Не, приятели, партньори. За Македония така не бива

Време за четене: 3 минути

Проф. Раймонд Детрез, снимка: фейсбук профила му

Трудно е да се коментира трезво пристрастно-идиотската позиция на „Дойче Веле“ по Македонската тема, която с всяка следваща публикация все повече заприличва на слон в стъкларски магазини – непредсказуема, разрушителна и задължаваща. Непредсказуема – защото изглежда нямат край дълбините на наукоподобните брътвежи в тази медия, зад които последно време надничат само най-груби политически интереси.

Разрушаваща – защото с криминализирането априори на българската позиция против обсебването на историята ни от македонизма, рискуваме като общество в най-близко бъдеше да се изправим пред същата криза на идентичността, в която сега се намират македонците. Задължаваща – защото съсредоточаването на толкова медиен ресурс в една посока идва да ни подскаже нещо; да ни подсети; да ни накара да действаме по начин, който се очаква от нас.

Какво ли не видяхме в ДВ последно време? Първо бяха назидателните про-македонистки „аргументи“ на Смилов. После дойде ред на презрителните заключения на Дичев, който говори за „комплексираните страни България и Македония“. Накрая стигнахме до елитарно-подигравателните обвинения в примордиализъм на немските журналисти „Македонците са „измислена нация“ – за разлика от българската, която в София явно смятат за дарена от Бога, паднала от небето или възникнала в резултат от осмоза.“

А сега и Рaймонд Детрез…

Детрез обаче е различен. Той винаги е бил такъв – непоправим апологет на идеята, че нациите са единствено и само „въобразени общности“. Нещо повече – дори когато аргументите за това не достигат, той знае как да го каже красиво и правдиво. Интересно е обаче как едно и също интервю с белгийския учен е отразено с абсолютно различен фокус от българската редакция на ДВ и македонската такава:

Детрез: Нема ништо спорно во тоа бугарската окупација на Македонија да се нарекува фашистичка“ (македонското ДВ)

Проф. Детрез: „Македонците прекаляват. Но и българите пресилват.“ (българското ДВ).

Този път и ДВ, и Вие не сте прави, г-н Детрез. Българите не пресилват. Напротив по ред причини, стоящи вътре в българското общество (самото то десетилетия в плен на изтънчени интернационализми и интелектуални комплекси – тук донякъде Дичев е прав), българите дълго не предявяваха претенции към собственото си наследство. И тук не говорим за илюзорните и на практика несъществуващи претенции за господство над Охрид, Битоля и Скопие, а за историческото ни наследство. Зер без такова, дори и най-въобразената нация не е възможна, нали така, г-н Детрез?

Извън добрата теоретична рамка (впрочем тя е само една научна конструкция, макар и господстваща в университетите в момента, а не неподлежаща на доказване аксиома), в която обвивате разсъжденията си, премълчавате фактите.

Да се говори, че „изградбата на македонската нација во ништо не се разликува од другите, вклучително и бугарската“ (Детрез в македонското ДВ) е смешно твърдение за учен от вашия ранг. Не кой да е, а сръбските историци ви опровергаха, като нападнаха преди два дни Зоран Заев за думите му, че „не споделена история имаме с българите, а обща“ и че „Югославия беше тази, която раздели българи и македонци“. По този повод сръбските Ви колеги казаха:

„Македонци“ са открити през XX век в разпадналата се Югославия. Истина е също така, че през XIX век в Македония е имало много повече славяни, които се чувстват българи, отколкото сърби, но също така, че почти никой не се чувства като македонец. Това е откритие от XX век.

Да твърдите, г-н Детрез, че „когато говорим за възникването на българска и македонска национална идентичност, трябва да имаме предвид, че нито едната, нито другата имат дълбоки корени в миналото“ е нелепо. Знам, че не го правите нарочно. И въпреки това – не ви прилича. Няма да Ви обвиня, че сте се „продал на македонисти или на сърбомани“, защото знам, че сте убеден в това, която казвате. Доказали сте, че вярвате в релативисткия подход към историята, дори когато резултатът от него е на ръба на истината и добрия вкус. През 1992 г. казвахте, че отношенията между българите и македонците са като тези между фламандци и холандци, които някога са били една езикова общност, която, обаче, в резултат на политически обстоятелства се е разпаднала в две етнокултурни общности, които сега като два отделни народа живеят в две съседни държави — Белгия и Холандия. 17 години по-късно се оправдахте, че това ви заключение всъщност не се е отнасяло по същество за българите и македонците, а е било само за да въведе в темата западната Ви аудитория.

Историческите извори отдавна нямат значение по темата. Сега обаче историята остана последната разменна монета и поради това ни е толкова скъпа. След крахът на антиквизацията на Македония, българското наследство и релативизирането му до „общобалканско“, „общославянско“ или в най-добрия случай до „имперско българско“ (нали в западните книги Средновековна България все Империя я пишат) е последният шанс на македонизма. Но както той (македонизмът) така и ние, българите, друга история нямаме. Както нямаме и резервна държава.

Очевидно заинтересоваността на Света към Македонската тема, македонизма и следващите го исторически претенции, е малка, а когато има такава, не се различава от отношението на небългарските поклонници, посещаващи Света Гора. За много от тях гръцките манастири там са си гръцки; Пантелеймон, конечно, е руски; Хилендар – сръбски; но Зограф, видите ли – той е славянски. Не български, ами славянски, така да се каже на всички…

Да, ама не. И ако смятате така, г-н Детрез, да знаете, че сте се объркал.

Както се объркахте през 2009 г. когато пак пред Дойче Веле (!) казвахте, че „Доган е направил много за българите“…

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.