Гравюра на град Скопие от XVII век по времето, когато албанецът Андреа Богдани е бил католически епископ на града.
Оригинална публикация: „Orbis Linguarum“ , Volume 1 6 , Issue 1, под редакцията на проф. Лилия Илиева
Статията анализира данните за ценностите, политическите нагласи, настроенията и емоциите на хората в Скопие, описани в писмо до Congregatio de Propaganda Fide, написано през 1684 г. от архиепископа на Скопие Пйетър Богдани. Християните наричат австрийския император „нашия император“, молят се за него и за победите му над турците. Те били изпълнени с надежди за победата на християните. В погребалната процесия на починалия бивш католически архиепископ участвали и католици, и православни, които споделяли общи надежди и вярвания.
Ценен исторически материал за обстановката в Скопие съдържа релация[1] от 2 април 1684 г., свързана със смъртта на скопския католически архиепископ Андреа Богдани. Писмото е запазено в Архива на Конгрегацията за пропаганда на вярата в Рим (APF[2] SC[3] SERVIA 1669– 1760, vol. 1, ff 131r–134r; 134v).
Публикувано е под № 255 от френската албаноложка Одет Марке (1997, с. 426–431) в сборника от документи от Архива на Конгрегацията и от Секретния архив на Ватикана, свързани с Албания. Релацията е изпратена от Скопие с датата: 2 IV 1684 г.
Писмото съдържа надгробното слово, произнесено от Пйетър Богдани[4], племенник на скопския архиепископ Андреа Богдани и негов наследник на поста[5]. За удобство текстът на писмото ще се раздели на две отделни части, което се обуславя от съдържанието му. Първата част е посветена на живота на Андреа Богдани и съдържа недвусмислени данни за неговата антитурска ориентация. Втората част е посветена на пророчествата и знаменията, които се случват в Скопие при смъртта на Андреа Богдани и които според Пйетър Богдани показват скорошната победа над турците.
1. Житейски път на Андреа Богдани.
В началото на документа се съобщава, че Андреа Богдани е роден в диоцеза Призрен, на границата между Албания и Сърбия, през 1600 г. Син е на Йоани да Йанани[6]. Желанието му да стане свещеник е против волята на родителите му, но той е воден от желанието да помогне на своята родина и да допринесе за съпротивата против турците. Двайсет и пет годишен, постъпва в Колежа в Лорето, където се обучава шест години и се отличава с ревност към християнските добродетели. Завръща се в родното си място и служи на Църквата, но е принуден да напусне и заедно с цялата си фамилия да отиде в Скопие, за да се освободят от веригите на турците.
През 1650 г. е избран от Свещената конгрегация за архиепископ на Охрид. След това, заради проблемите, които има с Франческо Соимирович, поради неопределените граници между диоцезите, е назначен от Свещената Конгрегация за архиепископ на Скопие (във връзка с този спор българските францисканци са съставили още през 1655 г. две исторически статии и въпросът за този спор е добре изследван в българската наука (Дуйчев, 1937, с. 58)). Болен и възрастен, той подава оставка от тази задача в полза на племенника си Пйетър Богдани.
Той страда много (боледува), но винаги остава силно вярващ човек. Прекарва нощите с броеница в ръка и постоянно се моли за папата, за Конгрегацията, за императора и др.; и с много свещеници служи литургия. В молитвите си се обръща и към всички свети патрони на 60 църкви, разрушени от турците на територията на Призрен, за всички души, погребани в гробищата на тези унищожени енории. Научава се да се моли така от баща си Йоани[7], живял 122 години. Андреа Богдани почива през 1649 г.
2. Пророчества и знамения за скорошно поражение на турците.
Според текста на писмото изглежда, че Андреа Богдани също има дара на пророчеството. Дори в момента, когато малко остава Виена да падне в ръцете на турците, той с броеница в ръка казва, че Христовият враг ще падне в плен от нашите (in schiavitù dalli nostri). Прави категоричното изказване, че „нашите ще имат Победа и че Великият везир ще бъде обезглавен, и че султанът (il Gran Turco) ще иска мир от Нашия император“.
В началото на декември 1683 г. негова роднина му казва, че три жени са видели сън, в който някой съобщава: „Посвети се старият Господар и ще има мир по целия свят“ (Posvetioscie stari Gospodar, i biche Mir po svemu svetu). Андреа Богдани приема с присъщата си скромност (трите жени, както и роднината на Андреа Богдани, са със сръбски имена) пророчеството, предадено на сръбски език.
На 23. декември архиепископът почива без никаква болка (въпреки многото му телесни страдания преди това), но от слабост.
След това тялото му се донася до църквата „Свети Никола“ в процесия от католици и православни, където е погребан. На другия ден едно честно момиче забелязва светлина върху камбанарията на Църквата. Между католиците, православните и „турците“, тръгва мълвата, че тези светлина свидетелства за светостта на монсеньор Андреа Богдани.
Писмото е подписано от няколко свещеници, които свидетелстват за „тези прекрасни и верни събития“.
Тази втора част на писмото рисува интересна картина на народно въодушевление в Скопие, свързано с очакванията за победа на австрийската армия над турците. Християнските войски са наричани „нашите“, австрийският император е „Нашият император“. Това е при едно население, което живее в границите на Османската империя и което искрено се надява тя да бъде победена. Ценно е свидетелството, че в погребалната процесия на католическия скопски архиепископ участват и православни християни. Също трябва да се оцени и свидетелството, че жените от фамилията на архиепископа говорят на сръбски език, което показва и славянска жилка в произхода му.
3. Изводи.
Релацията на Пйетър Богдани от 2.IV.1684, подписана и от други духовници, има за цел да препоръча покойния скопски архиепископ като свят човек, с живота и смъртта на когото са свързани чудеса. Същевременно, тя разкрива и интересни черти от народния живот в града, например убеждението, че един и същ сън се присънва едновременно на три жени и той съдържа пророчество за светостта на архиепископа, вяра в чудодейно сияние над камбанарията. Дават се данни за причините за миграцията на албански семейства от района на Призрен в
Скопие: притесненията, които изпитват от страна на турците, унищожаването на техните църкви (според източника – 60 на брой) и на къщите им.
От текста на писмото се виждат ценностите и политическите нагласи на населението в град Скопие през 1684 г. Особено ценни обаче са сведенията за силните антитурски настроения и за големите надежди, които има населението в Скопие за своето освобождение с помощта на европейските християни. Неслучайно през 1689 г. именно Северна Македония става център на т. нар. Карпошово въстание, в което се прави опит за обединена християнска съпротива срещу турците. Самият автор на писмото, Пйетър Богдани, е действал и в родния край на фамилията – Косово – където също се водят антитурски боеве през 1689 г. За жалост, това голямо народно въодушевление, кристализирало във въоръжена борба още през 1688 г. с Чипровското въстание, продължило на запад с усилията и на албанския народ, не постига мечтаната победа, която да осигури други условия за икономическо и културно развитие.
Бележки
[1] Релация < от итал. la relazione – доклад, писмо, срв. по-старото лат. relatio – поставяне на въпрос пред Сенат от магистрат. Текста на документа – вж. в Приложението към статията.
[2] APF – Archivio Storico della Congregazione per l`Èvangelizzazionr dei Popoli – Congregatio de Propaganda Fide
[3] SC – Scitture Riferite nei Congressi.
[4] Пиетро Богдани (1621–1689) е най-големият ранен албански писател, богослов и философ.
[5] Става дума за Пиетро Богдани.
[6] Джоани да Джанани – Gioanni da Giannani.
[7] Джоани – Gioanni.
Библиография
Dujčev, Ivan (1937), Il cattolicesimo in Bulgaria nel secolo XVII secondo i processi informativi sulla nomina dei vescovi cattolici. // Orientalia Christiana, Periodica (111). Roma, р. 203.
Marquet, Odette (1997), Pjetër Bogdani Letra dhe dokumente nga Arkivi i Kongregatës “de
Propaganda Fide” si dhe nga Arkivat Sekrete të Vatikanit, Mendimi, Shqiptar, shtëpia botuese “At Gjergj Fishta”, Shkodër.
Ненужните регулации в България