Истанбулската конвенция като лакмус за демокрацията и бъдещето на ЕССР*

Време за четене: 6 минути

Снимка: Guillaume Périgois, Unsplash

Парламентът на Европейския съюз на социалистическите републики (ЕССР) реши, че Истанбулската конвенция трябва да се приеме за цялата територия на съюза, без значение, че определени държави не желаят това поради противоречие с конституциите им или поради решения на местните законодателни органи, основани на народната воля.

Европейския съюз и растящия евроскептицизъм

Съюзите от независими европейски държави са извървели дълъг път от времето, когато е бил създаден първият изцяло икономически такъв от няколко държави, през далечната 1951 г., под името „Европейската общност за въглища и стомана“ (Договор от Париж), през договорите от Рим (1957 г.), договорите от Маастрихт (1992 г.), Амстердам (1997 г.), Ница (2001 г.) и Лисабон (2009 г.)[1], до днес, когато имаме Европейския съюз, който включва 27 държави на европейския континент.

Първоначалната форма на съюза е изцяло икономическа и цели създаването на единен общ свободен пазар и единна политика в различните икономически области. След договора в Маастрихт насоките на Европейския съюз се променят значително от чисто икономически към преди всичко политически, социални и идеологически.

Логично е след тези значителни промени в съюза през последните 30 години да се запитаме къде се намира той момента и какво ще бъде бъдещето му.

Европейският съюз обикновено се представя като гръцки храм с три стълба, стъпили на единна основа, която са договорите. Трите стълба са:
  • стълб 1: Общ пазар – включва Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), Европейска икономическа общност (ЕИО), Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ или Евратом);
  • стълб 2: Обща външна политика и политика на сигурност (ОВПС);
  • стълб 3: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешния ред (СОПВР).

Докато голяма част от държавите членки и техните граждани възприемат общия пазар (стълб 1) и общата външна политика на съюза (стълб 2) като необходими за съществуването му, и в тези две области няма почти никакви конфликти, то проблемите в областта на правосъдието и вътрешния ред (стълб 3) създават все повече напрежение сред държавите членки и водят до увеличаващ се евроскептицизъм.

Причината е, че Европейския съюз започва да превзема все по-голяма част от суверенитета на членовете си и да налага решения, които не са съобразени желанията и културната идентичност на техните граждани. Това и беше и причината Великобритания да прецени, че трябва да напусне съюза от 1 януари 2021 г.

Посредством чл. 5, т. 3 на Договора на Европейския съюз (ДЕС)[2] е въведен така нареченият „принцип на субсидиарност“[3], според който Европейският съюз може да се намесва в законодателството на държавите членки в областите, които са в негова компетентност, съгласно подписаните договори, само ако държавите членки не могат да се справят по-добре и по-ефективно самостоятелно.

Обаче се оказва, че оценката за способността на отделните държави да определят своите вътрешни култура и развитие, подлежи на различно определяне на национално и наднационално ниво.

И така постоянно се налагат нови политики от страна на Европейския съюз върху държавите членки като:

  • „Зелената сделка“, която засяга силно промишлеността и ограничава възможностите за собствени решения на отделните страни в областта на енергетиката и промишлеността;
  • икономическата дискриминация под различни форми, като приемането на пакета „Мобилност“, различен размер на субсидиите, ограничаването на финансирането на определени държави заради неспазване на определени социални политики и т.н.
  • промяна на културата и националните традиции в областта на брака и семейството, и установения вътрешен ред за целта;
  • ограниченията в областта на общественото здраве по време на пандемията от COVID-19, което трябваше да е специална отговорност на отделните страни членки, но се оказа, че е до голяма степен под общия контрол на съюза;
  • опитите за промяна на хранителните навици на населението в държавите членки чрез спускане на законодателство за консумация на нетрадиционни хранителни продукти (в случая насекоми) и насоки за ограничаване при ползването на други;
  • и т.н.
Проблемът с приемането на Истанбулската конвенция

Налагането на Истанбулската конвенция (с официално наименование “Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”)[4] попада в политиките, които би трябвало да могат да бъдат решавани само на местно ниво.

Приемането на документа би било оправдано единствено, ако местните законодателства не могат да се справят по-добре от наднационалното и ако не променят области, които са само в компетенцията на държавите членки. Сега обаче се оказа, че Европейският съюз е твърдо решен да приеме конвенцията за цялата си територия, както става ясно от скорошното решение на Парламента на Европейския съюз[5], без значение, че определени държави членки не желаят това.

Причината за отхвърляне на конвенцията от тях е, че тя противоречи на конституциите им, или защото решенията на техните законодателни органи, избрани от народа, са такива, че, понастоящем, те са преценили, че могат да се справят по-добре с проблемите в тази област чрез местни законодателни инициативи.

Основният проблем с приемането на Истанбулската конвенция е на първо място, че тя е първият документ, който се опитва да въведе понятията за пол (джендър) и полова (джендър) идентичност като различни от биологичните и бинарни такива.

Според тази концепция полът не е само мъжки и женски и биологически мъж може да се определя за жена, а биологическата жена за мъж. Това беше и основния мотив в решението на Конституционния съд на Република България да я отхвърли като противоконституционна.[6]

Други причини са създаване на ненужно противопоставяне на двата пола, отнемането на национален суверенитет в областта на семейните въпроси и култура, невъзможността да бъдат отказвани каквито и да било репродуктивни права (например, да се финансират държавно абортите или асистираната репродукция), наднационален контрол от неконтролируем чрез вътрешното законодателство орган (GREVIO) и т.н.

Евентуално ратифициране от Народното ни събрание на Истанбулската конвенция би довело автоматично до необходимостта за възприемане на термина полова (джендър) идентичност несвързана с биологичния пол и въвеждането му като дискриминационен признак в законодателството ни, а от там невъзможност да се контролират родителските права като такива само на една майка (биологически жена) и един баща (биологически мъж), отхвърляне на брака като съюз само от един биологически определен мъж и една биологически определена жена, пълно приемане на смяната на пола в регистрационните документи без каквито и да било оперативни или хормонални намеси и решение на съда, и т.н.

Много хора и до днес не знаят и не правят разлика между дискриминацията на основата на сексуална ориентация на биологически определен мъж или жена към друг биологически определен пол от дискриминация на основата на полова идентичност т.е. цялостно отхвърляне на биологичния пол на индивида като фактор. Това са два съвършено различни термина от гледна точка на приложението им в законодателството, ако са включени в него.

Поради всички описани по-горе причини, се оказва, че ЕССР вече пряко нарушава правата на държавите членки по тези важни и определящи културата и бъдещето им въпроси.

Опитът за насилственото налагане на Истанбулската конвенция е безпрецедентен политически натиск, който очертава грозното лице на европейските политически вампири изсмукващи кръвта на националните народи, над които са придобили власт, чрез културна и идеологическа промяна във всички области на живота им с цел заличаване на различията и още по-силно федерализиране на съюза.

ЕССР не се ограничава само до законите ни, които имат връзка с основните човешки права на живот, лична свобода и частна собственост, а отива по-далеч и се превръща все повече в тоталитарна бухалка на левите прогресивни либерали срещу свободата на словото, съвестта и избора на държавите как да се самоуправляват. И още по-лошо, ако продължава в тази насока, вероятно в бъдеще ще видим и реални репресии (криминално преследване) срещу конкретни личностите и групи лица, които имат различно мнение от властта в Брюксел и нейните цели за едно „светло бъдеще“ – такова, каквото ни го обещаваха комунистическите партии в Източния блок само преди десетилетия, но се оказа лъжа.


* Бележка: Защо наричам Европейския съюз с името ЕССР (Европейски съюз на социалистическите републики)?

Причината от много време насам да наричам Европейския съюз (ЕС) с името ЕССР (Европейския съюз на социалистическите републики) е, защото с постоянното си федерализиране и социални политики той започва да заприличва все повече на бившия Съюз на съветските социалистически републики (СССР). Например:

В СССР, управлението в Москва контролираше всички републики на наднационално ниво във всички области и политики. В Европейския съюз, управлението в Брюксел прави същото към държавите членки.

В СССР имаше огромно преразпределение на финансовите средства чрез брутния вътрешен продукт (БВП) за социални дейности, увеличаване на администрацията и усилване на държавната намеса.

В Европейския съюз имаме същата дългосрочно наложила се и нарастваща тенденция, като средната степен на преразпределение на БВП на съюза през държавата е над 50%, а с постоянното печатане на пари и вземането на нови дългове, това не се очертава да се промени в обратна посока.[7]

В СССР всички икономически блага се стичаха от бедните и зависими държави (включително и тези само под контрола на съюза в целия соцлагер) към силните в Москва. В Европейския съюз се случва същото, като се създават условия това да продължава – например, чрез пакета „Мобилност“, различни субсидии на икономиките в различните държави, контрол чрез отнемане на полагащо се финансиране от бюджета при неприемане на определени политики (които нямат нищо общо с икономиката) от някои държави членки и т.н.

В СССР, на религията, и конкретно на християнството, се гледаше като на враг на идеологическата система на съюза.

В Европейския съюз все повече хора са нападани и съдени заради религиозните им възгледи, и наистина християнските общности, които не възприемат новите наднационални социални и икономически политики, са обявявани за врагове чрез медиите и в обществени обсъждания. До насилствено умълчаване на тези врагове на новите ляволиберални прогресивни идеологии чрез присъди и затвор по новопредлаганото и приемано законодателство на съюза има само една крачка.

В СССР защитаваха „право на аборт“, като бяха първата държава, която легализира абортите през 1919 г. Европейският съюз иска приемане на Истанбулската конвенция, с която да направи отказа от легализирането на абортите по всякакви причини и във всеки срок от бременността невъзможен. Това лишава държавите членки (като Полша, но и всяка друга) да вземат собствени решения по този въпрос.


Бележки

[1] Договори на Европейския съюз, сайт на Европейския парламент

[2] Договор на Европейския съюз, чл. 5, сайт на Европейския парламент

[3] Области на действие на Европейския съюз, сайт на Европейската комисия

[4] Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, пълен текст на български език, сайт на Съвета на Европа

[5] Насилието срещу жените: Евродепутатите настояват ЕС да ратифицира Истанбулската конвенция, сайт на Европейския парламент, Съобщение за пресата, 15. 02. 2023 г.

[6] Дело № 3/ 2018 г. на Конституционния съд на Република България, сайт на Конституционния съд

[7] Government expenditure decreased in 2021, данни на Евростат, сайт на Съвета на Европа

Сподели
Ивайло Тинчев
Ивайло Тинчев

Ивайло Тинчев е анализатор и защитник на традиционното семейство и християнските ценности и култура. Той е председател на Управителния съвет на Национална асоциация "Поход за семейството", която стои зад организирането на едноименното събитие за защита на брака от един мъж и една жена, и на правата на родителите и децата без да се противопоставят. Оглавява също и Сдружение "Избор за живот".

One comment

  1. Продължавам да твърдя че не трябва да се изпуска „съветски“ в ЕСССР. Има толкова много съвети в ЕСССР – Съвет на Европа, Европейски съвет, Съвет на ЕС…

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *