ВМРО – Вътрешна Македонска Революционна Организация е легендарна и бих добавил, обвита в романтика националноосвободителна революционна организация в историята на българския народ. Дълги години за ВМРО се анализираха и са излизали наяве само определени документи, които съответстват на определената идеологическа и външнополитическа насоченост на ръководството на България.
Това се дължи най-вече на различната политическата конюнктура в различните исторически периоди от българската история, но се дължи и на характера на историческите личности, които са били нейни лидери и в един момент придобиват почти легендарен статут. Най-изявеният и бих казал основен двигател на ВМРО е Тодор Александров Попорушев, роден в махала Ново село на град Щип.
Едно от най-необяснените, неанализирани и обвити в неразбиране действия на Тодор Александров като ръководител на организацията са тези, свързани с подписването и публикуването на „Майския манифест”.
Документ, в който Централният комитет на ВМРО, който се състои от Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев, обявява война на българското правителство на Александър Цанков, открито заявява, че ще работи с всички партийни организации в съседните държави, които са готови да постигнат обща цел по създаването на нова балканска федеративна държава. Това всъщност е основна цел на Комунистическия интернационал в Москва, където са водени основната част от преговорите между представители на ВМРО и Коминтерна.
Всичко това е изцяло в разрез с българския национален характер на организацията и под този документ Тодор Александров е подписан от своите пълномощници и членове на ЦК на ВМРО с равни права, Протогеров и Чаулев. Много скоро той променя позицията си и иска манифестът да не се публикува, след което в две декларации обяснява защо тази линия на ВМРО, която е обявена в него не е правилна и би довела до тежки последици за организацията. В следващите редове бих опитал да хвърля малко светлина върху този съдбоносен за ВМРО и българите в Македония документ.
Още веднага след Първата световна война, новото болшевишко управление на Русия проявява интересите си на Балканите, като продължение на многовековните интереси на имперска Русия.
Една от първите най-силни изяви на Комунистическия интернационал, който фактически действа като външно министерство на СССР е пряката водеща роля, която има за подбуждането и организацията на септемврийския метеж от 1923 година в България.
В течение на подготовката, развоя и последиците от този метеж, другарите от Москва преценяват, че ВМРО, което е възстановено през 1919 година от Тодор Александров, като пряк наследник на ВМОРО, би била много ценен съюзник за целите на съветска Русия на Балканите и в Царство България.
Както се знае основните помагачи на делото на СССР в България и ръководители на септемврийския метеж, Георги Димитров и Васил Коларов бягат в Москва още преди фактическото му потушаване. Някои от структурите на ВМРО по места участват неорганизирано в този бунт, поради което правителството на Александър Цанков полага систематични и успешни усилия по установяване, арестуване и подлагане под съдебна отговорност на участниците в него. Поради това, някои дейци на ВМРО са арестувани и съдени, а има и твърдения, че част от тях са предадени на сръбското правителство. Затварят се и редакции на вестници, които имат връзка с организацията.
Във всичко това ръководството на Коминтерна вижда възможност за приобщаване на ВМРО към постигане на основните си цели на Балканите.
Най-голямата от тях е да се създаде балканска федеративна държава. За да има как тази възможност да стане реалност, съветска Русия трябва да използва левите настроения в организацията, особено след крушението на България в Първата световна война, като едновременно с това трябва да се заличи националния характер на ВМРО. В това влиза и умелото използване на негативните настроения на дейците от организацията, което те имат към тогавашното българско правителство на Александър Цанков.
Път към тези цели е поканата към тримата ръководители на ВМРО от страна на Коминтерна да се обсъдят възможните варианти. Тази покана е изпратена до ЦК на ВМРО с посредничеството на Българската Комунистическа Партия. Като пратеници на ВМРО в Москва отиват да водят преговори Павел Шатев, Димитър Влахов-резервен член на ЦК на ВМРО, представител на лявото крило в организацията и Михаил Монев, който е зет на Тодор Александров. В крайна сметка след редица срещи в Москва между представителите на ВМРО и Коминтерна се стига до изработването на документ, който е останал в историята под името „Майски манифест”. С това име е познат той, защото е подписан във Виена на 06.05.1924 година.
Много е важно да се уточни следният детайл. При завръщането на представителите на ВМРО от преговорите в Москва, се решава организацията да излезе с манифест към своите членове. За целта тримата членове на ЦК на ВМРО трябва да го подпишат във Виена. През това време Тодор Александров пътува към Лондон и упълномощава Александър Протогеров и Петър Чаулев, които са другите членове на ЦК да подпишат документа от негово име. Така и става!
Подписването и публикуването на този документ от страна на ЦК на ВМРО, като призив към всички свои структури и членове, води до фатални последици, които във времето се измерват и до днешна дата.
За да мога да се опитам да обясня защо е така, трябва да анализирам самия текст на т. нар „Майски манифест”.
Манифестът започва с изказване на убеждението, че географското разположение на Македония „…Има всички данни и права за самостоятелно политическо съществуване като независима и самостойно управляваща се държава, която да послужи за съединително политическо економическо звено между народите и държавите на Балканския полуостров…”
Това изречение съвсем ясно подсказва, че според този документ, подписан от ръководителите на ВМРО бъдещата самостоятелна държава трябва да бъде своеобразен център и сърце на сбора от държави, които ще съставят бъдещата балканска федерация. Тези директиви коренно си противоречат с националната идентичност на ВМРО и на принципите, които тя е създадена да защитава. Този факт кара много от членовете на организацията да се разграничат от манифеста. Именно тази опасност вижда Тодор Александров, ако манифестът бъде публикуван.
Затова и в писма към Димитър Влахов и Петър Чаулев той изявява желание текстът да не бъде отпечатван в пресата.
Тодор Александров осъзнава опасните последици от подобен документ и оттегля подписа си чрез публикуването на две декларации, но Петър Чаулев, Димитър Влахов и Никола Харлаков не се съобразяват и публикуват Манифеста на 15.07.1924 година. Злото вече е сторено! „…ВМРО дохожда до твърдото и окончателно заключение, че в своята революционна борба за свободата на Македония, тя може да разчита само на крайните прогресивно-революционни движения в Европа, които се борят срещу империалистическата политика на своите правителства, против съществуващите мирни договори…”
Продължава се с убеждението, че дори въстанието от Илинден не е имало за цел да успее да отхвърли турската власт, а да обърне внимание и да привлече към себе си погледите на чуждестранни фактори от Европа или от съседните страни на Балканите. В текста се набляга на уверението, че резултатите от европейската дипломатическа намеса след въстанието са изиграли негативна роля за местното „македонско” население.
С тези внушения се цели да се настроят членовете на организацията с негативно отношение към западната дипломация, както и да пренебрегне националната си идентичност и да се приобщи населението към съветската доктрина и планове за Балканите. Подчертава се и негативната роля на съседните държави, включително България, което заедно със специалното споменаване, че българският народ винаги се е борил за освобождаването на Македония, означава, че основен адресат, към който е огласен манифестът е етническият българин, член на организацията. От своя страна това означава, че в Москва са си дали сметка за основния етнически състав на членовете на ВМРО.
В документа се обявя, че организацията ще се бори срещу правителствата в Сърбия, Гърция и България, но особено внимание е отделено на Александър Цанков.
Подчертава се единствената възможност за общи действия само с прогресивните европейски движения, които се борят против империалистическите уклони в своите държави, а не както до сега да се разчита на правителствата в съседните балкански страни. Обяснява се, че Македония е поделена между Сърбия, Гърция и България, което е резултат от тяхната собствена „националистична и завоевателна политика”. В манифеста се обръща внимание на това, че ВМРО ще има отношение към вътрешните и външни работи на съседните страни, особено на Сърбия, Гърция и България. Заявява се, че организацията ще се бори срещу всяка възможност в Гърция да се върне монархическото управление.
По отношение на Сръбско-хърватско-словенското кралство, ВМРО заявява, че ще се бори срещу всички правителства, което налагат „насилствен централизъм” и „денационализация”, не само в Македония, а и в „хърватско, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Войводина, Словения и Далмация”. По отношение на Царство България, документът е най-многословен и изчерпателен.
„…Въпреки всички жертви, които българският народ е давал и е готов да дава за свободата и независимостта на Македония, днешната българско правителство на Цанкова, в разрез с чувствата и интересите на собствения си народ, води една политика явно сърбофилска, която не само увековечава дележа на Македония, но подготовлява нови териториални прекроявания на Балканите за сметка на Македония”. От тези думи си личи как Коминтернът в Москва иска да внуши негативно отношение у членовете на ВМРО с българско самосъзнание към всяко действие на българското правителство на Цанков. Към онзи момент това не е особено трудно.
Правителството в София с твърда ръка ликвидира метежа от септември 1923 година и затваря всички редакции на вестници, свързани с организацията.
Макар и не мащабното участие на ВМРО в този метеж в царството, принуждава Александър Цанков да арестува всички възможни подбудители и участници в него, между които и някои активисти на организацията.
Това е абсолютно разбираемо, понеже само по този начин би могло да се установи спокойствие за работа за държавните институции и самите те да се прочистят от влиянието и корупцията, с която СССР се опитва да сложи ръка върху вътрешната и външна политика на Царство България. Съветска Русия много умело използва това моментно разпадане на отношенията между ВМРО и българското правителство.
Изключителна първоначална недалновидност е подписването на Майския манифест в този му вид от страна на Тодор Александров и другите двама ръководители на ВМРО. Последвалото оттегляне на подписа на Тодор Александров е закъсняло, понеже последствията от акта на публикуването на този документ вече са налицe.
Продължава се с тезата, че благодарение на опасността от окупация на Перник и Кюстендил от страна на Сърбия, България е склонна да подкрепи сръбската завоевателна политика в Македония.
Призовава се македонския народ” и българския народ да поведат „най-решителна борба” против правителството на Цанков. Разбира се това е съвсем несъстоятелна теза, която има за цел да злепостави българската кауза на Балканите. Към края на документа се обявява, че ВМРО ще се бори за обединението на Македония в една „независима политическа единица” и за съюзяване на съседните балкански държави, след тяхното „демократизиране” в една балканска федерация.
Това доказва именно колко големи отстъпки са направени при предварителните преговори между представителите на ВМРО и Коминтерна в Москва. Това е стара и безродническа болшевишка теза, което доказва принадлежността на документа към интересите на съветска Русия и в някаква степен доказва обвързаност на Петър Чаулев и Димитър Влахов с поддържане на политиката на Коминтерна на Балканите. Интересното е, че към края на документа се прави една своеобразна прогноза за идваща нова световна война. Сама по себе си такава прогноза е твърде интересна, когато е направена още в средата на 1924 година. В последните редове на манифеста се обявява, че ще бъдат прекратени всякакви наказателни действия и мерки срещу всички дейци на организацията, които се обявят и действат за създаването на македонска държава, включена в голяма балканска федерация с другите съседни държави.
В крайна сметка от цялото съдържание на текста и последващите събития става ясно следното: Майският манифест в същността си е една провокация на Москва за приобщаване на ВМРО към своите стремежи на Балканите.
Оказва се, че самите предварителни документи са прегледани и подписани и от тримата членове на ръководството на организацията, но изработването на самия документ е станало по-късно, най-вероятно под редакцията на Димитър Влахов. Става ясно, че най-вероятно Петър Чаулев и Димитър Влахов са агенти на съветската дипломация, особено след като Тодор Александров, вече в Лондон, се запознава с текста на документа и в следващите месеци издава документи, в които настоява манифестът да не бъде публикуван. Всъщност обоснованото предположение, че двамата са съветски агенти личи и от по-нататъшния развой на живота им, службите, които са заемали и от факта, къде приключват животите си.
Коминтернът вдъхновява и организира събитията от септември 1923 година чрез Г. Димитров и Васил Коларов, след което използва отношенията на ВМРО с българското правителство. Паралелно с това ВМРО се надява на финансова и помощ на дипломатическия терен от страна на СССР. Основни дейци са примамени от тези възможности, а и се превръщат в платени служители на Комунистическия Интернационал.
Личността на Тодор Александров е свята за всеки българин. Въпреки това в този случай той се предоверява на своите пълномощници. Предоверява се и на „удобния случай” изобщо да преговаря с комунистите. Въпреки че в последния момент, виждайки текста на Майския манифест той обявява опасността от него. Много скоро след започналите кавги между Тодор Александров от една страна и Александър Протогеров и Петър Чаулев от друга, легендарният ръководител на ВМРО е убит, при не докрай изяснени обстоятелства.
По този начин организацията е допълнително разделена и отслабена. След тази загуба ВМРО никога не успява да възвърне своята идентичност като българска революционна организация, нито да възвърне своята тежест и влияние, както вътре в Македония, така и като представителство в Западна Европа.
Моите уважения, но това е твърде повърхностно и несериозно разглеждане на въпроса.