Маршове на българската армия, изпълнявани от десетилетия, са под заплаха заради авторски права.
Преди дни Музикаутор погна военните духови оркестри за изпълнението на безсмъртни наши бойни маршове – като „Велик е нашият войник“, например.
Да, точно така, „Музикаутор“ иска Българската армия да си плаща, за да изпълнява собствения си химн, утвърден във всички възможни устави на армията и станал неразделна част от военния церемониал и държавния протокол.
Претендират, че до 2028-ма, когато се навършват 70 години от кончината на автора на музиката Михаил Шекерджиев, според разпоредбите на ЗАПСП (или иначе казано – закона за авторското право) именно „Музикаутор“ може да определя кой кога и защо трябва да изпълнява неговите творби.
Тук оставяме настрана факта, че от 20 години чак сега се сещат да погнат военните за изпълняването на тези маршове и това е има-няма месец преди Националния празник на 3-ти март, или факта, че Михаил Шекерджиев и Дико Илиев биха се обърнали в гробовете си, ако разберат как се постъпва с произведенията им, дарени безвъзмежздно и посветени безкористно на българската чест.
И да, става дума именно за Дико Илиев, защото съвсем наскоро, както навярно си спомняте, „Музикаутор“ подгониха държавата и за „Дунавското хоро“. А знаехте ли, че Дико Илиев има и военни маршове ? Като небезизвестния марш „Сливенци при Драва“, който все още се изпълнява от българската военна музика.
Важното в случая е не това, а фактът, че някой някъде е готов пряко да погази не само честта и достойнството на Българската армия, решавайки публично да я унижи, фактът, че някой е готов да стъпи с крак върху българската национална памет, само и само за да прибере едни пари.
Важен е и фактът, че изпълнителната власт, в лицето на Министерство на отбраната и Президента, в качеството му на Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на РБ, не правят нищо и се правят на „ни лук яли, ни лук мирисали“.
От изключителна важност е да се знае, че това са хора, които са решили да предадат паметта на предците си, паметта на цялата ни държава, паметта на стотици хиляди загинали по бойните полета, загинали за България, за да могат сега едни хрантутници да танцуват Дунавското хоро върху гроба им!
А особено важно е, да се изразя в стила на новооткритите ни партньори, „тайминга“ на искането. То идва почти навръх националния празник, в опит Войската да бъде оставена „пред свършен факт“. Най-вече обидното в цялата ситуация е пълното нехайство на властта, която трябва да реагира моментално и да спре всякакъв опит за подобна подигравка с народа ни не просто сега, а и десетки поколения назад.
Чудим се защо в чужбина ни се подиграват, а се оказва, че ние сме готови да се подиграем със самите себе си, само и само да се охраним още повече. Абсурд на абсурдите! Очаквам официалното становище на Министъра на отбраната по този въпрос.
А за хората, които са решили да погнат армията, прилагам следните извадки от ЗАПСП и ЗОВСРБ (Закона за отбраната):
Чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 2, т.13 от ЗОВСРБ във връзка с чл.24, т.13 и т.14 от ЗАПСП, а именно:
чл. 3, ал. 1 ЗОВСРБ – Отбраната на Република България е система от политически, икономически, военни, СОЦИАЛНИ И ДРУГИ ДЕЙНОСТИ за осигуряване на стабилна среда на сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата.Чл. 6, ал. 1 и 2, т.13 ЗОВСРБ – създаване, поддържане и използване на необходимите ресурси на страната за формиране и поддържане на стабилна среда на сигурност (ал. 1)
Ал. 2 – Дейностите по ал. 1 се осъществяват чрез:
13. военно-патриотично обучение и възпитание на населението на страната
Чл. 24 ЗАПСП Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика;
14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт;
Халал да ви е, идиоти!
