Как да защитим българския интерес в преговорите със Северна Македония?

Време за четене: 22 минути

Този материал може да се разглежда като продължение на статиите „Какъв е българският интерес в преговорите с Македония?„, публикувана на 28.08.2019г и „РС Македония: между ЕС и оковите на юго-комунизма„, публикувана на 04.05.2020 г.


В последната една година наблюдаваме възприемането на нов подход по отношение на спора ни с РСМ. Президентът Румен Радев и назначените от него служебни правителства изместиха фокуса от работата на съвместната комисия и проблемите, свързани с общата история и характеристиките на отдавна починали личности към съвременните реалности, които пряко засягат днешното общество – зачитането на правата на македонските българи и прекратяването на говора на омраза.

Българските представители започнаха да обясняват този нов подход на нашите западни партньори, както и да предлагат различни варианти за деблокиране на преговорния процес. Това обаче така и не можа да се случи, въпреки очакванията на европейските държави и надеждите на македонската страна. Преди няколко дни България ясно и недвусмислено обяви, че на предстоящата, последна за годината среща на ЕС през декември няма да може да даде зелена светлина за започването на преговорния процес с РСМ. Очаквано и резонно беше посочена и причината, а именно пълното нежелание на македонската страна да подходи конструктивно и да започне работа по изпълнението на актуалните български предложения. Доказателствата за изложеното наше становище са напълно обективни, което вероятно ще срещне разбирането и на европейските ни партньори.

Първо, налице е демонстрираното нежелание на правителството на Зоран Заев да продължи преговорите с България – анонсираният нов кръг от междуправителствени преговори за края на месец октомври 2021 г. не се състоя, съответно не беше договорен и т.нар. „Протокол 5+1“, който президентът Радев бе обявил, че се подготвя и предстои да бъде подписан в началото на ноември 2021 г. В тази връзка е показателно, че въпреки горещите си уверения в добронамереност, вече втора година РСМ не намира за необходимо да изпрати свой посланик в София. Можем да отбележим и арогантната проява на високомерие от лятото на 2021 г., когато на организирания „Преспански форум за диалог“ бяха поканени около 300 висши служители от Европа и САЩ, включително премиери, президенти, министри, евродепутати, но не и български представители.

На второ място имаме продължаващото четвърта година нежелание да се изпълнява каквото и да било от заложеното в Договора за приятелство и добросъседство. Можем да отбележим като основен момент в тази връзка поведението на македонските учени от Съвместната мултидисциплинарна комисия, които напълно абдикираха от работата си в нея, отказват да продължат дискусиите и правят опити да ревизират дори уж постигнатото съгласие по малкото вече отметнати точки. По думите на председателя на Комисията от българска страна, те не могат да преодолеят своето нежелание да приемат обективното наличие на „обща история“ с нас – основополагащ термин от Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. Освен работата на Комисията обаче, наблюдаваме абдикиране от поетите ангажименти и във всички останали области – икономическо сътрудничество, инфарструктурни проекти, културен обмен. Скопие едностранно спря работата по изграждането на коридор №8 през 2020 г. и дори загуби част от отпуснатото европейско финансиране. През юли 2021 г. на тристранна среща на високо равнище отново бе обсъден проблема и бяха направени дежурните заявки за реализацията на проектите; през октомври бе подписан поредният меморандум, а хоризонтът вече е 2030 г.

Всичко това става лесно за възприемане, ако свалим розовите очила и видим истината за намеренията на правителството на Заев. Противно на ласкавите думи, многобройните обещания и ратифицирания Договор, реално македонската страна никога не е имала идеята да изпълни поетите договорености, а е разчитала и продължава да разчита на силен международен натиск, който да принуди България да направи компромис и да допусне започването на преговорния процес между ЕС и РСМ.

Това е общата рамка на двустранните ни отношения към края на 2021 г. От македонска страна наблюдаваме абдикиране от задълженията по международен договор, нежелание за провеждане на конструктивни преговори и намиране на решения, арогантно отношение, организиране на платена клеветническа кампания, черен ПР и лобиране против страната ни. От българска страна имаме неубедително представяне на нашата позиция, чести промени в исканията, почти пълно бездействие на научния и медийния фронт.

И преди да преминем към предложенията за про-активни действия и решения, нека видим няколко ключови елемента от проблематиката, без които няма да можем да направим адекватен анализ на ситуацията.

Македонизмът

Това е държавотворната идеология в съседната нам държава, на база на която тя гради своята идентичност. Целта на македонизма е изкуственото, политическо създаване и поддържане на една нова нация, посредством отричането на националната история, език и култура на местното население. Проблемът е, че по своя замисъл тази доктрина е с ясно изразена анти-българска насоченост (създадена е от сръбският националист Новакович в края на XIX в.), която е приложена в максимална степен за денационализирането на македонските българи след 1944 г. от страна на сърбокомунистическата власт в Титова Югославия. Македонизмът е установен като единствено възможна официална историческа и обществена конструкция на съвременната македонска национална идентичност, наложена с цената на кървави репресии над инакомислещите, системен тормоз и преследване от страна на тайните служби на комунистическата тоталитарна власт над хората с изявено българско самосъзнание, фалшифициране и манипулиране на историята, насилствена прекодификация на литературния български език и системни директни посегателства към българското културно-историческо наследство. Наложен със сила в периода 1945-1990 г., македонизмът бива продължен и доутвърждаван и в новосъздадената независима македонска държава до ден днешен.

Борбата срещу македонизма

Това продължава да е тема табу в днешна РСМ, което обаче не може да скрие фактите във века на информацията. Още от самото начало на неговото насилствено налагане през 1945 г. в тогавашната Народна република Македония (в състава на СФРЮ), започва организирана съпротива срещу режима на сърбокомунистите и тяхната идеология. В резултат властта извършва преследвания, организира съдебни процеси, концентрационни лагери и репресии. Македонската емиграция зад граница също участва активно в подкрепа на своите сънародници и в защита на историческата истина – МПО (Македонската патриотична организация, основана 1922 г. в САЩ), както и нейните клонове в Канада, редица латиноамерикански и европейски държави пишат петиции до различни международни организации, в свои издания и прояви изобличават тоталитарната власт на титова Югославия през целия период на нейното съществуване. Публикуването на архивите на югославските тайните служби (когато най-сетне бъде реализирано) ще даде най-пълна информация за мащабите на борбата срещу македонизма, етническото инженерство и новата езикова кодификация, която местното население води срещу титовите комунисти.

Езикът на омразата

Той произтича от доктрината на македонизма, чиято основна цел е да разграничи македонските българи от техните сънародници в България. За изпълнението на тази цел, поколения македонски граждани са обучавани в омраза към всичко българско, в шовинизъм и расизъм спрямо нас като към по-долна категория хора от напълно различен етнически произход, в постоянни обвинения във фашизъм и извършена окупация над отечеството им, в прояви на садизъм и варварство. Тези безпочвени нападки се поддържат на официално институционално ниво от десетилетия, залегнали са в учебната програма, обществените нагласи, медиите, книгите, музеите и паметниците. Съвременните македонски учени стигат и по-далеч в желанието си да сатанизират България – отричат самото съществуване на българския народ, твърдят, че държавата ни е създадена от Русия и Великите сили след 1878 г., че българският език е вариант на т.нар.“македонски“ език, а истинският български език бил тюрксият език на т.нар. прабългари, че терминът „българин“ нямал етническо значение, а само религиозно (християнин-екзархист) или бил синоним на „рая“ и пр.

Като примери за наличието на омраза в македонското общество на всички нива можем да споменем няколко актуални случая от последните 2 години, регистрирани в РСМ: българският национален флаг бе накъсан, друг случай запален, а в трети бяха отправени заплахи за физическа ликвидация към човек, който го е поставил на къщата си; премиерът на РСМ в свое интервю каза, че би искал да покаже среден пръст на българите; висш държавен служител отправи непристойни обиди към външния ни министър, а друг държавен служител предложи да се репатрират македонските българи; управляващата партия атакува кандидат-кмета на опозицията на местните избори в Скопие заради предполагаем български произход, като направи аналогия с българското управление на града през 1941 г.

Певецът Васил Гарванлиев, който представяше РСМ на конкурса "Евровизия" бе нападнат по медиите заради това, че призна за своето българско гражданство и получи редица заплахи.
Васил Гарванлиев и българското знаме в клипа на песента му за Евровизия.

Певецът Васил Гарванлиев, който представяше РСМ на конкурса „Евровизия“ бе нападнат по медиите заради това, че призна за своето българско гражданство и получи редица заплахи, като дори бе пусната петиция за оттеглянето на неговата кандидатура; представители на български организации бяха задържани от полицията без мотиви, а някои от тях са били посещавани и разпитвани на работното им място; македонски българи бяха викани и разпитвани от полицията във връзка с преброяването на населението и разпространението на български книги; срещу бивши политици като Любчо Георгиевски и Денко Малески, които в свои изказвания признават историческата истина и апелират за изграждането на европейски отношения с България бе направена безпрецедентна кампания от заплахи и говор на омразата, а македонският президент освободи г-н Малески от позицията на свой съветник; в с. Клепач бе подменен надгробния паметник на войвода и неговите четници, загинали през 1904 г. (оригиналният надпис на книжовен български език е сменен, премахнати са цели части от оригиналния текст и са променени имената на някои от загиналите); разрушени или осквернени бяха различни други български паметници в Охрид и Скопие; само за 3 месеца бяха отчетени 10 000 публикации с език на омразата спрямо България.

Описаните примери излизат извън рамките на двустранните отношения и поставят въпроса доколко РСМ изпълнява Копенхагенските критериите, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, както и Европейската харта за правата на човека.

История и фалшификации

Тази тема е прекалено обширна и спокойно може да бъде предмет на отделен материал. Тук ще посочим само собствените признания на най-важните обществени фигури от македонска страна, които имат пряко отношение към двустнанния спор. Това са проф.Драги Георгиев, председател на Съвместната комисия и Зоран Заев, премиер на РСМ. И двамата в свои телевизионни интервюта признават, че десетилетия наред югославската историография е извършвала фалишификации на изворните документи – където е пишело „българин“, са го поправяли на „македонец“. Ето линк към тези две и други подобни признания.

Македонски език“

Проблемът с наименованието на езика, използван в РСМ, има своята почти 30-годишна история. Както е известно, България първа призна независимостта на младата пост-югославска република, но не призна наличието на т.нар. „македонски“ език. В международното право не съществува категория „признаване на езици“, съответно самото искане за подобно нещо е по същество нонсенс. Проблемът идва от факта, че за международните договори и документи е необходимо да се упомене на какъв език се подписват. Тази дилема бе успешно разрешена през 1999 г. с подписването на Споразумение между нашите две държави, съдържанието на което, отнасящо се до употребата на езиците на двете държави според техните конституции, бе препотвърдено и в Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. Въпреки този факт, РСМ продължава да настоява за изричното признаване от наша страна на техния език като отделен от българския. Това надхвърля техническата страна на проблема, защото зад подобно искане се крият иредентистки претенции и директни посегателства към българското културно-историческо наследство не само в рамките на Р България, но и на територията на цялото българско етническо землище на Балканите. Това ясно и недвусмислено е залегнало в издадената през 2019 г. от МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата) „Харта за македонския език“, в която се твърди, че книжовният им език по произход и генеалогия се определя като самостоятелен „македонски“ език, който има многовековен времеви и териториален континуитет – започващ със създаването на кирилицата и глаголицата и простиращ се над цялата историко-географска област Македония.

В издадената също през 2019 г. своя брошура колективът от лингвисти и историци от БАН аргументирано изразява своето научно становище:

„Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и поради това може да бъде обозначен като северномакедонски български.“


Подробна информация по темата бе изложена в издадената през февруари 2021 г. от международен колектив „БЯЛА КНИГА за езиковия спор между България и Република Северна Македония„. Книгата бе издадена на няколко различни езици, като в нея са представени нагледно историята за развитието на българския език, истината за създаването и налагането на т.нар. „македонски език“, огромен обем от исторически и лингвистични свидетелства, примери за фалшификации, манипулации и извършвани репресии от страна на властите в Македония спрямо несъгласните с въведената от сърбокомунистите нова езикова кодификация.

Лъжите от македонска страна

В последните години различни висши македонски представители тиражират за вътрешна и външна пропаганда редица неверни твърдения, които накратко ще разгледаме.

– „България отрича правото им на самоопределение“. Това многократно е отхвърляно от различни български политици. На практика няма нито едно официално българско изявление, в което да се отрича това право, напротив – то е потвърждавано многократно.

– „България блокира процеса на присъединяване на Западните Балкани“. На провелото се на 22 юни 2021 г. заседание на Съвет „Общи въпроси“ България даде положителна оценка за напредъка на Република Албания и каза „да“ за приемане на преговорната ѝ рамка. Реално, България не блокира процеса и няма против той да започне с отправянето на покана към Албания. Други са държавите от ЕС, които са против разделянето на двете държави, а оттам и до тяхното общо блокиране и незапочването на процеса.

– „България иска да се признае „българско малцинство“ в РСМ“. Страната ни настоява за включването на македонските българи като държавотворен народ в Конституцията на страната, подобно на представителите на други етноси там (турци, сърби, власи, албанци, цигани, бошняци). Нашето искане наскоро бе публично подкрепено и от няколко организации на македонските българи, които виждат в него правен механизъм за гарантирането на техните права. Тук е важно да се подчертае, че македонските българи не могат да бъдат национално малцинство по няколко причини – първо, те са автохтонно население, а не пришълци, и техните предци са създателите на идеята за автономна Македония, и второ, според последното официално преброяване на Османската империя от 1912 г. българите на сегашната територия на РСМ са представлявали мнозинство от 54% от населението, а не малцинство.

– „България нарушава Договора за добросъседство“. Това бе казано от премиера Заев, който визираше точка от договора, според която България била длъжна да оказва „непрекъсната подкрепа“ на РСМ по пътя за нейното членство в ЕС, което бе неколкократно повтаряно и от вицепремиера Н.Димитров пред европейски медии. Това тяхно становище не отговаря на фактите, България защото според Договора България няма такова задължение. Ето какво гласи Чл.2,т.2 от него: „Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО.“

Вярно е обаче, че РСМ е нарушила чл.11, т.1 от Договора, която гласи „Нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер.“ В нарушение на тази договореност РСМ финансира Международния институт за изследване на Близкия изток и Балканите (IFIMES), оглавяван от З. Бечирович, Б. Аляф и В. Димовски (които са и съветници на министър-председателя Зоран Заев). Тази неправителствена организация публикува невярна и обидна информация за България и нарушава ролята ни на водещ фактор в интеграцията на Западните Балкани.

Отделно от горепосоченото нарушение, РСМ всъщност тотално абдикира от изпълнението на едно подписано и ратифицирано международно споразумение, какъвто е Договорът от 2017 г. Съответно, ЕС не може да очаква от България да даде европейска легитимност на неприлагането на международни споразумения от страна на Скопие.

– „Българското вето е прецедент, породен от ретроградна националистическа политика, и България е изолирана в своята позиция от останалите европейски държави“. На Великобритания на два пъти бе отказвано членство в ЕС (1963 г. и 1967 г.). Хърватия бе наскоро приета в съюза, едва след като постигна разбирателство по спорните въпроси със Словения. Гърция блокира 25 години членството на Македония в НАТО (и респективно в ЕС) и вдигна ветото едва след като постигна своите цели (отказ от т.нар. антиквизация на македонската история, промяна на конституцията и името на държавата). Франция блокира през 2018 г. старта на преговорите с РСМ, като срещу това тогава дори бе организиран протест пред френското посолство у нас (но не си позволихме да обвиняваме Франция на държавно ниво за нейната външна политика). Нидерландия и Франция блокираха Албания, а повечето държави и досега са против нейното самостоятелно приемане.
България е член на ЕС от 2007 г. и трябва в максимална степен да използва своето положение за защита на своите национални интереси, както и на интересите на самия съюз – според неговите правила е недопустимо да се приемат нови членки, които имат нерешени спорове със своите съседи.

– „Македония не е извършвала фалшификации на историята“, примерите за това са резултат от „двойнствени научни гледища“, а корекциите на „българин“ с „македонец“ в документите могат да се определят като „неподходящ методологичен подход“. Всъщност, с подобни измислени термини македонските историци целят да се оправдаят пред собствения си народ, че в продължение на десетилетия са градили своите кариери на базата на лъжи. Избирателното натъкмяване на части от документи, подправянето им и дописването им могат да бъдат определени именно фалшификации, а не нещо друго.

– „Езикът на омразата спрямо българите България е резултат от разочарованието от наложеното вето“. Фактите са, че омразата там е официална доктрина още от 1945 г. Тя присъства не само в медиите, табелите и учебниците, но и в публичните изяви на политиците, като се наблюдава с различна интензивност през цялата комунистическа и посткомунистическа история на РСМ. Актуалното засилване на говора на омразата е подкрепяно от дълбоката държава (по думите на бившия премиер Георгиевски) и цели да тероризира гражданите на РСМ с българско самосъзнание, за да предотврати свободното им самоопределяне като българи и участието им като такива в обществения и живот, а също и на провежданото преброяване на населението. Друга дългогодишна цел на говора на омраза е допълнителното разделечаване, вместо сближаване на нашите две общества.

– „Няма официално подадени жалби от македонски граждани за репресии и нарушаване на права“. Истината е, че са подадени жалби по конкретни, документирани случаи за системна държавна дискриминация на македонски българи в РСМ, включително и до премиера Зоран Заев, президента Стево Пендаровски, до Омбудсмана и до прокуратурата на РСМ, но на никоя от тях не е получен отговор. Жалбите биват игнорирани, защото са подадени от граждани на РСМ от български етнически произход. Жалби са подавани и до официални представители на българското МВнР, по които то е предприемало дипломатически действия.

– „Македонската нация е етническа, а не политическа по своя произход“. Историческите факти обаче сочат ясно, че македонизмът е политическа идея, която е реализирана с политически средства от държавата, която след 1945 г. е създадена на тази територия с население, което по политически причини е отделено от основната маса на българската нация. Поради тази причина днешната македонска нация е политическа, както много други съвременни нации, например американската. Това не е нещо срамно, нито пък е пречка за техният политически, културен и икономичести възход. РСМ обаче все още отхвърля тези реалности и за да оправдае своите претенции за естествено историческо развитие, продължава да извлича своята измислена идентичност чрез присвояването на българска история и фалшифициране на исторически данни.

Откъс от "Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави", София, 1880 година", Спас Харизанов.
Откъс от „Що става в Македония с българите и какво трябва да се прави„, София, 1880 година“, Спас Харизанов.

Някои лъжи от българска страна

В българското медийно пространство спорадично се тиражират мненията на група либерално настроени лица, които демонстрират близки връзки и подкрепа за правителството на Заев в РСМ. Повечето от тях поддържат редица македонистки възгледи (в това число за отделния произход на македонската нация и език), като тук ще представим част от манипулативните твърдения, които те използват в своята реторика.

– „Историята не е важна за настоящето, трябва да я загърбим и да гледаме прагматично напред в бъдещето“. Добре известна максима е, че който контролира миналото, контролира и бъдещето. Кражбите и фалшификациите на нашата история са посегателство към нашата национална идентичност, към идеалите на нашите предци и към съвременните български история, език и култура. Те са и сериозна предпоставка за ирединтистки претенции от страна на Скопие, които все още не са окончателно преустановени, въпреки подписания Договор. Наред с това, историческите фалшификации присъстват в учебниците, а чрез тях вече трето поколение македонски граждани се възпитават в омраза към България и българите. Те са и в основата на държавната доктрина на македонизма, която е идеологическата основа за дискриминация на гражданите с българско самосъзнание.

– „Ако РСМ не бъде допусната веднага в ЕС, ще остане пленена в руско-сръбската хватка“. Това е несъстоятелно по две основни причини. Първата е, че РСМ е член на НАТО и като такъв няма как да бъде „пленена“ от враждебни на Алианса държави. Членството на страната в най-големия военен съюз е достатъчна гаранция за нейната териториална независимост и защитеност от чужда агресия, както и от вмешателство във вътрешните ѝ работи. Ако има някакви притеснения, че Москва и Белград могат да влияят на Скопие, то членството в ЕС не би могло да предложи никакви решения в това отношение. Единствено дълбокото реформиране, демократизацията на страната и скъсването с всички зависимости от тоталитарното сърбокомунистическо минало могат да осигурят нейната независимост и просперитет. Втората причина е, че именно приемането на РСМ в сегашният ѝ вид ще бъде своеобразен „троянски кон“ на Сърбия и Русия в ЕС. Именно заради това и двете държави горещо подкрепят нейното членство в съюза, към който иначе не питаят особено положителни чувства.

– „Тезата за наличие на някаква историческа истина са продукт на българската националистическа наука от епохата на живковизма, нейните поддръжници са се поставили в услуга на чужди интереси, най-вече руски“. Това е едно от най-несъстоятелните твърдения на софийските македонисти, част от които официално са на издръжката на Скопие. Борбата за отстояване на българския народностен характер на населението в Македония е започната десетки години преди раждането на Т.Живков и много преди насилственото налагане на македонизма. Достатъчно е да се прегледат документите от църковната ни борба (започната от македонските българи в средата на XIX в.), от възрожденските ни книжовници от Македония, от дейците на революционната организация ВМОРО, от меморандумите на македонските българи към Великите сили, от македонските емигрантски организации в САЩ и Канада, за да се убедим доколко е несъстоятелно това обвинение.  И рано или късно, истината винаги побеждава.

– „Лицата, получили българско гражданство до момента, не се чувстват българи и го правят от користни подбуди – за да могат да пътуват и работят в Европа“. Нормално е да приемем, че вероятно част от тях го правят с тази цел, но не това е важното в случая, а фактът, че за придобиването му те са представили документи, доказващи техния български произход. Дори днес те да се самоопределят като етнически македонци, техният произход е документиран като български и това е общоизвестен факт. Това има съществено отражение в два аспекта. Първо, развенчава една от основните идеологеми на македонизма – че в Македония никога не са живели българи и второ, дава широка основа за по-лесното обективизиране на историята от страна на македонската историческа наука.

– „РСМ не краде и не фалшифицира българска история – това е остаряло мислене, в модерната наука на почит е „мултиперспективността“ на интерпретациите, всеки има право да тълкува дадени личности и събития от своя гледна точка и да прави свои „интелектуални построения“. Проблемът е, че историята е наука, а не сбор от субективни съждения с претенция за научност. Тя има собствен научен инструментариум – работи с исторически извори, основно документи от съответната епоха, в които черно на бяло са записани данните за миналото. Когато тези данни недвусмислено говорят, че преобладаващата част на населението в Македония се е самоопределяло като българско, няма място за интерпретации и фантазии. В това отношение българската историческа наука е в пълен синхрон със световната, която например единодушно определя цар Самуил като български владетел.

– „По време на преговорния процес и най-вече след придобиването на пълноправно членство, РСМ ще се промени по естествен път и ще прекрати лъжите за историята и говора на омраза спрямо българите“. Това е една наивна утопия, защото без да бъде окуражено и подпомогнато желанието за извършването на дълбоки реформи в македонското общество, то няма как да успее еволюционно само да скъса с оковите на сърбокомунистическата идеология.

След като представихме накратко някои от основните параметри на българо-македонския спор, нека пристъпим към излагането на предложенията за конкретни действия от българска страна.

Какво трябва да направи България в международен план?

1. Да продължи досегашния курс на отстояване на българските национални интереси.

2. Да информира адекватно нашите партньори от ЕС за няколко ключови момента от двустранния спор, така че те да вникнат по-лесно в неговата същина и да разберат нашата позиция, за да могат да я припознаят като обща позиция на ЕС:

– какво представлява македонизма. Нормално е това куриозно понятие да не говори нищо на хората извън Балканите. Никъде в Европа няма подобна доктрина за национално себеутвърждаване, изградена върху омразата срещу съседна държава – няма португализъм или белгизъм, например. Трябва да бъде обяснен неговият генезис, процесът на насилственото му утвърждаване от тоталитарната власт на Титова Югославия и неговите съвременни измерения. Последното е най-важно, защото противоречи на принципите, върху които е изграден ЕС.

– какви лъжи тиражират постоянно властите в Скопие (изложени по-горе в този материал). Тяхното лицемерие и неприязън спрямо България трябва да бъдат твърдо и ясно разобличени;

– каква е обективната истина за миналото на историко-географския регион Македония и фалшификациите, които се извършват институционално от десетилетия в РСМ. За целта да бъде съставен и ползван кратък набор от исторически документи, чиито автори са чуждестранни учени, дипломати, журналисти и пътешественици, които са дали ценни сведения от първа ръка за характера на населението и езика в Македония в недалечното минало;

– каква е обективната истина за произхода и характера на т.нар. „македонски език“. За целта може да бъде използвана издадената през 2021 г. от международен екип „Бяла книга за езиковия спор между България и РС Македония“, или съкратен вариант на същата. Книгата вече е преведена и издадена на няколко от основните европейски езици (английски, немски, испански) и е частично разпространена сред представители на европейските институции и правителства.

3. Да продължи да настоява в преговорната рамка с РСМ да бъде включена като неизменна част Пътната карта, която предварително да бъде договорена между РСМ и България. Това ще гарантира ангажимента на ЕС да защити солидарно интересите на своята страна-членка България и ще включи изпълнението на договореностите в мониторинга за напредъка на РСМ по пътя за нейното пълноправно членство.

4. Да настоява в преговорната рамка с РСМ да се използва формулата, използвана в преговорната рамка на Черна гора – „официалния език“ на страната кандидат. Това ще бъде в синхрон със заложената формулировка в Договора от 2017 г.

5. Да не се поддава на упражнявания натиск от чужди правителства и организации. България е суверенна държава и има пълното право да провежда собствена външна политика за отстояване на националните си интереси. Още повече, че официалната ни позиция се ползва с внушителната подкрепа на нашето обществено мнение, което е достатъчно основание.

6. Да запознае нашите европейски партньори с факта, че Скопие финансира клеветническа кампания срещу страната ни в международен план (например чрез института ИНФИМЕС, спонсориран официално с около 3млн. евро от РСМ и чиито ръководители са съветници на Заев ). Правителството на Заев наскоро отпусна и близо 30 млн. евро за лобиране в Европа и САЩ за получаване на дата за започване на преговорите през декември. Към това да бъдат добавени и данни за тиражирането на фейк нюз (като например „новината“, публикувана от македонски медии през ноември 2021 г., че френският президент Макрон бил изпратил писмо до посланиците на Франция в ЕС, че до 14 декември задължително ще започнат преговорите за евроинтеграцията на Скопие).

7. Да осигури средства за медийна кампания в Европа и САЩ, чрез която да направи обществено достояние изложените в т.2, т.5. и т.6 факти.

8. Да осъществи пълна подкрепа с всички свои ресурси за приобщаването на РСМ към голямото европейско семейство на демократичните, цивилизовани държави. Защитата на нашите национални интереси не се ограничава само с поставянето на вето, а с про-активното съдействие за демократизирането на македонското общество и провеждането на реформи.

Какво трябва да направи България в двустранните отношения с РСМ?

1. Да продължи досегашния курс на отстояване на българските национални интереси.

2. Да бъде съставена и ратифицирана от македонска страна Пътна карта, съдържаща всички наши изисквания към РСМ. Сред тях тук ще подчертаем:

– спирането на езика на омразата,
– зачитането на правата на българите,
– обективизиране на историческите факти и последващото им включване в учебната програма,
– поддържането на вече приетата теза за обща история с България,
– отказ от малцинствени и териториални претенции,
– прилагане на договорената формула за езика.

3. Да потвърди, че очаква започване на изпълнението на поставените искания и доказателства за тяхната необратимост като условие за започване на преговорния процес с ЕС.

4. Да изиска правни гаранции, че Договорът от 2017 г. няма да бъде денонсиран от някое следващо правителство в РСМ. Такива заявки многократно са правени от ръководителите на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, които се очаква в скоро време да дойдат на власт, след подадената от председателя на управляващата партия СДСМ оставка. За нас е от изключително значение договорът да бъде запазен, защото в него се съдържат както ангажиментите, поети от македонска страна, така и важното признание, че имаме обща история. Този факт е ключов за изпълнението на целия договор и за развитието на двустранни приятелски отношения.

5. Да изисква пълно зачитане на правата на българите в РСМ.

6. Да осигури постоянен мониторинг чрез МВнР и свободно достъпни канали за комуникация с нашите дипломатически представители, към които македонските граждани да могат да подават сигнали в случай на дискриминация, тормоз, репресии по етнически признак или незачитане на техните права. Ако е необходимо, да бъде създазено специално звено, което да приема подобни сигнали и да ги разпределя към съответните наши институции.

7. Да поддържа искането на македонските българи да бъдат вписани като държавотворен народ в конституцията на РСМ. Това би гарантирало техният статут и равноправие с останалите народностни групи в съседната държава. Юридическото потвърждение за тяхното съществуване, изрично посочено в основния закон на страната, ще обори един от основните постулати на македонизма – че на територията на Македония няма българи, и ще вдъхне смелост на нашите сънародници да изразяват свободно своята етническа принадлежност, което е основно човешко право. Ще могат безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали, събития, ще могат да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините, където техният брой е значителен и ще ползват всички останали права и свободи, които конституцията на страната гарантира на другите етнически групи.

8. Да предложи Съвместната комисия да бъде реорганизирана и да започне работа по нов, прозрачен и адекватен на нуждите на двете страни начин, като за целта:

– бъде сменен изцяло състава на комисията и от българска, и от македонска страна;
– бъдат избрани нови екипи от преговарящи, които да включват уважавани и доказани авторитети по темата, сред които да присъстват историци, лингвисти, педагози, юристи и дипломати;
– от българска страна в екипа да бъде включен поне един македонски българин;
– да бъде постановен с писмено споразумение обхвата и целите на работа, методологията и инструментариума, сроковете за изпълнение и отчетност;
– всяко заседание на комисията да бъде публично достъпно онлайн;
– всички документи, разглеждани и изготвени от комисията, да бъдат публично достъпни онлайн;
– да се публикуват регулярни отчети за работата на комисията;
– всички договорености, постигнати като резултат от работата на комисията, да бъдат незабавно обнародвани и приложени в практиката, според техния характер и съотносимост към актуалните проблеми.

9. Да договори излъчването на български телевизионни програми в РСМ, както и македонски в България;

10. Да започне ефективна работа по реализацията на всички инфраструктурни проекти – свързване на железопътната, газопреносната и електропреносната мрежи, изграждане на нови КПП-ве, изграждане на магистралата София-Скопие. Анализът на транспортното министерство от 2021 г. сочи, че от липсата на бърза транспортна връзка София – Скопие – Дуръс България губи поне един милиард лева годишно.

11. Да изиска премахването на всички пречки пред навлизането на български капитали в РСМ.

12. Да договори и открие филиали и кампуси на български университети в РСМ.

13. Да бъдат заличени всички обидни квалификации спрямо българите от учебниците, музеите, табелите и паметниците в страната. Какво пише за българите в македонските учебници може да бъде видяно тук.

14. Да настоява да бъде прекратена платената клеветническа кампания срещу България в международни организации, институции и пред отделни високопоставени европейски чиновници.

15. Да насърчи отварянето на архивите на югославските тайни служби. Така ще станат широко известни репресиите, извършени над хиляди местни граждани заради тяхното българско самосъзнание, както и истинското лице на македонизма. Жертвите на тоталитарния режим и техните наследници ще могат да научат истината и да получат компенсации за причинените страдания. Да напомним, че РСМ е единствената държава от бившия Източен блок, която не е осъдила престъпленията на тоталитарния комунистически режим.

16. Да поиска обяснение за „изчезването“ на стотиците хиляди българи, посочени в различни източници като население на днешна РСМ преди 1945 г. (официални преброявания, статистики, църковни регистри, сводки на чуждестранни дипломати и др.). Каква е била тяхната съдба, защо днес ги няма и за това население не се говори?

17. Да отправи конструктивно предложение за промяна на наименованието на езика в РСМ, към което да се добави определение – северномакедонски, новомакедонски или друго, така че да бъде гарантирано преустановяването на времевите и териториални претенции за неговата история и обхват, които не отговарят на реалностите и представляват посегателство към историята и обхвата на българския език и култура. България не може да допусне да бъде международно общоприето твърдението, че езикът, използван от населението в Пиринска и Егейска Македония, Албания, от емигрантите и бежанците от област Македония, както и от личностите от миналото на тази област преди 1945 г. е еднакъв с кодифицираният едва през 1945 г. т.нар. „македонски език“, защото това не отговаря на истината. В изброените области и общности носителите на езика винаги са го наричали български, а не нещо друго.

18. Да подкрепя и поддържа диалог с македонските интелектуалци и политици, които приемат обективния прочит на историята и са на про-европейски, демократични позиции за разрешаване на спорните моменти. В последните години, въпреки изкуствено нажежената обстановка в РСМ, те стават все повече и повече. Не само политици като Денко Малески, Любчо Георгиевски, Никола Тодоров, Петър Колев и Емил Киряс, но и общественици като проф. Георги Трендафилов, проф. Катерина Колозова, проф. Горазд Росоклия, Виктор Канзуров, Младен Сърбиновски, Димче Петкоски, Александър Панев, а също и редица албански интелектуалци като Ким Мехмети, Насер Селмани, Блерим Латифи, Арсим Зеколи, Керим Лита, Джевдет Пожари, Фейзи Хайдари и др. издигат глас в защита на истината и апелират за приятелство с България.

19. Да се провеждат регулярно съвместни заседания на правителствата на България и РСМ, поне 2 пъти годишно. На тези срещи ще може конструктивно да се обсъжда развитието на всички проекти и теми в двустранните ни отношения и да се вземат необходимите решения.

20. Както става все по-ясно, пост-югославският проект „Отворени Балкани“ няма да се състои. Паралелно на двустранните преговори и преговорния процес за прием в ЕС, България трябва да се възползва от това и да предложи алтернатива на РСМ за по-тясно икономическо сближаване, осигуряване на достъп до европейския пазар през наши компании, облекчаване на митническия режим и други икономически мерки.

Какво трябва да направи България в България?

1. Да положи усилия за засилване на културния обмен между двете държави, като това включва законодателни инициативи и правителствени програми;

2. Да направи нужното, за да могат да бъдат излъчвани български телевизионни програми в РСМ, както и македонски в България;

3. Да подпомага институционално организациите на македонските българи в тяхната културно-просветна дейност и да организира регулярни срещи с тях, на които те да споделят своите проблеми. Да полага усилия да решава своевременно техните проблеми.

4. Да осигури приоритетно експортно финансиране и финансови програми за българските инвестиции в РСМ.

5. Да се възползва в максимална степен от опита си с ползването на европейски фондове и програми, който да приложи в реализирането на трансгранични проекти с РСМ. Да съдейства за отпускането на финансиране от страна на ЕС за ключовите инфраструктурни и културни проекти, които предстои да бъдат реализирани с РСМ.

6. Да бъде създаден нов закон за българското гражданство, който да дава бърз и улеснен достъп до него на всички етнически българи от нашата диаспора. Не може този проблем да продължава да се прехвърля като горещ картоф на някое следващо правителство, защото „не е сега времето“. Той засяга негативно настоящето и бъдещето на нашите сънародници – невъзможността за постоянното им пребиваване в България, за обучение, за работа, което е недопустимо, особено на фона на огромната демографска криза у нас.

Недопустимо е нашите сънародници зад граница да не са равнопоставени по отношение на своите права спрямо родените тук. Недопустимо е те да бъдат изправени пред прекомерни административни изисквания, непосилни разходи и огромни срокове, след преодоляването на които евентуално да могат да получат нещо, което им се полага по право. Няма нищо страшно в това да вземем пример от други европейски държави като Румъния и Унгария, които отдавна са решили този проблем в своето законодателство и да изпълним своя дълг към българите, които не по своя воля са останали да живеят зад границите на нашето отечество. Тук е мястото да отбележим един куриозен, но тъжен факт – понастоящем българската държава не признава (или го прави изключително трудно) българския произход на сънародниците ни от Албания, след като постигна с дипломатически усилия официалното признаване на българско малцинство в тази страна. Не се признава и българския произход на наши сънародници от Беломорието, което дава основания за нападките на македонистите, че нямаме право да твърдим, че Гоце Делчев е бил българин, след като не признаваме за българи неговите потомци или съграждани.

Най-важните приоритети за България следва да бъдат защитата на правата на всички българи и отстояването на националните ни интереси. Както е видно от последните изказвания на българските държавници, София продължава да настоява за провеждането на открит диалог и е про-активната страна в рамките на двустранните преговори със Скопие, като същевременно България желае да запази своята водеща роля в процеса на приобщаването на Западните Балкани към ЕС. Българският подход е конструктивен и добронамерен, но ключът към мечтаното европейско бъдеще на РСМ е в ръцете на нашите съседи. Само практическите доказателства за изпълнение на поетите ангажименти ще позволят на отношенията ни да се придвижат в положителна посока и да се реализира желанието на нашите братя и сестри за пълноправно членство в ЕС.

За финал, нека цитираме думите на един български дипломат: „Ние вярваме, че Скопие има достатъчно основания да извлича националната си гордост от сегашните си постижения, вместо да се опитва да монополизира историята и географията на съседите си и да отправя претенции към тях.“ Истината е пътят, по който РСМ ще може да стигне до събуждане, до възраждане от мракобесието на комунизма, а след това полека ще дойдат и останалите елементи от утвърждаването и просперитета на държавата – развитие на икономиката, културата, инфраструктурата и присъединяването към ЕС, за всеки един от които ние ще подадем своята братска ръка.

Сподели
Default image
Методий Иванов

Методий Иванов е потомък на македонски българи. Завършил Международни икономически отношения в УНСС, магистратура по Бизнес Мениджмънт от Университета в Нант и магистратура по Управление на предприятията от Френски Институт по Управление и Администрация, София. Има опит в областта на маркетинговите комуникации в големи международни корпорации от банковия сектор и автомобилния бранш. В момента развива собствен бизнес в културния сектор.

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  1. Здравейте, поздравявам Ви за публикацията. Моля Ви когато се пише за мултиперспективноста спрямо историята да се посочва допустим ли е такъв подход към Холокоста. Мисля, че така западноевропейците ще осъзнаят безумието на сърбоманите в Скопие.