Вървя си онзи ден из уличките на софийските потайности и засичам един стар познайник – популярен в социалните мрежи русофил с когото много често в неотдавнашото минало сме се шегували и иронизирали по повод на неолибералните глупости, как мнозина от евро-атлантиците са по-големи комсомолци от оригиналните комунистически в поведенеито си.
Философският избор, който съвременният свят предлага, малко или много се свежда до хедонизъм или аскетизъм. Самите термини никога не се употребяват открито, но в крайна сметка е точно това.
Професорът без съмнение има пиперлив език. Дали това е непременно минус за един човек в академичния свят - не мога да кажа. Не мога да кажа и дали са ни необходими задължително наблюдателни и аналитични професори. Може би - но само ако искаме да възпитаваме прями и мислещи студенти. Обаче политическите и идеологически уволнения в следствие от тези две качества, надявам се, безпокоят всеки нормален човек.
Завъртя се колелото и Македония отново е актуална тема в България. Не просто хора, а назначени за интелектуалци от Горни Лом, Русе, Шоплука, Каспичан, Варна и Люлин дават непотърсена цялата си експертиза по една тема, която не просто не могат да разберат, но и нямат усета да почувстват.
Общоприето е мнението, че последната Света Божествена литургия в константинополския храм "Света София" е била проведена на 28 май 1453 г. Въпреки това обаче последната литургия в знаковия храм в действителност се случва на 19 януари 1919 г. и е водена от гръцкия свещеник отец Лефтерис Нуфракис (1872-1941 г.) от град Ретимно, Крит.
Икономическата криза, чийто повод е пандемията на китайския коронавирус COVID-19, настъпва. Отляво и отдясно се чуват буквално всякакви идеи какво да се направи, като едно от предложенията в редица страни е за еднократно или краткосрочно раздаване на пари на гражданите. Няколко факта и размишления за тази идея за временен или постоянен Безусловен базов доход, което явно ще се опитат да ни набутат в настоящата криза в светлината на историята.
Фактът, че преди броени минути фейсбук профилът ми бе блокиран за пореден път не е трагедия, а статистика – съвсем по сталински. Няма никаква трагедия в това една онлайн платформа да се опитва да прилага определен етикет за поведение спрямо своите потербители.Трагедия обаче все пак има в един друг план - плурализмът е все пак сред основните ценности на либералната демокрация, в която претендираме да живеем.
Правилото е съвсем просто - човек разделя дохода, който е получил след удръжката на дължимите данъци на три условни части, като харчи 50% за нужди, 30% за желания и спестява останалите 20%.
Скъпи приятели от ДСБ - а и от останалите градски партии, макар за тях да не ме боли чак толкова - зная, че сред вас има много свестни и почтени хора, хора с разумни и истински десни разбирания.Фактът обаче е, че се оставяте да ви водят за носа и то по най-първосигнален начин.
По някаква случайност или пък неведомо предопределение ми попадна една статия в сайта с подчертано ляв уклон Барикада, чийто автор е преподавателят по политология в Софийският университет Страхил Делийски. Темата става ясна още от добре подбраното заглавие - Как данъците се превърнаха от баланс в „тежест“.
В дискурса на поомръзналото ронене на крокодилски сълзи за края на Европа, арабизацията на големите европейски градове и наличието на необикновено количество дюнерджийници, предлагащи телешки продукти в иначе традиционно свинската немска градска среда ми се ще да обърна внимание на нещо не чак толкова европейско, но пък напълно българско.
Популярен, но все пак половинчат мит е, че електоратът на републиканците и демократите в САЩ се обръща. Казвам половинчат, защото все пак има някаква доза истина в него – например републикански политици са отивали в Демократическата партия и обратно.
Трябва да си съвършен наивник (умножено по две, ако си исторически грамотен) да си мислиш тая работа как с гърците и сърбите ще седнем на една маса, ще формираме един съюз и те няма да ни забият ножа в гърба при първия удобен случай - така както са правели винаги до сега в историята.
Често когато говорим за политика с хора от друга политическа окраска изпадаме в сериозни затруднения.…
Всъщност напоследък размислих и ми се ще да се извиня съвсем официално на приятелите ми от левия бряг - комунистите и соцносталгиците, с чиито твърдения, че в България е имало фашизъм винаги съм спорил. Нека и хората с десни разбирания знаят - фашизъм у нас е имало. При това съвсем истински фашизъм - с концлагерите, с фашистките обръщения между гражданите и с фашистите поздрави, с репресиите над инакомислещите и над малцинствата, с парадите с маршируващи войници и с милитаризирани граждани, забранените книги, червените знамена с фашисткия символ, с господарската раса и хората второ качество, с мистицизма и окултизма и най-вече несменяемият и практически неизбран от никого Фюрер, който води страната - накъдето сам си пожелае.Този фашизъм е съществувал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.
