Някои въпроси за честването на 24 май, глаголицата и кирилицата

Автор: Явор Миланов

Гледам телевизия и не мога да разбера нищо, всичко ми е каша. Година след година едни и същи клишета на журналистите. Празник на българската наука и култура ли е днес или някакъв международен празник?

Тъй като днес е един почивен ден, ще отделим ли малко време да осмислим какво точно се празнува и от къде идва тази традиция. Въпроси, на които Събка от „Под игото“ ще може да отговори.

0. Св. св. Кирил и Методий глаголицата ли са създали или кирилицата?

1. Този празник е в чест на създателите на т.нар. „славянска“ писменост ли е или на потребителите на тази писменост?

Ако е на потребителите, не е ли несправедливо да не се отделя историческо внимание и акцента да бъде умишлено изместван извън историческите факти около създаването на тази писменост. Това е все едно в Америка да честват празника на откриването на континента Америка, да почитат Колумб, но да не споменават и дума, че е европеец, сякаш се е родил на тяхна земя, преди да ги открие.

2. Този празник български ли е или е международен?

Ако е международен, кога и къде се е чествал за първи път в света? (Не е ли в Шумен, по време на османското владичество (sic!), през 1837г.). Юрий Венелин ще се обърне в гроба, задето напразно е събирал сведения за делото на двамата братя по нашите земи, изпратен тук от руския император.

3. Къде кирилицата намира своя първи дом?

Та нали българите приемаме и развиваме тази писменост през IX век, когато в Първото Българско царство се развиват книжовни школи и се строят крепости и манастири. Държавната подкрепа, която българският свети Цар Борис-Михаил и неговият син Симеон Велики, дават на делото на Светите братя и техните последователи, ни дава с основание правото на национално самочувствие и гордост, че и „ний сме дали нещо на света…“

А къде намира своя втори дом? Дали не е в Киев, през IX век? Същият Киев, който много по-късно е превзет (през XVII век) от Московската деспотия, от потомците на угро-фините: племената чуди, мордовци, пермци, вятичи, мурома…

Това, което днес ни изпълва с възхищение и мъдрост, когато се вглеждаме в делото на Светите братя Кирил и Методий, е откритостта, отвореността на това дело към другите. Нека си припомним,че по онова време книжовната дейност е осъществявана на строгоопрделена формална писменост, т.нар догма на триезичието. Тази догма е разчупена с появата на кирилицата.

Тя свързва, а не разделя, приобщава, а не отблъсква, ражда единство, а не вражда, то е дело на апостоли, чиито усилия са изцяло насочени към приобщаването и на другите към светлината на книжовността и знанието!

4. Оказва се, че всички слова са за прослава на братята византийци Кирил и Методий – създатели на глаголицата, на която никой от векове не пише.

А кирилицата кой я създаде и разви, защо тя се е наложила над глаголицата?

5. Ако е празник на славянската писменост, значи днес трябва да празнуват и словаци, чехи, поляци, хървати,словенци, а те май не ползват кирилицата;

И монголците ли спадат към славяните? Защото монголците пък използват кирилицата, а тази „славянска“ азбука, се използва и от таджики, молдовци, казахи, узбеки, киргизи и други народи. Какви славяни са те, и защо тогава ползват уж славянската азбука, която не се позлва в чисто славянските Чехия, Словакия и Полша, на чиито територии (не само), са живеели древните славяни.

Не изопачавайте този истински и светъл български празник! И, моля ви, престанете да му лепите нищо не означаващото „Ден на славянската писменост“.