Историята трябва да се знае – и пропагандата на ВМРО от миналото може да ни даде представа за етническия характер на организацията и нейните цели.
Винаги е добре да се четат стари книги, вестници и изобщо извори. ВМРО през 1923 г. е силно разстроено, а Македония е окупирана от сърби и гърци, като само Пиринския край е свободен. Организацията е поела сериозен удар, но скоро ще се възстанови под водачеството на Тодор Александров и Ванчо Михайлов.
Но битката за българщината не се води само с патрони и бомби, а и с книги и с пропаганда.
Един такъв изключителен документ е следният Бюлетин на Вътрешната македонска революционна организация Nouvelles Macedoniennes, издаван на френски език от Задграничното представителство на ВМРО и Георги Баждаров. Това е брой 1 от 15 декември 1923 г. В него четем следния текст:
Задачата на „Бюлетина“
В епохата, когато Македония беше под османско владичество и се бореше за възвръщане на свободата и независимостта си, правителството в Константинопол твърдеше пред целия свят, че населението на трите вилаета живее в благоденствие, обградено от бащинска благосклонност от страна на османските власти, и че отговорността за размириците лежи изцяло върху България.
От своя страна, представителите на Белград и Атина в чужбина се стараеха да докажат, че автономията на Македония би означавала нейното неизбежно присъединяване към България. Причината беше, че Белград и Атина се стремяха към разделянето на нашата родина, която в техните очи беше просто плячка. Така най-накрая успяха да наложат със сила ефективното разделяне на тази област между България, Сърбия и Гърция – разделяне, утвърдено за първи път в Букурещ (1913 г.) и за втори път в Ньой (1919 г.), в нарушение на волята на населението и законите на природата.
Населението на Македония – състоящо се от 48% българи, турци 23%, гърци 11%, албанци 8%, власи 3,4%, евреи и други народи 6,6% – в този момент не се е отказало от своите претенции отпреди тридесет години – претенции, които могат да се обобщят с две думи: свобода и самоуправление.
Изложено на безпрецедентно потисничество както в морално, така и във физическо отношение, ограбено от имуществото си от големи и малки сатрапи, това население не спира да се съпротивлява на господарите си, обединено под знамето на Вътрешната революционна организация на Македония, знаме, върху което са изписани лозунгите: „Свобода или смърт“, „Македония за македонците“ .
Лишени дори от елементарните права, предвидени в клаузите за защита на етническите малцинства: обявени за извън закона; изгонени, малтретирани, преследвани и убивани. Македонците бяха принудени по необходимост да прибегнат, за да се защитят, към средствата, които срещу тях използват завоевателите, желаещи да денационализират тяхната земя.
Гърция и Сърбия, които в момента властват над цяла Македония, продължават да заблуждават общественото мнение, твърдейки, че автономията на тази земя би означавала нейното бъдещо присъединяване към България и че именно последната изпраща там банди от „комитаджии“.
Истината обаче е, че сърбите и гърците се отнасят към нас, потиснатите и поробваните, по подобие на асирийските сатрапи и придават на човешкия живот по-малка стойност, отколкото ловците на негри в Африка.
Да разобличим фактите, до които води всеки ден македонската трагедия, да опровергаем лъжите, разпространявани от завоевателите – ето целта, която си поставя нашето малко издание, глас на една нещастна земя.
Приятелите на справедливостта, свободата и мира ще могат да научат, че македонците не са нито разбойници, нито убийци, нито професионални мечоносци, стремящи се към вечна война. Напротив, като истински мъченици, те се борят в разгара на XX век за зачитането на своите етнически права и, повече от всеки друг, са привързани към идеалите за братство между народите и за траен мир в света.
Как сърбите господстват над Македония?
Славянските и християнски сърби избиват беззащитните македонци
Според информация от надежден източник сръбските власти в окръг Щип, под ръководството на великия жупан Маткович, са взели решение да избият българските и турските нотабили в региона. За тази цел, освен жандармерията и армията си, правителството в Белград мобилизира банди от разбойници, набрани сред отрепките на населението, като Григоре Циклеф, Стоян Мичев, Мите Суджукаро, Илия Пандурски и др., осъдени от Революционната организация за престъпления срещу обществения ред, свързани с изнудване за пари чрез насилие.
Преминавайки на служба при правителството в Белград, тези съмнителни лица получават големи месечни заплати и се отдават на грабежи навсякъде.
