На виртуална Лубянка никой не желае да те чуе

Време за четене: 5 минути Фактът, че преди броени минути фейсбук профилът ми бе блокиран за пореден път не е трагедия, а статистика – съвсем по сталински. Няма никаква трагедия в това една онлайн платформа да се опитва да прилага определен етикет за поведение спрямо своите потербители.

Трагедия обаче все пак има в един друг план – плурализмът е все пак сред основните ценности на либералната демокрация, в която претендираме да живеем.

Личен бюджет: Правилото 50/20/30

Време за четене: 3 минути Правилото е съвсем просто – човек разделя дохода, който е получил след удръжката на дължимите данъци на три условни части, като харчи 50% за нужди, 30% за желания и спестява останалите 20%.

До приятелите ми от ДСБ

Време за четене: 2 минути Скъпи приятели от ДСБ – а и от останалите градски партии, макар за тях да не ме боли чак толкова – зная, че сред вас има много свестни и почтени хора, хора с разумни и истински десни разбирания.

Фактът обаче е, че се оставяте да ви водят за носа и то по най-първосигнален начин.

Икономика на кокосовите орехи

Време за четене: 7 минути По някаква случайност или пък неведомо предопределение ми попадна една статия в сайта с подчертано ляв уклон Барикада, чийто автор е преподавателят по политология в Софийският университет Страхил Делийски. Темата става ясна още от добре подбраното заглавие – Как данъците се превърнаха от баланс в „тежест“.

Историята на Руфинка

Време за четене: 2 минути В дискурса на поомръзналото ронене на крокодилски сълзи за края на Европа, арабизацията на големите европейски градове и наличието на необикновено количество дюнерджийници, предлагащи телешки продукти в иначе традиционно свинската немска градска среда ми се ще да обърна внимание на нещо не чак толкова европейско, но пък напълно българско.

Републиканците, демократите и митът за преобръщането

Време за четене: 4 минути Популярен, но все пак половинчат мит е, че електоратът на републиканците и демократите в САЩ се обръща. Казвам половинчат, защото все пак има някаква доза истина в него – например републикански политици са отивали в Демократическата партия и обратно.

Извинение към левите – в България е имало фашизъм!

Време за четене: 5 минути Всъщност напоследък размислих и ми се ще да се извиня съвсем официално на приятелите ми от левия бряг – комунистите и соцносталгиците, с чиито твърдения, че в България е имало фашизъм винаги съм спорил. Нека и хората с десни разбирания знаят – фашизъм у нас е имало. При това съвсем истински фашизъм – с концлагерите, с фашистките обръщения между гражданите и с фашистите поздрави, с репресиите над инакомислещите и над малцинствата, с парадите с маршируващи войници и с милитаризирани граждани, забранените книги, червените знамена с фашисткия символ, с господарската раса и хората второ качество, с мистицизма и окултизма и най-вече несменяемият и практически неизбран от никого Фюрер, който води страната – накъдето сам си пожелае.

Този фашизъм е съществувал от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.

Най-важният икономически фактор – хората

Време за четене: 3 минути Докато всеки за себе си намира отговор относно смисъла на своето съществуване, бил той някоя кауза, религия, семейство или постигане на успехи в онова, в което е най-добър, то заниманията с икономика са полезни, защото ни дават отговор на един чисто практичен въпрос: как може да се създаде и управлява ефективно богатство предвид оскъдността на ресурсите?

И докато оскъдността на материалните и природни ресурси около нас е очевидна, то ние често забравяме нещо друго, далеч по-съществено.

Безформеното изкуство

Време за четене: 4 минути Известният британски журналист и YouTube коментатор Пол Джоузеф Уотсън публикува в последните часове на 30 юли 2017 г. статус във фейсбук профила си, в който критикува художествената стойност на плаващата във водите на езерото Сърпънтайн в лондонския Хайд парк от около месец екстравагантна арт инсталация, носеща мистичното име „Мастаба”.

„Републиката на младостта“ преди и днес

Време за четене: 2 минути Един от – и казвам това съвсем без ирония – наистина най-трагичните епизоди от историята на НРБ: програмата Странджа – Сакар. Още по това време районът се счита за практически обезлюден. Причините са може би географската му локация и отдалечеността от големи градове, комбинирани с това, че е граничен. И то с Турция – страна член на НАТО и разпознавана по онова време като стратегически враг. Идеята е била да се превърне в „република на младостта“ – да се засели с млади семейства, като са им предлагани по 5000 лв – огромна за времето си сума, само за да заживеят там.

Левият рупор А-спекто фалира. Е и?

Време за четене: 2 минути Гледам, че се леят крокодилски сълзи за А-спекто, та да ви кажа и аз две думи – не се връзвайте на тоя цирк. Действително А-спекто беше най-смисленото ляво списание към момента и имаше съвсем нелоши анализи и материали. Работата обаче е другаде. Когато списанието ти струва 10 лв съвсем не можеш да очакваш, че ще имаш някакви достатъчни приходи, че да го издържаш. Никаква цензура няма тук.

Колониализма и постоянното мрънкане срещу него

Време за четене: 2 минути Като казах „посетител“, нека ви представя един. Името му е Кахинди Андрюс, по занятие е професор по социология на черните изследвания. Първият от вида си. Овладян и интелигентен преподавател в университета в Бирмингам от афро-карибски произход, Кахинди има проблем с практически всичко, което може да бъде прието за самобитна и дефинитивна част от Британската култура – като започнем от английското знаме и стигнем до следобедния чай.