Бащата на убитото дете Михаел Кират (вторият отдясно) с федералния канцлер на Германия Олаф Шолц (вторият отляво, SPD) след записа на „RTL Direkt“
Оригинална публикация: „Jeden Tag sterben Menschen“ – Vater von Brokstedt-Opfer konfrontiert Scholz, Welt.de, 10.10.2024
В началото на 2023 г. дъщерята на Михаел Кюрат Ан-Мари е убита при нападение с нож недалеч от Брокщедт (бел. прев: информация за случая). Година и половина след това Кюрат седи на една маса заедно с Олаф Шолц в предаване на RTL – и настойчиво заявява на канцлера какво мисли за неговата миграционна политика.
20 месеца след това, видимо развълнуван, Михаел Кюрат казва, че чувствал „все още на пръстите“ – „леденостудената“ ръка на дъщеря си, мъртва в ковчега пред него. Това било „най-лошото, което Вие можете да сторите на някого“, каза 49-годишният. Във вторник вечер той седи на една маса в предаването „RTL Direkt“, в което участва и федералният канцлер Олаф Шолц (ГСДП).
Темата между другото е и миграционната политика. Според Кюрат нейният провал е отнел дъщеря му.
На 25 януари 2023 г. Кюрат получил телефонно обаждане, от каквото се страхуват всички родители. В този ден, в регионален влак близо до Брокщедт в провинция Шлезвиг-Холщайн, палестинецът без гражданство Ибрахим А., който преди това бил известен на полицията заради големия брой извършени от него престъпления, явно полудял, беше наръгал хора. Между тях дъщерята на Кюрат Ан-Мари (17-годишна) и нейният приятел Дани П. (19-годишен). Двамата починаха.
Случаят предизвика вълна от възмущения и заради очевидните грешки на властите. През месец май Ибрахим А. беше осъден от съда в Итцехое на доживотен затвор с определяне на особената тежест на вината.
Твърденията на Шолц не убеждават бащата….
В предаването на RTL Шолц изказва съболезнованията си на Кюрат: „Бих желал да Ви кажа, че бях напълно разтърсен от престъплението.“ Погребението било „драматично“. Всеки път, когато си мислел или говорел затова, можел да каже, „че и на мен ми се повдига“. За такова деяние „въобще не можело да се намери извинение“, нужни били сурови наказания.
Той „и много други“ съчувствали на опечалените „и това няма да престане“. Това явно не убеждава Кюрат: „Господин Федерален канцлер, това, което наистина ме ядосва, е:
Тук не става въпрос за някакви си хора, а за определени хора. И тези хора се казват Ан-Мари и Дани, в нашия случай. Това не са някакакви си хора.“ Явно и немската миграционна политика не е убедителна за него – „от години“ се дискутирало затова, без нищо фундаментално да се било променило. „Само с приказки няма да стигнем доникъде“, казва Кюрат. „Време е да започнем да действаме – спешно.“
„Всеки ден, в който продължаваме да дискутираме, умират хора“…
И по-нататък: „Г-н Шолц, в Германия всеки ден има между 24 и 32 нападения с ножове“. Шолц кимва с глава. „Много от тях завършват смъртоносно, а всеки ден, в който ние продължаваме да дискутираме, умират хора, умират деца.“ Вече ставало въпрос по-малко затова, да се депортират хора, а въпросът по-скоро бил, дали би трябвало „изобщо да бъдат допускани в страната“.
„Профилът на извършителите е винаги един и същ, винаги едно и също средство на престъплението, винаги почти един и същ ход на събитията, винаго почти същите мотиви за деянието“, казва Кюрат, който е ангажиран в една група от 300 родители, които са преживели нещо подобно. „И на края на всяко престъпление чуваме все едни и същи изтъркани фрази от политиците – от години и абсолютно нищо не се променя.“
По време на предаването Шолц посочва, че според него вече било направено много относно регулирането на миграцията, но все още били необходими допълнителни усилия. Извършителите на престъпения, които нямат немско гражданство, трябвало да бъдат депортирани по-бързо и по-надеждно. Затова имало много нови законодателни предложения.
Освен това, имало нужда от подобрен обмен между властите, понеже и в този сучай имало „големи информационни дефицити“.
Също така, трябвало „да се прояви по-голяма смелост в съдебната практика, за да се реагира по-строго на определени престъпления“.
P.S. Лично мнение… „Ние дискутираме от години, от години чувам, че трябва да говорим затова, че трябва да дискутираме, че планираме, че търсим начини…
Мисля, че само с говорене няма да стигнем доникъде. Крайно време е да започнем да действаме и то спешно да започнем да действаме! Г-н Шолц, в Германия всеки ден има между 24 и 32 нападения с ножове. Много от тях завършват смъртоносно, а всеки ден, в който ние продъжаваме да дискутираме, умират хора, умират деца.
Имаме родители които стоят до гроба или до ковчега на децата си и за последен път в живота си галят ръката на детето си, а ръката е леденостудена. Вие нямате деца и не можете да си представите. Мога да Ви разкажа, че след 20 месеца все още чувствам на пръстите си леденостудената ръка. Това е най-лошото, което Вие можете да сторите на някого!… А държавата се изправя пред нас и казва „Аз не зная, кой пристига в нашата страна, аз не зная, откъде е той, аз не зная, накъде отива той, аз не зная, какво той прави.“ Но той получава всеки месец пари?!
Профилът на извършителите е винаги един и същ, винаги едно и също средство на престъплението, винаги почти един и същ ход на събитията, винаги почти същите мотиви за деянието.
И на края на всяко престъпление чуваме все едни и същи изтъркани фрази от политиците – от години и абсолютно нищо не се променя…“ (край на цитата) Един изстрадал баща се изправя срещу федералния канцлер Шолц и му казва в очите, какви са резултатите от неговото управление. А Олаф Шолц е един от водещите политици в Германия през последните години. Неговата партия ГСДП участва два мандата в голяма правителствена коалиция ръководена от Ангела Меркел – от 2013 г. до 2021 г., а лично Шолц беше от 2018 г. до 2021 г. вицеканцлер и федерален министър на финансите. След изборите за Бундестаг през 2021 г. той беше избран за федерален канцлер.
Всеки ден в Германия има от 24 до 32 нападения с ножове, умират хора, умират деца?! И извършилите престъпленията произхождат почти винаги от едни и същи среди?! И след всяко престъпление все едни и същи изтъркани фрази, все едно и също години наред, и нищо не се променя?!
Нищо не се променя?! Това са реалностите: още през 2015 г. Ангела Меркел обещаваше на немците, че немските граници само временно щели да бъдат отворени за незаконни мигранти; после, през 2016 г. обещаваше, че властите щели да започнат да депортират в голям мащаб мигранти, които нямат право да останат в страната. Нищо от това не се случи: немските граници все още са отворени за нелегални мигранти; броят на депортациите продължава да е нищожен и те се случват главно към страни в Европа – или по споразумението от Дъблин, или към страни като Сърбия, Северна Македония, Албания и Косово.
Броят на върнатите незаконни мигранти към Афганистан, Сирия и Ирак е незабележим.
Ах, да, Олаф Шолц споменава, че били започнали да депортират в Афганистан мигранти извършили престъпления в Германия. Това обаче се случи само веднъж преди няколко седмици: бяха депортирани цели 13 човека.
И то само няколко дни преди изборите за парламент на провинция Бранденбург, които бяха на 22 септември. Дали и в бъдеще ще бъдат депортирани афганистанци? Шолц не желае да каже?! Той просто издекламира онова, което беше научил наизуст, и после само мънкаше и клепаше пред съкрушителната сила на фактите, които той въобще не се опита да оборва.
И за да може всеки един да види и разбере това, предлагам линк към предаването на RTL и превод на български език:…
RTL 09.09.2024 „„Jeden Tag, wo wir weiter diskutieren, sterben Menschen, es sterben Kinder” (Всеки ден, в който ние дискутираме, умират хора, умират деца)
ВОДЕЩА: Какви мерки могат да се предприемат? Какво може да се направи, че хората да се чувстват в безопасност?
ШОЛЦ: Бих желал да кажа, че бях силно разтърсен от това престъпление. И за мен беше много драматично по време на погребението, което беше организирано публично. Аз също взех участие в него. И аз бих желал да кажа, че всеки път, когато мисля или говоря както сега затова, и на мен ми се повдига. Това е нещо, което човек не може да си представи, каква съдба са имали двамата младежи, когато тяхната любов практически е била убита. Не може да се намери извинение затова. Наказателноправните възможности трябва да се прилагат по-строго. Но не мисля, че това може да бъде някаква утеха. И затова бих казал непременно, че аз, както и много други, Ви съчувстваме сега, а и в бедеще ще е така. Това няма да престане. Това е едно престъпление, което не може да бъде забравено. И аз зная от много други, че и те се чувстват така.
Относно въпроса, който Вие поставихте. Да, ние трябва да решим, какво точно можем да направим. Става въпрос за много неща.
Първото е, че властите и съдилищата трябва по-добре да си сътрудничат, понеже в този случай е имало голям дефицит на информации. Ето защо, сега ние предписваме нови правила за обмяна на информации, за да не се случва това отново. Защото това е нещо, което не мога да обясня на никого, че някаква информация за дадено лице не се предава навреме и затова не е било възможно да се предприеме необходимото.
За мен второто е, че трябва да бъдем по-смели при правораздаването и при определени престъпления да реагираме твърдо. Бих казал изрично, че за мен това е един случай, в който би било уместно присъдата да се комбинира със задържане под стража. Има начин това да бъде направено и аз се надявам, че съдилищата ще проверяват тази възможност по-често, отколкото сега. Това съответства и на основния закон. Трябва да защитаваме обществото, когато някой отново и отново извършва престъпления. Така ще имаме база, която ни прави по-сигурни, че подобни престъпления няма да се повтарят.
Третото е, че престъпниците, които нямат немско гражданство, трябва да бъдат депортирани, колкото си може по-бързо и по-надеждно. И затова ние сега променихме много закони или направихме нови законодателни предложения. Някои вече са приети, защото аз започнах още преди две години да променям закони и заради много други причини. Работите обаче не вървят добре, а е много важно престъпниците да знаят, че не могат да се чувстват сигурни. Ето защо аз положих големи усилия, че, например, сега извършихме една депортация на престъпници в Афганистан.
ВОДЕЩА: Това беше полет за депортиране. Ще има ли друг?
ШОЛЦ: Да, ще има и други.
ВОДЕЩА: Планира ли се скоро друг?
ШОЛЦ: Трикът е да не говорим затова. Можем обаче да заявим ясно, че можем да направим това с нашите интернационални партньори. За да функционира това по-добре, ние се нуждаем и от други страни, които също са засегнати от проблема. Мисля, че всеки, който извърши такова престъпление, после губи правото си на закрила в Германия, дори и преди това да го е получил основателно.
ВОДЕЩА: Г-н Кюрат, съгласен ли сте с тези мерки. Вярвам, че често сте ги чували. Може би се интересувате малко от това, което често е противоречиво, но естествено нещата се случват бавно. Не е възможно всичко да се направи от днес за утре, но…
КЮРАТ: Господин Федерален канцлер, това, което наистина ме ядосва, е: Тук не става въпрос за някакви си хора, а за определени хора.
И тези хора се казват Ан-Мари и Дани, в нашия случай. Това не са някакакви си хора. И второто е естествено, че ние можем да си дискутираме. Ние дискутираме от години, от години чувам, че трябва да говорим затова, че трябва да дискутираме, че планираме, че търсим начини… Мисля, че само с говорене няма да стигнем доникъде. Крайно време е да започнем да действаме и то спешно да започнем да действаме!
Г-н Шолц, в Германия всеки ден има между 24 и 32 нападения с ножове. Много от тях завършват смъртоносно, а всеки ден, в който ние продъжаваме да дискутираме, умират хора, умират деца. Имаме родители които стоят до гроба или до ковчега на децата си и за последен път в живота си галят ръката на детето си, а ръката е леденостудена. Вие нямате деца и не можете да си представите. Мога да Ви разкажа, че след 20 месеца все още чувствам на пръстите си леденостудената ръка. Това е най-лошото, което Вие можете да сторите на някого!
И когато се казва „ние не можем да направим нищо, ние не можем да реагираме, ние не можем това, ние не можем онова“, всички тези обяснения, които чувам, какво, защо нещо не става. Ако се направеха усилия да се намерят решения, тогава бихме били крачка напред. И се започва не с това да арестуваме или депортираме хора, а става въпрос затова, дали трябва изобщо да бъдат допускани в страната.
Ние като дребни занаятчии сме длъжни двадесет пъти да документираме всяка безсмислица.
Почти половината от работното си време използваме за задължения свързани с документацията така, както го изисква от нас държавата, за да можем да докажем всичко. А държавата се изправя пред нас и казва „Аз не зная, кой пристига в нашата страна, аз не зная, откъде е той, аз не зная, накъде отива той, аз не зная, какво той прави.“ Но той получава всеки месец пари?!
Г-н Шолц, ние трябва, ние като родители, аз съм във връзка с над 300 родители. Това, което ни обединява всички нас: Профилът на извършителите е винаги един и същ, винаги едно и също средство на престъплението, винаги почти един и същ ход на събитията, винаги почти същите мотиви за деянието. И на края на всяко престъпление чуваме все едни и същи изтъркани фрази от политиците – от години и абсолютно нищо не се променя…“ (край на цитата)
Към публикацията на RTL има и още един видеоклип, в който Михаел Кюрат още веднъж казва в прав текст, какво мисли за немските политици и за тяхната провалена имигрантска политика:
Името ми е Михаел Кюрат, на 49 години съм, самонает и живея в Елмсхорн. На 25 януари 2023 г. моята дъщеря Ан-Мари беше убита близо до Брокстедт в един регионален влак. На този ден беше убит и нейният 19-годишен приятел Дани, когато един палестинец без гражданство без предупреждение наръгва двамата 38 пъти.
Това е една всекидневна борба, сутрин въобще да се намери основание да се стане. В Германия ние имаме правила и закони, които като цяло въобще не са лоши. Проблемът е само, че имаме политици, които не спазват тези закони. И тук става въпрос за някого, който многократно е извършвал престъпления в страната ни. Никой не знае, откъде е той и какво той тук прави.
Основната задача на държавата, както винаги, остава да гарантира сигурността на своите граждани. И аз вярвам, че най-напред трябва да се създаде необходимата база, щото това да бъде възможно…
Разтърсващи думи!
Нашите т.нар. свободни, демократични медии имат кореспонденти в Германия и други европейски страни, имат международни набюдатели, имат какви ли не канали за информация, но да сме чули нещо подобно? Да сме чули, че в Германия всеки ден има наръгани хора? Че там всеки ден умират хора от наръгвания? Че там умират деца от наръгвания?…
Сега по „БН“Р върви кампанията за определяне на т.нар. будител на годината, но аз бих определил господата и госпожите от тази „медия“ за носители на приза за изпълнители на приспивни песни.
Същността на Истанбулската конвенция и как може да й се противопоставим като общество