Изгорени надежди край Вардар

Време за четене: 4 минути

РС Македония изгори всякакви надежди за присъединяване към Европейския съюз. За това имаше съмнение в изминалите две години, но стана особено ясно в последните няколко дни.

На 17 октомври 2021 г. се състояха местни избори в страната, в които на управляващата коалиция от СДСМ бе ударен звучен шамар. Гражданите на мнозинството от общините предпочетоха кандидатите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, тъй като голяма част от гласувалите за СДСМ през 2017 г. избраха този път да не подкрепят партията на Зоран Заев. Особено жесток двубой се заформи в столицата Скопие, където един срещу друг се изправиха досегашният кмет от СДСМ, Петре Шилегов, и кандидатът от ВМРО-ДПМНЕ, Данела Арсовска. Първият кръг завърши с 37% за Арсовска, 34% за Шилегов, а останалите гласове разпределиха помежду си останалите кандидати от по-малки политически формации. Така изборът за кмет на Скопие остана да се решава окончателно на втори кръг, който ще се проведе на 31 октомври.

На Скопие не му трябва български кмет - лозунг на СДСМ.
На Скопие не му трябва български кмет – лозунг на СДСМ.

В последната седмица беше отприщена яростна война срещу кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, Арсовска, с мотива, че тя имала българско гражданство. Обвиненията стигнаха толкова далеч, че беше намесен и нейният съпруг. Всъщност, всичко започна с това, че представител на СДСМ публично оповести Удостоверение за българско гражданство на името на Данела Арсовска, а по-късно и копие на лична карта. Остава дискусионен въпросът дали представените документи са автентични, но в случая това не е и толкова от значение. От значение е, обаче, че политическа партия в Република Северна Македония, при това управляваща, си позволява да води кампания срещу свои политически противници, въз основа на тяхната национална и етническа принадлежност.

Напомням, че СДСМ в последните 5 години си спечели славата на модерна, демократична и евроатлантическа партия, която е готова да скъса с тоталитарното минало в името на членството на Македония в ЕС. Представители и членове на същата партия, които са етнически сърби и албанци, през това време също заемаха и продължават да заемат ръководни постове в местната власт, като например Саша Богданович, кмет на една от столичните общини. В цялостната реторика на СДСМ личаха мотивите за мултинационалния характер на държавата. Партията спечели и немалко симпатизанти в България, като например представители на Демократична България и близки хора до „Свободна Европа“, „Дойче Веле“ и т.н. Изглежда страната може да насърчава мултикултурализма и всякакви различности, но стане ли дума за българи, българско, България, нещата се връщат постарому. Впрочем, това е валидно не само за СДСМ; то е валидно за абсолютно всяка политическа партия в Македония, особено валидно и за партията на „бугарката“ Данела Арсовска.

Саша Богданович, кмет на столичната община Център, който е етнически сърбин, в момент на неговата сватба в Косово.
Саша Богданович, кмет на столичната община Център, който е етнически сърбин, в момент на неговата сватба в Косово.

За по-запознатите с материята беше пределно ясно, че Заев, всъщност, не се различава особено от своите политически противници в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, а е просто по-лицемерен, по-хитър и на моменти дори по-нагъл от тях. СДСМ постъпи хитро, а и може би наистина вярваше, че основната пречка към ЕС е Гърция, а не България, та затова клекна бързо и гръцкият въпрос беше затворен. Заев подцени България, че с няколко декларацийки и устни обещання ще излъже българите и ще получи „зелено светло“ за жадуваното еврочленство. И се размина на косъм от това, тъй като само Франция му показа червен картон през ключовата 2019 г. Онази година се оказа ключова и за това, че тогава бе гласувана с пълно единодушие Българската Рамкова позиция, с която бяха очертани червените линии и приоритетите на България по отношение на Македония.

Случилото се в последната седмица е индикатор за промяна на политическия курс в РС Македония. Ставаме свидетели на прецедент в страната, който последно беше срещан преди 2014-15 г. Тогава предизборни кампании се правеха изцяло на гърба на България и българите, но това нямаше защо да изненадва нито нас, нито Европейския съюз, защото славата на управляващото тогава ВМРО-ДПМНЕ се носеше далеч извън пределите на страната. Сега говорът на омразата от страна на СДСМ е знак за това, че партията, а и държавата, са готови да скъсат с надеждите за еврочленство, ясно съзнавайки, че това, което правят в момента, ще провокира още повече негативни реакции, както в София, така и в Брюксел. Ясно съзнавайки, че ветото няма да бъде вдигнато, дори и в България да дойде на власт коалиционно правителство на най-либералните и нихилистки формации като Демократична България и ДПС.

Дали Данела Арсовска е българка, можете сами да разберете от текста, който тя сама е публикувала по повод "11 октомври" - празникът, с който в Македония отбелязват първата пушка срещу "българския фашистки окупатор".
Дали Данела Арсовска е българка, можете сами да разберете от текста, който тя сама е публикувала по повод „11 октомври“ – празникът, с който в Македония отбелязват първата пушка срещу „българския фашистки окупатор“.

Правя уточнението, че по никакъв начин написаното не следва да се възприема като подкрепа за уличената в „бугараштина“ Данела Арсовска или нейната партия ВМРО-ДПМНЕ. Както тя и партията ѝ, така и огромното мнозинство от македонски граждани с български паспорти, са си взели българското гражданство, не защото се чувстват българи или милеят за България, а тъй като към онзи момент, а и сега, българският паспорт представлява лесна възможност за излизане навън – за работа и следване в чужбина. Българският паспорт не се възприема като признак за национална принадлежност, а като билет за един по-добър свят.

Македонците с ясна съвест кандидатстват за българско гражданство, предоставят автентични данни за българския си произход, декларират българска идентичност, но нищо от това за тях не е от значение. За тях това е шанс за икономически просперитет, а не сбъдване на някакъв отдавна загубен национален идеал. Даже не е рядкост да се срещнат хора, които живеят в чужбина, благодарение на българския си паспорт, и да изпитват невъобразима омраза към всичко българско.

Сподели
Николай Койчев
Николай Койчев

Николай Койчев е завършил Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", специалност "История и чужд език". В момента работи във Военния архив във Велико Търново.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.