Мартеница, вързана на дърво. Снимка: Electronic Art
Мартениците били древна гръцка традиция, твърди най-големият англоезичен сайт GreekReporter.com. Невъобразима наглост, ще се съгласите.
Авторът А. Макрис твърди, че:
Древната традиция на мартеницата (от която произлиза името на месец март) води началото си от култовете към Деметра и Персефона, започнали преди хиляди години в Древна Гърция. Елевзина е древният град, в който древните са извършвали тайни обреди за култа.
Като форма на посвещение в култа, който е един от Елевзинските мистерии, вярващите носят гривна, наречена „кроки“, на дясната ръка и на левия глезен. Удивително е, че древната традиция продължава да живее и днес в съвременна Гърция. Съществуват обаче определени правила, които човек трябва да спазва при създаването и носенето на символичната гривна, с която се отбелязва настъпването на пролетта.
Подобно наместване на древния култ от Елада и изконно българския ритуал, между които няма нищо общо, е леко смешен. Дори да приемем за вярна връзката между двата ритуала, Елевзинските мистерии не се провеждат в продължение на векове. Подаряването на червено-бели конци започва отново едва когато българите заживяваме тук. И до днес този ритуал не се среща около самата Елевзина в юга или на островите, а само и единствено в Беломорието.
Човек би очаквал подобна антиквизация и измислици от други страни, не от Гърция, която има наистина богата и древна култура. Да се прибягва до такава нелепа кражба е смехотворно.
На 1 март българите се окичваме с бели и червени кончета, за да празнуваме пролетта.
И това е изключително древен ритуал, буквално от времето на първите писмени източници за нашето пребиваване на Балканите.
Поради историческата съдба и разминаването между границите на българската държава и българското етническо землище днес, този изключително български празник се празнува и извън територията на милата ни Република.
Празнува се в Румъния, празнува се в Сърбия чак до Ниш, не само в Западните покрайнини, празнува се в РС Македония, празнува се и в Беломорска Македония, понастоящем временно намираща се в Република Гърция.
Родът на майка ми е от град Костур, в който днес се вее гръцко знаме, а българските средновековни църкви, десетки, са затворени и на тях стоят безумните табелки „поствизантийски храм“ – строго погледнато вярно, но навсякъде се пропуска прилагателното „българско“.
Същата е и съдбата на другите български градове – Сяр, Драма, Кукуш, Кавала и най-вече на стотиците български села.
Гърците са завладели тези земи през 1912-13 година. Последна невиждано етническо прочистване – българите са клани, бити, мъчени, прогонвани от родните им къщи. Цели села са изгорени – до границата. Невиждано насилие.
Срещу българската идентичност са наложени мерки, граничещи с геноцид – изгорени са тонове книги, църкви, училища, икони – всичко на кирилица е подложено на невиждано унищожение и разруха.
В къщите на прогонените българи са настанени етническите гърци, прогонени от Егейското крайбрежие на Турция.
Въпреки това и до днес в Република Гърция има огромна маса местни българи – християни и мюсюлмани, така наречените помаци. Гърция се опитва да превърне вторите в нещо друго – в отделна помашка нация, в турци, в „славяногласни мюсюлмански гърци“, в македонци – само не и истината.
До скоро Гърция имаше нарочно министерство, което да потиска българите – Министерство на Македония и Тракия.
Днес то е само агенция, но продължава същата дейност по управление на Беломорска Македония и Тракия, елинизирайки ги.
Обаче… историята е неумолима. Въпреки всички тези усилия, ребългаризацията на Беломорието продължава с пълна пара. Хиляди наши сънародници отиват и купуват имоти там. Купуват се къщи, ниви, навсякъде се чува българска реч, а платежно средство е добрият стар български лев.
Където е текло, пак ще тече. А мартеницата е българска, не „балканска“, „европейска“, „гръцка“ или нещо друго.
