Визуализации на Теотиуакан: Anxo Miján Maroño
Един от най-големите градове в света в средата на първото хилядолетие сл.Хр. се е намирал в Западното полукълбо, в долината на Мексико Сити. Това е Теотиуакан – столицата на първата мезоамериканска империя. В своя апогей Теотиуакан е населяван от около 125 хил. души – със сигурност по-малко, отколкото в китайския Дзянкан (около 1,4 млн. души) или Константинопол и Ктезифон (около 500 хил. души), но повече, отколкото в Рим.
На великите владетели на Теотиуакан са били подчинени земи на запад до съвременния мексикански щат Мичоакан и на югоизток до съвременен Хондурас.

Краят на великия град е бърз и катастрофален. Проучванията на археолозите, ръководени от Рене Милион (René Millon), между 1974 и 1979 г. показват, че 147 сгради по „Пътя на мъртвите“ са унищожени при пожара, а 31 други са показали възможни следи от разрушения. В 53% от храмовете в града са открити следи от пожар.
При последвалите разкопки са открити доказателства за пожари в Сиудадела, комплекса „Пътят на мъртвите“, Пирамидата на Слънцето, „Храма на рисуваната пума“, Двореца на Кетцалпалотл и комплекса „Пирамидата на Луната“. В същото време обичайните жилищни комплекси (затворени жилищни, занаятчийски, административни и ритуални комплекси, които са в основата на градското развитие) са претърпели незначителни щети, а следи от пожар са открити само в 14% от комплексите.
Така че градът не е бил превзет от чужди нашественици, а по-скоро от онези, които са искали да унищожат съществуващата власт. Както предполага Рене Милион, падането на Теотиуакан е свързано с гражданска война.
Традиционно се смята, че падането на Теотиуакан е станало в средата на VII в. Но от втората половина на 90-те години на ХХ в. поради изясняването на хронологията на Теотиуакан нараства броят на археолозите, които смятат, че това е станало около век по-рано. Наскоро известната мексиканска изследователка Линда Мансанила (Linda Rosa Manzanilla) и нейните колеги представиха нови данни за упадъка на големия град.
От 1999 г. Линда Мансанила и екипът ѝ в сътрудничество с американски археолози от Харвард извършват разкопки на комплекса Шала, разположен в централната част на града, на 235 м северно от Пирамидата на Слънцето. Широк 5 м път води от площада на Пирамидата на Луната до Шала. Това е един от най-големите комплекси в Теотиуакан с площ около 55 000 кв.м. Заобиколен е от масивна стена и само един вход води навътре.

Подобно на другите комплекси, Шала се състои от поредица затворени дворове, заобиколени от стаи, но вътрешните елементи на комплекса са толкова големи, че изглеждат по-скоро като отделни сгради, отколкото като стаи (общо 29 сгради и 8 двора).
В центъра му има площад, който се различава по своя план от стандартните площади в Теотиуакан: вместо храмове от три страни той е заобиколен от 4 квадратни сгради (Е1, Е2, Е3 и Е4) с височина до 4 м.

Резултатите от дългогодишната работа са довели изследователите до заключението, че Шала е не просто високопоставен комплекс, а един от най-важните дворцови комплекси в Теотиуакан.
За това свидетелстват особеностите и качеството на строителството, както и богатите материали, открити при разкопките. Така например тук са открити 37 кг слюда (използвана за украса на оформени комини от „театрален тип“), нефрит и изделия от други скъпоценни камъни (серпентин, кварц, травертин и мрамор) и миди. Двор 5 е бил дом и работно място на занаятчии (дърводелци, грънчари, каменоделци и др.). В този район са открити също така върхове на стрели и предмети, свързани с култа към войната, във връзка с който Линда Мансанила смята, че е имало пост на кралската гвардия.

Подобно на други дворцови, административни и ритуални сгради, Шала е опожарена.
При разкопките на централния площад са открити обгорели подове и стени и овъглени дървени греди. Каменните скулптури, украсяващи храмовете, са разцепени и изгорени. Например скулптура, изобразяваща митичен котешки хищник (ягуар или пума), която украсява фасадата на сграда Е2, е не само изгорена, но и разделена на парчета, които са разпръснати из целия комплекс.
Докато сме на темата за Теотиуакан и новото датиране на първото му падане, нека видим 3D визуализации на града, дело на талантливия испански аниматор Анхо Михан Мароньо (Anxo Miján Maroño), като той се е постарал работата му да е максимално исторически достоверна.
Разбира се, авторът е подведен от консултантите (четирима) и оставя много растителност – особено на север и на изток. По време на разцвета на Теотиуакан в централната част на града не е имало зелени площи и всичко е било застроено с комплекси. Долната дясна част на реконструкцията показва това съвсем ясно.


Източници
Когда пала столица первой империи Мезоамерики?, Дмитрий Беляев, Mar. 12th, 2020
The Teotihuacan Map (Millon 1973).
Teotihuacan, ciudad excepcional de Mesoamérica, Linda Rosa Manzanilla, November 2017, Publisher: El Colegio NacionalISBN: 978-607-724-261-1, Project: The corporate and multiethnic society of Teotihuacan in central Mexico: an exception in Mesoamerica