Кадър от протеста на ЛГБТ активисти в София на 7 август 2024 г. против закона, забраняващ ЛГБТ пропаганда в училищата и детските градини.
Поздравления за депутатите ни, че направиха нужното да защитят българските деца от педофилска пропаганда в класните стаи. Ултра-левите естествено се постараха да саботират тази инициатива, дори доведоха някакви младежи със специални образователни потребности да скандират пред сградата на парламента.
Аргументите им са по-безумни и от външния вид: нямало такава пропаганда, затова не бива да се забранява (тогава срещу какво протестирате?), ама те защитавали правата на „транс-децата“ (т.е. онази стотна от процента с gender dysphoria, заради която останалите 99.99% трябва всеки ден да гледат drag-кралици), не било християнско да си пазим децата от педофили (поне според депутата от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова), нормалността била насилствано наложена от средата (понеже полове нямало, сами сме ги били измислили).
Реално проблем обаче има – тези, които го отричат, или са с твърде гладки мозъци (като хлапетата на улицата), или твърде зависими от грантовете, които получават за „образователна“ дейност и популяризиране на ЛГБТ култа.
Сексуалното образование на деца е възприето през 60-те от прогресивните сили в САЩ (онези с ККК и евгениката) благодарение на д-р Алфред Кинзи (Alfred Kinsey), който провежда сексуални експерименти със стотици деца, както и множество анкети с педофили и затворници, на които базира „нормата“. Някои от децата са на възраст едва няколко месеца, но докторът грижливо ги „изследва“ и описва оргазмите им в научните си трудове. Това е бащата на сексуалното образование, което американските прогресивисти въвеждат под претекста за борба с ранната бременност (след което разбира се проблемът се задълбочава неимоверно – както винаги).
Другият гуру в тази област е д-р Джон Мъни (John Money), който изобретява теорията за „социалния пол“, възприета от днешните шарени комунисти по цял свят. Също като Кинзи, той вярва че децата са сексуални обекти и провежда не по-малко извратени сеанси с тях.
В най-известния си експеримент проследява развитието на две момчета-близнаци, едното от които кастрира и третира като момиче. По време на консултация те трябвало да симулират сексуален акт пред него. В крайна сметка и двете братчета едва доживяват средна възраст: едното умира от свръх-доза, а другото си пръска мозъка на публичен паркинг – но според доктора и неговите последователи, това доказва теорията, че полът е „социален конструкт“.
По тази причина вече десетилетия в Европа и САЩ се кастрират деца, в много случаи без съгласието на родителите им – над 40% от тях след това посягат на живота си.
Пътят към това сатанистко жертвоприношение започва от класната стая и социалните мрежи, където тази псевдо-научна варварщина се пробутва като панацея за проблемите на пубертета, а след това ги поемат щедро финансираните НПО мрежи – те препращат вече обработените жертви към „мафията в бяло“.
Глобалистите и медиите им пък полагат неимоверни усилия новият биологичен хибрид да получава социални привилегии, което още повече стимулира поточната линия на касапницата. Това съсипване на човешки съдби трябва да бъде спряно тъкмо в училищата, но ултра-левите са твърдо против. След като образованието в тяхното управление превърна повечето ученици във функционално неграмотни, явно искат да ги развият сексуално – за радост на своите избиратели.
Нормализирането на педофилията е част от целия процес.
Макар ЛГБТ кастата все още да не е приела официално педофилите, наскоро тя се обяви против проектозакон, предвиждащ по-строги наказания срещу тях, тъй като това щяло „несъразмерно“ да ощети нейните представители, т.е. вече официално се признава, че педофилията е по-разпространена в ЛГБТ средите, което е едно добро начало.
Ако сте сред онези 10-15% от българите, които подкрепят похода на сексуалните девианти за освобождаване на чуждите деца от семейните окови, препоръчвам ви да гледате документалния филм на HBO: Transhood.
Проследява живота на четири „транссексуални деца“ в продължение на една петилетка и цели да ни покаже колко хубава идея е да сменим пола на децата си – но ако все още не сте тотално зомби, на втори план прозира патологията.
Типичната история: невротична доминантна майка и баща в ролята на мебел (или вече абдикирал), и двамата доста глупави. Тригодишно момченце си облича рокля по време на игра и родителите му решават, че е транссексуален – водят го на джендъролог, насърчават го само да си определи пола, и то започва да осъзнава, че ако продължи да играе тази роля, ще е по-специално за тях и ще получава цялото внимание на света.
Друго дете пък решава, че е малката русалка (вероятно след травматичен епизод с насилие) – родителите бързо го подлагат на хормонална терапия и после операция за „смяна на пола“, а любимата баба приветсва изрязването на пениса му, но го предупреждава да не си и помисля за татуировка.
Третото иска да стане момче за да направи майка си щастлива, понеже липсата на мъж в къщата се усеща болезнено. Майката на четвъртото пък го разхожда като маймунка по разни събития, прави доста пари от него и става известна. А вместо да спясят тези деца от токсичната семейна среда, институциите ги превръщат в неин отдушник – така пък специализираните клиники правят доста пари от тях.
След документалния филм Drag Kids на CBC смятах, че дъното в ЛГБТ пропагандата е достигнато, но се оказа че съм грешал.
Колкото и странно да звучи, педофилията е по-невинната страна на нещата – нейното нормализиране в християнския свят е заветна мечта на поколения психопати и ЛГБТ „образованието“ е само едно от многото средства за постигане на целта.
Много по-зловещо е необратимото психическо и физическо осакатяване, свързано с транс-модата. В резултат на масовата пропаганда, която образователната система и медиите легитимират, в анлго-саксонския свят и Скандинавите има социална епидемия на психическото заболяване, при което пациентът (най-често момиче в пубертета, диагностицирано с депресия, свръх-тревожност или аутизъм) си внушава, че се е родил с фабричен дефект – грешен пол.
Броят на случаите расте в геометрична прогресия: удвоява се на всеки 1.5-2 години, а вместо да се погрижат за менталното здраве на децата, училищните психолози ги насърчават в лудостта им. На родителите казват „изберете си: жив син или мъртва дъщеря“, дори обучават самите деца да лъжат, че ще посегнат на живота си – така родителското съгласие става формалност, а на някои места дори не се изисква.
Истината е обаче, че създателите на тази индустрия за осакатяване, пред които д-р Менгеле изглежда като ангел, правят луди пари. Затова някак удобно пропускат да кажат, че това с джендърите не почива на абсолютно никаква научна основа, че трансформърите живеят доста по-кратко от останалите хора, в пъти по-често развиват рак, остеопороза и други гадости, тъпчат се с медикаменти до края на живота си – близо половината от тях правят опити за самоубийство на някакъв етап след операцията.
Какво е ЛГБТ и защо е толкова важно да се пропагандира в училищата след като нито има нещо общо с науката, нито пък оказва добър възпитателен ефект върху децата?
За мнозина това е източник на средства: адвокати, политици, НПО-активисти, клиники, фарма-компании (хранилката е доста богата и има дълга поточна линия). За жертвите на пропагандата остава поне утехата, че ще бъдат назначени на някакви постове, за които не са квалифицирани и ще вземат по-високи заплати с гимназиалното си образование, от колегите висшисти.
За да се възползват от тази привилегия обаче, трябва да променят наред с хардуера, и софтуера си – да се превърнат в пълноценни апостоли на ЛГБТ култа и социалната трансформация на прогнилия капитализъм в утопията на равенство и посредственост, жадувана от културните революционери. Техният кратък и изпълнен с много болка живот трябва да бъде принесен в жертва, но и да служи като пример за подражание на идните поколения активисти, които ще им се кланят. Това е най-зловещата секта след исляма и комунизма – дори наравно с тях.