Крим не е Косово

Време за четене: 2 минути

Гост автор: Мартин Табаков

Крим не е Косово, защото:

1) Косово става независима държава, а Крим влиза в състава на друга такава – Руската Федерация.

2) През 90-те години Югославия систематично ограничава и „мачка“ автономията на Косово, докато не я отменя окончателно. В рамките на Република Украйна, автономията на Крим не е била компрометирана от страна на украинското правителство.

3) Периодът 1998-1999 г. е пикът на реакционната политика на Милошевич спрямо албанското население в Косово – извършени са репресии и етническо прочистване, което прераства в хуманитарна криза. Липсват данни за каквито и да е посегателства на украинското правителство спрямо правата или живота на руското население в Крим.

4) Кризата в Косово е менажирана от международната общност – ООН и НАТО, чиито държави-членки стъпват на споделени базови ценности, а тази в Автономна република Крим – еднозначно от Руската Федерация.

5) Отделянето на Косово в самостоятелна държава е предхождано от дълга хронология на международна активност и рецепция – резолюции на ООН, преговори за намиране на решение („Рамбуйе”), военните действия (НАТО, 1999), установяване на мироопазващи сили (КФОР), планиране на нова държавност (Планът „Ахтисаари”, 2007-ма г.). В казуса „Крим” няма и следа от подобно мултилатерално ангажиране от страна на Русия. Решението за анексията на автономната област не е предшествано от никакви дипломатически усилия от страна на руската федерация.

6) Провеждането на референдума в Крим е след практическото завладяване на полуострова от Русия. При допитването на територията на Косово са разположени международни умиротворителни сили – KFOR, изпратени там с ясен мандат в рамките на Резолюция 1244 на ООН.

7) Отделянето на Косово се случва според Плана „Ахтисаари”. Т.е този акт стъпва на ясна документална база. На този фон, анексията на Крим изглежда като еднозначно действие от утилитарно естество на трети субект.

8) Военните действия на НАТО срещу Милошевич са в защита на базови общочовешки ценности на местното население на територията на Косово. Руската намеса в Крим има ясно разпознаваема геополитическа мотивация и изразява политическа субективност.

9) Военната намеса на НАТО срещу Югославия се реализира след неуспех на политически преговори. Т.е военните действия идват едва след като дипломацията е изчерпана. В случая с Крим е обратното – първо имаме военна намеса, а след това – (евентуална) дипломация.

10) Албания – като етнически свързана с Косово, не навлиза с военна сила в областта, за разлика от руските военни сили в Крим.

11) Независимостта на Косово може да се смята като част от процеса на разпадане на Югославия – последната териториална единица (макар и без държавнообразуващия статус на република), отделила се от Сърбия. Тъкмо напротив, Крим е „подарен” на Украйна през 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов, в името на „дружбата между народите“ на СССР.

12) Когато НАТО се намесва през 1999г., Алиансът третира радикализма на Армията за освобождение на Косово еднакво с радикализма на Милошевич. За разлика от Русия, която толерира (спомага логистично, финансово и ресурсно) проруските организации от военен тип в Крим и Източна Украйна.

Facebook Comments

2 Comments

  1. Крим не е Косово, защото:

    1) Косово става независима държава, а Крим влиза в състава на друга такава – Руската Федерация.
    Отговор:
    И в единия и в другия случай областите излизат състава на държавите, към които принадлежат. Това кой, къде отишъл впоследствие е удобно оправдание на противниците на възстановяването на руския суверенитет върху Крим, отнет в обозримото минало от една несъществуваща вече държава и то еднолично от една отречена в наши дни политическа фигура – както от Запад, така и от Изток като Никита Хрошчов…

    2) През 90-те години Югославия систематично ограничава и „мачка” автономията на Косово, докато не я отменя окончателно. В рамките на Република Украйна, автономията на Крим не е била компрометирана от страна на украинското правителство.
    Отговор:
    След Майдана и последвалия държавен преврат в Украйна, извършен под виковете „москиляку на гиляку“ (руснаците на бесилката) и „хто се скачет ест москаль“ рускоезичните украинци виждат, че нормален живот в тази държава, основана вече на открита антируска основа, на братоубийствена етническа омраза за тях вече няма.

    3) Периодът 1998-1999 г. е пикът на реакционната политика на Милошевич спрямо албанското население в Косово – извършени са репресии и етническо прочистване, което прераства в хуманитарна криза. Липсват данни за каквито и да е посегателства на украинското правителство спрямо правата или живота на руското население в Крим.

    Отговор:
    Този период на „реакционна политика на Милошевич“ започна след един милионен митинг в Прищина, при който на масовите оплаквания на косовските сърби за ескалиращ тормоз към тях от страна на техните албански съграждани, които между другото бяха започнали един уникален за Европа изкуствен демографски прираст с напълно прозрачни политически цели, та на масовите оплаквания на сърби от албанското мнозинство, Милошевич обеща: „От днес нататък вече никой повече няма да ви бие“. Това беше един мъжки ангажимент на сръбски патриот към онеправдани и отчаяни твои сънародници, които хранят последна надежда в него.
    Дори тези, които слушахме през 80-те години Свободна Европа, дори оттам научавахме факти за косово-албански посегателства срещу невинни сърби.

    4) Кризата в Косово е менажирана от международната общност – ООН и НАТО, чиито държави-членки стъпват на споделени базови ценности, а тази в Автономна република Крим – еднозначно от Руската Федерация.

    Отговор:
    Кризата в Косово беше менажирана от международната общност, НАТО и спонсорираната от Вашингтон организация ООН на базата на ясни политически интереси. Докато Русия просто отговори на опасенията на своите сънародници в Крим и Севастопол. Както и на база реални опасения за настъпването на НАТО в Задния двор на Русия, печелейки военно-стратегически позиции, с които САЩ да доминира над РФ, да диктува нейната политика, и стратегически домогвания до огромните руски природни и енергийни ресурси . Както и от опасения на руснаците от изгонване на Черноморския флот от знаковия за руския етнос град Севастопол, предназначен да охранява руските черноморски градове и области.

    5) Отделянето на Косово в самостоятелна държава е предхождано от дълга хронология на международна активност и рецепция – резолюции на ООН, преговори за намиране на решение („Рамбуйе”), военните действия (НАТО, 1999), установяване на мироопазващи сили (КФОР), планиране на нова държавност (Планът „Ахтисаари”, 2007-ма г.). В казуса „Крим” няма и следа от подобно мултилатерално ангажиране от страна на Русия. Решението за анексията на автономната област не е предшествано от никакви дипломатически усилия от страна на руската федерация.

    Отговор:
    Каквито и учени термини да се употребяват тук, истината е проста: Както вече писах, връщането на Крим у дома стана спонтанно, вследствие на държавния преврат в Киев, извършен с ясна за целия свят антируска същност. Косово беше насилствено отнето от Сърбия, докато Крим доброволно след референдум премина към Руската федерация. Макар и тези, на които да не им изнасяха резултатите от това допитване, да го обявиха за незаконен. А имаше ли Референдум, когато Хрушчов отне Крим от РСФСР? Как този акт на Кремъл бе признат, а народното волеизявление в Крим и Севастопол – не?

    6) Провеждането на референдума в Крим е след практическото завладяване на полуострова от Русия. При допитването на територията на Косово са разположени международни умиротворителни сили – KFOR, изпратени там с ясен мандат в рамките на Резолюция 1244 на ООН.
    Отговор: Само на някой ненормалник или на човек, който не обича истината, а своите русофобски позиции може да му хрумне, че резултатите от Референдума могат да бъдат такива вследствие на тихия и безкръвен напълно професионален „военен“ натиск от страна на Русия.
    Това беше вътрешна руска работа, както беше вътрешна работа договорката в Беловежката гора за даване независимост на всички тогавашни съветски републики. В т.ч. и Украйна, чиито тогавашен републикански лидер Кучма беше един от тримата, участвали в съдбоносната среща, в която една геополитическа сила се самоунищожи. За да отговори с мир на започналите националистически движения в републиките.

    7) Отделянето на Косово се случва според Плана „Ахтисаари”. Т.е този акт стъпва на ясна документална база. На този фон, анексията на Крим изглежда като еднозначно действие от утилитарно естество на трети субект.
    Отговорът на този параграф до голяма степен се съдържа в отговора на предишния.
    Отговор:
    Какъв е този „Ахтисаари“? Кой го е упълномощил на се намесва във въпрешни работи на суверенна държава? Още повече да влезе в дома ти и да си поиска нещо, дето му е харесало – ако не: бомби и ракети с ОБЕДНЕН УРАН.

    8) Военните действия на НАТО срещу Милошевич са в защита на базови общочовешки ценности на местното население на територията на Косово. Руската намеса в Крим има ясно разпознаваема геополитическа мотивация и изразява политическа субективност.

    Отковор:
    Военните действия на НАТО срещу Милошевич бяха отговор на неговите анти-сепаратистки военни действия срещу албанските терористи – действия, които сравнени с дългогодишната жестока война на Киев срещу Донбас и масово избиване на мирни граждани с артилерийски обстрели изглеждаха като невинни полицейски акции.

    9) Военната намеса на НАТО срещу Югославия се реализира след неуспех на политически преговори. Т.е военните действия идват едва след като дипломацията е изчерпана. В случая с Крим е обратното – първо имаме военна намеса, а след това – (евентуална) дипломация.

    Отговор:
    Няма политически преговори, при които едно недопустимо искане да ти бъде отнета историческа територия с налични знакови културно-религиозни обекти – църкви, манастири, да бъде ултимативно поставено на масата без никакви обещания за компенсации (то какви ли компенсации може да бъдат предложени за земя, която не е обявена за продан) и да доведе до тяхното доброволно отстъпване. Защо политически преговори не можаха да откъснат Каталуния от Испания?! „Военната намеса“ в Крим бе „военна намеса“ само за хора със слаба памет. Това е просто една лъжа, напълно разминаваща се със смисъла на това понятие. Просто средата там НЕ беше запалителна и не предполагаше въоръжен конфликт. На всички там тогава беше ясно, че тази мирна намеса беше напълно логична.

    9) Албания – като етнически свързана с Косово, не навлиза с военна сила в областта, за разлика от руските военни сили в Крим.

    Отговор: вече отговорих, че когато ти отнемат една историческа земя, каквато беше Косово, няма значение кой я придобива – пряко или косвено. Всъщност, както Косово бе отнето с предназначение да влезе в съответната геополитическа орбита, така и присъединяването на Крим беше връщане към другата геополитическа орбита, различна от тази, за която го бяха предназначили след преврата. Това стана окончателно ясно и след скорошното признание на Вашингтон за милиардите, с които е заплатил за придобиването на Украйна – съответно към разполагането на натовски бази там и изгонване на Черноморския флот.

    10) Независимостта на Косово може да се смята като част от процеса на разпадане на Югославия – последната териториална единица (макар и без държавнообразуващия статус на република), отделила се от Сърбия. Тъкмо напротив, Крим е „подарен” на Украйна през 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов, в името на „дружбата между народите“ на СССР.

    Отговор:
    Тогава пък отхвърлянето на украинския суверенитет можем да го определим като едно закъсняло действие в процеса от разпадане на СССР и коригиране на една съдбоносна грешка на винаги пияния Елцин, който не се досети да постави логично условие: руските области в републиките да останат към Руската федерация. А и просто никой не очакваше тогава такъв грандиозен разцвет на русофобията в бившите републики – и то след като руснаците доброволно им дадоха независимост без никакъв натиск отвън.

    11) Когато НАТО се намесва през 1999г., Алиансът третира радикализма на Армията за освобождение на Косово еднакво с радикализма на Милошевич. За разлика от Русия, която толерира (спомага логистично, финансово и ресурсно) проруските организации от военен тип в Крим и Източна Украйна.
    Отговор:
    Защо „радикализмът“ на руснаците в Източна Украйна, които не нападат и не обстрелват мирни украински градове не се третира поне колкото унищожителния радикализъм на Украинските въоръжени сили, сриващи домове на мирни жители в донецки градове и села ? Да не говорим за определено нацистките паравоенни формирования, обхванати от бясна ненавист към всичко руско и даже размахващи в същия този дух германо-нацистки символи?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.