Босненски мюсюлмани от 13-та Waffen Gebirgs Division der SS Handschar на молитва по време на обучението им в Нойхамер, ноември 1943 г.
Текстът е курсова работа с научен ръководител проф. д.и.н. В. Стоянов към ИФ на СУ.
Увод
През есента на 1940 г. виждаме как Адолф Хитлер трескаво планира своето нахлуване в Съветски съюз. Вземайки под внимание сигурността на своя балкански фланг, той се стреми да привлече югоизточноевропейските нации в съюз с Германия. Унгария, Румъния и България се присъединяват към Тристранният пакт. След силен дипломатически натиск, Кралство Югославия неохотно последва примера и на 25 март същата година се присъединява към оста.
Това кара група сръбски военни офицери с помощта на британците да направят преврат, който не само да свали краля и Правителството на Павел Караджорджевич, но и да вбеси Хитлер, който ще нареди „Директива 25“, призоваваща за унищожаването на югославската държава.
Германия започва военна кампания на 6 април. Югославия и югославската армия е смазана в рамките на няколко дни, подпомогната от провала на зле подготвената югославска армия и етническото разделение в нейните редици.
Германците, които смятат Югославия за изкуствен продукт на Версайският договор решават да предоставят на хърватите „независима държава в рамките на границите на своята националност,“ и още преди боевете да са приключили. Членове на хърватското националистическо движение Усташа („Въстание“) провъзгласяват създаването на марионетката Nezavisna Država Hrvatska, „Независимата държава Хърватия“. Анте Павелич пристига в Загреб от италианско изгнание и поема длъжността Поглавник (водач). Новото правителство бързо анексира етнически-смесената провинция на Босна и Херцеговина. [1]
Изложение
Мюсюлманите в тези територии, наброяват около 1 000 000 души. Те са наследство от времето на Османската империя. Някои от мюсюлманите приветстват формирането на новата хърватска държава, особено когато Павелич обявява, че мюсюлманите ще споделят равностойното положение на католиците в държавата. [2] Усташкият режим със своята католическа визия за католическа Хърватия, скоро се оказва, че има малко уважение към мюсюлманските си поданици.
И все пак, докато убива евреи, цигани и сърби (тогава съставляват около 1/3 от Босна и Херцеговина) Анте Павелич се опитва да приспособи и мюсюлманското население. Той прави исляма втората държавна религия, а усташите обявяват мюсюлманите за „цветето на хърватския народ“. Режимът също так наема редица ислямски лидери като Исмет Мюфтич, мюфтията на Загреб, който става енергичен промотор на усташката държава и най-малко официално поддържат шариатски съдилища, медреси и вакъфи-имоти. В центъра на Загреб дори откриват джамия с името Поглавник. Скоро обаче, мюсюлманското население е попаднало в кръстосания огън на тежката гражданска война в Югославия. [3]
От началото на 1942 г. Балканите стават все по-погълнати от тежък конфликт между хърватския режим, комунистическите партизани на Тито и четниците-националисти на Дража Михайлович. Той се бие за възстановяването на монархията и велика Сърбия. Михайлович води война не само срещу усташките войски, но и срещу партизаните на Тито.
Мюсюлманското население е многократно атакувано. Особено насилствени са четническите репресии срещу мюсюлмани в Източна и Южна Босна и в части от Херцеговина. Броят на жертвите е хиляди, цели села се горят а жителите им убивани. Въпреки топлите чувства на Павелич към исляма, усташките власти като цяло правят много малко за да защитат това население. Усташките власти мобилизират мюсюлмани за борба с партизаните и четниците. [4]
Германските военни доклади посочват за нарастващите разногласия между мюсюлманите и усташите. Все повече и повече се призовава за независимост на мюсюлманите. Опитите за изграждане на мюсюлмански милиции за самозащита като цяло се провалят. Някои от водещите мюсюлмански представители се обръщат към германците. В меморандум от 1 ноември 1942 г., адресиран до Хитлер, те настояват за мюсюлманска автономия под германски протекторат в Босна и Херцеговина.
Оплаквайки се за тежкото положение на мюсюлманското население, те се противопоставят срещу католическата църква, православните сърби и комунистическите партизани и показват своята любов и лоялност към Хитлер. Интересното тука е, че мюсюлманите се опитват да използват панислямски референции, за да укрепят своя аргумент, като подчертават, че босненските мюсюлмани са неразделна част от 300 милиона мюсюлмани по света и че са готови да се присъединят към борбата на Оста срещу юдаизма, масонството, болшевизма, и английските експлоататори.
Те дори споменават и други „подтиснати ислямски народи“. Чиито лидери са търсели закрила под германския режим. [5] Хитлер очевидно няма голям интерес. Човек може само да спекулира с реакцията му на жалбата, той вероятно се отказва поради нежеланието да се меси във вътрешната политика на своя хърватски съюзник.[6]
Има обаче един германец, който се интересува доста от тези мюсюлмани, не толкова от искането им за присъединяване към Райха, но в потенциала им за военна служба. Става дума за Хайнрих Химлер, началник на Вафен-СС (Вафен-СС, организация създадена още в ранните дни на нацистка партия като лична охрана на Адолф Хитлер, в СС служат стотици хиляди мъже. Това не е просто военна част, а и влиятелна организация в която всеки член получава морални и политически напътствия за да бъде достоен да е част от елита – Hitler’s Death Army: Das Reich, part 1, 2015), който предвижда създаването на „СС зона за набиране“ в Босна. Той написва:
Надявам се да достигна до хора, които днес стоят отделно от хърватската държава и имат дълга традиция и привързаност към Райха, което можем да използваме във войната. Райхсфюрера винаги е запазвал редиците на своята организация за изключителни-чисти арийци и изглежда, че той се е присъединил към теориите, че „хърватският“ народ, включително мюсюлманите, не са били етнически славяни, а потомство на „чисти арийци, или на готи, или от ирански произход.“
Във всеки случай той бил лично очарован от ислямската вяра, за което той вярва, че те отглеждат като безстрашни войници и се възхищава на идеята за дивизия, съставена от тези мъже. СС се стреми чрез създаването на такъв тип дивизия да обедини всички последователи на исляма на своя страна. Един генерал написал:
Чрез хърватско-босненската дивизия нашето желание е да достигнем до всички мюсюлмани по целия свят, които наброяват над 300 милиона души и са решаваща в борбата с Британската империя. [7]
Химлер за първи път предлага идеята си за такъв тип дивизия на Хитлер по време на лекция, която изнася на 6 декември 1942 г. Той заявява че формирането на такава дивизия може да бъде извършено от дивизия 7 Вафен-СС. Принц Ойген, (действаща изцяло в Балканите) която била съставена от етнически германци от Балканите и района на Бачка. [8]
Химлер намира тяхната (на мюсюлманите) свирепост за предпочитане пред благородството на християните и вярва, че техните бойни качества трябва да бъдат допълнително развити и използвани. Той смята, че мюсюлманските мъже биха били перфектни СС войници, тъй като ислямът им „обещава да попаднат в Рая, ако се бият и бъдат убити в действие.” Въпреки че военната ситуация в Хърватия била доста сериозна по това време, атаките на партизаните се засилвали все повече. Германците участвали все по-активно в битката срещу партизаните. [9]
13-а планинска Вафен-СС дивизия Ханджар
Хитлер официално одобрява проекта в средата на февруари 1943 г. и Химлер назначава Артур Флепс, командир на 7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген, отговорен за създаването на първата СС дивизия, която да бъде набрана от не германски народ. [10] СС-Щандартенфюрер Карл фон Кремплер, специалист по исляма, който говори сърбо-хърватски, е натоварен от Химлер и Артур Флепс с организирането на дивизията. На 3 март 1943 г. Флепс се среща с фон Кремплер. Кампанията започва на 20 март 1943 г., когато фон Кремплер започва 18-дневна обиколка за набиране в 11 босненски области.
Със съдействието на СС се провеждат митинги за набиране на войници от градовете. Междувременно германците започват да увеличават персонала на щаба на дивизията в Берлин. [11] Усташкият режим следи тези събития с най-голямо подозрение.
Първоначалните опити да контролира проекта се провалят. СС не успява да отговори на исканията на Загреб да включи думата „усташа“ в името на дивизията. Има спорове и за вида на униформата, усташите настояват за хърватска такава, немците за немска, спорове има и за името на отделните батальони как да се казват, също така има и за етническия състав на дивизията. Усташите също така са искали дивизията да се обучава от хървати в Хърватия, а не от немци.
Както Химлер, така и група мюсюлмански лидери в рамките на Независимата хърватска държава искат от мюфтията на Йерусалим, Хадж Амин ал-Хусейни, живеещ тогава в Берлин, да помогне за организирането и набирането на мюсюлмани във Вафен-СС и други части. Във всеки случай мюфтията е бил доста скептичен по отношение на борбата с Болшевизма. Основните му врагове са еврейските заселници в Палестина и англичаните. Посещението обаче му обаче било успешно, тъй като тук бил висок духовен и политически съновник на исляма, известен в целия свят, който бил на немска страна, призовавайки за общ фронт срещу общите врагове. [12]
Въпреки усилията на мютфийството, само 8000 души се записват като доброволци. Химлер посетил Загреб на 5 май и обявил, че мъжете от всички религии най-накрая ще бъдат приети в дивизията, но с уговорката, че съотношението католици спрямо мюсюлмани не трябва да надвишава 1:10.
В крайна сметка около 2800 католици се присъединяват към дивизията. Доброволците са от всички слоеве на обществото, но повечето са много бедни и неграмотни. Мъжете са прегледани при пристигането си. Косите се подстригват в пруски стил. [13] Към дивизията се присъединяват германски фолксдойче (етнически немци). [14] Новата дивизия получава номер „13“ [15]
Дивизията на обучение във Франция
Първоначално дивизията е изпратена в Южна Франция за сформиране и обучение, където е настанена главно в градове и села в департаментите Аверон и Лозер. Дълго време след официалното си формиране, дивизията е била без име и се наричала „Kroatische SS-Freiwilligen-Division“ (Хърватска СС-доброволческа дивизия) или „Muselmanen-Division“ (Мюсюлманска дивизия). Решението на Вафен-СС да сформира и обучи дивизията извън Босна е в противоречие със съветите, дадени от немския пълномощен генерал на Едмунд Глейз фон Хорстенау. Дивизията имала мюсюлмански имам за всеки батальон. За около шест месеца дивизията включвала и също така около 1000 етнически албанци от Косово и района на Санджак. [16]
По времето когато когато дивизията завършила обучението си тя била с около 1/3 под определената си численост както в офицер, така и в под офицери, а нейният офицерски корпус бил почти изцяло от германци. Повечето от офицерите и подофицерите са привлечени от заемстващи части на други Вафен-СС дивизии. [17]
Въпреки, че германците се стремят да вербуват само най-политически надеждните, за тях просто било невъзможно да преценят точно дали всеки доброволец е политически лоялен. Естествено комунистите се опитват да прекарат нелегално своите хора в дивизията. Германците хващат няколко такива, обаче неизвестен брой проникнали в крайна сметка се озовават в редиците и сеят смут и хаос. [18]
В нощта на 16 срещу 17 септември 1943 г., докато 13-та SS дивизия тренира във Вилфранш дьо Руерг във Франция, група пропартизански войници организират бунт. Те пленяват по-голямата част от германския персонал и екзекутират петима германски офицери, включително командира на батальона СС-Оберщумбанфюрер Оскар Кирхбаум. Очевидно бунтовниците са вярвали, че много от войниците ще се присъединят към тях и ще могат да стигнат до западните съюзници. [19]
Бунтът е потушен, метежниците са застреляни по време на престрелките, другите са заловени и екзекутирани. [20] Около 150 от метежниците са убити. Германците приписват този бунт като „проникване на Тито“. Според тях неговите партизански последователи се записват за служба, за да получат достъп до превъзходни оръжия, униформи и обучение. Наборниците, които са считани за „неподходящи за служба“ или „политически ненадеждни“, впоследствие биват прочистени. В крайна сметка 825 босненци са отстранени от дивизията и изпратени в Германия на служба в Организацията (принудителен труд) Тод. 265 от тях отказват и са изпратени в концентрационния лагер Neuengamme, (Нацистки концентрационен лагер в Германия) където десетки от тях умират. [21]
Говорейки за босненските мюсюлмански войници, които са служили в Австро-Унгарската армия, Химлер заявява: „Знаех, че има вероятност няколко предатели да бъдат вкарани в дивизията, но нямам ни най-малко съмнение относно лоялността на босненците. Тези войници са били лоялни на своя върховен главнокомандващ преди двадесет години, така че защо да не бъдат такива и днес“. [22]
Когато Влфраню дьо Руерг е освободен през 1944 г., местното население решава да отдаде почит на бунтовниците, като преименува една от улуците си на Avenue des Croates (босненските мюсюлмани са възприемани от местното население като хървати с ислямска вяра) и отбелязва „бунта на хърватите“ на 17 септември. След войната югославското правителство е поискало тя да бъде променена на „бунтът на югославяните“, за да скрие етническата принадлежност на бунтовниците, това искане бива отхвърлено от французите. Въстанието във Вилфранш дьо Руерг първоначално е отбелязано в града с паметник проектиран от хърватския скулптор Ваня Радауш. [23]
Дивизията в Силезия
В резултат на бунта дивизията е преместена в тренировъчните полигони Нойхамер в Силезийския регион на Германия (днешна Полша), за да завърши обучението си. [24] По време на фазата на обучение немските офицери, доволни от напредъка на войниците, измислят термина Mujo за босненските мюсюлмани. Членовете на дивизията полагат клетва за вярност както на Хитлер, така и на Павелич. [25] На 9 октомври 1943 г. щабът на СС официално наименува дивизията на 13 SS-Freiwilligen Gebrigs-Division, но малко по-късно името бива променено за да се разграничи от онези, които са съставени от германци. На немски: 13 Waffen Gebirgsdivision der SS “Handscar” (Kroat. Nr.1). [26]
Дивизията е наречена Ханджар, това е местен боен нож/ятаган носен от османските войници през вековете, когато регионът е бил част от Османската империя. [27] До средата на февруари 1944 г. дивизията завършва своето обучение (известно време е прекарано в Нойхамер, Германия за обучение). Дивизията е готова за военни действия и е изпратена обратно на Балканите. Зоната на действие на дивизията е североизточна Босна за активни действия срещу комунистическите партизани.
Тя участва в няколко големи антипартизански операции като Wegweiser, Save, Osterei, Maibaum, Maiglokchen и други. Постигат няколко успехи и като цяло “Ханджар” се доказва като компетентна анти-партизанска единица. [28]
Дивизията скоро става известна с изключителната си бруталност. Британски офицер за свръзка при Тито пише в доклад от септември 1944 г. Ханджар на мюсюлманска територия се държи прилично, но в населените със сърби райони избива цялото цивилно население без милост или без оглед на възраст и пол. Това впечатлява дори закоравели военнопрестъпници от СС. Като например Херман Фегелайн (високопоставен член на СС), който е отговорен за смъртта на най-малко 40 000 евреи и други съветски военнопленници на Източния фронт 1941/42 г. [29]
В края на 1944 г. части от дивизията са прехвърлени за кратко в района на Загреб, след което не-германските членове започват да дезертират в големи количества. Повечето от останалите босненски мюсюлмани са напуснали в този момент и се опитват да се върнат в Босна за да защитят домовете и семействата си от партизаните. През зимата на 1944-1945 г. дивизията е изпратена в района на Бараня (Хърватия), където се бие срещу Червената армия и българите в цяла Южна Унгария, отстъпвайки през поредицата от отбранителни линии, докато не стигнат до границите на Райха. Остатъците от дивизията се предават на британските войски на 9 май 1945 г. [30]
21-ва планинска Вафен-СС дивизия Скендербег (1-ва албанска)
Дивизията е сформирана около ядрото на албанския батальон, който за кратко е участвал в битка срещу югославските партизани в източна Босна като част от 13-та Вафен-СС дивизия “Ханджар“. Съставена от албанци с предимно немски и югославски фолксдойче (етнически немци) офицери и подофицери, тя получава името Скендербег на прословутия албански владетел, който защитава региона на Албания срещу Османската империя повече от две десетилетия през XV век.
Опознавателният знак на дивизията бил албанският двуглав орел. Много от мюсюлманските членове на дивизията носят традиционни сиви шапки вместо стандартните полеви шапки на СС. Други носят традиционната албанска планинсна шапка Qeleshe.
Скендербег никога не достига численост на дивизия, като е най-много подразделение с размера на бригада. През май 1944 г. членовете на дивизията арестуват 281 евреи в Прищина и ги предават на германците. Самата дивизия била по-известна с това действие и с убийства, изнасилвания и грабежи в предимно сръбски райони, отколкото с участието си в бойни действия.
Единствените й значителни военни действа се провеждат по време на германската анти-партизанска офанзива в окопираната от Германия територия на Черна гора през юни и юли 1944 г. След това дивизията е разгърната като охранителна сила в Косово. Подсилена от немски персонал на Кригсмарине (немския флот) и с по-малко от 500 албанци останали в нейните редици, тя е разпусната на 1 ноември 1944 г. Остaналите членове са включени в 7-ма доброволческа Вафен-СС планинска дивизия Принц Ойген. [31]
23-та планинска Вафен-СС дивизия Кама (2-ра хърватска)
Дадено е одобрение за създаването на 2-ра хърватска дивизия към Вафен-СС на 17 юни 1944 г. Новата дивизия получава наименованието „Кама“. Действителното набиране за „Кама“ започва на 10 юни 1944 г. и значителен брой германски офицери и подофицери са предоставени на разположение на дивизията.
Хърватски офицери и мъже от 13 Вафен-СС дивизия Ханджар също са прехвърлени в „Кама“, включително целия разузнавателен батальон от дивизия Ханджар. Към това ядро на войските е включена и нова група хървати и босненски мюсюлмани. Интересното е, че „Кама“ никога не е била формирана на ниво близко до дивизионно. В най-голямата си сила през септември 1944 г. тя е имала общо 3793 души в редиците си. Страхувайки се от партизанското набези и атаки, обучаването и окомплектоването на новата дивизия е избрано в района на Бачка. и е достатъчно далеч от партизанското влияние върху войските.
Дивизията започва да се оформя през юли и август 1944 г., но през месец септември 1944 г. Червената армия настъпва опасно към Балканите и Унгария. Учебните бази за дивизия „Кама“ внезапно се оказват опасно близо до фронтовите линии. СС се опитват да подготвят дивизията за битка, позовавайки се на нереалистичната дата 24 септември, когато единицата ще бъде готова за фронтова служба. Състоянието на обучение на новобранците обаче е било все още в основния етап и нереалистичната дата за постъпване в армията отминала. След това СС разбира, че не е останало време за формирането на дивизия „Кама“. Когато Червената армия стига Унгария, германците решават да разпуснат дивизията и да използват колкото е възможно се повече от вече формирания личен състав, като ги прехвърлят като заместници в други дивизии. Решението е взето през октомври 1944 г. и повечето от елементите на дивизията отиват да помогнат за формирането на 31-ва доброволческа гренадирска Вафен-СС дивизия, създадена от унгарски фолксдойче (етнически германци), предимно от Бачка.
Например: На мюсюлманите от „Кама“ е наредено да се преместят на служба в 13-та СС-дивизия Ханджар. Някои от тях дезертират по пътя към щаба на 13-та, но повечето се явяват на служба. След това дивизионният номер 23 на дивизия Кама е предаден на новосформираната 23-та СС доброволческа Панцергренадирска дивизия „Недерланд“. [32] По време на краткото си 5-месечно съществуване, командир на „Кама“ бил СС-щандартенфюрер Хелмут Райтел. [33]
„Кама“ първоначално е била замислена като анти-партизанска единица, но влошаващата се германска военна ситуация изисква организацията на дивизията да бъде прекратена и тя никога не е била напълно формирана, обучена или използвана в битка. [34]
Заключение
Първоначално първите 12 Вафен-СС дивизии са били съставени изцяло от германци, и доброволци от Скандинавия, Белгия и Холандия, тоест народи, които са близки и смятат за от германците за арийски. След мащабното поражение край Сталинград в началото на 1943 г., във Вафен-СС започват да служат и войници от други народи. Химлер лично е бил очарован от ислямската вяра. По време на периода на обучение, 13 СС-дивизия става единствената СС дивизия, която предизвиква бунт. Това е първата „неарийска“ единица в структурата на СС. Тези дивизии се представят като цяло много добре в борбата срещу югославските партизани, особено когато войниците се намират на територията на Балканския полуостров. Те просто са разглеждани като полезен, мотивиран, дори фанатичен инструмент, който може да бъде използван като оръжие срещу съюзниците. Големите губещи в цялата ситуация са мюсюлманските автономисти на Балканите. Те никога не постигат своите цели за политически суверенитет и германска анексия и след войната заплащат голяма цена за службата им в структирите на Вафен- СС.
Библиография
- HIMLER’S BOSNIAN DIVISION C The Waffen-SS Handschar Division 1943-45 GEORGE LEPRE, Schiffer Military History Atglen, PA
- ISLAM AND NAZI GERMANY’S WAR, DAVID MOTADEL, The Belknap Press of Harvard University Press, CAMBRIDGE, MASSACHUSETTS, LONDON, ENGLAND, 2014. CHAPTER V – Islam and the Battle of the Balkans
- https://rarehistoricalphotos.com/muslim-waffen-ss-13th-division-1943/, последно достъпен до 17.11.2022 г.
- FELDGRAU, GERMAN ARMED FORCES RESEARCH 1918-1945, 13.Waffen-Gebirgs-Division der SS “Handschar” (kroat.Nr.1) https://www.feldgrau.com/ww2-german-13th-ss-waffen-gebirgs-division-handschar/, последно достъпен до 19.11.2022 г.
- Kumm, Otto 1995. Prinz Eugen: The history of the 7. SS-Mountain Division “Prinz Eugen”
- Cohen, Pjilip J, 1996. Serbia’s Secret War: Propaganda and the Decent of History. College Station, Texas
- Stein, George H, 1984. The Waffen SS: Hitler’s Elite Guard at War, 1939-1945. Othaca, New York
- Welt Geschichte, Im Auftrag Hitlers und des Propheten, https://www.welt.de/geschichte/article170586818/Im-Auftrag-Hitlers-und-des-Propheten.html, Von Johann Althaus, последно достъпен до 17.11.2022 г.
- Nevington War Museum, German Armed Forces – SS Foreign Volunteers and Conscripts, 21st Waffen Mountain Division of the SS Skanderbeg (1st Albanian), https://www.nevingtonwarmuseum.com/21st-waffen-mountain-division-of-the-ss-skanderbeg-1st-albanian.html, последно достъпен до 19.11.2022 г.
- FELDGRAU, GERMAN ARMED FORCES RESEARCH 1918-1945, 23.Waffen-Gebirgs-Division der SS “Kama” (kroat.Nr.2), https://www.feldgrau.com/ww2-german-23rd-ss-waffen-gebirgs-division-kama/, последно достъпен до 19.11.2022 г.
- 1944SHOP.COM-2nd World War Equipment, 23. Waffen-Gebirgs-Division der SS „Kama“
- (Kroat Nr. 2), https://www.1944shop.com/contents/en-us/d262.html, последно достъпен до 19.11.2022 г.
- Hitler’s Death Army: Das Reich, part 1, 2015
Бележки
[1] HIMLER’S BOSNIAN DIVISION C The Waffen-SS Handschar Division 1943-45 GEORGE LEPRE, Schiffer Military History Atglen, PA с.8-9
[2] Lepre с.-9-10
[3] ISLAM AND NAZI GERMANY’S WAR, DAVID MOTADEL, The Belknap Press of Harvard University Press, CAMBRIDGE, MASSACHUSETTS, LONDON, ENGLAND, 2014. CHAPTER V – Islam and the Battle of the Balkans с. 172
[4] Пак там. с 173-174
[5] с. 174
[6] HIMLER’S BOSNIAN DIVISION C The Waffen-SS Handschar Division 1943-45 GEORGE LEPRE, Schiffer Military History Atglen, PA с.12
[7] Пак там. с 12
[8] с. 14
[9] с. 16
[10] HIMLER’S BOSNIAN DIVISION C The Waffen-SS Handschar Division 1943-45 GEORGE LEPRE, Schiffer Military History Atglen, PA с.17
[11] Пак там с. 24-25
[12] с. 28
[13] с. 30-33
[14] https://rarehistoricalphotos.com/muslim-waffen-ss-13th-division-1943/, последо достъпен до 17.11.2022 г.
[15] FELDGRAU, GERMAN ARMED FORCES RESEARCH 1918-1945, 13.Waffen-Gebirgs-Division der SS “Handschar” (kroat.Nr.1) https://www.feldgrau.com/ww2-german-13th-ss-waffen-gebirgs-division-handschar/, последно достъпен до 17.11.2022 г.
[16] HIMLER’S BOSNIAN DIVISION C The Waffen-SS Handschar Division 1943-45 GEORGE LEPRE, Schiffer Military History Atglen, PA с.107
[17] Kumm, Otto 1995. Prinz Eugen: The history of the 7. SS-Mountain Division “Prinz Eugen”, с. 233
[18] Lepre с.76
[19] Lepre с. 82-88
[20] Lepre с. 86
[21] Lepre с. 105
[22] Lepre с. 103
[23] Cohen, Pjilip J, 1996. Serbia’s Secret War: Propaganda and the Decent of History. College Station, Texas.
[24] Lepre с. 106
[25] Lepre с. 64
[26] Stein, George H, 1984. The Waffen SS: Hitler’s Elite Guard at War, 1939-1945. Othaca, New York
[27] Lepre с. 47
[28] FELDGRAU, GERMAN ARMED FORCES RESEARCH 1918-1945, 13.Waffen-Gebirgs-Division der SS “Handschar” (kroat.Nr.1) https://www.feldgrau.com/ww2-german-13th-ss-waffen-gebirgs-division-handschar/, последно достъпен до 17.11.2022 г.
[29] Welt Geschichte, Im Auftrag Hitlers und des Propheten, https://www.welt.de/geschichte/article170586818/Im-Auftrag-Hitlers-und-des-Propheten.html, Von Johann Althaus, последно достъпен до 17.11.2022 г.
[30] FELDGRAU, GERMAN ARMED FORCES RESEARCH 1918-1945, 13.Waffen-Gebirgs-Division der SS “Handschar” (kroat.Nr.1) https://www.feldgrau.com/ww2-german-13th-ss-waffen-gebirgs-division-handschar/, последно достъпен до 17.11.2022 г.
[31] Nevington War Museum, German Armed Forces – SS Foreign Volunteers and Conscripts, 21st Waffen Mountain Division of the SS Skanderbeg (1st Albanian), https://www.nevingtonwarmuseum.com/21st-waffen-mountain-division-of-the-ss-skanderbeg-1st-albanian.html, последно достъпен до 17.11.2022 г.
[32] FELDGRAU, GERMAN ARMED FORCES RESEARCH 1918-1945, 23.Waffen-Gebirgs-Division der SS “Kama” (kroat.Nr.2), https://www.feldgrau.com/ww2-german-23rd-ss-waffen-gebirgs-division-kama/, последно достъпен до 19.11.2022 г.
[33] 1944SHOP.COM-2nd World War Equipment, 23. Waffen-Gebirgs-Division der SS „Kama“
(Kroat Nr. 2), https://www.1944shop.com/contents/en-us/d262.html, последно достъпен до 23.11.2022
[34] FELDGRAU, GERMAN ARMED FORCES RESEARCH 1918-1945, 23.Waffen-Gebirgs-Division der SS “Kama” (kroat.Nr.2), https://www.feldgrau.com/ww2-german-23rd-ss-waffen-gebirgs-division-kama/, последно достъпен до 19.11.2022 г.
