Християнството като цивилизационен избор

Християнството от над хилядолетие е част от българската култура и цивилизация. Снимка: Мариана Мишина. Unsplash

В нашето общество на дебили – говоря най-вече за лица с дипломи на професори, академици и прочее, професорът, категоризирал 80% от българите за… знаете нататък, е страхотен пример – е отколешна традиция да се критикува св. княз Борис-Михаил за това, че приема християнството като държавна религия.

Първо начина – няма друг начин. Това е общ сюжет във всяко едно европейско общество, не се приема религия по друг начин освен този по който това се е случило при нас. Другото би било слабост дори по езическите стандарти.

После изборът – към момента в който се приема християнството в България все още няма Велика схизма, така че не е можело „да станем католици“, това са приказки на исторически неграмотни хора.

Католици сме били и сме станали малко по-късно, например при управлението на Асеневци, тема която днес е табу за комплексираната и докарана до идиотизъм псевдопатриотична тълпа с нейният проклет „цивилизационен код“.

Трето, но не и по важност изборът на религия – да не си християнин през 8-9 век е горе-доле като да си талибан през 21, може да изглежда много романтично и привлекателно за аутистите, но така както Мохамед ал-Джолани набързо се префантоса в Ахмед ал-Шараа, така и всеки психически здрав човек през средновековието е виждал, че християнството е без алтернативна религия. Дори самият ислям по това време е считан преди всичко за християнска ерес, та в този смисъл и ислямът не е съществувал като алтернатива.

Избитите 52 рода боляри са мит – по онова време въобще не е имало 52 рода налични в България, онова конярско-номадско общество не е било съпоставимо с римските патриции и техните gentes. Избити са по всяка вероятност 52 индивиди + синовете им, защото е важно винаги да убиваш и синовете за да няма после вендета.

Важно е и да обърнем внимание на религията на древните българи, която никак не е била тангризъм.

Била е букет от религии, като обичаят е сплотявал със силата на закон различните изповедания. Знаем, че прабългарите са имали дори арабски книги, имали са полигамия, лекували са се с камъни, имали са роби – въобще езичници като езичници, както си му е реда. В интерес на истината нищо по-различно от днес, когато богатите („боилите“) пак имат по няколко жени, пак страдат от суеверия („ретрограден Меркурий“) и пак имат лични слуги и роби. Просто от учтивост и добра доза обществено лицемерие самата форма е една идея по-цивилизована.

Българите не сме попаднали под „византийско робство“ защото „лошият“ Борис е „избил елита и прекъснал традицията“, защото – о, ужас! – никаква сила не извира и не може да е извирала от оная традиция. Въобще общество не се гради и държава не се управлява с традиция. Гради се с хитрост, умерена сила и адаптивност. Всъщност днес ни има на картата на света именно заради изборът на Борис-Михаил да бъдем християни. Всичко останало би ни превърнало в бележка под линия на историята така както това се е случило с кумани, авари и прочее.