Социалистическите конституции на България

Заглавната страница на Конституцията на Народна република България от 1947 г.
Време за четене: 6 минути

Заглавната страница на Конституцията на Народна република България от 1947 г.

Социализмът е рожба на Новото време и приема много от идеите на Просвещението, под чийто флаг се осъществяват буржоазните революции. Той се бори на страната на либерализма против абсолютизма през Френската революция от 1789 г., макар все още да не е бил оформен в стройна идеология – нещо, което ще се случи половин век по-късно под ръководството на Маркс и Енгелс. Впоследствие обаче социализмът бързо се разграничава от либерализма. Червената идеология си поставя за цел разрушаването на новопоявилите се капиталистически отношения, докато той – опазването на естествените права – на живот, свобода, и частна собственост.

Оттам и юридическите проекции на двете леви доктрини ще се различават. Конституционализмът, парламентаризмът, демокрацията по презумпция защитават либералните ценности, тъй като са създадени да победят монархическия абсолютизъм и да не му позволят никога да се завърне. Точно с такава цел се създава и Търновската конституция. Въпреки това те могат да бъдат и инструменти за полагане основите на авторитарни и дори тоталитарни режими. Марксизмът успява да създаде диктатури в десетки държави на 4 континента чрез умело използване точно на тези либерални творения. Новият пролетарски елит нарича държавите „народни“ (Народна република България, Китайска народна република, Народна република Ангола) и „демократични“ (Корейска народнодемократична република, Германска демократична република, Демократична република Афганистан) с цел да подчертае, че властта на народа и неговото освобождение вече са факт.

„През годините на тоталитаризма (1944-1989 г.) Народното събрание беше провъзгласено за „върховен орган на държавната власт“ (чл. 66, ал. 2 на Конституцията на Народна република България от 16 май 1971 г.), но се свикваше от Държавния съвет една на няколко кратки сесии за ден-два през годината. Тези твърде кратки сесии съвсем точно отразяваха принизената роля на общонационалната представителна институция в политическия живот на страната. По тази причина в западната конституционноправна и политическа литература този тип парламенти се определяха като „rubber-stamp“, т.е. парламенти, които играят ролята на „гумен печат“, с който се подпечатват предварително взети решения.“ (Близнашки „Парламентарно право“, 2015 г., с. 280)

Конституцията от 1947 г. е обсъждана и приета в сложни геополитическа и вътрешноидеологическа обстановка. България губи Втората световна война и на нея ѝ се отрежда ролята на граничен сателит на Съветския съюз. Отделно у нас политическите пластове са разместени. Действал е Народният съд, чрез който комунистите се справят с много свои врагове. На 8 септември 1946 г. е проведен национален референдум, на основание на приетия през юни същата година Закон за допитване на народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание.

„Той (референдумът – бел. авт.) закрепва републиканската форма на управление и принципа за народния суверенитет. Без изрично да формулира принципа на разделението на властите, проектът го съдържа чрез стройна и балансирана схема на разделените власти:

а) Народното събрание, с мандат 4 години, е постоянно действащ орган — то законодателства, избира правителство, държавен глава, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и главния прокурор;

б) Правителството отговаря поотделно и солидарно пред парламента; има законодателна инициатива, каквато имат и най-малко 1/5 от всички депутати;

в) Съдебната власт запазва триинстанционното разглеждане на делата, запазва се Върховният административен съд; има и новост — Върховен съдебен съвет като вътрешен кадрови орган на съдебната власт;

г) Новост представлява и председателят на Републиката с функции, присъщи на държавен глава — избира се от Национален изборен съвет, състоящ се от народните представители и представители на околийската и областната власт; мандатът също е 4 години.

Проектът за Конституция от 1946 г. съдържа подробен каталог на правата и задълженията на гражданите. За разлика от Търновската конституция, той съдържа и права в икономическата и социалната сфера — право на труд, на пенсия, на почивка и т.н. Съдържа отделна глава „Обществено-стопанско устройство“, което представлява новост в сравнение с Търновската конституция, в смисъл икономическите основи на държавата да получат конституционна уредба. Правото на собственост принадлежи на държавата, общините, кооперациите, обществените организации, както и на частни физически или юридически лица. Регламентират се обекти, които са изключителна държавна собственост, и отношенията по повод на тях. Външната и вътрешната политика се направлява от държавата. Признава се частната собственост и частният почин в стопанството, като придобитата с труд и спестовност частна собственост се ползва с особена закрила.“ (Емилия Друмева, „Конституционно право“)

Димитровската конституция запазва достатъчна доза реализъм и оценява правилно фактическата ситуация. Чл. 1 гласи: „България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.“ Все още в страната доминира частната собственост и това няма как не бъде включено в разпоредбите ѝ.

Чл. 6:

Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически и юридически лица.

Чл. 10:

Частната собственост и нейното наследяване, както и частният почин в стопанството се признават и защитават от закона.

Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползуват с особена закрила.

Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес.

Частните монополни съглашения и сдружения, като картели, тръстове и концерни, се забраняват.

Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение.

Държавата може да национализира напълно или частично известни клонове или отделни предприятия от промишлеността, размяната, транспорта и кредита. Обезщетението се определя със закона за национализирането.

Предвижда се възможността за национализация на частната собственост, за въвеждане на монополи. В селското стопанство върви кооперирането на поземлената собственост – процес, който приключва в средата на 60-те год. Гл. II урежда основите на плановата икономика на държавния социализъм. Въведен е кръг от обекти на изключителна държавна собственост, а външната и вътрешната търговия са поставени под държавен контрол. Прекомерната етатизация на икономиката намира израз в държавното ръководство на стопанството чрез държавния народностопански план. Засилените регулативни функции на държавата, ограничаването на стопанската инициатива и прякото администриране на икономиката впоследствие довеждат до поглъщане на гражданското общество от държавата.

В политическата сфера се извършва редуциране на партиите на 2 основни партии – БКП и БЗНС. Не е установена двупартийна система, защото БЗНС има сходни възгледи и участва в Отечествения Фронт и в изборите за НС и местни органи с общи кандидатури. Конституцията от 1947 г. изиграва ролята си за трансформирането на българското общество и държава съобразно постулатите на една идеологическа рамка. Действа в периода на най-силно противопоставяне на Изтока и Запада.

През следващите две десетилетия възникват фактически предпоставки в обществото за промяна на основния закон. „Защо бе необходимо приемането на нова конституция през 70-те години? Нямаше революция, нямаше промяна в държавното устройство. Обяснението е в доминиращата роля на Българската комунистическа партия; съгласно решенията на нейния X конгрес социализмът като обществено-икономически държавен строй е победил в България. И тъй като Конституцията от 1947 г. е считана за конституция на прехода към социализъм, фактът, че страната е навлязла в качествено нов етап — този на победилия социализъм — следва да намери конституционен израз, при това най-силен — нова Конституция.“

Конституцията на Народна Република България от 1971 г., известна и като Живковата Конституция, с герба-некролог.
Конституцията на Народна Република България от 1971 г., известна и като Живковата Конституция, с герба-некролог.

За новия основен закон е характерна много по-силна идеологизация. Докато в този в Конституцията от 1947 г. това се забелязва единствено в чл.1, то в новата има цял преамбюл. Започва с

„НИЕ,
гражданите на Народна Република България, наследници на велики революционни традиции, изковани във вековни борби за свобода и човешки правдини, за народна власт и социалистическо преустройство на обществото.“,

споменава „Деветосептемврийската социалистическа революция от 1944 година“, помощта на Червената армия, „братския съюз с БЗНС“, „справедливата борба на народите за независимост и социален прогрес“, „подкрепата на международното комунистическо и работническо движение и на всички прогресивни сили в света“ и др. под. и завършва с

„КАТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ значението на Конституцията на Народна република България от 1947 година и КАТО ДОРАЗВИВАМЕ нейните основни принципи с оглед на новия етап от изграждането на социалистическото общество в нашата Родина.

ПРИЕХМЕ
чрез всенародно гласуване
тази
КОНСТИТУЦИЯ“

„Идеологизацията се проявява и във водещата конституционна постановка, че Българската комунистическа партия е ръководна сила в държавата и в обществото (чл. 1, ал. 2). Това представлява конституционната основа на сливането между държава и партия и на доминиращата роля на партийните структури над държавните органи и институции.

Конституцията изрично постановява единството на властта (чл. 5), с което се отклонява от класическото му разделно осъществяване от различни взаимно контролиращи се титуляри. В продължение на тази линия, на Народното събрание се възлага да олицетворява принципа за единство на властта, като „съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол“ (чл. 67).

Въведен е нов висш държавен орган — Държавен съвет, на мястото на Президиума на Народното събрание, като еманация на народното представителство, снабден с широки функции: присъщите на държавен глава функции, както и значителни функции, принадлежащи на Народното събрание и упражнявани от Държавния съвет между сесиите. За изминалите почти 20 години (1971–1990) Държавният съвет заема централно място и роля сред висшите държавни органи.“ (Емилия Друмева, „Конституционно право“)

Необходимо е да се обърне внимание на първите членове от различни глави.

Чл. 1:

(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.

(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.

(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.

Чл. 13

(1) Икономическата система на Народна република България e социалистическа. Тя се основава на обществената собственост върху средствата за производство, изключва експлоатация на човек от човека и се развива планомерна към комунистическа икономика.

(2) Развитието на социалистическата икономика е основа за всестранния напредък на обществото и на свободната човешка личност, за разширяването на социалистическата демокрация, за благоденствието на народа и възхода на Родината.

(3) Икономиката на Народна република България се развива като част от световната социалистическа икономическа система.“

Забелязва се пълното господство на държавната собственост.

Чл. 67

Народното събрание съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол.

Разпоредбата на този член грубо нарушава принципа на разделение на властите. Тази Конституция продължава да действа до приемането на новата либерална Конституция от VII Велико народно събрание на 12 юли 1991 г.

Двата ни основни закона от годините на държавния социализъм се различават много от Търновската и от сега действащата ни Конституция. Те установяват и узаконяват съвсем различни обществени, политически и икономически отношения, които коренно променят съдбата на българите. Следствие са на загубата на нашата страна във Втората световна война и последвалите геополитически размествания. Същото важи и за тази от края на ХХ в. Явно наистина на нашите Конституции е отредена съдбата да отбелязват поставянето началото на преходи, техния край и следващото ново начало. Остава ни надеждата, че не сме напълно обекти върху които, а основните ни закони – завеси, зад които играят нечии нечистоплътни интереси, ами и ние самите сме архитекти на собственото си бъдеще.


Библиография

Георги Близнашки, „Парламентарно право“, София, 2015 г.,

Емилия Друмева, „Конституционно право“, София, 2018 г.

Конституция на Народна република България от 1947 г.

Конституция на Народна република България от 1971 г.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.