Мемориалната плоча на кан Аспарух в гр. Запорожие
При изучаване на история като предмет ние, българите в Украйна, малко знаехме за етапите на формиране на нашата народност.
И какво страхотно откритие беше за мен филмът „Хан Аспарух“, който гледах през 80-те години на миналия век. От сюжета разбрах, че ние сме потомци на древен и силен народ, който под натиска на историческите обстоятелства е бил принуден да напусне родината си през VII век и да се пресели на Балканите.
Изненадата ми беше още по-голяма, когато през 2002 г. научих от местния вестник за съществуването на версията, че кан Аспарух, основателят на Дунавска България, е погребан в района на телевизионния център на град Запорожие, в непосредствена близост до моето местожителство и работа. От същия вестник научих, че радикална група одески българи с цел да провокират МЕЖДУНАРОДЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СКАНДАЛ (без никакви разрешителни документи!!!) се опитали да монтират необработен каменен блок в чест на Аспарух на главния вход на сградата на телевизионния център в града (снимки 1, 2, 3, 4, 5).
Местните областни власти и кметството на града не се намесили, позволили им да го направят и да проведат митинг, а през нощта комуналните служби отнесли незаконно монтирания обект в Запорожкия краеведски музей.
Провокацията се провалила, но била отразена в пресата в България и Украйна и широко обсъждана от българите в Украйна и Молдова.
С течение на времето самото провидение ме насочи към този изгубен и забравен от всички паметен знак. По време на изпълнение на договорна работа по подреждането на експонатите в краеведския музей, в задния двор моите работници случайно откриха под купчина боклук забравени, издраскани каменни блокове с надпис на името на Аспарух (снимки 6, 7).
Директорът на музея заповяда да ги сложим в далечния ъгъл, но това не ми попречи да контролирам по-нататъшното им използване по предназначение.
Интересувайки се от историята на моя народ, в свободното си време непрекъснато се опитвах да намеря научни доказателства относно погребението на кан Аспарух в нашия град. Като вариант предположих, че погребението на Аспарух може да се намира в непосредствена близост до Запорожкия телевизионен център, в района на днешния площад на Профсъюзите.
С тази цел използвах топографската карта-схема от доклада на археолога В. А. Гринченко с описанието на мястото на разкопките през май 1930 г. и маркираната от него железопътна линия (снимки 8, 9). По-късно разбрах, че именно тя ме е дезориентирала и отвела от истинското място на погребението.
За да се изчислят точните координати, трябваше да прибегнем до геодезическите услуги на „Запорожкия институт по управление на земите“.
При разглеждането на представените материали и наслагването им върху диаграма от 1930 г. и върху съвременния общ план на град Запорожие с максимална точност беше установено истинското местоположение на този обект в бившите обработваеми земи на село Вознесенка. Оказа се, че се намира на два километра северно от площада на „Профсъюзите“, в индустриалната зона, на територията на сегашното металургично предприятие ПАО „Запорожкокс“.
По наше запитване „Запорожкият институт по управление на земите“ потвърди това и предостави официално заключение относно предишното местоположение на правоъгълника на археологическите разкопки (82 × 51 м) на Вознесенското погребение на прилежащите заводски територии на ПАО „Запорожки стъклен завод“ и ПАО „Запорожкокс“, в зоната за противорадиационно укритие на 6-та коксова батарея на споменатия завод (снимки 10, 11, 12, 13).
Трудно е да се обясни какво почувствах, когато за първи път посетих това свято за българите място.
В душата ми всичко се смеси – от чувство на гордост до съжаление. Пред очите ми бяха сцени от известния филм на режисьора Людмил Стайков по сценария на Вера Мутафчиева „Хан Аспарух“: тропот на конски копита, звън на оръжия и родни, до болка познати човешки гласове. Озовавайки се тук инкогнито и чувствайки се като първия съвременен българин, попаднал на това място на откритието на В. А. Гринченко, имах вродено желание да разкажа на целия цивилизован свят за тази новина. В сърцето си чувствах, че тук трябва да се издигне паметник на великия кан Аспарух.
Спомних си каменните блокове с името на кана, които намерих на територията на историко-етнографския музей. Веднага се срещнах с директора на музея. След труден емоционален разговор постигнахме споразумение и подписахме „Акт за целесъобразност“ да използваме намерените камъни за обозначаване на мястото на Вознесенското погребение на територията на ПАО „Запорожкокс“.
Наложи се спешно да се свържа с ръководството на завода и след като получих тяхното одобрение и съгласие за безплатно изпълнение на строителните работи, започнах да разработвам проекта. Автор на проекта по необяснимо стечение на обстоятелствата неочаквано става Олег Афанасийович Гинкул, чийто баща е гагауз от Молдова, дошъл да работи в „Запорожкокс“ като млад специалист през 1951 г. Тъй като технологията на металургичното производство е свързана с киселинни емисии, проектирахме декоративен предпазен покрив, ограден с имитация на крепостна стена, напомняща битката с византийската армия при Онгъла, и я оградихме с каменни блокове, напомнящи Стара планина (снимки 14, 15).
Разработката на проекта беше съпроводена с всички необходими изследвания, с поредица от трудни разговори и дебати „за“ и „против“.
Впоследствие прибягнах до някои дипломатически, понякога неофициални мерки и в крайна сметка постигнах желания резултат. Веднага закарах каменните блокове, които бях получил с такъв труд, в Янцевската гранитна кариера, където по моя молба те бяха обработени и приведени във вид, достоен за погребението на кан Аспарух.
За да се постигне окончателно споразумение, под натиска на украински историци и членове на многобройни комисии беше необходимо да се направят известни компромиси и да се откаже да се споменава името Аспарух, съгласявайки се с продиктувания от тях украински текст:
„НА ТОВА МЯСТО ПРЕЗ МАЙ 1930 г. АРХЕОЛОГЪТ НА ДНЕПРОГЕСКАТА АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕДИЦИЯ В. А. ГРИНЧЕНКО ИЗСЛЕДВА УНИКАЛЕН ПАМЕТНИК ОТ VII–VIII ВЕК – ВЪЗНЕСЕНСКО ПОГРЕБЕНИЕ“.
След тази принудителна жертва аз настоях да изпишем върху текста логото на нашето „Движение за запазване на историческата памет на българите“ – IYI, което не им беше известно. Сега, разглеждайки този паметен знак, украинците спират на това място в текста, а българите, виждайки родния си знак IYI – логото на рода Дуло, са сигурни, че тук е бил погребан кан Аспарух (снимка 16).
Освен това на фасадата на управлението на ПАО „Запорожкокс“ монтирахме паметната плоча на откривателя на това погребение – археолога В. А. Гринченко, с неговия портрет и информационен текст:
ГРИНЧЕНКО ВЛАДИМИР АВТОНОМОВИЧ 15.07.1900 – 19.04.1948 г. АРХЕОЛОГ, МУЗЕЕН РАБОТНИК. ПРЕЗ 1930 Г. КАТО ЧЛЕН НА ДНЕПРОГЕСКАТА АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕДИЦИЯ ТОЙ ИЗСЛЕДВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА ПАО „ЗАПОРОЖКОКС“ УНИКАЛНИЯ ПАМЕТНИК ОТ VII–VIII ВЕК – ВЪЗНЕСЕНСКОТО ПОГРЕБЕНИЕ“ 2012 (снимка 17).
В резултат на всички мои усилия на 21 септември 2012 г., в чест на 150-годишния юбилей от преселването на дунавските българи в земите на Таврия, се състоя тържественото откриване на този паметен знак и мемориалната плоча на територията на ПАО „Запорожкокс“.
Именно в тези дни високопоставена парламентарна делегация начело с вицепрезидента на Република България Маргарита Попова посети Запорожка област, но по неизвестни за мен причини тя не взе участие в това мероприятие.
Това събитие се проведе в тържествена обстановка с представители на науката, местната държавна администрация и работници на ПАО „Запорожкокс“, българи от гр. Запорожие и техните гости (снимки 18, 19).
Почетната мисия за откриване на паметния знак на мястото на Вознесенското погребение беше възложена на представители на България и Украйна – депутата от Народното събрание на Република България и лидер на партия „Атака“ Волен Сидеров и директора на ПАО „Запорожкокс“ Муса Магомедов (снимка 20).
Почетното право да открият паметната плоча на археолога В. А. Гринченко получиха дъщеря му – Светлана Владимировна Гринченко, и внукът му Владимир (снимки 21, 22).
За съжаление, това историческо събитие беше скрито от широката общественост и не бе отразено подобаващо в пресата за българите от Украйна, България и други страни.
Моите предложения и възмущения по този въпрос изобщо не бяха взети под внимание, във връзка с което таврийските българи и сънародниците ни от населени с българи места не бяха предварително уведомени.
Анализирайки гореспоменатите събития, не мога да не се възмущавам от предишните безотговорни действия на организаторите на горепосочената незаконна акция за монтирането на паметния знак на кан Аспарух през 2002 г. близо до Запорожкия телевизионен център. Най-голямо възмущение предизвикаха у мен последващите им измислени публикации във вестника на българите в Украйна „Роден край“ за целенасоченото разрушаване на паметния знак от страна на самите таврийски българи.
Разпространителите на тази невярна информация веднага уведомиха всички, че тази акция е била инициирана от украинските власти. Всъщност не е ли това умишлена провокация и дезинформация на българската общественост с цел оклеветяване на украинските власти и етническо разделение между бесарабските и таврийските българи?
Това породи различни политически тълкувания и дългогодишни клюки от страна на русофилите от всички държави за целенасоченото събаряне на „паметника“ на кан Аспарух в град Запорожие поради негативното отношение в Украйна към българите и всичко българско.
Как е възможно да не обичаш така държавата си, народа си и историческите му личности, за да паднеш до нивото на такива цинични фалшификации и откровени лъжи?
И най-възмутителното е, че през този период от цялата 30-хилядна българска диаспора, представена от 10 (десет) български дружества в Запорожка област, не се намери нито един човек, който да се изкаже в пресата срещу това престъпление. С абсолютна апатия и липса на какъвто и да е регионален патриотизъм всички мълчаливо наблюдаваха как страниците на одеския вестник „Роден край“ систематично обвиняват българите от Таврия в престъпления срещу паметта на Аспарух, които всъщност бяха извършени под нейно ръководство.
За съжаление, тези явно антибългарски действия имаха също и нелицеприятно продължение. След като през 2012 г. идентифицирахме и монтирахме посочения мемориален знак на определеното място на погребението на кан Аспарух на територията на завода „Запорожкокс“, тези неуморни хора, възползвайки се от монополията си във вестника „Роден край“, публично ме обвиниха, че умишлено съм го скрил от българите на тази труднодостъпна територия. Появиха се на неговите страници срещу мен и финансови обвинения, в които никога не съм бил замесен и които нямат реални основания.
Поради необходимостта от оформяне на всички необходими документи от завода избягвах публичните скандали и умишлено не отговарях на безоснователните им многобройни обвинения.
Сложно беше поради липсата на публична възможност да изразявам гледната си точка, нямаше необходимото разбиране и подкрепа в широките български среди на Украйна и Молдова. За щастие, с времето успях да се преборя с тези натиски от недоброжелатели, като същевременно оформих и всички необходими документи и така ситуацията постепенно се разреши.
През предишните години на това свещено за нас място, с подкрепата на ръководството на ПАО „Запорожкокс“, многократно сме организирали срещи със Светлана Владимировна – дъщерята на В. А. Гринченко. За българската общност в Запорожие тези събития винаги са имали символичен национален характер и са вдъхвали надежда за постигането на нещо по-значимо и перспективно. В същото време не мога да не спомена с добри думи членовете и ръководителите на българските дружества в града, които ме подкрепяха по всякакъв начин в този сложен момент. Те със собствени средства закупиха материали и заплатиха работата по довършването на паметния знак и плочата в Янцевската гранитна кариера.
Не мога да не изкажа своята специална благодарност към ръководството и служителите на ПАО „Запорожкокс“, които с искрена и сърдечна доброта се отзоваха на изграждането и увековечаването на тази национална светиня на българите и украинците.
В контраст и съжаление, тези наши инициативи никога не са били подкрепени от българските културни дружества от Запорожка област, българите от Бесарабия, Молдова и България. Огледът и анализът на тези факти показват, че поради присъщата им апатия и от векове наложени русофилски възгледи за второстепенността на всичко българско те не обърнаха необходимо внимание на сензацията за откриването на погребението на кан Аспарух в град Запорожие и на събитията, които са се случили с наше съдействие на територията на ПАО „Запорожкокс“.
Единственият български вестник в Украйна „Роден край“ по обясними причини също не отразяваше тези събития на страниците си, поради което малко хора днес знаят за съществуването на паметен знак на историческото място на погребението на кан Аспарух в град Запорожие.
Във връзка с днешните събития в Украйна трудно е да се прогнозира нещо за близкото бъдеще. Освен това никой не знае как може да се промени предназначението на тази територия в следващите години, до края на века и след това.
Ние сме сигурни, че според украинското законодателство този законно установен мемориален знак на българската светиня с логото на рода Дуло, с фиксирани координати 47.8631; 35.1530 (G)(O), и в бъдеще с гордост ще изпълнява историческите функции, отредени му от съдбата.
Въз основа на гореизложеното с цялата си отговорност уведомявам всички, че незаконно монтираният през 2002 г. в близост до главния вход на сградата на Запорожкия телевизионен център паметен знак на кан Аспарух не е повреден или унищожен, както се съобщава във вестника „Роден край“ и от разпространителите на тази невярна информация, а е законно монтиран на полагащото му се място на територията на завода ПАО „Запорожкокс“ (за сравнение представям снимки 23 и 24 на същия паметен знак през 2002 г. и през 2012 г.).
С решение на Запорожкото кметство от 2010 г. на централния площад на Профсъюзите в град Запорожие е уредено общодостъпно място с паметна плоча за поклонение пред създателя на Българската държава (снимки 25, 26).
Българите по света трябва да знаят за един от най-видните си държавници – кан Аспарух, който през 701 г. сл. Хр. загинал тук, на река Днепър, в двубой с хазарите.
Ние имаме право не само да си представяме, но и да знаем къде и кога точно е погребан, къде може да се поклоним на основателя на Българската държава. Надявам се, че след време тук ще му издигнем достоен паметник, който да отговаря на истинското му величие и да превърне това свято място в уникално наследство на българския и украинския народ.
В предвоенната 2009 г., в самото начало на осъществяването на тази идея, изглеждаше, че ще бъде достатъчно да се даде информация на ръководителите на българските културни дружества на Украйна и Молдова, които изглеждаха пропити с национален патриотизъм, и те веднага ще ме подкрепят, а с общи усилия до две-три години ще издигнем паметник в град Запорожие.
В действителност всичко се оказа много по-дълго и по-сложно. С огромно съпротивление от всички страни бях принуден почти самостоятелно да движа този общонационален въпрос. Поради това всичките планове и надежди бяха отложени и се оказаха в дългосрочна следвоенна перспектива. Многобройните призиви и многословието на всички български събори в Украйна, започвайки от 1991 г., останаха само лозунги и доведоха до факта, че не беше издигнат нито един от дългоочакваните национални паметници на Кубрат и Аспарух.
Минималната почит към тези държавници, която им е оказана в село Мала Перешчепина и в Запорожие, не е на нивото на историческото величие, което те заслужават. Но животът не стои на едно място. През последните години се натрупаха достатъчно исторически доказателства за българския произход на погребението на кан Аспарух в град Запорожие. Остава тези неща само да се приложат на практика, а това изисква истински, а не показен патриотизъм. Аргументирам и потвърждавам тези и други факти със събраните материали в документалния филм „Аспарух, открития в светлината на съвременните данни през XXI век“, който представям на широката общественост.
Украйна, гр. Запорожие – Горна Кайраклия
септември 2025 г.
Филмът „Аспарух – открития в светлината на съвременни данни през XXI век“ представя резултатите от дългогодишни изследвания върху живота и погребението на кан Аспарух.
Авторът проследява откритията и данните, върху които работи от 2009 г., и предлага своята интерпретация на историческите свидетелства и археологическите находки, свързани с владетеля и неговата епоха. Филмът е създаден независимо и с лични средства, с цел да представи на широката публика резултатите от това изследване.
Свързани публикации:
Мишо Хаджийски – писател и защитник на таврийските българи
Депортацията на кримските българи
Раждането на бъдещата Дунавска България е положено на днепърските простори на съвременния град Запорожие, Украйна
Ябълката и Дългото завръщане – продължението на филма за бесарабските българи
България и Русия – 150 години напразни усилия (на любовта….)
