Ковид: как стигнахме до тук и накъде вървим?

Снимка: Martin Sanchez, Unsplash

Кратка хронология на случилото се:

Миналата година ковид предизвиква локдауни по целия свят. Концепцията е здравните системи да издържат натиска. От своя страна това води до големи загуби в оборота на големите корпорации, чиито разходи за заплати и обслужвания на дълговете са практически перманентни. За да ги спасят от фалити, което би предизвикало криза с размерите на Великата депресия едновременно със здравната криза, централните банки правят нещо, което до този момент никога в историята не е правено. Пускат нулеви лихви на набързо напечатани пари, които отиват по банките и служат за заеми на същите големи корпорации. Междувременно засилват социалните плащания, за да не умре потреблението.

На никакъв етап това не е било мярка, която да се задържи прекалено дълго. Единствената й идея е да размине здравната и икономическата криза. Икономическата криза в следствие на ковид няма как да бъде предотвратена. Вероятно кризата ще бъде по-дълга, но за сметка на това по-плавна от вариант, при който не се вземат никакви мерки за фалиращите насред локдауни корпорации.

В нормална ситуация развитият свят има ръст на брутния вътрешен продукт от порядъка на 2-4 % , страните от втория свят растат с 4-6 %, а от третия с 8-10 %. Това общо-взето е методиката, с която капитализмът се бори с неравенството. И тази методика наистина работи в среда на ниска инфлация.

Какво се случва обаче, когато напечатаните пари ни застигнат, обществата са се изповаксинирали и няма локдауни? Нищо. След разни първоначални икономически взривове в търсенето на определени стоки и съответно дефицити на други, цените накрая ще се избалансират. Но те ще се балансират на по-високи нива в следствие на повечето пари. Нещата ще струват повече, но икономическия растеж, който да подплъти по-голямото струване, ще е пак на предковид нивата си. Това е стагфлацията- изключително опасно за икономиката явление. Моето мнение е, че се намираме на около 6 месеца от нейното начало и на около 9-12 от реалното й усещане.

Проблемът конкретно на България е, че перманентно сме в изборна кампания и никой не смее да каже, че царят е гол. Какво ще се случи след като вече отчетохме голям икономически ръст спрямо предходната година? Какъв ще е ръста през 2022 г. година, така че да компенсира инфлацията? Дали няма да се окажем в ситуация на повторни локдауни през 2022 г. докато развитите страни вече нямат такива? И ако стане така, то ние ще се окажем в изключително по-лоша ситуация от другите страни- първо си отслабили икономиката две години с локдауни насред малко ваксинирани, после измряло голямо количество население и накрая получили още локдауни, блокиращи икономиката, насред световна икономическа криза. Такъв развой общо-взето гарантира загубата на търговски пазари за България и връщането й в икономическо отношение години назад.

Темата в България на тези избори трябва да е „какво ще правим в икономически план през 2022-2023 г.“, а не кой колко пари дал на пенсионерите и кой по-силно казал с половин уста на симпатизантите си да се ваксинират (а с половин е само за преди изборите, нека ковид скептиците не се заблуждават).