Лидерът на Алтернатива за Германия, Фрауке Петри. Снимка: Reuters
Въпреки че си бях обещал да не следя повече новини и да не се занимавам със задачи извън непосредствените, нямаше как да не забележа унинието, което се възцари на новинарската ми лента от 13-те процента на Алтернативата в Германия.
Смешно се плаче на чужд гроб, още повече на гроба на немската демокрация.
Това, което не се научихте, е че стабилните и правилно отгледани демокрации и населения нямат причина да се опасяват от институционален срив и превръщане в провалени държави и общества – нещо, което дебне нас зад всеки ъгъл и на всеки избори.
Българските политици се борят за политическото си оцеляване на всеки следващи избори, защото нямат икономически гръб, смисъл и идеи. Нямат клиентела в професията си и нямат политическа и икономическа клиентела, която да осигури преживяването им в случай на нужда.
Добре е да се знае, че сили като Алтернативата не са в никой случай стопроцентово неонацистки, ксенофобски, фашистки, скинарски и антисемитски, и имат своята рационална обосновка в настоящето, макар и дефинирана популистки, а не рационалистки. „Ще изгоним бежанците, за да не източват социалната система и гражданите ни да получават повече от държавата“, а не „Ще свием социалната система, за да са по-богати гражданите ни.“
9-те процента на комунистите в Германия, която допреди 27 години бе разделена на две Германии от комунисти, би трябвало повече да ви притесняват.
Явно и в Германия има нещастници и продукти на системата, които предпочитат да имат 14 дни отпуска на море, отколкото пералня сега, автомобил сега, право на икономическа инициатива сега, достъп до съвременна медицина сега, свобода на изразяване сега и право да се пътува сега.
Разликата е, че у нас тези излъчват втората и третата най-големи политически сили и масово гласуват за първата по симпатия.
И когато плачете за резултата на Алтернативата и го наричате „тревожен“, вие плачете срещу разумния гняв на немците, че ЕС вече не е съюз за свободна търговия, не е в основата на бъдещето на Европа, и немците се чувстват недооценени и неравно третирани в него.
Принизявате това наранено национално чувство до думи, оставени без смисъл от модерния марксизъм като фашизъм, неонацизъм, антисемитизъм и хомофобия.
На тях противопоставяте толерантност, равноправие и глобализъм.
И всъщност подкрепяте червените гръцки лумпени, които доскоро палеха офисите на немски банки в Атина. Съгласявате се с тях, че немските банкери са виновни, че са раздавали кредити на измамници и са ги вкарали в „дългово робство“. Искате фалит и отписване за братска Гърция, искате Охи, а немците да търпят боя и с техните пари ЕС да ги guilt trip-ва още малко за Холокоста и да им напомняте, че европейската интеграция имала основна цел за Германия да стане неизгодно да води войни.
С радост и доволство приемам новината, че са се намерили достатъчно национално отговорни немски политици в лицето на Алтернативата, които да канализират това недоволство и да го въведат в потока на институционализираната политика.
Ако нашите лидери вдясно можеха да вземат енергията си от ниското ни национално самочувствие, комплекса ни за малоценност и склонността ни да обвиняваме за всичко всеки друг, освен себе си, те щяха да се превърнат в нашата Алтернатива.
Спрете се, за да ги спрете и тях