Мартениците не са гръцки5 мин. време за четене

Мартеница, вързана на дърво. Снимка: Electronic Art


Мартениците били древна гръцка традиция, твърди най-големият англоезичен сайт GreekReporter.com. Невъобразима наглост, ще се съгласите.

Авторът А. Макрис твърди, че:

Древната традиция на мартеницата (от която произлиза името на месец март) води началото си от култовете към Деметра и Персефона, започнали преди хиляди години в Древна Гърция. Елевзина е древният град, в който древните са извършвали тайни обреди за култа.

Като форма на посвещение в култа, който е един от Елевзинските мистерии, вярващите носят гривна, наречена „кроки“, на дясната ръка и на левия глезен. Удивително е, че древната традиция продължава да живее и днес в съвременна Гърция. Съществуват обаче определени правила, които човек трябва да спазва при създаването и носенето на символичната гривна, с която се отбелязва настъпването на пролетта.

Подобно наместване на древния култ от Елада и изконно българския ритуал, между които няма нищо общо, е леко смешен. Дори да приемем за вярна връзката между двата ритуала, Елевзинските мистерии не се провеждат в продължение на векове. Подаряването на червено-бели конци започва отново едва когато българите заживяваме тук. И до днес този ритуал не се среща около самата Елевзина в юга или на островите, а само и единствено в Беломорието.

Човек би очаквал подобна антиквизация и измислици от други страни, не от Гърция, която има наистина богата и древна култура. Да се прибягва до такава нелепа кражба е смехотворно.

Мартениците били древна гръцка традиция, твърди най-големият англоезичен сайт от южната ни съседка. Невъобразима наглост, ще се съгласите
„Гърците празнуват пролетта с традиционните мартеници“ – да, в Беломорието.
На 1 март българите се окичваме с бели и червени кончета, за да празнуваме пролетта.

И това е изключително древен ритуал, буквално от времето на първите писмени източници за нашето пребиваване на Балканите.

Поради историческата съдба и разминаването между границите на българската държава и българското етническо землище днес, този изключително български празник се празнува и извън територията на милата ни Република.

Празнува се в Румъния, празнува се в Сърбия чак до Ниш, не само в Западните покрайнини, празнува се в РС Македония, празнува се и в Беломорска Македония, понастоящем временно намираща се в Република Гърция.

Карта на областите, в които местните хора празнуват носейки мартеници или марцишор (Румъния и Молдова).
Карта на областите, в които местните хора празнуват носейки мартеници или марцишор (Румъния и Молдова).

Родът на майка ми е от град Костур, в който днес се вее гръцко знаме, а българските средновековни църкви, десетки, са затворени и на тях стоят безумните табелки „поствизантийски храм“ – строго погледнато вярно, но навсякъде се пропуска прилагателното „българско“.

Същата е и съдбата на другите български градове – Сяр, Драма, Кукуш, Кавала и най-вече на стотиците български села.

Гърците са завладели тези земи през 1912-13 година. Последна невиждано етническо прочистване – българите са клани, бити, мъчени, прогонвани от родните им къщи. Цели села са изгорени – до границата. Невиждано насилие.

Срещу българската идентичност са наложени мерки, граничещи с геноцид – изгорени са тонове книги, църкви, училища, икони – всичко на кирилица е подложено на невиждано унищожение и разруха.

В къщите на прогонените българи са настанени етническите гърци, прогонени от Егейското крайбрежие на Турция.

Въпреки това и до днес в Република Гърция има огромна маса местни българи – християни и мюсюлмани, така наречените помаци. Гърция се опитва да превърне вторите в нещо друго – в отделна помашка нация, в турци, в „славяногласни мюсюлмански гърци“, в македонци – само не и истината.

До скоро Гърция имаше нарочно министерство, което да потиска българите – Министерство на Македония и Тракия.

Днес то е само агенция, но продължава същата дейност по управление на Беломорска Македония и Тракия, елинизирайки ги.

Обаче… историята е неумолима. Въпреки всички тези усилия, ребългаризацията на Беломорието продължава с пълна пара. Хиляди наши сънародници отиват и купуват имоти там. Купуват се къщи, ниви, навсякъде се чува българска реч, а платежно средство е добрият стар български лев.

Където е текло, пак ще тече. А мартеницата е българска, не „балканска“, „европейска“, „гръцка“ или нещо друго.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *