РСМ – предпоставки за започване на преговорния процес за прием в ЕС

Време за четене: 8 минути
На вниманието на посолствата на държавите-членки на ЕС в България от Международен екип от автори на „Бяла книга за езиковия спор между България и РСМ

Методий Иванов, България
доц. д-р Спас Ташев, България
Румен Сребранов, България
Владо Тренески, РС Македония
Деян Танчовски, РС Македония
Илия Стояновски, РС Македония
Ерлин Аго, Албания
Иван Николов, Сърбия
проф. д-р Ана Кочева, България
доц. д-р Лиляна Василева, България


Уважаеми партньори,

През последните няколко години Р България е подложена на масиран външен натиск от страна на редица държави, целящ да убеди българското общество и политическа класа да дадат зелена светлина за начало на преговорите между РСМ и ЕС. Както вече многократно е заявявано на официални срещи, България е най-горещият поддръжник на членството на тази съседна страна в ЕС и многократно е доказвала своите най-добри намерения чрез оказването на дипломатическа, икономическа и военна помощ на РСМ в периоди на трудност.

Затова сме длъжни като съседи, партньори и най-близки съмишленици да помогнем на РСМ да извършат необходимите реформи и демократизация, за да бъдe приета в семейството на демократичните европейски държави. С настоящия документ имаме желание да систематизираме в ясен формат наличните обективни трудности и предизвикателства пред РСМ с цел да подпомогнем процеса по демократизиране и еврочленството на нашите съседи.

С Договора за Европейския съюз се определят условията и принципите, на които всяка държава, която желае да стане член на Европейския съюз, трябва да отговаря – да споделя европейските ценности и да покрива критериите за членство в ЕС, посочени в Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, Европейската харта за правата на човека и Копенхагенските критерии.

В „Критериите от Копенхаген“ се изисква наличието на стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата.

В „Споразумението за стабилизиране и асоцииране със Северна Македония“ от 2004г. е записано, че Северна Македония се съгласява да зачита демократичните принципи и правата на човека, активно да насърчава регионалното сътрудничество и развитието на добросъседски отношения.

В „Хартата на основните права на европейския съюз“ е постановено, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти; всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия; забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на раса, цвят на кожата, етнически произход, език, убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство и др.

Горепосочените критерии са включвани в Декларациите от всички срещи между ЕС и РСМ, като македонската страна винаги неизменно е потвърждавала своя ангажимент за тяхното изпълнение. Ето няколко примера:

На няколко срещи на върха ЕС – Западни Балкани през 2018, 2020 и 2021г. бяха препотвърдени ангажиментите на страните за върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Подкрепата от ЕС ще продължи да бъде обвързвана с постигането на осезаем напредък в областта на принципите на правовата държава и социално-икономическите реформи, както и със зачитането на европейските ценности, правила и стандарти. Важно остава прилагането – добросъвестно и с осезаеми резултати – на двустранните споразумения, включително Преспанското споразумение с Гърция и Договора за добросъседски отношения с България.

Въпреки гореспоменатите факти, в Доклада на Европейския парламент за Република Северна Македония приет през март 2021г. беше изразена загриженост относно дискриминацията на гражданите на РСМ с българско самосъзнание. От друга страна, в публичното пространство е породена неяснота по отношение на българската позиция, която се простира и върху част от европейските партньори на Република България. Затова и виждаме нуждата от систематизиране на предизвикателствата пред двустранните отношения между държавите и изясняването им в практичен и градивен план:

Вътрешни проблеми и предизвикателства пред демокрацията в РСМ:

1. Нарушаване на правата на македонските българи.

– Отказ от имплементиране на искането, отправено през 2021г. от организации на македонски българи за включването им в конституцията на РСМ, наред с вече изброените в нея други части от народи. Юридическото потвърждение за тяхното съществуване ще позволи на македонските българи да изразяват свободно своята етническа принадлежност, което е основно човешко право. Ще могат безпрепятствено да организират свои културни прояви, фестивали, събития. Ще могат да участват според приетия квотен принцип в местното управление в общините и институциите и ще ползват всички останали права и свободи, които конституцията гарантира на другите етнически групи. Над 120 хиляди македонски граждани са доказали с документи своя български произход и нотариално са декларирали българско национално самосъзнаие в рамките на процедурите по придобиване на българско гражданство.

– Оспорване на правото на самоопределение както на днешните македонски българи (има редица случаи от преброяването през 2021г., при които официалните преброители са отказвали да ги впишат като българи), така и на техните отдавна починали предци, което блокира работата на Съвместната комисия.

– Невъзможност за изучаване на книжовен български език в образователната система от децата на македонските българи. Наред с това, те са принуждавани да учат неверни и стигматизиращи теории за собствения си произход.

– Невъзможност за заемане на държавни постове от македонски българи с изявена етническа принадлежност.

– Репресии над българите с публично изявена етническа принадлежност* (примери в Приложението).

– Системен говор на омраза спрямо българите и България** (примери в Приложението).

– Липса на политическа воля за промяна на враждебното съдържание, така че в учебниците, медиите, книгите, музеите и паметниците да няма обидни квалификации към българите на расова, етническа или идеологическа основа.

– Толериране на рушенето и фалшифицирането на български исторически и културни паметници.

– Фалшифициране на автентични исторически извори, свързани с българското културно-историческо наследство в историко-географска област Македония.

2. Нарушаване на международните договорености между България и РСМ.

– Цялостно неизпълнение на Договора за добросъседство и приятелство от 2017 г. Незаинтересованост към изпълнение на поетите ангажименти за развитие на икономическо сътрудничество, инфраструктурни проекти, културен обмен. Скопие едностранно спря работата по изграждането на коридор № 8 през 2020г. и дори загуби част от отпуснатото европейско финансиране за него.

– Липса на гаранции, че в бъдеще ще бъдат спазвани постигнатите международните договорености и заявки на опозицията за денонсиране на Договора за приятелство и добросъседство от 2017г.

– Отказ от признаването на обективната историческа истина, обобщена с термина „обща история“, който е основополагащ термин от Договора за приятелство и добросъседство от 2017г.

– Абдикация от работата в Съвместната мултидисциплинарна историческа комисия и отказ от малкото вече постигнати договорености между учените от двете страни.

– През януари 2022г. след голямо забавяне Скопие изпрати Вербална нота до ООН, че краткото име „Северна Македония“ се отнася само до държавно-политическия субект с конституционно име „Република Северна Македония“, но не и до географския регион Северна Македония и новият македонски премиер Ковачевски потвърди, че РСМ няма териториални претенции към България. Въпреки това, Скопие все още не се е отказало от своите политики за насърчаване на несъществуващо „македонско малцинство“ в България. Президентът Пендаровски многократно споменава за наличието на такова малцинство и дори планира среща с негови представители през 2022г., а опозиционните лидери продължават да настояват за неговото признаване. Това е в ярко противоречие с клаузите на чл.11 от Договора за добросъседство от 2017г.

– Демонстрирано нежелание за прилагане на формулата за официалния език на РСМ, договорена с Декларацията от 1999г. и препотвърдена в Договора от 2017г.

3. Дефицити на демократизацията на РСМ.

– Липса на закони за осъждане на престъпния комунистически режим. Да напомним, че РСМ е единствената държава от бившия Източен блок, която не е направила нужните стъпки в тази посока. Наместо това наблюдаваме нестихващо преклонение пред комунистическия диктатор Тито, неговият режим и сподвижници.

– Досиетата на бившите югославски тайни служби, извършвали репресии над македонските българи, продължават да са тайна за обществеността. Техните жертви все още не са реабилитирани, а семействата им не са получили компенсации за причинените страдания.

– Липса на български вестници и електронни медии в РСМ.

4. Нежелание за развитието на добросъседство с България.

– Липса на назначен посланик в София от страна на РСМ повече от 2 г.

– През лятото на 2021г. на организирания от РСМ „Преспански форум за диалог“ са поканени около 300 висши служители от Европа и САЩ, включително премиери, президенти, министри, евродепутати, но не и български представители. 

– Създаване на пречки за икономическо сътрудничество, инфраструктурно, енергийно и всякакво друго свързване.

– Разпространение на заблудата, че България отрича правото на самоопределение на македонските граждани. Отричане на вече направените компромиси от българска страна за това, че тя няма претенции към самостоятелното битие на официалния език на РСМ след 1944 г. и официалната идентичност на гражданите ѝ.

– Кражба на българска история и култура и обявяването им за македонски, в разрез с достоянията на обективната историография. Фалшифициране на автентичните исторически извори, в които думата „българин“ тенденциозно се поправя на „македонец“, за да отговаря на тоталитарната доктрина на македонизма. Въпреки, че някои от най-важните обществени фигури в РСМ – проф. Драги Георгиев, председател на Съвместната комисия и Зоран Заев, бивш премиер на РСМ, направиха публични признания за прилагането на тази порочна ненаучна практика от времето на комунистическия режим, тя все още не е преустановена и се поддържа от МАНУ (Македонската академия на науките и изкуствата).

– Обвиняване на българите във фашизъм и извършена окупация през ПСВ и ВСВ.

България желае да осъществи пълна подкрепа с всички свои ресурси за приобщаването на РСМ към голямото европейско семейство на демократичните държави. Българският подход е конструктивен и добронамерен, но ключът към европейското бъдеще на РСМ е в ръцете на нашите съседи. Фактите, изложени по-горе тук не са в синхрон с интересите на общността, защото това е не само актуален проблем на България, а бъдещ проблем за целия съюз. Затова всички партньори от ЕС трябва да оказват нужното съдействие за демократизирането на македонското общество и да насърчават провеждането на необходимите реформи. Само тяхното реализиране, съчетано с обективни доказателства за изпълнение на поетите ангажименти, ще позволи да се изпълни желанието на македонските граждани за пълноправно членство в ЕС. 


ПРИЛОЖЕНИЕ

По-долу представяме примери за горепосочените проблеми, свързани с някои актуални случаи от последните 2 години. За много от тях България е правила дипломатически постъпки и е изпращала протестни ноти, а цялостният проблем със спазването на правата на човека е залегнал в ежегодните доклади на ЕК за напредъка на РСМ.

* Официално са подадени редица жалби от македонски граждани за репресии и нарушаване на права по конкретни, документирани случаи за системна държавна дискриминация на македонски българи в РСМ, включително и до бившия премиер Зоран Заев, президента Стево Пендаровски, до Омбудсмана и до прокуратурата на РСМ, но на никоя от тях не е получен отговор. Жалбите биват игнорирани, защото са подадени от граждани на РСМ от български етнически произход. Жалби са подавани и до официални представители на българското МВнР, по които то е предприемало дипломатически действия.

** Само за 3 месеца от МВнР са отчетени над 10 000 публикации с език на омразата спрямо България;

– българският национален флаг бе накъсан, в друг случай запален, а в трети бяха отправени заплахи за физическа ликвидация към човек, който го е поставил на къщата си;

– премиерът на РСМ в свое интервю каза, че би искал да покаже среден пръст на българите;

– висш държавен служител (председател на МИА) отправи непристойни обиди към външния ни министър, а друг държавен служител (в МО) предложи да се репатрират македонските българи;

 – управляващата партия СДСМ атакува кандидат-кмета на опозицията на местните избори в Скопие заради предполагаем български произход;

– певецът Васил Гарванлиев, който представяше РСМ на конкурса „Евровизия“ 2021 бе нападнат по медиите заради признание за своето българско гражданство и получи редица заплахи, като дори бе пусната петиция за оттеглянето на неговата кандидатура;

– представители на български организации бяха задържани от полицията на 11 март 2021 г., без каквото и да е валидно основание, а някои от тях са били посещавани и разпитвани на работното им място;

– на 27 март 2021 г. на български гражданин не беше разрешено да внесе в РСМ българска литература от XIX век с мотива, че министерствата на културата и външните работи на РСМ не били издали необходимите одобрения – разрешителният режим при внос на книги и другите административни пречки, създадени от митниците на РСМ, представляват нефискална дискриминация по смисъла на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и РСМ;

– македонски българи от различни градове в РСМ – общо 34 души, са били бяха викани и разпитвани от полицията във връзка с преброяването на населението и разпространението на българската литература;

– срещу бивши политици като Любчо Георгиевски и Денко Малески, които в свои изказвания признават историческата истина и апелират за изграждането на европейски отношения с България бе направена безпрецедентна кампания от заплахи и говор на омразата, а македонският президент освободи г-н Малески от позицията на свой съветник;

– в с. Клепач бе подменен надгробния паметник на революционер и неговите четници, загинали през 1904г. (оригиналният надпис на книжовен български език е сменен, премахнати са цели части от оригиналния текст и са променени имената на някои от загиналите);

– разрушени или осквернени бяха различни други български паметници в Охрид и Скопие, като към тях следва да добавим и случая от 2016, когато известният македонски журналист Миленко Неделковски засне клип как лично разрушава с чук български войнишки паметник на връх Каймакчалан.

Описаните случаи излизат извън двустранните отношения между България и РСМ. Те поставят под въпрос доколко тази страна-кандидат изпълнява критериите от Копенхаген, Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, както и Европейската харта за правата на човека.

Сподели
Default image
Екип "Бяла Книга"

Leave a Reply