Операция „Президент“

През 2026 г. ще има президентски избори и един от възможните кандидати – Васил Терзиев, сякаш прави заявка още сега. Снимка: IvanVDimitrov

В българската политика напоследък няма изненади, има сценарии. Един от тях започва да се разгръща с все по-отчетливи щрихи: Васил Терзиев, кмет на София от края на 2023 г., се готви за нещо повече. Не е обявил официално, не води официална кампания, но все повече знаци сочат към едно: амбицията му (или тази на политическите му покровители) се простира до президентската институция.

А президентските избори са догодина – през 2026.

Разбира се, това не е потвърдена кандидатура. Но в българската публична среда много неща се случват, без да бъдат казани. 

„Успешният мандат“ като параван

Ако Терзиев бъде издигнат за президент, основната теза ще бъде, че е имал „успешен мандат като кмет“. Това ще се повтаря многократно. Не защото е вярно, а защото трябва да прозвучи убедително.

Няма да се говори, че не е изкарал четиригодишния си мандат. Че не постигна стабилно мнозинство в Столичния общински съвет. Че „Спаси София“, които му бяха гръбнак в кампанията, публично се отрекоха от него и създадоха отделна група в Столичния общински съвет. Че реалните резултати от управлението му са трудно различими за обикновения софиянец.

Но това няма да попречи на фабриката за образи да произвежда термина „успешен кмет“ в неограничени количества. А ако някой дръзне да попита: „Успешен в какво точно?“, най-вероятно ще бъде обвинен, че играе в полза на Кремъл, ГЕРБ, ДПС или просто „тъмните сили“. В този нов политически език питането е престъпление, а съмнението – измяна.

Протест с режисьор, не с гражданска съвест

По време на стачката в градския транспорт, видяхме интересно събитие. Няколко хиляди души излязоха в защита на кмета. Според официалната версия – спонтанно гражданско събитие. Според по-внимателния поглед – добре подготвено политическо мероприятие.

На фокус – партийни лица. В посланията – синхронизирана реторика. Сред присъстващите имаше и необвързани партийно хора, вярващи на Терзиев, безспорно. Но атмосферата говореше за сценарий, не за автентична емоция.

Беше ли това митинг? Беше. Беше ли граждански? В най-добрия случай – частично. В най-реалистичния – активно мероприятие, облечено в думи като „обществена подкрепа“ и „градска съвест“.

За автора на тези редове това бе генерална репетиция. За по-голямо представление.

Ген. Румен Радев – от герой до заплаха

Прогнозата за президентската номинация на Терзиев ще бъде изградена върху нуждата „да не бъде допуснат нов Румен Радев“. Президентът, който довчера беше герой на „Промяната“, ще бъде посочен като пречка пред европейския курс на България.

Именно онези, които го издигнаха и защитаваха, сега ще искат да го заменят. И не защото са си променили мнението. А защото вече им пречи. Радев ще бъде сатанизиран, за да бъде героизиран Терзиев. 

От ДС към президентството

Наред с всичко това ще се подмине един детайл, който в нормална демокрация би предизвикал поне дискусия. Терзиев е наследник на висши офицери от Държавна сигурност. Този факт ще бъде обявен за „неуместен“, „ретрограден“, дори „злонамерен“.

Но тук не говорим за вина по произход. Говорим за символика. И за това как една структура, която контролираше миналото, сега се опитва да се настани и в бъдещето. Под нова форма, с нова фасада и нов глас.

Тази статия не твърди, че Терзиев е обявил кандидатурата си. Но тя твърди, че всичко около него изглежда така, сякаш тя вече е в ход. Мълчаливо, стратегически, на порции.

България върви към нов президентски вот. Дали ще изберем човек, който е завършил поне един мандат, реализирал видими резултати и отстоявал идеи? Или ще получим продукт с добър маркетинг, но съмнителна дълбочина?

Най-вероятно – второто. Защото у нас все още се избира не визия, а фасада. Не смисъл, а внушение. Не личност, а проект.