Глас в подкрепа на проф. Мирчев и свободното слово

Време за четене: 2 минути

Много хора се упражняваха, нека и аз ви кажа нещо за проф. Мирчев. Моето впечатление обаче има предимство да бъде от първо лице. До колкото ми е известно за момента няма такава гледна точка в общественото пространство.

Професорът без съмнение има пиперлив език. Дали това е непременно минус за един човек в академичния свят – не мога да кажа. Не мога да кажа и дали са ни необходими задължително наблюдателни и аналитични професори. Може би – но само ако искаме да възпитаваме прями и мислещи студенти. Обаче политическите и идеологически уволнения в следствие от тези две качества, надявам се, безпокоят всеки нормален човек. Бил той умен или глупав, висшист или средняк, ляв или десен.

Висшето образование, до колкото все още съществува подобно нещо, е времето и мястото в което човек се учи да разсъждава критично. Учи се да чете и пише научен текст. Учи се на анализ и синтез на информацията. Учи се на изказ. Ако щете – учи се на стил и етикет. Аз бях лош студент, не крия – през по-голямата част студентските си години съвместявах образованието си с труд, като ми се налагаше да пропускам лекции и упражнения. Часовете при професор Михаил Мирчев обаче се стараех да посещавам възможно най-редовно. От него научих немалко и съжалявам, за пропуснатото.

Професорът е ярък ум и от онова поколение академици, което сякаш вече е отминало. Той не е човек със средна интелигентност и усет за приспособяване, с каквито са пълни висшите училища по света и у нас. Мирчев е съвсем истински учен и философ.

В този ред на мисли е напълно логично посредствените и приспособяващите се към налаганото от силните на деня да не го разбират. Явно някому е въобще скандално или смешно, че жените трябва да се стремят да създадат семейство час по-скоро или пък че българите следва да бъдем доминиращият етнос в собствената си страна, то такъв човек е дегенерат и нищо по-малко.

Уволнението на учен, какъвто е професор Мирчев от Софийския Университет е не просто грешка, не просто симптом на декаденса на времето в което живеем. Обществото ни, за съжаление, очевидно не е дорасло за демокрация, а да не говорим, че и световната демонстрация сега изживява своят залез. Плурализмът уж беше шумно прокламирана ценност до скоро – поне на хартия. Поне докато някому е угодно.

Зад професор Михаил Мирчев не застават спонсорирани незнайно откъде НПО, не застават уж милеещи за свободата на словото журналисти, чиято професионална гилдия се постара да изгони всички нормални от средите си, не застанаха и много студенти – поне не им се даде гласност.

Заставам обаче аз, Тома Петров. Ако съм ви спечелил с нещо през годините или ако текстовете ми са ви допадали, имайте това предвид. Нека не оставяме с един добър преподавател и човек да се случи една нелепа несправедливост, която освен другото, да отвори кутията на Пандора за още Бог знае какво.

Не на идеологическата саморазправа и репресии.

Да на свободата на словото – за да избегнем робството на политическото насилие.

Група студенти организират протест в защита на проф. Мирчев, на 21 декември, от 18:00 часа, пред ректората на Софийския университет. Събитието във Фейсбук е тук.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.