Образователната роботика в България днес (+карта)

Време за четене: 7 минути

Лего-роботи, каквито българските деца все по-често програмират и създават. Снимка: Jelleke Vanooteghem, Unsplash

В началото на 2020 г. от ПАРА (Професионална асоциация по роботика и автоматизация) си поставихме за цел да направим първата образователна карта на клубовете по роботика и автоматизация, в България. Към нея добавихме и първото проучване за българската образователна роботика у нас. Проучването се организира заедно с клуб „Роботика“ към Технически университет – София.

Методология на проучването – чрез анкета в Google Forms бяха събрани отговорите на 11 въпроса от 30 частни и държавни академии, и училища. Въпросите не включват дисциплини, които се преподават в техническите университети в страната.

Резултатите

От него се вижда, че от създаването си до този момент са обучени близо двадесет хиляди ученика (19 968) в 61* офиса на български клубове по роботика. За да проследим по-адекватно състоянието на училищната роботика, разделихме клубовете на шест категории. Очаквано най-голям дял (94%) имат частните клубове извън МОН, които разполагат с гъвкавост да определят сами своята учебна програма, размер на таксите и бизнес модел. Те обучават малко над 18700 души, като водят в статистиката за брой обучени младежи към настоящия момент. Частните клубове извън системата на МОН представляват 40% от всички клубове, включили се в нашето проучване.

robotics_2020_01

Фигура 1 – брой обучени до момента по видове клуб

Положително впечатление правят клубовете от средните училища, включително професионалните гимназии. В процентно съотношение те са на второ място с 33.4% (10 на брой).

robotics_2020_02
Фигура 2 – вид клуб по роботика

Тенденции в страната

 

При разделянето на клубовете прави впечатление, че на 46.7% възлизат участниците от частните клубове и клубовете към производствени или IT компании взети заедно. Клубовете към гимназии и средни училища в системата на МОН биват добре представени заради обезпечеността с материална база, наличие на специализирана апаратура и хардуер на места, учители с добра техническа подготовка, които отделят допълнително време и усилия за провеждане на обучения по роботика и електротехника, както и участия в състезания и събития.

robotics_2020_03
Фигура 3 – Къде се намира вашият основен офис?

Разпределено по оста Северна – Южна България, основните офиси и представителства на клубовете по роботика на локално ниво са единадесет срещу шест в полза на Северна България. Разглеждайки данните се вижда, че през тази година (2020 г.) 725 участника преминават през обучение по роботика в клубове с основни офиси в Северна България срещу само 145 души за Южна България.

Положително впечатление прави и участието на четири клуба по роботика, от които един клуб има две групи на различни места за град Велико Търново. Типични представители там са клубове, като POLYGON Juniour Acaddemy,RobCo Academy и Тинузавър. Друг интересен пример намираме в град Плевен, в който RoboticsLab Academy – Pleven обучава над 200 ученици, голяма част от тях чрез училищни програми в четири основни училища.

Какво се случва в София?

Разгледахме София като отделен район предвид гъстотата на населението, положението ѝ на столица и високия жизнен стандарт. Очаквано София е най-добре представена откъм клубове по роботика, като 7 от клубовете са извън пределите на МОН. Останалите представители биват разпределени почти поравно откъм вид клубове по образователната стълбица. Тринадесет академии и клубове с основни офиси в София през тази година обучават 3,777 души. Малко повече за видовете роботика, на които участниците се обучават, ще отделим в следващите редове, като преди това ще разгледаме съотношението на клубовете обучаващите се през тази година.

robotics_2020_04
Фигура 4 –  Брой обучени за 2020 г. по клуб, без трите най-големи академии

Какво ни казват до тук данните?

Очаквано най-добре се развива образователната роботика в частните академии. Те имат възможност да проследят търсенето на образователни курсове, да използват собствен бюджет и не разчитат на държавни програми. Компании като Robopartans, MindHub и Robotika.bg са основните академии, които над 10 години подкрепят развитието на частни курсове и състезания като „Робо лига“. На първите три академии се дължи и заслугата роботиката да е широко застъпена сред младежите в отделни градове като Видин, Русе и Габрово.

Между победите на частните школи и нуждите на държавните клубове

Положителните примери в държавното образование намираме в градовете София, Велико Търново, Плевен, Бургас, Разград, Габрово, Русе, Панагюрище. Днес 16 училища от начално до средно и висше образование с общо 25 офиса в цялата страна са отговорни за обучаването на 569 ученици през 2020-та. От основаването си до сега над 1000 ученици са преминали през училищните клубове. Изпитваме затруднение да дадем точни данни, тъй като в два от тях не се води детайлна статистика. Голямата разлика в ущърб на държавните училища идва от липсата на подготвени учители в училищата, преминава през нуждата от бюджети за STEM образование и продължава с липса на материална база. За да има масово застъпване на роботиката в българското образование е необходимо училищата по всички нива да внедрят часове или кръжоци, в които децата да се обучават на начални инженерни специалности.

Реалностите показват, че частните академии са големият победител.

robotics_2020_05
Фигура 5 – Обучавани участници за сезон 2020 по видове клуб

Какъв вид роботика се преподава у нас?

30 академии и училища се включиха в анкетата, като имаха възможност да избират между осем вида дисциплини, които преподават. На първо място прави впечатление, че 18 клуба и академии или 60% работят върху собствени разработки. На второ място се отделя на програмирането с Ардуино следвано от управляеми елементи. Малко над 1/3-та обучават учениците си на основи на електротехниката.

Разделихме как държавните и частните клубове преподават видовете роботика и можем да потвърдим следното:

Забелязва се сравнително равномерно разпределение, което предполага висока свързаност между отделните дисциплини, изучавани в частни и държавни клубове. Най-съществена разлика има между лего роботика, 17% за клубовете към МОН срещу 8% за частните академии. Програмирането с Arduino отново е в лека полза за представителите на МОН – 18 срещу 16 процента за академиите. Частните клубове имат превес основно в програмирането с Raspberry Pi (10% срещу 5%) и 3D моделирането с цел базови познания (13% срещу 8%).

Към анкетата се включиха и два клуба RobCo Academy & Робо-академия, които отбелязват, че обучават учениците основно на 3D моделиране и собствени разработки (по 40% и за двете). Изглежда, че частните академии по-лесно се ориентират към нуждите на бизнеса, бивайки част от него.

robotics_2020_06
Фигура 6 – Видове роботика преподавани в клубове към МОН

Водещи позитивни примери

Българската образователна роботика показва, че локалните училищни клубове успяват да съберат най-запалените по роботика деца, като преподавателите им дават голяма част от личното си време, за да съществува даден клуб. Резултатите им обаче са впечатляващи за ресурсите, с които разполагат. Типичен пример е „QWERTY“ Разград, който още с формирането си през 2017 г. става шампион на България във всичките 5 категории по време на състезанието, организирано със съдействието на компаниите SAB-Lab и Robopartans, в партньорство с ФРГИ. „QWERTY“ също така завоюва специалния приз за чуждестранен тим на Международната олимпиада по Lego – роботика в Атина за 2019 г. ПГМЕЕ в Бургас е друг позитивен пример за новооткрит клуб, в който над 30 ученици разработват проекти като „умен“ поялник, катапулт, управляван през мобилен телефон и други.

При частните академии симбиозата между икономически интерес, незапълнена бизнес ниша и желанието за промяна на образователния модел им дава предимство да проверят до колко успешни могат да бъдат.В допълнение редица частни академии си партнират с отделни училищни клубове. Типичен пример e взаимодействието на столичните ТУЕС (не присъстват в анкетата) и Robopartans.

Бъдещето на роботиката в училище и у нас

Резултатите от първото проучване за ролята на образователните клубове по роботика показва масивен превес на частните организации, които успяват да обучат всички по веригат – от ученици в началното училище до обучение и развитие на преподаватели. Анкетата на PARA ясно показва, че българските училища имат нужда от силно застъпено образование по роботика и до голяма степен STEM, за да може младежите да използват пълния си потенциал в бъдеще.

Голямата разлика в ущърб на държавните училища идва от липсата на подготвени учители в училищата, преминава през нуждата от бюджети за STEM образование и продължава с липса на материална база и нужда от реклама. Частните клубове запълват тези пропуски и в бъдеще ще играят все по-силна роля на банка от кадри за индустрията, ако българската образователна роботика и нейната система не се промени.

robotics_2020_07
Фигура 7 – Видове роботика, преподавани в частни клубове

Частните клубове действат по-активно в привличането на ученици и ще продължат в следващите 3 до 5 години да бъдат водещата страна заради по-голямата свобода, с която разполагат, както и финансов ресурс. С осигуряването на 20 млн. лв инвестиция от страна на МОН в STEM лаборатории екосистемата ще получи съществен тласък от материална гледна точка. За да могат повече деца да се обучат на роботика е необходим не само материален и финансов ресурс, но и стратегическо мислене къде днешното младо поколение да развие капацитета в бъдеще.

Екосистемата на българската образователна роботика засега функционира заради колаборацията между частен, държавен и НПО сектор, а любопитството на децата е движеща сила за преподаватели и бизнеса. Българската образователна роботика показва силни позиции в създаването на следващите иноватори, инженери и технологични предприемачи. За да ги подкрепим в намирането на технологични предизвикателства, създадохме първата интерактивна карта с образователни клубове у нас.

robotics_2020_08
Картата може да бъде разгледана тук.

*В проучването MindHub са посочили и три локации извън България, които не включваме към общия брой обучени, както и общ брой локации.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.