоазният възглед е:
„Защо да правя това!? Опасно е. Безмилостно е. Може да се нараните и да пострадате! Няма печалба в това. Не служи на по-висш смисъл от себе си.
За Евола причината и целта са причината да го направим. Етапите, през които преминавате и психическите състояния, в които попадате, докато се подготвяте и изпълнявате задача, която е опасна и същата аналогия може да бъде разширена до бойни схватки, същата аналогия може да бъде разширена до спортове като древната борба.
Съвременната борба е цирк, разбира се, където резултатът до голяма степен се решава от посредниците, които преговарят за битките между клоуни, които все още могат да се наранят един друг много сериозно. Но древната борба е бил двубой, който приключвал много бързо който по същество бил религиозен, поради което теренът, върху който се борили бил пречистван със сол в повечето от основните традиции.
Фехтовка: Махнете предпазните ръкавици и екипировката и имате гладиаторска битка между хора, които са на практика на ръба на живота и смъртта. Това е само една крачка от олимпийската фехтовка.
Забележете, че в съвременните олимпийски игри, движение, което е основано в съвременността на база елинистичния идеал, почти винаги било основано от аристократи, всички ранни победители в стрелбата и фехтовката и всички тези ранни спортове били аристократи. Разбира се, ранните олимпийски игри имат своята забавна страна. Много от спортистките, спечелили ранните олимпийски игри, са били „транссексуални“. Разбира се, били въведени медицински прегледи, за да се попречи на хермафродити и хора от различен пол и подобни неща да се състезават в тези състезания. Но индивидуалистичните спортове в епохата на масите са до голяма степен пренебрегвани и се смятат за странни, чудновати спортове, които масите сменят канала като видят, по отношение на Олимпиадата.
За човек като Евола и за усещането, което той представлява, неща като спорта не са развлечение.
Те са цели за посвещение по отношение на процеси на разбиране за себе си, другия и живота, които надхвърлят момента. И така, един двубой води до друг, води до друг момент на умение. Сякаш тези моменти, които повечето хора винаги се опитват да избегнат, вместо да се занимават с тях, са на забавен каданс.
Целият смисъл на отношението на Евола към тези и други въпроси е да отиде отвъд това, което съществува по начин, който е извисяващ и трансцендентен в предвещаващата си посока.
Това е общество, което винаги гледа надолу. „Какво ще си помислят другите? Какво ще си помислят съседите? Какво ще си помислят хората там? Какво ще си помисли цялата тази публика на BBC? Какво си мислят масите, леви, десни, централни, които натискат бутони на панели и конзоли?”
Типът отговор на Евола е, че това, което те мислят е без значение, и че трябва да мислят това, което мислят аристократите по света, в съответствие с Традициите, които са в голямата си част религиозни и от които идва социалния ред. Можете да разберете, че това отношение, този тип мислене не го взимат присърце съвременните съветници и света, какъвто е сега.
Също така е неизбежно, когато книгите на Евола били публикувани, те навлезли в англоговорящия свят чрез окултното, чрез мистицизма, чрез различни видове посвещенска и индивидуалистична религиозност.
Целият смисъл на западния окултизъм, независимо дали човек вярва в буквалната формулировка, която тези хора предлагат, или дали вярва в него метафорично и квази-субективно е, че това е индивидуалистична форма на религиозност.
Казано по-просто, масовата религия включва малко духовенство или свещеничество в стария католически смисъл там горе, а миряните са там долу и тя е на средновековен латински, леко е мистериозна, отчасти я разбирате, ако сте завършили гимназия, в противен случай не я разбираш, тя е мистериозна и полупосвещенска, но ти всъщност не знаеш, мистерията е част от удивлението, вдигаш поглед към тях и те са с гръб към теб и те гледат по-нататък, отвъд тях към божественото, както го възприемат. Това е традиционна форма на масова религиозност, така да се каже.
Но типът религиозност, който го интересувал бил индивидуалистичен и волтаичен. По същество това била идеята, че всеки в малка група е свещеник. Понякога има комбинация между свещеник и войн. Един от многото скандали, които имаме в съвремието, са престъпленията, извършени от членове на различни религиозни групи и организации. Много традиционалистки настроени хора вярват, че отразяването на тези престъпления в масовите медии е умишлено преувеличено, за да се демонизират всякакви ретроспективно традиционни елементи от предишен и метафизически консервативен тип в обществото.
Но ако човек погледне на това по друг начин – и едно от нещата относно Евола е креативността на аристократичния ум, който гледа на по същество центристките и буржоазни проблеми от напълно различна перспектива – той би казал за този тип скандали, с които няма да занимавам хората, защото всички знаят за тях, че това е липсата на диалектика между свещеника, някой, който вярва в нещо, някой, който вярва във философия, която не е само тяхна и следователно е свързана с обществото и е свързана с продължаваща родова традиция, от която произлизат… Повечето съвременни философи са „само моето виждане“.
„Просто моето виждане като малък дребен атом.“
Вместо моя възглед като нещо, което е концентрично и ме свързва с нещо по-голямо и което следователно може да бъде социално ефективно. Но от гледна точка на Евола, отсъствието на воина или бойните и войнишки традиции и тяхната взаимовръзка с вярата и индивида, който вярва, е причината за упадъка или деконструкцията, дяволството или разрухата в тези религиозни организации. В неговия светоглед има безграничност между поета-художник, воина и религиозния вярващ.
Те са различни формулировки на едно и също нещо, защото винаги гледат към висшето и по някакъв начин са дълбоко индивидуалистични и егоистични, но се извисяват над това, тъй като концентрацията върху себе си или върху собственото мислене, собственото чувство, собствените притеснения , собственото отношение към тази планина, тази жена, тази борба, този текст е обусловено от това, от което произлизаш и към което се стремиш.
Евола не вярва в прогрес, нито Традицията, в която вярва. Те не вярват в научен прогрес. Те не вярват в еволюция. Но неговият антиеволюционизъм е странен и интересен. Това няма нищо общо с креационизма и, ако желаете, евангелската политика на определени части от това, което бихте могли да наречете пуританска американска десница, например. Неговото отношение е обратно отношение, което по странен начин е неволен и неегалитарен начин на разглеждане на един и същ въпрос.
Неговото мнение е, че маймуните са произлезли от нас, докато вървим нагоре, а не ние сме произлезли от тях, докато ги оставяме в техния маймунски анимализъм. Така че, в известен смисъл, това всъщност е преформулиране на същата идея, но гледайки нагоре и винаги виждайки, ако щете, снобския, аристократичния, надделяващия, всеобхватния възглед, вместо гледайки на нещата от масова, обща, и осреднена перспектива, която приобщава хора.
Тони Блеър казва, че най-лошият порок, който човек може да има, е да бъде нетолерантен.
Да бъде недостъпно. Да изключваш хората. „Естеството на британството е приобщаване,“ когато, разбира се, същността на всяка групова идентичност е изключване и кой е на границата и кой може да бъде допуснат, и тънкостите и зрънцата на разлика, които съществуват между една изключена група и друга, където една склонност на човека свършва и друга започва. Евола вярва, по много противоречив начин, че упадъкът е съчетан от морфология и духовност.
С други думи, човешките раси имат духовно измерение, имат по-високо емоционално измерение, имат психологическо измерение, но никога не забравяйте, че Евола не е ницшеанец. Той не е някой, който вярва, че всичко е на това ниво. Той вярва, че боговете говорят на човека пряко и непряко и цивилизациите, от които произлизаме, се основават в общи линии на религиозни предпоставки.
Съвременните, които се присмиват на тези видове нагласи, разбира се, забравят, че почти всяка цивилизация, която човечеството е имало до сравнително скоро, и във всяка цивилизация има документи и артефакти, които са включени в склада на Британския музей ей там, в центъра на Лондон, са религиозно и теологично базирани. Едва наистина в постпросвещението, Шотландско Просвещение, Английско Просвещение, Френско Просвещение, по начин след XVIII-ти век нататък, по който секуларизацията на Западна Европа съперничи на останалата част от планетата.
По на изток в Европа, в по-малка степен. По на юг в Европа, малко по-малко.
Религиозността на повечето други континенти на Земята все още е основна сила, но Евола би презрял вида религиозност, която преобладава там, защото би видял в нея развалено мислене, синкретизъм, хората, които биха казали, че той би подкрепил съвременна Саудитска Арабия, например, навярно биха били силно разочаровани.
Той би видял под религиозната полиция, под стриктното спазване на това или онова правило, американски сателитни антени и модерни устройства и това, което е външно, по отношение на съвременността, и което бива приемано вътрешно. И така, Евола винаги е бил критикът, ако щете, и винаги отвън.
Сега, кариерата му била доста сложна, защото като много млад той се бил в ПСВ на страната на Италия. Те, разбира се, се биели на „западната“ или съюзническа страна в тази война, както често се забравя. Има някои изключителни негови снимки в интернет с онези очила и онези каски, изглеждайки изключително фашистки, а това движение дори не е било създадено тогава. Той изглежда така по Д’анунциански, стилистично, още преди самия жест.
Евола, разбира се, отчасти не одобрявал Фашизма и Националсоциализма, въпреки че станал много силно замесен и/или въвлечен и в двете, защото според него те не били достатъчно десни
Те не били достатъчно Традиционни! Не били достатъчно органични! Не били достатъчно крайни! Евола е може би единственият мислител през 20-ти век, чийто написан тънък том критикува националсоциализма отдясно, а не от която и да е лява страна.
Той се присъединил към тези движения само защото те принудили съвременността да се съмнява в себе си и защото били антидемократични и защото били свирепи и желани морално и полутеологично – защото малцина, включително либералните критици, биха отрекли, че е имало полутеологично настояване от страна на повечето от радикалните европейски движения, дори отляво, но със сигурност отдясно, през първата половина на миналия век.
Евола виждал в тези движения шанс, но нищо повече, поради което флиртувал с тях, затова пишел за фашистко списание в Италия, затова отивал в колежи, ръководени от СС на Химлер в Германия, затова не бил одобряван от тях, затова той имал симпатизанти от типа на Ернст Юнгер в партията, които го защитавали, затова му било позволено да пише с известна степен на свобода, като същевременно отдавал в известна степен лоялистично поклонение на тези структури и все пак, в същото време, останал извън тях. Трябва да се повдигне въпросът дали философията на Евола е в съгласие със създаването на общество или ще се превърне, ако щете, в одухотворен индивидуализъм.
Евола също участвал в началото на кариерата си в едно от най-радикалните модернистични движения на XX век: дадаизма в Италия.
Той създавал дадаистки картини. Сега, това на пръв поглед, изглежда доста необикновено. Но, разбира се, имало силна взаимовръзка между някои ранни модернизми и фашистки идеологии. Причината, поради която той се забъркал в дадаизма, е доста интересна и има разговор в YouTube, който продължава четири минути и половина, в който Евола вече възрастен обяснява защо е бил замесен.
Той казва – причината, поради която се включихме в тези движения, беше да атакуваме буржоазията, да атакуваме средната класа и да атакуваме усещането и сантименталността на средната класа. Изключително радикалната антисистемна природа на много радикални десни идеи, която е скрита в по-умерени и популистки варианти, излиза наяве взирайки се в лицето ти с пълна сила при хора като Евола.
Много фашистки и радикални десни движения, разбира се, се състояли от авантюристи и аутсайдери и квази-художници и полу-престъпници и религиозни мистици и лудаци и хора, които били извън структурата на масовия живот, особено хора, които били социализирани от Великата Война, която много от тях преживели като революция.
Уиндъм Луис, който бил силно привлечен естетически към модернизма и политически към различни форми на фашизъм и бил личен приятел на сър Осуалд Моузли, веднъж казал, -За нас Първата Война беше революция, а не война. Видяхме убийства в истински индустриален мащаб.
Видяхме индустриализацията на клането.
Една от интересните иронии на позицията на Евола и в известен смисъл на Ернст Юнгер относно войната е, че въпреки че мислители като тях се смятат от пацифисти и либерални хуманисти и феминистки за войнолюбци, Юнгер и Евола и други изпитват отвращение към масовата война, защото това е войната на мравките, войната на масите в кръв и тор, почва и кървави гнусотии. Няма нищо рицарско в това човек да бъде разкъсан на парчета от боен хеликоптер, когато дори няма шанс да вдигне своя автомат във въздуха.
Евола би предпочел доктрината на шампиона. Нали знаете, когато две средновековни армии се срещнат и един огромен, тромав мъж излезе от една армия, в пълна регалия, обучен в бойно великолепие и изкуства както предишен говорител обсъжда във връзка със скандинавската традиция, и се появява друг шампион и те се бият за ограничена цел, която оставя цивилизацията непокътната и от двете страни. Но този, който е победен, очевидно ще плати дължимото на другия.
Сега, това показва изключително байроническия, индивидуалистичен и аристократичен дух, който се крие във формулировките на Евола. Начинът, по който творбите му са достигнали до нас, разбира се, е начинът, по който е живял живота си и книгите, които е написал. Интересно е, че англосаксонският свят е получил неговата литература чрез преводи от мистични и окултни издатели в Съединените щати: относно тантра, относно будизма, относно кастите и традициите на японските войни, относно Светия Граал, относно гръко-римски, висок християнски, езически, постезически европеистки и други традиции.
Друг радикализъм относно Евола е неговата пълна липса на фалшиво благоприличие и скромност по отношение на секса.
Евола написал книга, наречена „Метафизика на секса“. Той разглежда сексуалността като първична биологична инстанция, чрез която човешките раси се обновяват и заменят. Но в същото време той я смятал за едно от основните човешки действия с голяма енергия и сила, която трябва да бъде канализирана, трябва да бъде използвана, трябва да бъде трансцендирана сама по себе си.
Имате тази странна привързаност към тантра, която е нещо като еротичен екстремизъм на окултния секс и пълно противопоставяне на порнографията. Защо? Защото едното включва комерсиализация на секса, включва пари, взаимосвързани със сексуалността. От тази чисто първична гледна точка, освен ако не е уреден брак между династични държави или групи за определени държавни цели, което е добре, парите нямат почти нищо общо с тези области на живота.
Непривилегироването на парите като основа на всичко и убеждението, че обществото, което имаме сега, е резултат от факта, че всеки политик от всички партии, представени в големите събрания, включително радикално десни партии, по същество обаче с популистки оттенък, вярват в Хомо икономикус. Те вярват, че човекът е икономическа единица и нищо друго няма начение.
Имиграция? Тя е добра за икономиката, не знаете ли?
Масово движение на капитали по света с едно натискане на бутон на екрана в борси по целия свят, особено сега в Далечния изток, но и повсеместно? Това е добре за икономиката! Всичко се основава на освобождаването на хората от предишни форми на предполагаемо слугуване поради икономическо подобрение.
Доктрините, които Евола поддържа, не са нео-средновековни, нито са желание за връщане към древния свят с определени модерни технологии. В известен смисъл те са връщане към истините, които са съществували преди създаването на съвременния свят.
Една от най-съществените критики на този тип мислене е убеждението, че съвременният свят е неизбежен, че всички култури и раси ще се модернизират и го правят с голяма скорост, че небостъргачи и огромни мегаполисни градове се издигат в Андите и Далечния изток и дори такива, построени от китайците, ще се появят в Африка и другаде и че ще бъде напред и нагоре завинаги по отношение на това, което имаме сега.
Има гротескни проблеми с това, разбира се, защото, за да дадете на всеки човек на тази планета, независимо от раса, родство, климат и култура, средноамерикански начин на живот, ще ви трябват 3 планети, 8 планети, 10 планети или може да имате нужда от тях, за да им дадем онова средноамериканско усещане.
Трите сателитни антени, кондоминиума, трите трактора Челси отвън на алеята, многоканалната телевизия и т.н. За да дадем това на всеки африканец, ще се нуждаем от много, много планети и много, много пъти повече от икономическите средства, които имаме дори в момента.
Интересното при Евола е, че много въпроси, които вълнуват хората днес – гладът в Третия свят, войната в Конго, ХИВ/СПИН – той би казал, че са интересни, разбира се, защото това са неща, които се случват, и всичко има смисъл дори отвъд себе си. Но в крайна сметка те са маловажни.
Броят на хората на Земята няма значение според начина му на мислене. Болката и страданието нямат значение в съответствие с неговия тип мислене. Наистина, той ги приветства като част от пълнотата на живота, защото животът започва с болка и завършва с болка и повечето хора живеят целия си живот в отричане на факта, че животът е кръговрат, какъвто вярва, че е света и смисъла неговата философска Традиция. Има напредък в кръговрата, но има и упадък, а упадъкът и смъртта са част от един безкраен процес на воля и превръщане.
Това е по същество и по много кардинален начин религиозен възглед за живота, но също и метафизически песимистичен и консервативен възглед за живота по дълбок начин, който консерватизмът на съвременните либерални тори като Камерън никога не биха разбрали.
За човек като него теории от типа на Евола са лудост, съвсем буквално, връщане към Тъмните Векове, връщане към Средновековието, квазиоправдания на робство, квазиоправдания за Вафен СС.
Това биха казали Камерън или колегите му на предната скамейка и още по-либералните му колеги на същата скамейка за подобни идеи. Но иронията е, че преди 300 до 400 години повечето цивилизовани структури на Земята са били базирани на тези идеи.
Дори модерните, които ги замениха, се основават на оспорването на този вид идеи, което означава, че те са осъзнали, че поначало са достатъчно реални, за да се бунтуват срещу тях. Също така е вярно, че дори в най-високата точка на съвременността, постмодерността, хипермодерната реалност, всички фрази, които се използват, когато избухне война, когато самолетите се врежат в кулите в Ню Йорк, когато бойните хеликоптери летят над арабските пясъци, внезапно виждате отклонение в либералните истини и в материализма, и в някои от идеите, които се използват за оправдаване на подобни неща. Не е голямо отклонение, но изведнъж виждате отклонение, което окултистите и мистиците наричат „разкъсване на булото“, разкъсване на булото на илюзията между живота и смъртта.
Какъв е смисълът на живота? Пазаруването ли е смисълът на живота?
Изкарването на още и още пари ли е смисълът на живота? Достигането на буржоазно обществено положение ли е смисълът на живота, когато човек вече има достатъчно, за да живее? Да ядеш докато не умреш ли е смисълът на живота? Това са неща, които гледната точка на Евола предлага на хората, поради което мнозинството винаги ще я отблъсква.
Неговите политически текстове са по същество „Бунт Срещу Съвременният Свят“, „Мъже Сред Руините“ и „Язди Тигърът“, които изследват природата на човек, който е роден сега, когато повечето от предишните Традиции на неговата култура и неговата цивилизация са рухнали. Децивилизирането на човека, фактът, че Западните градове са се превърнали в зони от Третия свят, фактът, че полупрестъпността е ендемична, фактът, че когато отидете на улицата има графити, рап музика гърми от минаващи коли, 20%, 40% от улицата няма връзка с вас естетически, етнически, расово или културно. Евола би видял това като част от неизбежния климат на упадък и спирала надолу към материята, което е умишлено и волево.
Най-полемичната област на Евола е, когато той започва да разнищва и преформулира много класически пропозиционализми на това, което може да се нарече „старата десница“, за да определи какво се е случило и защо. Евола е бил по същество дълбоко религиозен и аристократичен човек, въпреки че започнал с по-субективистично и променливо настроение. Това означава, че винаги има причина. Либералите вярват, че всичко е объркване и всичко зависи от само себе си и всичко е случайност, която чака да се случи. Но като Христос в Новия завет, който вярва, че когато две птици паднат на земята, Бащата е наясно, Евола вярва, че винаги има цел и причина.
Евола вярва, че цивилизациите се сриват сами върху себе си и се разкъсват вътрешно по причини, които се налагат от елитите и от сили, които се проявяват в тях, които осъществяват своята воля.
Безкрайните атоми и причинно-следствените моменти във веригите може да не знаят за това, което предстои, за това, което е доброволно, за това, което е частично предварително програмирано.
Той вярва, че тези тенденции на масово подчинение, масова смърт, масова духовна пролетаризация, масово плебейство, масово социално подпомагане, масова социална демокрация се случват нарочно, че разрушението на предишните културни порядки се случва нарочно и категорично и определени расови групи се използват за улесняване на това унищожение и че други групи ги използват, за да го постигнат.
Той вярвал в аристокрация, защото вярвал, че всичко е йерархично. Имаше интересен момент при допълнителни избори в Източен Лондон съвсем наскоро, при които председателят на партията, в която бях преди, беше попитан от жена от афро-карибски произход: „Равни ли сме с вас?“
Медиите бяха там, знаете. Двадесет камери бяха насочени към този човек и следователно, предвид логиката и парадигмата, в която се намираше, той каза: „Да“.
Вероятно би искал да каже: „Да, но . . . ”, но медиите продължиха, защото получиха необходимия отговор. Наистина, много медийни разпитвания сега изискват от политик да потвърди своята коректност преди предварително методологично изявление и горко на някой от тях, ако покаже и най-малкото отстъпление по всеки въпрос, по който трябва да бъде прогресивен.
Кой може да вложи думи в устата на някой, починал преди известно време, но отговорът на Евола, отговорът на неговия тип мислене, би бил, че тази жена е неравностойна по отношение на черен писател като Уоле Шоинка, който е нигериец от племето йоруба и спечели Нобелова награда. Достоен ли е да спечели Нобелова награда? Дали са му дали наградата през 90-те, защото е било модерно? Рабиндранат Тагор, великият индийски писател и брахмана от висша каста, я спечели през 1913 г.
Вероятно тогава не е имало твърде много политическа коректност, но вероятно е имало малко дори тогава. Отговорът на Евола би бил, че тя не е равна по отношение на Шоинка и Шоинка не е равен по отношение на Чосър или Дефо или Шекспир или Волтер или Данте или Толстой или Достоевски или Вагнер, че всичко е неравно и че всичко е йерархично и че има йерархия вътре в индивида и между индивидите и между групите от индивиди, защото всичко гледа нагоре и всичко има различна цел в живота.
Това означава, че онези, които са в средата и дъното на даден етнос, на социален ред, на пол, на предишна историческа диспенсация, не трябва да бъдат самотни, според начина, по който той гледа на нещата, или уплашени, или бунтовни, или пълни с отчуждение и страх.
Тъй като всеки има роля в йерархията и хората могат да се движат в някаква степен в нея, въпреки че неговата гледна точка е по същество аристократична, а не меритократична. Човек като Ницше, когото Бъртран Ръсел веднъж осъди като защитник на аристокрация, в която той не е роден или някъде близо до нея, би бил приет, но никога напълно приет от аристократична каста. Неща, които сега се смятат за безнадеждно наивни и снобски, Евола смята за правилна форма.
Кое е най-лошото нещо на света в момента според Sky News? Вероятно дискриминация. Дискриминация от един или друг вид. Евола би смятал, че дискриминацията е таксономията на аристократичната чувствителност. Когато човек посяга към парче торта, той дискриминира. Когато човек има уреден брак с друг член на сицилианското благородство, той дискриминира. Когато човек посяга към меча, за да накаже грубиян към жените, и иска да набие с плоското на острието, той прави разлика между оръжието и обекта на яростта, който сам по себе си е безразличен, защото вижда нещо отвъд себе си. Това са възгледи, разбира се, които мнозинството от хората ще намерят за студени, смразяващи, брутални, подобни на орел, отвъд техните представи.
Почти форми на лудост в действителност по отношение на това, което днес се смята за нормално, морално или дори човешко. Те са отчасти нечовешки идеи, в някои аспекти, но са идеи, които повечето аристокрации и повечето войнски касти са имали в повечето форми на човешката история.
Книгите на Евола вече са широко достъпни за тези, които желаят да ги прочетат.
Голямата главоблъсканица на неговото творчество е дали тя предвещава аскетизъм? С други думи, ако епохата на унищожението, която е Кали Юга в идеологията, която той представя, която е индуистката епоха на унищожение, (бел.прев. понятието индуизъм е на около триста години и не се среща никъде във Ведите, истинското име на религията е “Санатана Дхарма” – Вечният Природен Закон), в която всичко е счупено и всичко е смесено заедно преди разлагането, което ще подхрани универсално прераждане в бъдеще време, защото човечеството е сезонно по отношение на възгледа на Шпенглер за света, където неговият възглед за историята се сравнява с растенията и ботаниката, за да му се даде някакъв вид методология, някакъв вид структура.
Не забравяйте, че това са идеи от XIX век и началото на XX век. Нито един исторически Дон, или почти никой исторически Дон днес вярва, че историята има смисъл. Карлайл вярвал, че деистичният характер на историята повлиял на упадъка на френския роялистки елит и довел до революцията, защото те не управлявали правилно Франция. Той някак си вярвал по своя протестантски, гръмотевичен начин от амвона на кабинета си в средата на XIX-ти век, че Френската революция е резултат, който е отчасти заслужен от една проваляща се аристокрация. С други думи, историята имала смисъл.
Имала цел. Никой не вярва, че историята има смисъл или цел.
Някои антифашисти биха казали, че Сталинград е имал цел, но те забравят, че Червената армия е разстреляла 16-18 000 от техните собствени мъже, а комисарите са стояли на 18 фута зад линиите. Те застреляха армия от собствените си мъже, за да спечелят тази битка, точно както тайната полиция в Третия свят отрязва ушите и реже езиците на всеки, който се оттегли в битка, преди да ги изпратят обратно в селата им.
Дали Евола би одобрил това? Той вероятно би казал, че ако е направено индивидуалистично или като въпрос на отмъщение или гняв, това зависи от обстоятелствата, но да се направи по ориентиран към масите начин – масови лагери, масови сирени, тоталитарният отговор, особено на комунизма, свеждане на всичко до най-малкия общ знаменател, така че всички да могат да бъдат свободни в някакво подобно на прасешко еднообразие – той би смятал това наистина за смърт и срещу което трябва да се борим.
Евола е изключително полемичен, защото има област в неговото мислене, особено по отношение на ислямския свят, която води почти до оправдаването, както казват някои либерални критици, на форми на религиозния тероризъм. Той никога не е защитавал това, но е съвсем ясно, че неговата омраза към съвременния свят е такава и неговото нюансирано признание на ислямската концепция за джихада – при която се бориш вътре в себе си срещу съмнението и се биеш външно по квази-езически и мъжки начин срещу врагът, който е без вас – има отглас, с който се припознават някои екстремистки религиозни хора, които в общи линии искат да взривят съвременния свят.
И така, Евола е, както казвам в заглавието си, един от най-десните, със сигурност най-елитарните мислители в света. Интересното при него е, че винаги всичко гледа нагоре, дори учението му за расата.
В много расиалистки движения откривате нещо като социализъм. Че ако сте от моя етнос, вие сте „ок“, сякаш притежанието на определено съдържание на меланин в кожата или липсата на същото е всичко, за което става дума.
(бел.прев. Меланинът и цветът на кожата са само една от многото морфологични и генетични разлики между расите и съвсем не от най-значителните. За повече информация вижте серията от статии “Компендиум: Опровержение на Расовото Отрицание)
Когато Норман Тебит казва, че Британската Национална Партия е старата Лейбъристка плюс в допълнение расиализъм, винаги има нотка истина в подобни гледни точки. Евола не вярва в това.
Евола вярва, че расата е духовна, както и физическа. Ако човек дойде при вас и каже: „О, аз съм Бял! Трябва да се грижиш за мен, приятел!“ той би казал, какъв е вашият интелект, какви са вашите качества, какво е вашето морално чувство, какво знаете за вашата цивилизация, доколко сте готови да се борите за нея, каква болка можете да издържите, имали ли сте разбиране за смъртта във вашето семейство и в живота, вие зряло и мъдро човешко същество ли сте или сте част от безкрайната универсалност, въпреки че сте родени в определена група, която аз уважавам и от която аз самия произлизам? Това е принципът, който той би имал.
Сега, това е отношение на революционен снобизъм в известен смисъл, но това е снобизъм, основан на идеи за характера.
И в крайна сметка, както знаем, политически характерът е фундаментално важно нещо. А липсата му, особено в квазиавторитарните движения, е отровна, защото хората, веднъж заели място, не могат да бъдат отстранени, освен с най-радикалните средства. И така, има степен, до която лидерството е съществено.
Вижте една армия. Армията не е банда престъпници, но лесно може да стане такава. Една армия може лесно да се превърне в тълпа, но армиите се контролират от йерархии на власт, чиято природа е отчасти неосезаема. Всеки отряд има естествен лидер. Всеки отряд има свой подофицер.
Над всеки отряд има офицер. В истинските армии, германските и британските армии от миналото, ако един офицер умре, някой го замества от по-ниско ниво, веднага поема отговорността, която върви с тази роля. Дори ако всички офицери са паднали и всички подофицери, естественият лидер, един от 5% – повечето поведенческите антрополози смятат, че 1 на 20 от всички хора има лидерски критерии – може да пристъпи напред в момент на криза и другите да гледат към него, защото те осигуряват смисъл, ред и йерархия в момент на стрес.
Забелязвали ли сте някога, че когато хората претърпят бедствие или когато са в затруднение, те търсят помощ, но също така търсят хора, които да ги изведат от това? Лидерите никога не са харесвани, защото на върха е някак самотно, но лидерството вероятно е като желанието да вярваш в нещо отвъд себе си. Това е вродено. И докато принципът на лидерството остава, дори в демократичните общества се изискват лидери, за да активизират демократичните маси…
Не забравяйте, повечето от Цезаризмите на съвременността са Червени форми на Цезаризъм, форми на краен авторитаризъм и дори безмилостност, всичко това в името на народа.
Всички издигнати в името на масите и тяхната слава и тяхната свобода, тяхната свобода и тяхното равенство. Когато списание „Форбс“ казва, че богатството на семейство Кастро в комунистическа Куба е 70 милиона щатски долара, когато ги нарича комунистически принцове… Не забравяйте, че един обикновен човек в Куба може да бъде в затвора за притежаване на собствен водопроводен бизнес. Когато осъзнаете, че тези хора са принцове на обръщането, вие усещате, че някои от йерархиите, въпреки че носят различни имена и различни форми, се появяват в ентропийна фаза или в култура на разпадане, наистина са свързани с много от идеите на Евола дори наобратно. Той би казал, че това е така, защото тези идеи са вечни и непреходни и в крайна сметка ще се проявят.
Традиционната политическа дясна критика на този вид идеи е, че те са чисто философски, отнасят се за индивиди и техния живот, клонят към Херметизъм и аскетичния възглед, който един учен духовен човек, стойностен човек, може да отиде да живее сам, а останалите могат да изгният и на кого му пука. Казват, че подхранват някаква постаристократична мизантропия.
Вижте собствената ни аристокрация.
Вероятно са загубили властта около 1912 г. Никога не са били разстрелвани, както в Съветския съюз, никога не са били обезглавявани, както в революционна Франция от преди 200 години. Но те са загубили всичко по някакъв начин, защото функцията им е отнета от тях, нали? Причината за тези училища, причината, поради която са били отгледани поначало причината за всичките им привилегии и така нататък е отнета. Очарованието от случая с лорд Лукан през 70-те, един вид упадък на тази класа.
Той слуша речите на Хитлер в Оксфорд, бие бавачката до смърт, дори не хваща правилната жена в мазето. Такива неща. Дори това не могъл да свърши правилно! Дори с престъплението не могъл да се справи! Това е упадъкът на една класа, нали? Пропадайки и също знаейки, че пропадат. Това е нещо като синът на Осуалд Моузли, който обича да се облича като жена и да бъде напляскван, а пък неговият син наскоро умря от свръхдоза хероин. И все пак Осуалд Моузли е в тази семейна верига. Наистина не е нужно да мислите, че там има някакъв вид ефлоресценция. Това е малко несправедливо спрямо това семейство и т.н.
Но не забравяйте, това било класа, родена в безмилостност и властване. Това било класа, която се идентифицирала с орлите. Ето защо ги поставяли на щитовете си, на вратовръзките си и на училищата си. А вижте ги сега.
Но, разбира се, те в известен смисъл са се присъединили към останалите, нали?
Те се присъединиха към масите. И това, което са били някога, вече няма значение. Камерън го обобщава по странен начин. Традиционно, от 60-те години на миналия век, „Торите“ винаги са избирали настоятелни хора от средната класа, с които масата на тяхната електорална подкрепа може да се идентифицира.
Винаги се е казвало, че Дъглас-Хоум ще бъде последният от старата порода. Той беше премиер, когато се родих. Той щеше да бъде последният от старата порода, който щеше да оцелее и да процъфтява. Когато го попитаха за безработицата през 1961 г., Дъглас-Хоум каза: „В моето имение има място за втори дивечовъд.“ И хората казаха, че той е без връзка с реалността. Без връзка! И той беше без връзка! Нека си го кажем. Но той смяташе, че това е доста удобен и морален отговор, разбирате ли.
Камерън е странен, защото цялата лекота – лекотата пред камерата, лекотата пред хората, без бележки, погледнете ме, не треперещи устни – цялата тази лекота е част от генетиката на това, от което той отчасти произлиза. И все пак всички негови ценности са буржоазни. Всичките му ценности са средни и меркантилни. Всичките му ценности са на това общество, каквото е сега.
Дали Дъглас-Хоум щеше да се присъедини или дори да даде пари на „Обединени срещу фашизма“, които той би смятал за миризливи малки хора в периферията на обществото, които бяха левичарска тълпа, която вероятно е трябвало да стряска хората някъде?
Или в моя строй. Разбирате ли какво имам предвид? Идеята, че той ще се идентифицира с тези хора, защото истинският враг представлява семената на аристокрацията, от която човек е избягал, не би му хрумнала. Той беше твърде много това, което беше, като форма, за да обмисли наистина тези лъжи и тази ловка измама и този полет на фантазията.
Човек стига до най-противоречивата област от цялата прогноза на Евола и това е убеждението, че еврейството е отговорно за упадъка и че те са отделна и друга раса, която прокарва нещата и кара нещата да пропадат и да бъдат унищожени. Това са възгледите, разбира се, вярата, че има морфичен елемент в природата на упадъка, който го е направил толкова недосегаем и противоречив. Интересното е, че когато се обърнаха към него относно „Протоколите на мъдреците на Цион“, които се смятат от всички либерални учени хуманисти за фалшификат на тайната полиция Охрана, базиран на предполагаем френски роман, мисля, че през XIX век, Евола казал: „Не ме вълнува дали е фалшификат или не“, което е много интересен отговор.
Тъй като в окултния и херметичен възглед на Евола за света можете да посочите нещо чрез неговото преобръщане, можете да посочите нещо чрез метафоризация, нещо може да бъде емоционално вярно и не напълно фактически вярно, един текст може да се използва за илюстриране на истини, по-дълбоки от собствената му повърхност. Това е религиозен възглед за текста, разбира се, че текстът не завършва със себе си. Това е средновековна гледна точка и се основава на наука за лингвистично изследване, наречена херменевтика, където ще разгледате всяка дума, ще разгледате всеки параграф, ще разгледате всяка част от синтаксиса, да деконструирате, за да намерите същността, вместо да деконструирате, за да откриете липсата на същност.
В западния свят, ако отидете в университет сега и изучавате хуманитарни науки, изкуства, либерални изкуства или социални науки, ще се натъкнете на идеология, наречена деконструкция.
Макар и бегло, дори полуобразованите са чували за нея. Това е гледна точка, която казва, че всеки есенциализъм (раса, класа не е есенциализъм, но започва да става в съзнанието на човек, вяра в Бог, пол и т.н.) всеки есенциализъм води до портите на Аушвиц. На това се основава деконструкцията като теория.
И затова гледате всеки текст, гледате всеки филм, защото те са обсебени от масовата култура, виждате, гледайки какво гледат масите и с какво се хранят от капиталистическата културна машина. Те гледат това и казват, -О вижте, там има опасен есенциализъм.
Видяхте ли във филма на Джон Уейн? Видяхте ли начина, по който говореше на червения индианец? Съжалявам, местен американец. Виждате такива неща.
Гледате тези неща и ги разбивате, и ги разбивате отново, и разрушавате елемента на нещо като логика на „Дейвид Дюк“, за който може да се каже, че се съдържа в тази конкретна фраза и така нататък.
Но видът анализ, който поддържа Евола, е това, което бихте могли да наречете конструктивизъм, а не деконструктивизъм. И това е надграждане върху същността на нещата и извеждане на дискриминиращите им различия. Така че за него фактът, че този текст може да е бил пуснат в обращение от Охраната, царската тайна полиция, като дълбока херметична метафоризация на ходовете на историята, които или се случват или не се случват, е достоен за изучаване. Той отново се връща към идеята, че всичко има смисъл.
Ако искате война с ислямския свят, кулите ще паднат. Ако искате пацифистка и изолационистка Америка да влезе в ПСВ, конкретна лодка с цивилни на борда, но оръжия отдолу, ще бъде торпилирана от германците. Ако искате да вкарате изолационистките цици на Средна Америка в глобална битка в началото на 40-те години на миналия век, вие позволявате да се случи атака, която знаете, че ще се случи. И се уверявате, че вашите самолетоносачи не са там. И вие обвинявате средните офицери, които са били там, за тяхната некомпетентност със задна дата. Защото това е моментът да се даде тласък на демократичното ангажиране с героични и спартански дейности.
Кой може да се съмнява, че има жилка на спартанците?
Когато американски морски пехотинец се изкачи на плажа на Иво Джима или когато се бие във Фалуджа? Част от съвременния свят със сигурност е отпаднал за този човек, тъй като той е изправен пред забвение във войнство срещу другия, дори в рамките на съвременното. Хора като Евола и Юнгер биха осъзнали това.
Има дори понякога, в крайностите на съвременната война, завръщане към индивида. Ами тези американски пилоти и тези други пилоти, тези руски пилоти, които летят в тези самолети, и воинът е част от самолета. Нали знаете, те имат компютър във визьора си и пред тях се появяват всякакви статистики. Това е като човек, който е армия, биеща се сама, нали? Той има сила под крилете си, която е еквивалентна на армия отпреди векове. И така, имате връщане към елитни личности, обучени само за убиване и войнство на най-високото ниво на настоящата западна напреднала военна метафизика.
Интересното в начина на мислене на Евола е, че той е креативен. Повечето десни хора са песимистични интроверти, които не харесват света, в който са родени, но Евола ми изглежда в известен смисъл екстравагантен, оптимистичен аристократ, който винаги вижда не най-добрата страна на всичко, а най-героичната страна на всичко, което надхвърля дори себе си. Дори ако „Протоколите на мъдреците от Цион“, в съответствие с неговата дикция, са били лъжа и може да се докаже, че са такива, фактът, че милиони са били мотивирани да повярват в тях, милиони да отхвърлят причинно-следствената връзка, че хората са се борили с последствията и последиците от последствията във връзка дори с някои от тези идеи, означава, че е от голяма специфичност и значение.
Ницше имал идеята, че човек стои на ръба на езерце и той хвърля камъче в езерото, а то подскача през водата.
Знаете, че когато го плъзнете правилно и то върви и върви и върви и вълна след вълна се движи по повърхността и не можете да предвидите формулировката на вълната и течението, в което тя води. И тази история има неизвестни последствия.
Маоисткият генерал, който бил попитан от американски симпатизант след Маоисткия Дълъг Поход, който сам по себе си е отчасти митологичен, „Какво е вашето виждане за Френската революция?“ И той запомнящо се отговорил: „Твърде рано е да се каже.“ Защото е била преди само 200 години. Това е видът на перспективата, която Евола има.
Въпреки че ще има съкрушителни поражения, и мъже от неговия сорт, аристократи, за които съвременният свят няма време, играйте поло, пилейте парите си, ходете по бордеи, залагайте през цялото време. Няма роля за вас. Светът се управлява от машини, пари, комитети и Барак Обама.
Знаете, американските десничари наричат Обама „Обамавращение“ вместо отвращение. Не е ли той символът на всичко, което запада в Америка? И не са ли всички тези движения от типа на данъчен бунт на средната класа, които са 100% масови американски, наистина в рамките на позволените канали на опозиция? „Той е социалист!“ „Всичко е въпрос на данъци. Не става въпрос за нищо друго.“ „Всичко е в рамките на бюджетните ограничения на здравеопазването и възгледите за същото.“ И т.н. „Ами дефицитът?“ Не са ли всички тези движения и яростта, която те съдържат, елементи и спектри от това, което той би нарекъл антимодерност или полуантимодерност в рамките на съвременността?
Никой от нас не знае какво ще разкрие бъдещето, но е съвсем ясно, че ако хората от по-висш тип в нашата група не повярват отново в някои от традициите, от които произлизат, те ще изчезнат.
И според Евола те биха заслужавали да изчезнат. И така, моето мнение е, че каквото и да е нечие виждане, каквато и да е неговата система на вяра… и не забравяйте, че в гръцкия свят бихте могли да не вярвате в боговете и да мислите, че те са метафори, бихте могли да коленичите пред тяхна статуя или бихте могли да имате философска вяра между двете и всички са били част от една и съща култура, всички са били част от един и същи град-държава и ако бъде призован като свободен гражданин да го защитава, дори Сократ би застанал в редица с щита и копието си.
Всички книги на Евола вече са достъпни в интернет. Най-противоречивите пасажи относно морфологията и етноса са достъпни в интернет. Четете Юлиус Евола. Четете един аристократ за миналото и бъдещето и гледайте назад към Вечните Традиции, които са неразделна част от западната цивилизация и могат да подхранят въображението и огъня дори в онези, които не вярват напълно в тях.
Благодаря ви много.
Паралелите между ЕС и Галактическата Република