Стенописите на зографа Коста Геров-Антикаров красят много църкви из страната. Снимки: Владимир Димитров
Поредицата „Българи от старо време“ е кръстена на едноименната повест на Любен Каравелов, е посветена на нашите баби и дядовци, както и прабаби и прадядовци, на хората, изградили България между Освобождението и 1989 г. Какво са правили, какъв живот са живели, какъв морал са имали, какви ценности са изповядвали. Историите на тези хора трябва да бъдат описани, за да се знаят от нашето и от идните поколения.
На 28 юли 2025 г. се навършват 120 години от смъртта на забележителния зограф от късното Българско възраждане – Коста Геров-Антикаров.
Костадин (Коста) Атанасов Геров-Антикаров е роден в Самоков през 1831 г. и умира в родния си град на 28 юли 1905 г. Първоначално работи като бояджия при баща си, но след 20-годишна възраст започва да изучава живопис при Йоан Иконописец – заедно със сина му, Никола Образописов.
Творческата и учителската му дейност е свързана най-вече с населените места по горното течение на река Струма, особено със село Студена, където прекарва значителна част от живота си. Там преподава по взаимоучителната метода – учениците сами си намират калеми по време на излети в южните склонове на Витоша. Класът му стига до 40 ученици – момчета и момичета от околните села.
Освен четмо и писмо, Коста Геров набляга на историята (по Петър Сапунов), географията и смятането – таблицата за умножение се учи под формата на песен. Учениците му знаят наизуст всички песни на Добри Чинтулов – и именно това родолюбие води до донос срещу него и прекъсване на учителската му кариера от османската власт.
Основава и вечерно училище за възрастни, където разказва приказки и хумористични истории, в които критикува обществените недъзи. По негово време в селото започва да се отбелязва и празникът на светите братя св. св. Кирил и Методий.
През зимата Коста Геров е даскал, през лятото – зограф.
Като учител получава скромно възнаграждение – 21 гроша годишно (една бяла меджидия), а храна му носят самите ученици. Запомнен е като скромен човек, сладкодумен разказвач и добър певец.
Оставя богато стенописно наследство – пълни или частични стенописи в: Доспей (1868), Чуйпетльово (1865), Боснек и Кралев дол (1867), Студена (1869, 1878, 1884), Люлински манастир „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Крал“) (1877), Попово (1880), Кладница (1885), Калкас (1891/92), Църква (1892/93), Крапец, Широк дол, Бобошево (1888), Чуковец, Продановци.
Днес си спомняме за него – не само като зограф, но и като просветител и будител на духа.
Има едно сведение, което сочи, че е починал на 22 юни 1906 г. – така че догодина отново ще ви напомня за него.
Вижте и останалите части от поредицата „Българи от старо време“.
