Поколение Z е демографската група, родена приблизително между 1995 и 2012 г., която следва поколението на милениалите (1980-1994 г.) и предшества поколението Алфа (2013).
Двама уважавани политици и преподаватели – доц. Наталия Киселова и проф. Даниел Вълчев обявиха, че генерация Z е изключителна и ще спаси България – твърдение, което слушам поне седмица от всевъзможни публични фигури.
Това ме накара да се взра в българската генерация Z – имам предвид, да се взра социологически. Какво виждат очите ми според проучванията? 60% от генерация Z (родените след 1995-a) още живеят с майките си.
Това действително ги превръща в необикновена генерация, в смисъл, генерация, която е необикновено привързана към майка си до степен да отказва да напусне дома на родителите си. Данните са от Евростат. Още данни. 30% от генерация Z изобщо не е помирисвала жена през живота си, имам предвид друга освен майка си.
Това е любопитна информация, която не съм сигурен как да интерпретирам – освен любов към майките, тези хора са и изключително целомъдрени, предполагам. Жалко, че са толкова малко – защото това е най-малката генерация в България – всички други генерации са далеч по-многобройни от тях, примерно Х-рите са точно два пъти повече от z-рите. Спадът е от 130 000 раждания годишно през 70-те, през 60 000 раждания годишно 2000-а, до 27 000 в наши дни.
Поради това тези свръхочаквания леко ме притесняват – въпреки че е най-малобройната българска генерация, а 50% от тях ще остареят, гледайки котки, а не деца и внуци, тъй като пак по статистиките 90% от тях нямат приятели/приятелки (от хората под 30).
Според прогнозите на, примерно, американците, това поведение ще се трансферира в 50% безбрачие в дългосрочен план, т.е. всеки 2-ри зетър/зетърка ще остарява, гледайки котки, а не деца. Да, знак на времената.
Мислите, че се шегувам или троля? Не, официални данни и прогнози…
Сега да се насочим към интелектуалния и образователния капацитет на тази безспорно интересна генерация. Изпитите по PISA през 2022-a демонстрираха, че българските зетъри имат известен проблем – на него отбелязаха 414 точки, което ги направи първата генерация българчета на последно място в Европа по схватливост и първата българска генерация извън топ 100 в света, като редица африкански и латиноамерикански държави най-накрая ни изпревариха.
Особено впечатляващи са резултатите по математика, където според списание Economic само Индонезия, Филипините и Бразилия „са отбелязали по-нисък резултат от българските зетъри.“
Добре де, ама това не е ли нещо типично, за всички български генерации? Ами, не.
През 1995-а, на тогавашния аналог на PISA TIMSS българските ученици от предходната генерация са отбелязали 517 точки, с което делят 7-мо място в света, заедно с… Южна Корея.
За периода 1985-1995 България е неизменно в десетката на света в аналогичните на PISA тестове. Сривът започва през 2006-а със… зетърите. Честно ви казвам, хора, на това му викам срив.
От ранните 1990-е нататък, резултатите ни вървят рязко надолу, всяка година все повече, за да стигнем в наши дни до героическото 100-но място в света, а сме тръгнали от 7-мото място на предишната генерация.
С оглед на всичко от горното, което, уви, подчертавам, не е тролене, а статистически данни, да напомня – 60% от до 30 годишните още живеят с майките си, без намерение да ги напускат, на бюджет от родителите си, а не на собствен. 30% от тях нямат и никога няма да правят секс, 90% нямат житейски партньор, а 50% от тях ще въдят котки във втората половина на живота си, а не синове и дъщери.
Смятам, че очакванията на доц. Киселова и проф. Вълчев към хората от тази генерация са силно хипертрофирани и безпокоя се най-сериозно, говорят за някакъв тип проблем – както в проф. Вълчев и доц. Киселова, така и, опасявам се, в генерация Z.
И вместо на тези хора да им се помогне – генерацията е практически, ментално и психологически with disabilities, в колективен хандикап, който ги е поставил на дъното на Европа като възможности, безкрайно далеч от всички предишни български генерации – те действително се нуждаят от спешна помощ, а не от свърхочаквания и безумни надежди.
Ясно ми е, че става въпрос за изключителен цинизъм, с който хитреци-политици от предишната генерация (всичките им ласкатели и лидери всъщност са от друга генерация) се опитват да използват затрудненията (ментални и поведенчески) и безизходицата, в която е попаднала фактически цяла една генерация, може би последна за България – поради крехкия си брой и конфузното възприемане на света, което я превръща в лесна жертва на всеки желаещ мошеник.
Това, което прави ПП-ДБ с тази генерация, е неетично и ужасно. Пиша го без никакво съмнение. Грозен, гнусен цирк с хора, които всъщност се нуждаят от помощ, а вместо това са цинично използвани. Кое не е така?
То хубаво ама…
Това поколение (поколението Z) живее в свят, създаден от предишните генерации. Вместо да ги „храним“, трябва да си дадем сметка, че тяхното социално и…ти да видиш сексуално поведение е пряко вследствие от средата, възпитанието в което са попаднали и всъщност – това е оценка за действията на предишните поколения. Това, уважаеми г-н Стамов, е присъда на нашия живот.
Това сме го създали ние. И ако нещо не ни харесва – да се сърдим само и единствено на себе си.