Запорожките казаци пишат писмо на турския султан, картина от Иля Репин, Руски музей – Санкт Петербург
Картината на известния руски художник Репин е една от най-разпознаваемите му. Тя ни показва събитие, което най-вероятно се е случило наистина и е останало в народната памет с крайната си гордост на казаците, отказващи да се подчинят на чуждата власт.
Османският султан Мехмед IV изпраща писмо до казаците със следното предложение:
Аз, султан и владетел на Високата порта, син на Мохамед, брат на Слънцето и Луната, внук и наместник на Бога на земята, властелин на царствата Македонско, Вавилонско, Ерусалимско, Велик и Малък Египет, цар на царете, владетел на владетелите, несравним рицар, никога непобеден воин, владетел на дървото на живота, непреклонен пазител на гроба на Исус Христос, управител на Бога, надежда и утешител на мюсюлманите, страшилище и велик защитник на християните, повелявам вие, запорожките казаци, да ми се предадете доброволно и без всякаква съпротива, и вашите нападения да не ме безпокоят.
Султан турски Мехмед IV
На което казаците отговарят с писмо, записано със златни букви в историята на международната дипломация:
Запорожките казаци до турския султан
Ти, султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар! Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с теб ще се бием, да ти ебем майката.
Вавилонски готвач, македонски водонос, ерусалимски пивовар, александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, арменска свиня, подолски злодей, татарски колчан, каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог – глупак, на самата аспида внук, а на нашия хуй – кука. Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, да ти ебем мамата.
Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш!
Датата не знаем, защото календар нямаме, месецът е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас!
Подписали: Кошевия атаман Иван Сирко с цялата запорожка войска
