Защо е този натиск да „пуснем“ Македония?

Време за четене: 2 минути

Снимка: Tetiana SHYSHKINA, Unsplash

Безпрецедентен външнополитически натиск идва от страна на съюзниците ни в НАТО и ЕС да вдигнем възможно най-скоро ветото за започване на преговори за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония, без страната да е изпълнила Договора за добросъседство или да е прекратила антибългарската си политика. Защо ЕС и САЩ обаче ни оказват такъв натиск? Отговорът, както винаги, е в географията.

На картата виждате настоящето политическо разделение на Европа. В синьо виждате настоящите 27 страни от ЕС. По територия и население те вече обхващат по-голямата част от континента.

Великобритания, след голяма драма, напусна съюза и към днешна дата няма никакво намерение да влиза отново.

В зелено са страните, които имат страхотни двустранни отношения с ЕС, които обаче не искат да са част от съюза – вечно неутралната Швейцария, Норвегия, отказала два пъти на референдум да е член, Исландия, държавите-джуджета Андора, Монако, Ватикана, Сан Марино и Лихтенщайн. Те са достатъчно богати, за да си позволят да имат двустранни договори с ЕС, даващи им всички блага, без голяма част от бюрокрацията, която за наше огромно съжаление, съюзът бълва все повече в последните години..

В червено виждаме държавите с нерешени териториални проблеми. ЕС не допуска страни-кандидати, преди да са със съвършено уредени граници с всичките си съседи. Така отпадат като потенциални нови членове Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Сърбия и Косово.

В лилаво са Турция и Русия – специфични случаи на огромни азиатски страни, бивши империи с настоящи имперски амбиции, водещи войни и окупиращи части от съседни страни.

В оранжево са Беларус, Босна и Херцеговина и Черна гора. Бедни страни, които имат и своите регионални специфики и твърде много политики за провеждане, за да влязат в съюза близкото десетилетие реалистично.

Виждаме, че след приемането на Хърватия и поредицата войни на Русия в изтока срещу Грузия и Украйна, както и несигурността в Молдова, Армения и Азербайджан, Европейският съюз просто няма накъде да расте. А напускането на Великобритания – огромна, богата и очевидно оправяща се добре и извън него, е огромен имиджов удар за съюза. За да има обосновка за съществуването си, бюрократичната машина в Брюксел трябва бързо, много бързо да намери нова страна, която да приеме. А изборът се свежда до… Албания и Република Северна Македония. Да, при други обстоятелства вероятно не биха били толкова скоростно допуснати до започване на преговори, но, ситуацията е необичайна.

И така, скъпи приятели, това е причината за това нашите партньори, приятели и съюзници от Брюксел, Берлин, Париж, а дори и Вашингтон, да повтарят тезите за същестуващ и отделен от българския народ македонски етнос. За съществуването на отделен македонски език, за отделна, македонска азбука и прочие. За тях това са безкрайно маловажни неща – все пак става дума само за милион и малко души, или един неособено голям град в някоя от техните страни. Така нашите съюзници и приятели, по геополитически причини и в свой интерес, повтарят руско-съветско-сръбската теза, разединила българския народ.

Българите днес сме буквално сами. Правителството ни е подложено на огромен натиск да загърби историята и дори настоящето. Но ние няма да.го допуснем.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *