Хедонизъм, аскетизъм и херметическият отговор

Време за четене: 5 минути

Снимка: Mike Petrucci, Unsplash

Автор: Люк Смит, американски десен либертарианец, ютюбър, построил си е къща сам, Линукс ентусиаст


Философският избор, който съвременният свят предлага, малко или много се свежда до хедонизъм или аскетизъм. Самите термини никога не се употребяват открито, но в крайна сметка е точно това.

Хедонизмът е живот за удоволствията. Вашият „подразбиращ се“ начин на живот е да се храните с каквото ви попадне, да гледате Нетфликс и да играете компютърни игри без значение от часът на денонощието. Гледате порно, мастурбирате, правите секс колкото се може повече и всякакви последствия от действията си виждате като житейски дадености, които са или извън вашият контрол или си струват страданието. Ако не употребявате наркотици, то ще е защото сте притеснени за щетите върху хедонистичният начин на живот, които те могат да причинят, но нямате никакъв проблем с хората, които употребяват. На фундаментално ниво модерното общество е хедонистично, защото в по-малка или по-голяма степен вижда като висша морална ценност онова, което може да мотивира хората най-силно. Доказателство, че това е доминиращата днес философия е фактът, че всеки, които изразява несъгласието си с хедонистичният начин на живот незабавно е осъден като осъждащ.

Аскетизмът би трябвало да е „умната“ алтернатива. Аскетизмът е отхвърляне на удоволствията, нормалният живот и всичко, което е по някакъв начин забавно като морално низко в името на някакъв висш, невеществен идеал. Будизмът, при който физическият свят е отхвърлен, се е превърнал в популярна меме-философия в Запада, и е пример за крайна аскетика.

Веганите също са аскети – те отхвърлят основни неща в живота си в името на собствените си принципи, като най-върлите сред тях в даден момент започват да говорят за „преминаване отвъд рамките“ и „вибрации“ и подобни безсмислици. Погледнете също и към различните движения срещу глобалното затопляне и те ще паснат прецизно, почти органично в тази категория. Аскетизмът има много форми в наши дни, но по правило винаги е реакция срещу самооправданията на хедонизма.

Поетическият светоглед

Решението е Поетическият светоглед. Не се притеснявайте, няма нищо общо с поезията.

Гръцката дума ποίησις, от която идва думата за поезия, е всъщност по-обща дума със значение създавам, творя, произвеждам.

Този мироглед е свързан с ранният платонизъм и монотеизма. Физическата вселена е създадена от или манифестация на „Единицата“ или „Източникът“ – в действителност Бог. Бог е съвършеният създател, и индивидуалната личност е толкова добра, до колкото успява да отрази творческият стремеж на Бог. Можем да видим тази идея в Corpus Hermeticum:

Другото име на Бог е Отец, защото Той е Онова-което-прави-всичко. Ролята на Отца е да твори.

Към Асклепий (17), от Corpus Hermeticum*

В Поетическият светоглед най-висшата морална цел е съзиданието. То може да бъде:

• да въздействаш положително на света,
• подобряване на заобикалящата ни среда,
• да имаш деца,
• да правиш пари, но не за да ги похарчиш за удоволствия, но за да направиш нещо ново и значимо с тях.
• да напишеш или направиш нещо полезно или поучително за другите,
• да изчистиш спънки, които други хора срещат по пътя си към постигане на тези цели.

От гледна точна на Поетическият светоглед, хедонизмът представлява зло, защото насочва иначе съзидателната енергия към нищото. Никой не се интересува от това колко точки сте събрали, играейки компютърни игри, от мимолетни връзки, от безцелното сърфиране в интернет и импулсивно скролване в социалните мрежи.

Това пасивно и импулсивно търсене на щастие редуцира възможността на човек да живее целенасочено, вместо което прави хората заложници на техните страсти и самодоволство:

„Но онези от човешките души, които нямат Умът като водач, споделят същата съдба като душите на лишените от разум. Защото [Умът им] става съработник с тях, давайки пълна свобода на желанията, към които [такива души] се носят, – [желания], които от порива на похотта се съблазняват след неразумното; [така че такива човешки души,] също като безсловестните животни, не престават неразумно да бушуват и да лъстят, нито пък някога се насищат от злини. Защото страстите и неразумните желания са много големи злини; и над тях Бог е създал Ума да играе ролята на съдия и палач.“

Слово на Хермес Трисмегист за общия ум към Тат.(4), от Corpus Hermeticum

Хедонизмът е допълнително вреден, просто защото дори не е наистина хедонистичен. Това е груба и саморазрушителна философия. Хедонизмът означава да прекарате живота си от 16 до 23 годишен играейки игри, мастурбирайки и пушейки трева и в крайна сметка да унищожите способността си да се наслаждавате на живота, секса и да имате нормални взаимодействия с нормалните хора. Способността за наслаждение бива изгубена и личността се обръща към аскетизма като начин да се справи.

Аскетизмът е също толкова лош избор, защото вижда проблемите в хедонистичният начин на живот и вдига ръце в знак на безпомощност. Възприема лъжата, че разточителният и греховен живот е някак очевидно по-интересен – ако не се забавляваме истински, то по-добре да се откажем от целият свят въобще.

По един или друг начин повечето аскети са в действителност лъжци. Те се преструват, че отхвърлят удоволствията и светското, но често търсят същите тези неща по извратени или необичайни начини. Например съществува популярно сред мъжете днес (Основно в Западна Европа и САЩ – бел. прев.) движение, наричащо се MGTOW (Men going their own way / Мъже, които вървят по собственият си път), чиито членове твърдят, че се отричат от жените и се фокусират върху собственото си развитие. В действителност повечето от тях са просто отчаяни, че не могат да имат момичето, което желаят.

В противовес на всичко това, Поетическият светоглед предлага вариантът, че по-моралният и същевременно по-приятен живот е този, при който човек постоянно създава нещо ново от онова, с което разполага. При херметическия (и всъщност дори християнския) начин на мислене човек трябва да се придържа към Бог като към идея, на която да подражава. И тъй като характерното за Бог е създаването от нищо, нашата цел е да послужим на Сътворението като правим нещо ново и съзидателно от суровите и необработени материали, с които разполагаме.

Аскетизмът гледа на материалният своят като на грешка или илюзия, което води към отрицание на живота сам по себе си. Поетическият светоглед твърди, че физическият свят е отражение на духовни реалности и че делата ни във физическият свят отразяват степента на духовното ни израстване.

Поетическата гледна точка е по някакъв начин подобна на Ницшевата „Воля за власт“, която е опит да се обединят хуманитарните и природните науки посредством разбирането, че желаната цел е да се увеличи човешкият принос във външният свят. Волята за власт обаче е морално малко по-двусмислена; тя може да включва разруха, докато Поетическият светоглед просто цени творческата сила.

Разсеяността е зло в буквалния смисъл на думата.

По тази причина осъждам крайно непродуктивните дейности, каквито са заниманията с видеоигри, порнографията и присъствието в социалните мрежи. Непродуктивните дейности са предимно навици, които отклоняват естествените сили на човек към нещо съвършено безрезултатно. Много хора ми задават въпроса „Какво мога да направя, за да бъда по-продуктивен?“, при което им отговарям, че най-важното е да се откажат от всички навици и занимания, които по някакъв начин отклоняват вниманието им.

В следствие от бюрократизирането на работните процеси и образованието в наше време има много хора, които просто не знаят какво означава да бъдеш продуктивен. По-голямата част от времето им е запълвано от някой друг, който просто се опитва да ги държи заети. И понеже естественото и приятно действие с творчески резултат им е непознато, логично в техния живот следва усещането за безцелност и малоценност.

В действителност живеем в идеалното време, в което човек може да има голям принос и съответно поетическо влияние върху света, възползвайки се от неща като достъпът до интернет и високото ниво на материални условия в които живеем. Номерът е да обърнем гръб на безумията на хедонизма – който може да превърне всеки в пасивен консуматор, но и на апатията, предлагана от аскетизма.


* Преводите от Corpus Hermeticum са от английски език

Сподели
Тома Петров
Тома Петров

Тома Петров Ушев е публицист с интереси в областта на философията, икономиката и геополитическият анализ. Член на редакционната колегия на дясната платформа “Консерваторъ”. Магистър по икономика от УНСС.

One comment

  1. Браво за поста, имам силното чувство, че съм преминал и през 2-те фази, за който говорите, за да стигна накрая до средният път на физическата и духовна хармония!!!
    Браво, възхитен съм от статията, все едно виждах себе си и в всички нюанси на перфектният пост, удивен съм от истинността на всичко изказано, браво и респект!!!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *