Как бяха избити, прогонени и претопени българите от Беломорието?

Време за четене: 5 минути

Преди огромната вълна гръцки колонисти, самите те прогонени от Мала Азия през 1922 г., да се заселят в Беломорието и гърците да прогонят много от местните българи, нашият етнос е водещ по бройка в региона.

---

Искате ли да разберете защо сред коренните жители на гръцката част от Македония никой не декларира, че е с български произход?

Казвам се Георги Дракалиев, д-р по история, потомък на бежанци от същата област.

И така, представете си, че сте българин, роден през 1900 г. в южната част на Македония. Почти всички жители на населеното ви място са българи, учите в местното българско училище и ходите в българската черква.

В селището ви има и гръцка черква, и гръцко училище, в което също ходят българчета, защото част от жителите не поддържат българската Екзархия, а Вселенската патриаршия. Сред близките ви има деец на ВМОРО, има някой участвал в Илинденско-Преображенското въстание, има гръкоман, но и някой убит от турци или гръцки андарти, а имате и избягал в България роднина.

Когато сте на 12 години, Южна Македония попада под гръцка власт.

Българските учители и свещеници са изгонени и на тяхно място идват гърци от юг или местни гръкомани. Родината ви е обявена за Северна Гърция, а вие за гърци-славофони (славяноговорящи). Забранено е да се наричате българи, да пеете български песни или да имате български книги, а в училище ви задължават да се декларирате като гърци.

Ако говорите на български, ви бодат езика с игла, а на възрастните се налага глоба. По това време, някой ваш близък е доброволец в българската армия, друг е убит, трети е заточеник на гръцки остров, някой сътрудничи на гръцката власт, друг е измъчван в затвора от гърците, а още някой е избягал в България.

Когато сте на 15 години, започва Първата световна война и в следващите 3 години преживявате трудно, защото сте близо до фронта, а наоколо има хиляди чуждестранни войници на Антантата. Някой ваш близък воюва в българската армия, друг е мобилизиран в гръцката, трети загива от болест или глад, а още някой бяга в България.

След войната, ако сте мъж, ви мобилизират в гръцката армия и ви изпращат в Мала Азия да воювате срещу турците.

Някой от близките ви загива там, друг дезертира към България, а вие сте ранен. По същото време върлува и „испанският грип“, от който губите някои ваши близки и някои другари от армията.

Властовият терор у дома се развихря в още по-силна степен, особено след изселването на местните мюсюлмани в Турция през 1923 г. и пристигането оттам на стотици хиляди малоазийски бежанци-християни, на които са предоставени част от домовете и земеделските имоти на завареното местно население. Същевременно се извършва и размяна на население с България, при което и оттам пристигат десетки хиляди бежанци-гърци и гръкомани, които трябва също да се настанят и оземлят. Голяма част от жителите на селището ви се изселват в България, сред тях и ваши близки и членове на семейството ви.

По някаква причина, вие решавате да останете. Имената на всички хора, селища, местности, реки и пр. са сменени с гръцки.

Георги Дракалиев например вече се казва Йоргос Дракопулос.

Животът на местните е тежък и с повече несгоди, отколкото по време на турското владичество, защото гърците ги считат за второ качество хора. Цари немотия, а към средата на 30-те ви години, вече сте преживели 4 пъти смяна на краля, републикански управления и две военни диктатури.

Всички жители на селището ви са насилени да положат публична клетва, че няма да говорят „варварския“ български език, децата ви са обучавани като гърци, а броят на гъркоманите прогресивно нараства. Тъй като е невъзможно да казвате, че сте българи, започвате да се наричате „ндопи“ (местни) или „македонци“. Сред близките ви вече има: прогръцки активист или чиновник, има и репресиран от органите на властта, а някой е емигрирал в САЩ или Канада.

През 1940 г. Италия напада Гърция и ви изпращат на фронта. Офанзивата на италианците е неуспешна, но пък скоро германската армия превзема Гърция. Западната част на гръцка Македония попада под италианска, средната под германска, а източната – под българска военна администрация.

За съжаление, положението не дава сигурност на българското население, което е тормозено от гръцки националистически банди.

Срещу тях и срещу германците воюват комунистически партизани и това продължава до края на 1944 г. Някой ваш близък е ранен във войната, друг загива в междуособиците, трети бяга в България.

Две години по-късно избухва гражданска война, която до голяма степен се води в района, в който живеете и продължава до 1949 г. В болшинството си, местните българи се включват на страната на комунистите, които са им обещали, че ако спечелят, българите няма да бъдат дискриминирани повече. В резултат, почти всички селища пострадват, много са унищожени или изоставени, жертвите са хиляди, бежанците също. Едно от децата ви е мобилизирано в армията, друго става партизанин, а най-малкото е изведено от комунистите и изпратено в неизвестна социалистическа страна.

След войната, по-активните българи, сред които и ваш близък, са осъдени, някои са избити, други заточени по островите, а има и избягали в България или Югославия. Нямате познато семейство, което да не е дало жертви или да няма избягали членове извън страната.

През следващите години животът продължава да е тежък, местните гръкомани сътрудничат на властта, а българското (сега вече македонско) население оцелява.

Едното ви дете не успява да си намери работа, а другото, заедно с много ваши познати емигрира в Австралия. Внуците ви, както и други ваши родственици са встъпили в брак с потомци на понтийски, анадолски или източнотракийски преселници.

През 1967 г. настъпва поредният военен режим, който продължава цели 7 години. Останалите в района българи, като бивши симпатизанти на комунистическата партия, са под строг контрол от страна на армията и полицията.

На внуците ви им се внушава в училище, че са чисти гърци, а българите са кривокраки азиатски варвари. Гледа се само гръцка телевизия, слуша се само гръцка музика, а приятелите на децата и на внуците ви си говорят помежду си основно на гръцки.

През 1981 г. Гърция вече е член на НАТО и ЕС.

Някои от избягалите в чужбина ваши близки се завръщат, както и най-малкото ви дете, което не сте виждали 30 години. Внуците ви са интегрирани в обществото и се имат за гърци, а правнуците ви тъкмо започват училище. За разлика от родителите си, те вече не могат да говорят на български (или на „ндопски“), ще порастнат с убеждението, че са чисти гърци и ще бъдат гръцки патриоти.

През 1992 г. бившата югославска република Македония обявява независимост. Незабавно, гръцките власти разрешават употребата на името „Македония“ и започват да именуват различни обекти с него, както и да претендират за изключителна собственост върху всичко „македонско“. През следващите години патриотично настроени потомци на местни българи създават македонистка партия на име „Виножито“, която е под влияние на Скопие и е антибългарски настроена. А на митинги под мотото „Македония е гръцка“, като големи македонски патриоти се изявяват потомците на дошлите преди 70 години от Турция маджири.

По това време, вие вече сте на преклонна възраст, едно от децата ви е пенсионер, а друго вече е починало. И те, и вие след толкова години промиване на мозъка, вече сте напълно погърчени.

30 години по-късно вие не сте отдавна между живите, но „македонският“ език и фолклор вече не са забранени.

Единственото ви живо дете и внуците ви обичат да си лафат „по нашо“ с връстниците си, като вече свободно могат да казват, че са македонци. Официалният наратив обаче е, че „македонците“ в Гърция не са потомци на „славяни“ или българи, а на македонците на Филип II и Александър Велики, които забележете – са били древногръцки царе.