Ловците на (кандидат-)педофили

Време за четене: 6 минути

Ален Симеонов и един от разобличените кандидати.


Педофилията е проблем, стар колкото света. Винаги е имало възрастни хора, които са искали да посегнат на невинните детски души и тела. Повече или по-малко, всяко човешко общество и култура е слагало някакви граници на сексуалните контакти с младите и е следяло за тяхното спазване. Настоящото законодателство в България ограничава и забранява голяма част от тези действия, но то не отчита технологичнато реалност. Огромна част от децата са онлайн и контактуват с какви ли не хора – свои връстници, но и възрастни. Повечето от тях са добронамерени, но има и перверзници, които биха навредили на децата.

И тъй като българската полиция, прокуратура и съд не успяват в абсолютно всички ситуации да се намесят, а и не всички родители са в час със случващото се онлайн, една група младежи решава да действа. От известно време те качват в интернет клипове, в които те подмамват кандидат-педофили за физическа среща, но там биват посрещнати от няколко момчета, които пред камера ги провокират да обяснят какви са мотивите им и защо си пишат неуместни неща с деца. Темата предизвика моя интерес и аз реших да се свържа с един от тях, за да ми разкаже малко повече за действията им.

Здравейте! Бихте ли се представили на нашите читатели? Кои сте вие?

Привет! Казвам се Ален Симеонов, на 17 години, от град София. Аз съм главният инициатор на “Педофилските животи нямат значение”, първото организирано “сафари” на педофили в България.

Най-общо казано участващите в това социално движение са будно мислещи, предимно млади, хора, които се надяват да доживеят деня, в който справедливостта ще надделее.

Разбирам, че анонимността на участниците в акцията е важна, за да може и занапред да изненадвате кандидат-педофилите. И все пак, какви хора участват?

Това далеч не е единствената причина за поддържане на анонимност сред повечето участници, тъй като нови хора, присъединяващи се към лова, непрекъснато се появяват. Анонимността се поддържа най-вече заради евентуална пречка в кариерното развитие.

Относно това какви хора участват – Статуса в обществото и професията на един човек до известна степен показват същността на неговия характер, но когато стане дума за лов на педофили, не е от значение дали си готвач в училищна столова, рецепционист, управител на хотел, военен, политик, малолетен, непълнолетен, семеен, родител и т.н. Всичко, което има значение, е желанието ти за колективно подобрение и жертвоготовност.

Марио – един от „героите“, който ще бъде изобличен в бъдещ епизод на серията.
Как се роди идеята за тази гражданска акция?

През почти целите 2019 и 2020 г. бях част от националистически организации, като се стараех да бъда максимално отдаден на тази ми дейност, предвид че това е сравнително кратко време на членство спрямо средностатистическия български националист. Аз не съм изоставил национализма като идеология или по-точно казано – като част от начина на живот, тъй като намирам “идентификацията към своите” за нещо вродено и напълно нормално. А именно това е национализмът – нищо повече, нищо по-малко, чисто и просто идентификацията към съответната нация.

Имайки предвид това, си мисля, че дори най-долните алкохолици, наркомани и проститутки могат да бъдат националисти и патриоти. В днешния свят общественополезните каузи се преследват, ако организаторите им са ръководени от чисти намерения. И в този ред на мисли аз, разбира се, не смятам, че десните националистически движения в България вършат нещо нередно, откога и защо например да е лошо да почиташ героите на миналото?

Историята завинаги ще продължи да ражда фигури, които ще възвеличаваме и романтизираме, така че отдаването на почит към тези хора е естествена нужда, към която трябва да се адаптираме. Това, което обаче намирам за нередно и погрешно, е начинът на действие – фетишизирането на национализма в тези среди се е превърнало в норма:

“Вижте, ние сме националисти, обществото ни е болно, а ние сме докторите, спасителите и мъчениците на България”.

За пример ще дам, че когато години наред организираш шествие в памет на дадена личност, на което за пореден път ще присъстват няколко десетки човека, докато същевременно исторически сдружения, достигащи аудитория от десетки и стотици хиляди, водят културно-просветна дейност, включваща осветляването на биографията на тази личност, практически не правиш много за благото на нацията ти. Години наред бройката на участниците в шествието не мърда, защото хората не виждат нищо необичайно, рядко и специално (което впрочем не означава, че не изразяват морална подкрепа), което да има реален потенциал за развитие.

Подобни размишления ме доведоха до заключението, че в България нямаме проблем с националното самосъзнание, но съществува дефицит на креативност. Прояви на национализъм са почитането на българските герои, почистването на улици, доброволното записване в армията и отиването на фронта, ловът на педофили и даже спортуването, четенето на книги и абстиненцията от алкохол, цигари и наркотици – Всичко, което по един или друг начин води до усъвършенстването на нацията, обществото и неговите единици, тоест индивидът като биологично същество и личност. Тази нишка показва и още, че не всички хора, подкрепящи тези прояви, са убедени националисти и идеологически и религиозно изградени персони.

Затова реших да започна нещо, което: 1) преди не се е случвало в България, 2) харесва се на хората, които подкрепят общественополезните дейности, но не са оформени националисти и 3) би мотивирало друго хора да се включат. Лятото на 2020 г. попаднах на няколко американски YouTube-ри, чийто контент беше именно хващане педофили – Тази идея ми се струваше изключително привлекателна, но и тогава невъзможна.

В крайна сметка няколко месеца, след като Максим Марцинкевич, по-познат като Тесак, който основа проекта “Окупирай педофилията”, беше убит на 16 септември 2020 г., реших с още две-три момчета да не губим повече време – Пък каквото трябва да стане, ще стане.

Един от 20-те публикувани случая, в които кандидат-педофил бива оповестен публично и лицето му бива заснето.
Срещате ли подкрепата на родителите на децата, когато научат какво правите?

За да не подкрепяш разобличаването на педофили, трябва да си или педофил, или либерал, макар и вътрешните ми убеждения да казват, че няма особена разлика между двете.

Или пък да си представиш, че си родител на някой от ловците на педофили. Всеки един нормален човек подкрепя това проявление на гражданско самосъзнание, но не всички родители биха били съгласни детето им да се е заело с това, освен ако не са готови да го изгубят, което е повече от абсурдно… Или освен ако и самите родители не участват в „лова“.

Имате ли предложения за помощ и взаимодействие с полицията, прокуратурата или други държавни органи като Агенция за закрила на детето?

Повечето хора не знаят, че полицията е част от изпълнителната власт, тоест полицаите нямат законни правомощия да правят каквото си пожелаят и не могат да взимат такива решения на своя глава. Много полицаи лично са ни изразявали подкрепа за това, което правим, като повечето от тях са ни насърчавали да продължим, защото са наясно, че те не могат нищо да им направят, докато не бъдат въведени закони, свързани с педофилията и психо-сексуалните малцинства.

Медиите отразяват ли вашите акции?

Медиите и журналистите отразяват подобни неща при три ситуации: Ако могат по някакъв начин да създадат посещение на сайта си; Ако искат да очернят и оклеветят дейците зад такъв проект; Или ако желаят да помогнат на тези дейци. Вече и трите ситуации се показаха на показ.

Преди години в американския ефир имаше едно изключително популярно предаване “To Catch a Predator” – „Да хванеш насилник“, с водещ Крис Хансен. Неговата концепция беше същата като вашата, но в по-късните сезони насилникът бе очакван освен от журналисти и от местната полиция за разпит. Смятате ли, че бихте могли да направите нещо подобно в българския ефир?

Съдебните дела в България от такъв тип се протичат с години, докато в Америка най-често с месеци. Един човек, заснет да казва, че от година и половина изпитва желание да прави секс с момче или момиче на 13 години и да си признава, че е педофил, в настоящата българска република не може да бъде осъден, докато не бъде доказано, че е имал сексуални действия с малолетни лица. Аз не съм от най-големите любители на Америка, но там нещата стоят по коренно различен начин. Такова шоу е невъзможно да бъде организирано тук, докато не се появят с една идея по-актуални закони.

Митко, изобличен в 15-ти епизод „Дърт философ-комуняга, ненавиждащ либерализма“
Имате вече над десет изобличени кандидат-педофили. Подадохте ли сигнали до полицията или по някакъв начин те да бъдат и съдебно преследвани?

Лично моята “бройка” на разобличени педофили е 21, като още при шестия през март месец извикахме полиция, клипът се състои от мои обяснения, с добавени чатове от кореспонденцията между педофила и нашия профил и едно кратко видео от самото спипване, а заглавието е “Огнян-Наглец”. През август получих прокурорска преписка, която може да бъде обобщена в това, че прокурорът отказва да повдигне обвинения, защото един вид ние сме провокирали педофила да заяви сексуални намерения, но това така или иначе не го е направил, а дори и да беше заявил такива, няма член, по който да му се търси наказателна отговорност.

Защо според вас клиповете ви биват сваляни от сайтове като YouTube и Facebook, които уж твърдят, че са против сексуалната експлоатация на децата?

Колкото повече влиза в сила новото “нормално”, толкова повече има цензура срещу новото “ненормално” (което всъщност е “старото нормално”). Facebook и YouTube са глобални/световни, а не български и независими платформи, следователно автоматично се превръщат в инструменти за прокарване на този дневен ред в световен мащаб.

Ако новото “нормално“ включва достъп до деца от страна на всякакви сексуални малцинства, то е съвсем естествено главните източници на дневен ред да цензурират всички атаки срещу това.

Групова снимка за спомен с друг „герой“ на репортажите им.
Благодаря ви за отговорите! Къде могат да ви последват нашите читатели, за да следят следващите части от тази акция?

Телеграм каналът е единствената трибуна, която ползваме в момента.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *