Журналистката Миролюба Бенатова е направила филм „Белене – врагове по наследство – говорят децата на репресираните“ за Нова телевизия за посещението си в Белене по повод възпоминанието на жертвите на комунизма. Покрай него тя разказва, че в България е имало фашизъм.
Първият указ за лагерите от 45-та е подписан и от регентите.
И по царско време има убити комунисти, анархисти, земеделци, че сигурно и обикновени хора.
Антикомунистите днес отричали тези факти.
Да, България е съюзник на фашистите, национал-социалистите и японските империалисти от 1943-та година нататък.
Достатъчно наши сънародници са направили необходимото и възможното у нас евреите да не се преследват заради вярата и произхода им, а комунистите и другата сган – да бъдат подвеждани под отговорност не за политическите си убеждения, а като минимум – за членство в терористични или паравоенни организации, или за действия, посочени в тогавашното наказателно законодателство.
Никой не е спрял никого да почита въпросните жертви, нито да говори за тях. Жалкото е, че най-често официалните събития за тяхното почитане, са организирани или инспирирани от подставени лица на руското посолство, и там вече присъстват официални лица, за разлика от тазгодишното отбелязване в Персин, както забеляза и репортажът.
Партизанството у нас, за разлика от Сърбия и Гърция, не е било масово явление и самите изроди от БКП се подиграват с паметта на истинската българска съпротива срещу нацизма, като правят стотици хиляди души активни борци, за да вземат апартамент и облаги.
Мое дълбоко вътрешно убеждение е, че творецът със стил и кауза не е длъжен по никакъв начин да дава гледната точка на другата страна.
„Господин ван Бетовен, защо никога не сте написал нещо немелодично?“
„Господин Дали, вие можете ли да рисувате „нормални“ неща?“
„Господин Кинг, защо не мечтаете и за други неща, които са по-расово реалистични?“
Политическата коректност и стремежът към нея не са нищо друго, освен новият вид цензура. Българските политици и журналисти са научени да търсят неутралност и коректност в каузи, които не бива да остават нито неутрални, нито коректни.
Ако помним това, догодина може и да отидат повече наши съграждани на поклонението в Белене.
Иначе, целият филм „Врагове по наследство – говорят децата на репресираните” в предаването „Комбина” си заслужава гледането.
Защо Велинград слага паметна плоча на комунистически генерал?