Моралните дефицити на македонизма

Време за четене: 6 минути

Снимка: Dimitris Vetsikas, Pixabay

Искам още в самото начало да се извиня на читателите, че в настоящия материал няма да обхвана всички аспекти на темата, за да не се налага да изпиша десетки страници. Нека засега се концентрираме само върху най-актуалните и най-пресни проявления на тези дефицити, защото те девоалират в достатъчно голяма степен цялостната аморалност на тази шовинистична, анти-българска идеология и на нейните носители.

Какво наблюдавахме в последните седмици? Една непрекъснато ескалираща вълна на говор на омраза в македонските медии, съпроводена с един отчаян вой от страна на софийските македонисти срещу политиката на българското правителство, българския парламент и президент за отстояване на историческата истина и за недопускането на титовия македонизъм в ЕС. Според последното социологическо проучване на „Алфа рисърч“ и данните от предаването на БНТ „Референдум“ от 16.11.2020 г., тази политика среща одобрението на огромната част от българското общество. Цели 84% не желаят РСМ да бъде допусната в европейското семейство, преди да бъдат решени висящите спорни въпроси в двустранните отношения.

Срещу това апологетите на македонизма противопоставят твърдението, че защитата на българските интереси уж била в разрез със същите тези интереси, че била в услуга на неясни сили в Белград и Москва, докато пък РСМ била напълно готова да започне преговори за присъединяване към ЕС. Нейните граждани били възприели европейските ценности, докато нейните политици ни упрекват в несподелянето на същите от наша страна. С упорството си сме били демонстрирали „балканска диващина“, всички държави в Европа били против нашите искания и не ни разбирали, били сме ретроградни и слаби в позицията си. Нашите управляващи били насилници, зависими от предизборни козни и само си измисляли нови и нови условия за спъване на прекрасните ни съседи по техния път към Европа. Призоваваха ги да приложат „държавнически и европейски подход в преговорния процес“.

Само в рамките на 2-3 дни обаче се видя моралният упадък на тези, които подкрепяха гореописаните мнения.

– македонският премиер Заев каза в интервю, че му било идвало „да покаже среден пръст на България“ – нищо, че непрекъснато ни нарича свой „най-голям приятел и брат“.

– директорът на МИА – държавната новинарска агенция на РСМ, Иванов, си позволи публично да обиди със сексистки коментар нашият външен министър Захариева.

– съветникът към министерството на отбраната на РСМ, Богоевски, отправи шовинистичното предложение да бъдат репатрирани в родината им македонските българи.

– македонската академия на науките, МАНУ, отправи директно посегателство върху българското културно-историческо наследство и върху териториалната цялост на страната като заяви, че т.нар. „македонски“ език бил имал пространствен и времеви континюитет*.

– и за да бъде всичко съвсем в унисон с мракобесните практики на комунистическия тоталитаризъм, активисти на опозиционната партия ДПМНЕ запалиха българското знаме в Скопие.

Никой от софийските македонисти, които иначе са изключително активни по родните (и някои чуждестранни) медии, не отправи каквато и да било критика към гореописаните прояви на омраза, шовинизъм, иредентизъм, простащина и вандализъм! Това е двойно морално падение – от една страна, те лансират и защитават от години хора, които доказаха, че нямат необходимата култура и ценностна система, които да искаме да споделят с цивилизованата част на Европа. От друга страна, чрез своето мълчание те негласно показаха, че одобряват гореописаните действия.

Но това е тяхното „нормално“. Както многократно съм отбелязвал, припадниците на КСМ винаги нападат само българската страна, никога македонистката. Каквото и да се случва, колкото и грозно и нецивилизовано да е, те никога не пишат срещу Партията, пардон – срещу сърбоманските си покровители. Въпреки, че на думи се имат за големи патриоти, либерали и европейци, те не реагираха на жестовете на оскърбление към своята родина, нито към демонстрираната простащина на своите приятели. И когато ги чуете да казват като аргумент в защита на своите анти-български тези, че били имали много приятели-македонци, които ги поддържали, да знаете – това са същите тези лица, извършители на гореописаните морални простъпки: Зоран Заев (който излъга, че България не изпълнява Договора за добросъседство и би ни показал среден пръст, ако имаже мъжеството да го направи), Зоран Иванов (който обиди Захариева на „кучка“), Борян Йовановски (който зададе преднамерено провокативния въпрос на Заев дали би показал среден пръст), Петър Богоевски (когото ни пробутваха миналата година като „смел македонски политик“ и от когото никой от поддръжниците му от КСМ още не се е разграничил), Никола Димитров (който не признава мнението на собствения си баща за българското минало на РСМ), Стево Пендаровски (който се отрече от собственото си признание за българската народност на Гоце Делчев и напоследък говори за правата на „македонско малцинство“ у нас). Както и доста други македонисти, сърбомани, титовисти и югоносталгици, обединени от омразата си към България.

Към тъжната картинка на доказателства за неготовността на македонското общество и най-вече на неговите политици и интелектуалци да приемат в цялост европейските ценности можем да добавим още: разрушаването с чук на български войнишки паметник на Каймакчалан от един техен журналист, разрушаването на наскоро обновения паметник на войводата Тома Давидов от местни македонисти, публикуването на фалшификации от страна на македонски „учени“, постоянното отричане на историческата истина за нашето общо минало, хилядите примери за говор на омраза, които наблюдаваме в македонските медии спрямо България, както разбира се и самото неизпълнение на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с България. Можем да добавим и откритата комсомолска ревност, с която на практика се брани личността и делото на комунистическия диктатор Тито, под чиито заповеди са избити и тероризирани десетки хиляди българи. Една кървава личност, чието име все още носят както политически формации („Титови леви сили“), така и множество улици и училища в РСМ. Нищо от това също не е обект на критики от софийските македонисти.

На този фон, актуален куриоз е обявеното „протестно писмо“, подписано от историци от бивша Югославия в подкрепа на позицията на Скопие за шикалкавене, отричане на истината и поддържане на анти-българската си политика, което те наричат „стремеж към демокрация“. Повечето от тях са сърби (или белградски възпитаници), получили своето образование и шанс за кариера по времето на същия този Тито и неговите следовници. Редно е да отбележим, че както и преди 100 години, нормално е сърбите и сърбоманите от двете страни на границата да са тези, които поддържат сръбската доктрина на македонизма. Макар че това съвсем не пречи на припадниците на КСМ произволно да набеждават българските патриоти в зависимости от Белград.

Тъжно е, че се налага да говорим за морални дефицити сред български общественици в 2020 г. Срамно е, че в страната ни, която от години е членка на ЕС, все още надигат глас различни „експерти“, „анализатори“ и „наблюдатели“, които се подиграват с „кокалите на Гоце“, отричат самото съществуване на български народ преди сто години, бълнуват за някакви „множествени интерпретации на историята“ и се опитват да ни убедят, че има някакво рацио в техните смехотворни „интелектуални построения“, презиращи националните ни герои и техните завети. Има и такива, които пишат фейлетони, за да осмиват паметта на светлите ни исторически личности и идеите, за които те са дали живота си, или пък правят нелепи аналогии с отношенията ни с турците. При опасност от разобличаване, някои скачат като опарени и питат „ама какво значи сърбомански експерти?“. На тях решително отговаряме – всички, които са съгласни с тезите на македонизма и защитават титовите сърбомани от Скопие! И всеки достоен българин може сам да прецени дали да сподели техните възгледи, или тези на Христо Татарчев, Даме Груев, Тодор Александров и Иван Михайлов.

Това, което няма да чуете от оперираните от морал глашатаи на македонизма, е че на Република Северна Македония е необходим един вътрешен обществен дебат, чрез който македонците да преосмислят своята идентичност, на която толкова много държат, своята история и бъдеще. За това вече призовават някои истински прогресивни и загрижени техни интелектуалци, както и представители на албанските партии. Истината е пътят, по който те могат да достигнат до събуждане, до възраждане от мракобесието на комунизма, а след това полека ще дойдат и останалите елементи от утвърждаването и просперитета на държавата – развитие на икономиката, културата, инфраструктурата и присъединяването към ЕС, за всеки един от които ние ще подадем своята братска ръка.

За финал, нека си спомним за думите на един достоен човек – войводата Георги Попхристов, приятел и сподвижник на Гоце Делчев, заместник на Даме Груев като член на главния щаб на Илинденското въстание, водач на чета по време на въстанието, съратник на Борис Сарафов, Милан Матов, Димитър Влахов, Марко Лерински, Васил Чекаларов, Александър Протогеров, Яне Сандански, Иван Михайлов, един от основателите на Илинденската организация, член на Централния комитет на ВМРО:

Основоположниците на тази организация беха прекрасните учители и културни дейци Гьорче Петров, Даме Груев, Гоце Делчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и още редица други. Но можеха ли те изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин — тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?! Но истината никога не остава до край во забвение! ‘Правината се тънчи, не се кине’, казва една македонска поговорка.

Искрената почит на днешните поколения към делото на Илинден, която все повече нараства, говори недвусмислено за това. Наистина, все още се шират заблуди за най-добрите синове на Македония. Но от местото, на което се намирам аз сега, во своя дълъг 86 годишен жизнен път, минал през огън и страдания и случайно останал жив, мога да изкажа дълбоката си вера, че идеала на Илинден ще бъде постигнат. От залеза на своя живот аз виждам непреодолимия устрем на всички народи по света към свобода. Скоро нема да има роби на Земята. Пълна свобода ще ощастливи всички потиснати. ‘Кай що текла вода пак ке тече’. Затова от името на моите другари, велики покойници, ше кажа: Слава на всички борци за правда и свобода и на всички потиснати — те ше довършат нашето дело!

* За незапознатите, това означава, че според тях в Пиринска и Егейска Македония, както и в Албания, се говори на сърбокомунистическата скопска норма, създадена през 1945 г. Както и че „македонският“ бил съществувал от няколкостотин години, което е директна кражба на историческото развитие на българския език и всички негови произведения, написани на български език от хора, родени в географска област Македония.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.