Пол Елюар - Свобода | Война и мир

Време за четене: 3 минути

Когато бях малък, през 90-те години, София беше един по-скоро сив, тъжен град. Но още тогава тук-таме има малки бижута, останали от царско време, показващи духа на свободна София. Сега обаче няма да говоря за тях, а за един надпис с поезия, намиращ се над Малък градски театър.

Практически всички театри в София са в центъра, около ул. „Георги Раковски“. Изключение прави построеният от социалистическата власт Театър „София“, чиято огромна сграда е специално построена за театрални нужди. През 90-те години заради разногласия част от трупата на театъра напуска и създава собствен театър, с изключително себеописателното име. Майка ми и баща ми работеха в известна част от детството ми в театъра, като аз съм прекарал много часове в двете му сгради в Подуене. Но този надпис още тогава ми правеше впечатление и някак ме радваше, типично по детски. Но защо е сложен там и кой е авторът?

Пол Елюар (Paul Eluard, роден като Йожен Емил Пол Гриндел, Eugène Émile Paul Grindel) е френски поет, носител на Международната награда на мира (1952 г.), смятан за един от основоположниците на сюрреализма в поезията. С леви убеждения, естествено – французин, поет, че и преживял Втората световна война, но безспорен талант, който не може да бъде отречен от никого.

От малък боледува от туберкулоза и често е настаняван в санаториум. В един от тези санаториуми, в Швейцария, среща рускинята Гала, родена Елена Дмитриевна Дяконова, която също се лекува от туберкулоза. Двамата се влюбват и се женят през 1917 година. Имат дъщеря Сесил, която се ражда на следващата година. Гала ненавижда ролята си на майка, която не й се удава, и през целия си живот пренебрегва и игнорира детето си. Тя напуска съпруга си през 1929 г., когато среща Салвадор Дали, за когото по-късно се жени и става Гала Дали.

През 1934 г. Пол Елюар се жени за Мария Бенц, която позира като модел на Пабло Пикасо.

Пол Елюар участва в Първата световна война и във Френската съпротива по време на Втората световна война. Става член на Френската комунистическа партия през 1942 година. Умира от инфаркт. Погребан е в гробището Пер Лашез в Париж.По линия на левите си убеждения той превежда през 1952 г. творби на Христо Ботев – „Poèmes: Adaptation de Paul Eluard; Paris: Les éditeurs français réunis“. По това време за Ботев българската държава говори изключително като за комунист по убеждения и полага големи усилия да разпространи тези идеи сред левите симпатизанти в други страни. Преводът на поемите му обаче е факт, който е неоспорим плюс за българската култура.Аз лично научих за Елюар не от училище или от някоя книга, а от надписа, сложен на фасадата на „Малък градски театър Зад канала“. Това негово стихотворение е първото, което прочетох и още е моето любимо.

Свобода
По ученическите ми тетрадки
по моя чин и по дърветата
по пясъците по снега
написвам твойто име
По всички страници прочетени
по всички бели страници
по камък кръв хартия или пепел
написвам твойто име
По позлатените картинки
по гербовете на бойците
по кралската корона
написвам твойто име
По джунглата по мъртвата пустиня
по птичите гнезда по теменугите
по ехото от детството ми
написвам твойто име
По чудотворствата на нощите
по хляба бял на дните
по неразделните сезони
написвам твойто име
По късчетата от лазур
по блатото мухлясал лъч
по езерото месец жив
написвам твойто име
По нивите по хоризонта
по птичите крила
по воденицата на сенките
написвам твойто име
По всеки полъх на зората
по корабите по морето
по планината полудяла
написвам твойто име
По пяната на облаците
по потните струи на бурята
по гъстия досаден дъжд
написвам твойто име
По формите преливащи в отблясъци
по багрите превърнати в камбани
по правдата от плът и кръв
написвам твойто име
По будните пътеки
по пътищата разпрострени
по многолюдните площади
написвам твойто име.
По лампата която се запалва
по лампата която се загасва
по сбралите се мои къщи
написвам твойто име
По разделения на две парчета, плод
измежду огледалото и стаята
по моето легло черупка празна
написвам твойто име
По лакомото ми и нежно куче
по щръкналите му уши
по лапичката му несръчна
написвам твойто име
По тласъка на моята врата
по всекидневните предмети
по пламъка благословен
написвам твойто име
По всяка плът отдадена
по челото на всеки мой приятел
по всяка дружески протегната ръка
написвам твойто име
По ярките стъкла на изненадите
по устните внимателни
високо над мълчанието
написвам твойто име
По разнебитените ми убежища
по моите унищожени фарове
по сивите стени на скуката
написвам твойто име
По безкопнежното отсъствие
по разсъблечената самота
по стъпалата на смъртта
написвам твойто име
По здравето възвърнато
по преживяната опасност
по нямащата спомени надежда
написвам твойто име
И чрез мощта на тази дума
живота си започвам аз отново
Роден съм за да те позная
и да те назовавам
Свобода.