Снимка: Cole Keister, Unsplash
Живеем във времена на масова грамотност и изключително лесен достъп до информация. Това ни прави по-знаещи, по-запознати и по-компетентни. В следствие на това влизаме със самочувствие във все повече и повече в дискусии по различни въпроси. Поне така изглежда на пръв поглед. Действителността е малко по-различна.
На първо място, да си грамотен и да имаш способността да четеш текст е нещо, което почти всички могат, но функционалната неграмотност остава голямо предизвикателство. Според последното изследване на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците), което се провежда на всеки три години, 47% от 15 годишните учениците в България са функционално неграмотни, а едва 9% могат да различат мнение от факт. Интересно би било да имаме някаква представа и за възрастните, но за съжаление подобни данни отсъстват. PISA дава само бегъл поглед върху това, което можем да очакваме в следващите години що се касае функционалната грамотност на следващото поколение и как то ще възприема, интерпретира и ще построява логически връзки.
Всъщност, съществува един още по-голям проблем, който засяга дори функционално грамотните хора. Той е свързан с това, какво е всъщност знание, мнение и лично виждане.
Още в древна Гърция са разграничени няколко категории, които групират “знанието” на индивидите:
Doxa (δόξα) – В буквален смисъл това е чутото от някъде. Мненията, които имаме по различни въпроси, на база различните неща, които сме прочели или чули. Това са нещата, които знаем, защото някой ни е казал за това. Ако знаем, че Земята е кръгла, защото сме го прочели в книга, това е докса.
Episteme (ἐπιστήμη) – е това, което най-често разбираме под „знания“. Това са нещата, които знаем, защото сме се замислили и сме го обосновали и доказали. Ако знаем, че Земята е кръгла, защото сте измервали сенки на различни места и сме ползвали математика, за да докажем, че единственият логичен извод е, че Земята е кръгла, това е episteme.
Gnosis (γνῶσις) – Kогато хората говорят през призмата на личен опит, защото гнозисът е нещото, което знаем, защото сме го преживели. Ако знаем, че Земята е кръгла, защото сме я наблюдавали от космоса, това е гнозис.
Древногръцките мислители са обособили и още някои категории, но акцентът е връху тези три, защото най-често се смесват и бъркат като понятия до ден днешен. Doxa и Episteme са противоположни категории, но същевременно едното може да бъде първа стъпка към преминаване към следващото. Или с други думи, “σχολείο – училището е това, което може да конвертира мнението в знание. Както виждаме от данните на PISA, това трудно би се случило. Което поставя друг централен въпрос – каква е целта на съвременното “школо”?
Разбира се, не всичко може да бъде прекарано през емперичния подход, за да бъде доказано и да бъде точно изчислено. Има още една интересна категория, която изяснява това – приетите истини на физическия свят, които се предават от поколение на поколение или по-точно Endoxa (ἔνδοξα). Според Аристотел това са по-стабилни виждания и вярвания, защото са били „тествани“ в битката на аргументираните спорове и са оцелели през редица поколения. Темата за различните типове “знание” е важна. Важно е да мислим за самото мислене, защото по всичко изглежда, че попадаме в капана на заблудата. На практика живеем с илюзията, че притежаваме много знания, а на практика преповтаряме мнения или лични виждания. Още по-опасното е, че Doxa-та окупира все по-яростно полета на науката. Не само в България, разбира се. Това е световен феномен. Защото никой не иска да е конформист. Да бъдеш такъв е трудно и болезнено. И все пак е добре да си припомним думите на Норберт Винер:
Дисциплината на един учен е, че се посвещава на търсенето на истината. Тази дисциплина поражда желание да се правят жертви, било то материални жертви или дори в краен случай жертвата на собствената сигурност.
За съжаление, по всичко изглежда, че Episteme губи битката срещу Doxa. И ако това се случи, ще конвертираме “века на мнението” във “века на глупостта”.
