Катедралният храм Св. София в Охрид (тогава превърнат в джамия и с минаре), ноември 1863 г. Църквата е катедрала на историческата българска Охридска архиепископия, а впоследствие на Охридската епархия до 1466 г, когато е превърната в джамия.
Снимките, направени от виенския фотограф Йожеф Сейкей по време на австро-унгарската експедиция в Северна Албания, Косово и Македония през 1863 г., ръководена от Йохан Георг фон Хан, изглежда са първите снимки, правени някога в този регион на Югоизточна Европа. Това е експедиция в едно от най-малко познатите за Запада кътчета на Европа.
През 2000 година американският евреин Марк Коен (Mark Cohen), писател и книжовен изследовател от университета Колумбия в Ню Йорк, пристига вън Виена и се насочва към Австрийската национална библиотека. Целта му била да намери информация за предците на известните американски еврейски писатели – новелиста Сол Белоу, автора на поп комедии Алан Шърман и битника Сеймор Крим.
Търсейки из морето от информация и материали в библиотеката, господин Коен намерил в една стара и прашна кутия колекция от 50 снимки, направени в периода август–ноември 1863 г. в Османската империя. Снимките са от най-непозната за Запада част на империята, в която българите са най-многобройният етнос, но въпреки това регионът е изключително пъстър и има различни народи.
Г-н Коен променя първоначалната си мисия и сега се насочва към разкриването на мистерията на тези снимки и техния създател.
Снимките са от 1863 г. и са първите снимки, направени на македонска земя. Фотограф е унгарецът д-р Йожеф Сейкей (Josef Székely) (1838-1901 г.), а снимките са направени по време на австро-унгарската експедиция „По река Дрин, от устието на Адриатическо море до извора й“, ръководена от австро-унгарския консул в Гърция г-н Йохан Георг фон Хан (Johann Georg von Hahn) (1811-1869).
Немският учен Йохан Георг фон Хан е смятан за баща на албанистиката. Той е роден във Франкфурт на Майн и учи право в Гисен и Хайделберг. От 1834 г. до 1843 г. работи за правните органи на новооснованото Кралство Гърция. От 1843 до 1847 г. представлява пруското консулство в Атина, а след това се прехвърля в австрийското вицеконсулство в Янина, където влиза в контакт с албанците и започва да изучава албански език. Накрая, през 1851 г., е назначен за австрийски консул за Източна Гърция със седалище на остров Сирос в Егейско море.
Йожеф Сейкей е роден в Сомег, близо до езерото Балатон в западна Унгария, където завършва основно и средно училище. След това учи във Виенския университет и се дипломира през 1860 г. с магистърска степен по фармация и през 1862 г. с докторска степен по химия. Известно време той преподава в университета, но след това отваря фотографско студио в Хайнрихсхоф, близо до Виенската опера, превръщайки се в професионален фотограф със значителна репутация. Да, по това време човек е изкарвал много повече пари, правейки снимки, отколкото като професор във Виенския университет.
Експедицията тръгва от Дуръс и Шкодра, през Призрен и Косово навлиза в Западна Македония при Дебър, след това пристига в Охрид и след това отива в Монастир (Битоля), Демир Капия (Беласица) и Солун.
През 1860 г. г-н Йохан Георг фон Хан изпраща писмо до австро-унгарския престол с молба за средства за изследване на река Дрин. В писмото г-н Хан пише: „Дрин е най-малко известната река в Европа и се влива в Адриатика само на 10 километра от австро-унгарската граница.“
Парите за експедицията са одобрени лично от Ерцхерцог Максимилиан I (1832-1867), който по-късно става първи крал на Мексико и брат на австро-унгарския монарх Франц Йосиф. Господин Хан чул, че във Виена млад и много умен унгарски фотограф отворил студио и си спечелил добра репутация. Той изпраща писмо до фотографа Сейкей с предложение да бъде част от приключенска експедиция на Балканите.
През юли 1863 г. Сейкей получава писмото и се присъединява към експедицията, където прави първите известни снимки на Македония в периода октомври-ноември 1863 г.
Експедицията завършва през декември 1863 г.
Именно в Шкодра Сейкей прави осем впечатляващи снимки, несъмнено първите, правени някога на града и неговата внушителна крепост.
Скоро след това експедицията тръгва с две лодки нагоре по река Дрин, минавайки през Дея, Вьерда, Шурдах, Коман и Дукаджин. Реката ставала все по-тясна и по-тясна и близо до Топлана станало невъзможно да продължат плаването. Сейкей, който имал със себе си тежко оборудване, бил принуден да се обърне и да се върне в Шкодра с лодка, докато останалите членове на експедицията продължили пътуването си нагоре по долината по суша.
Групата се събрала отново в Призрен, който по онова време бил най-големият град в Албания. Призрен имал общо около 46 000 жители, от които 36 000 мюсюлмани, 8 000 българи и власи и 2 000 католици. В града имало не по-малко от двадесет и шест джамии, както и две православни и една католическа църква. В сравнение с тях Шкодра, Дуръс и Вльора са села.
Тук в началото на септември 1863 г. Сейкей прави пет снимки. Напускайки Призрен, експедицията се връща в Черни Дрин и напредва на юг към Дебър. Този район никога преди това не е бил изследван и се ползва със съмнителна репутация. Фон Хан пише:
Точно толкова непозната, колкото и долното течение на Дрин, беше долината на Черни Дрин между град Дибра и точката, където се сливат двата притока на реката. Твърди се, че тя е свърталище на крадци и затова е избягвана от съседите си.
Хан преминава през региона без никакви трудности, с изключение на това, че не може да разбере албанския език, говорен от местните жители. След като пристига в Дебър на 21 септември 1863 г., Сейкей прави две снимки. Това било трудоемко начинание. Борейки се с „фотографската машина“ и вагона с плочи, който бил донесъл със себе си, той се нуждаел от цели два часа и половина, за да направи една снимка на масивна и романтична скала. Това доказва на Хан, че „фотографията не е нещо, което можеш да правиш отстрани, можеш или да пътуваш, или да снимаш“. От Дибра те продължават към Струга на Охридското езеро.
Хан е особено очарован от езерото и отбелязва тринадесет различни вида риби в него. Те посещават калищкия манастир „Рождество на Пресвета Богородица“, град Охрид с много красиви православни църкви и, разбира се, прочутия манастир от XVI век „Свети Наум“ в южния край на езерото.
Фон Хан и неговата група прекарват общо десет дни в Охрид и Сейкей има достатъчно време за снимки. Всъщност са направени единадесет снимки на Охрид и околния регион. Неговата снимка на „Свети Наум“ изглежда е единствената снимка на манастира, преди той да бъде унищожен от пожар през 1875 г.
От Охрид групата продължава към Преспанското езеро и под проливния дъжд напредва на изток към Монастир (Битоля). Вече било октомври.
Монастир е главен град и военен лагер в региона и тук Хан е посрещнат от османския бригаден генерал Фаик паша, който е учил във Виена. Сейкей успява да направи няколко интересни снимки на османска военна формация пред огромните им казарми, построени през 1839 г.
От Прилеп те продължават към Велес, разположен на река Вардар, където намират лодки и успяват да отплават на юг през Демир Капия към Солун и Егейско море. Там са направени пет снимки. От Солун Хан и Сейкей продължават на изток към Троя в Мала Азия.
Вижте част от снимките от прекрасните български градове:
За съжаление Йохан фон Хан и Йожеф Сейкей похарчили почти всички пари, получени за експедицията.
Когато се върнали във Виена и трябвало да платят на Виенската академия на печатните науки за доклада от пътуването си, те пропуснали да отпечатат снимките, за да спестят пари. Снимките остават притежание на Академията и се озовават в кутия в библиотеката на университета, която ще бъде отворена 150 години по-късно.
Г-н Коен открива фотографите и първи публикува научна статия, а снимките ще бъдат публикувани за първи път в книгата на г-н Коен „Записки със светлина: Ранна фотография на Албания и Югозападните Балкани“, публикувана през 2007 г. Понастоящем снимките са архивирани в Bildarchiv на Австрийската национална библиотека във Виена.
Браво, изключително ценна статия, особено признанието че в Призрен живеят българи, а не сърби! Фотографиите са отлични!