Автор: Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006-а работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията могат да бъдат прочетени тук.

Проблемът Маугли и човешката интелигентност

Време за четене: 5 минути Проблемът Маугли: има две неща за човешката интелигентност, за които обикновено не си даваме сметка. Първото е, че всъщност не сме особено интелигентни като вид. Второто е, че интелигентността на вида ни не е била обект на естествен подбор, нито е резултат от особен селекционен натиск.

Раждането и краят на капитализма – поглед отдясно

Време за четене: 10 минути Живеем във време на вътрешна флуктуация в системата на феодализма, на феодализъм + с извинение, електрификация (тоест индустриален принцип на производството).

Биологичната селекция на словото и причината за лъжите и витиеватия изказ

Време за четене: 4 минути Високият вербализъм увеличава репродуктивния фитнес на носителите си . Това му е и целта. Измама, маскиране на информация и репродукция. Висока вербалност не означава висок морал, а по-висока възможност за измама.

Еничарите на Султана

Време за четене: 3 минути Най-разпространената „професионална“ фамилия в съвременна България е „Попов“, далеч пред всички останали, на седмо място сред всички фамилни имена изобщо. Причините са няколко. На първо място е, че по време на турското робство свещениците са били освободени от данъци, включително кръвния данък – девширме, поради което синовете им не могат да бъдат отвличани в еничарския корпус, военизираните роби на султана.