Снимки: Явор Цветанов
Стотици български и само български знамена се развяха в центъра на София на 3 март.
Под звуците на легионерски тъпан и в стегнат строй участниците в празничното шествие отбелязаха националния празник на България 3 март. И за разлика от много други събития, на които присъстващите неграмотно веят не просто чужди, но и грешни чужди знамена, на това събитие имаше изключително и само български такива.
Припомняме, че знамето на Руската империя към 1877-78 е черно, златно, бяло, а настоящето бяло-синьо-червено знаме дълги години е считано за анти-комунистически символ в СССР. През 1917 г., след Октомврийската революция, болшевиките забраняват трикольорното знаме, а то продължава да се ползва от враговете им от Бялото движение по време на Руската гражданска война.
Събитието бе организирано от Национална легия на българската младеж (НЛБМ) и започна в 15:00 часа от пилоните пред Националния дворец на културата.
Колоната премина през едни от най-оживените столични булеварди и улици – бул. „Витоша“, бул. „Патриарх Евтимий“, ул. „Георги С. Раковски“, ул. „Генерал Гурко“, бул. „Васил Левски“, ул. „Оборище“, пл. „Александър Невски“ – и достигна до Паметника на Незнайния воин, където завърши с тържествена церемония.
В шествието се включиха граждани от различни възрасти – деца, младежи, майки и бащи. По време на придвижването се чуваха скандирания „За България – свобода или смърт“ и „Героите не умират“.
Лозунгът „Нека празникът е отново български“ бе изведен като централен акцент на проявата.
През последните години фокусът на 3 март постепенно се измества от делото и ценностите на българските възрожденци и революционери към образа на външния „вечен спасител“ – нещо, което е пагубно за самочувствието ни като народ.
Националният празник следва да поставя акцент върху българската революционна мисъл и практика като основен фактор за извоюването на свободата. Именно поради тази причина на организираното от нас шествие бяха вдигани единствено български знамена.
Колоните бяха водени от венец, следван от легионерски тъпан и транспарант с надпис „Нека празникът е отново български“. Шествието протече при висока дисциплина и мнозина наблюдатели се изказаха ласкаво за младежите, които видяха.
Финалната част се състоя пред Паметника на Незнайния воин, където бе проведена статична церемония.
Речи произнесоха Борис-Михаил ПопТодоров от Български национален съюз и Константин Ковачки от Национална легия на българската младеж. В изказванията им бе подчертано, че възраждането на идеалите на предците и преодоляването на чуждопоклонническото мислене са неизменна част от смисъла на празника, който, подчертаваме, е „изцяло български“.
С поднасяне на венец пред мемориала и под звуците на тъпана шествието завърши така, както и започна – с развяти трибагреници и акцент върху българския характер на 3 март.
