Премахването на Монумента на окупаторската Червена армия в София продължава да бъде една от най-обсъжданите теми в българското общество.
За някои хора, пленени от чужда пропаганда, той е част от историческото наследство. За българите това е символ на тоталитарния режим и съветското политическо влияние върху България. Именно това противопоставяне е в основата на обществения дебат, който продължава вече десетилетия.
В този разговор се разглежда не само въпросът за самия монумент на съветската армия, окупаторка на родината ни. Говорим и за по-широката тема за отношението на българите към собствената ни история, националните символи и наследството на комунистическия период. Поставя се въпросът дали общественото пространство трябва да бъде доминирано от паметници, свързани с чужда държава, или е редно да отдаваме почит преди всичко на личности и събития от българската история. Реторичен въпрос за всеки нормален българин.
Обсъждат се още причините част от обществото да продължава да защитава съветските символи, ролята на историческата памет и отражението на десетилетията идеологическо влияние върху обществените нагласи. Подмяната на подобни символи с паметници, свързани с българската държавност и културно наследство, ще допринесе за укрепване на националното самочувствие и историческата приемственост – каквато е и целта на гражданската инициатива „Искаме български паметник„.












