„25 години Народна република България“, Съветски плакат, 1969 г. – постигнато благодарение на репресиите от страна на Държавна сигурност.
Вярно е, че служителите от ДС работеха за държавата. Проблемът е, че онази държава работеше срещу по-добрата част от българския народ, в услуга на Сталин и неговите наследници в СССР.
На особена почит за тази държава бяха платените от Москва терористи, наричащи се партизани, които убиваха, грабеха и взривяваха с една цел – комунистите да вземат властта.
Тази държава убиваше или пращаше в лагери образованите, способните и работливите, а на тяхно място лансираше простите, некадърните и мързеливите. Тази държава отне собствеността на гражданите и селяните, свободата и човешките им права, смени им имената, изгони ги от домовете им.
Опитващите се да избягат от този „рай“ тази държава застрелваше в гръб и за награда даваше на убийците 3 дни отпуск. Тези убийци работеха за държавата, също както и убийците и садистите от концлагерите, както и убийците от измисления „народен съд“, както и убийците на творци като Георги Марков, Георги Заркин, Яна Язова. Всички тези убийци за тази държава бяха герои.
Тази държава преследваше и наказваше не само несъгласните, но и децата на нарочените от нея за „бивши хора“, за сметка на радващите се на безброй привилегии лумпени и безгръбначни лакеи от номенклатурата, сочени за „наши хора“. Тази държава десетилетия наред беше просто един жалък, самопредлагащ се като проститутка васал на „тюрмата на народите“ – СССР, и съществуваше като негов суровинен и финансов придатък за сметка на благоденствието и просперитета на българския народ.
Такава беше онази държава, за която са работили тези, които някои сега се опитват да изперат.
Така че, за пореден път – добри ченгета от зловещата Държавна сигурност, която чрез сила и терор работеше, за да осигурява необезпокояваното функциониране на онази държава няма, не е имало и е невъзможно да има. Нарича се морал.
Това е непозната за комунистите дума, те по рождение са оперирани от него. Но и на тригодишно дете може да се обясни простичко – това е да се прави разлика между добро и зло. Комунизмът и неговото недоносче социализмът, тоталитаризмът с болната му идеология и култ към личността, предателствата спрямо националните интереси, ликвидирането на интелигенцията, духовенството, военните и предприемачите, репресивната машина в лицето на ДС, лицемерието, грозотата – всичко това е зло.
Именно заради това огромно зло комунистическият режим е обявен със закон за престъпен в цяла Европа, дори у нас.
Неговите вождове, глашатаи и крепители са престъпници спрямо собствения си народ и спрямо човечеството. И всички онези, които доброволно и възмездно са работили за престъпниците, няма как да са добри. Всички ченгета на ДС са мерзавци, алчни продажници без съвест и палачи на животите и съдбите на своите сънародници. Независимо какви хрисими деца и внуци евентуално са отгледали и как те се отнасят към тях, това не променя фактите. Злото няма как да бъде изпрано, и няма да бъде изпрано. То може само да бъде заклеймено и прогонено от живота ни.
Комитетът по Държавна Сигурност – КДС – както и служещите в него, са били подчинени единствено и само на Политбюро на БКП. Не на държавата. Още в началото на властването комунистическата клика в България – КДС е изведен от структурните на МВР и въведен в подчинение единствено и само на Партията.
Следователно офицерите от КДС не да работили за България, по простата причина, че България по това време не съществува….
Съществува съветска сатрапия, носеща нейното име ….
За съжаление.
Комитетът по Държавна Сигурност – КДС – както и служещите в него, са били подчинени единствено и само на Политбюро на БКП. Не на държавата. Още в началото на властването комунистическата клика в България – КДС е изведен от структурните на МВР и въведен в подчинение единствено и само на Партията.
Следователно офицерите от КДС не са работили за България, по простата причина, че България по това време не съществува….
Съществува съветска сатрапия, носеща нейното име ….
За съжаление.