РС Македония изгори всякакви надежди за присъединяване към Европейския съюз. За това имаше съмнение в изминалите две години, но стана особено ясно в последните няколко дни.
На 17 октомври 2021 г. се състояха местни избори в страната, в които на управляващата коалиция от СДСМ бе ударен звучен шамар. Гражданите на мнозинството от общините предпочетоха кандидатите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, тъй като голяма част от гласувалите за СДСМ през 2017 г. избраха този път да не подкрепят партията на Зоран Заев. Особено жесток двубой се заформи в столицата Скопие, където един срещу друг се изправиха досегашният кмет от СДСМ, Петре Шилегов, и кандидатът от ВМРО-ДПМНЕ, Данела Арсовска. Първият кръг завърши с 37% за Арсовска, 34% за Шилегов, а останалите гласове разпределиха помежду си останалите кандидати от по-малки политически формации. Така изборът за кмет на Скопие остана да се решава окончателно на втори кръг, който ще се проведе на 31 октомври.
В последната седмица беше отприщена яростна война срещу кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ, Арсовска, с мотива, че тя имала българско гражданство. Обвиненията стигнаха толкова далеч, че беше намесен и нейният съпруг. Всъщност, всичко започна с това, че представител на СДСМ публично оповести Удостоверение за българско гражданство на името на Данела Арсовска, а по-късно и копие на лична карта. Остава дискусионен въпросът дали представените документи са автентични, но в случая това не е и толкова от значение. От значение е, обаче, че политическа партия в Република Северна Македония, при това управляваща, си позволява да води кампания срещу свои политически противници, въз основа на тяхната национална и етническа принадлежност.
Напомням, че СДСМ в последните 5 години си спечели славата на модерна, демократична и евроатлантическа партия, която е готова да скъса с тоталитарното минало в името на членството на Македония в ЕС. Представители и членове на същата партия, които са етнически сърби и албанци, през това време също заемаха и продължават да заемат ръководни постове в местната власт, като например Саша Богданович, кмет на една от столичните общини. В цялостната реторика на СДСМ личаха мотивите за мултинационалния характер на държавата. Партията спечели и немалко симпатизанти в България, като например представители на Демократична България и близки хора до „Свободна Европа“, „Дойче Веле“ и т.н. Изглежда страната може да насърчава мултикултурализма и всякакви различности, но стане ли дума за българи, българско, България, нещата се връщат постарому. Впрочем, това е валидно не само за СДСМ; то е валидно за абсолютно всяка политическа партия в Македония, особено валидно и за партията на „бугарката“ Данела Арсовска.
За по-запознатите с материята беше пределно ясно, че Заев, всъщност, не се различава особено от своите политически противници в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, а е просто по-лицемерен, по-хитър и на моменти дори по-нагъл от тях. СДСМ постъпи хитро, а и може би наистина вярваше, че основната пречка към ЕС е Гърция, а не България, та затова клекна бързо и гръцкият въпрос беше затворен. Заев подцени България, че с няколко декларацийки и устни обещання ще излъже българите и ще получи „зелено светло“ за жадуваното еврочленство. И се размина на косъм от това, тъй като само Франция му показа червен картон през ключовата 2019 г. Онази година се оказа ключова и за това, че тогава бе гласувана с пълно единодушие Българската Рамкова позиция, с която бяха очертани червените линии и приоритетите на България по отношение на Македония.
Случилото се в последната седмица е индикатор за промяна на политическия курс в РС Македония. Ставаме свидетели на прецедент в страната, който последно беше срещан преди 2014-15 г. Тогава предизборни кампании се правеха изцяло на гърба на България и българите, но това нямаше защо да изненадва нито нас, нито Европейския съюз, защото славата на управляващото тогава ВМРО-ДПМНЕ се носеше далеч извън пределите на страната. Сега говорът на омразата от страна на СДСМ е знак за това, че партията, а и държавата, са готови да скъсат с надеждите за еврочленство, ясно съзнавайки, че това, което правят в момента, ще провокира още повече негативни реакции, както в София, така и в Брюксел. Ясно съзнавайки, че ветото няма да бъде вдигнато, дори и в България да дойде на власт коалиционно правителство на най-либералните и нихилистки формации като Демократична България и ДПС.
Правя уточнението, че по никакъв начин написаното не следва да се възприема като подкрепа за уличената в „бугараштина“ Данела Арсовска или нейната партия ВМРО-ДПМНЕ. Както тя и партията ѝ, така и огромното мнозинство от македонски граждани с български паспорти, са си взели българското гражданство, не защото се чувстват българи или милеят за България, а тъй като към онзи момент, а и сега, българският паспорт представлява лесна възможност за излизане навън – за работа и следване в чужбина. Българският паспорт не се възприема като признак за национална принадлежност, а като билет за един по-добър свят.
Македонците с ясна съвест кандидатстват за българско гражданство, предоставят автентични данни за българския си произход, декларират българска идентичност, но нищо от това за тях не е от значение. За тях това е шанс за икономически просперитет, а не сбъдване на някакъв отдавна загубен национален идеал. Даже не е рядкост да се срещнат хора, които живеят в чужбина, благодарение на българския си паспорт, и да изпитват невъобразима омраза към всичко българско.
