Село Влахи помни насилственото помакедончване

Снимка: Ангел Малинов

Във Влахи, селото на Сандански, там ли е този голям камък с повече от 60 имена? Да, там е. Това мъжете от селото ли са? Да, те са. Карани ли са да се откажат, че са българи? Карани са, но не са се отказали. Простили са се с живота, на бърза ръка!

Това престъпление се случва през 1948 година, по заповед на комунистическия диктатор Гeорги Димитров, който иска да въведе „македонска нация“, за да откъсне още българи и да ги предаде а Югославия.

Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в Народна република България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 г. в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 г. в България са били принудени да се запишат като „етнически македонци“ 160 541 и съответно 178 862 души. Тази статистика е резултат от процеса на насилствената македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 г. под ръководството на Българската комунистическа партия, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г., идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това, македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска идентичност.

Въпрос: имало ли е в България комунистически престъпления или не е имало? И трябваше ли точно когато се покланяме и пред тези особено величави българи, някои да каканижат: „Да-а, добре-е-е, ама то нали-и-и и пък…“ Не е ли крайно разочароващо, това да се прави от членове на партия, в чието име се съдържа думата „България“! Ще я правим ли тази истинска България или няма да я правим?

Тези мъже са се опитали!

Литература по темата

Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5

№ 4 Из резолюцията на 16-ия пленум на ЦК на БРП (к.) „По положението в Пиринския край“, 12 юли 1948 г.

Bates, Daniel. 1994. „What’s in a Name: Minorities, Identity and Politics in Bulgaria,“ Identities, Vol.1, No.2, May 1994.

 

 

Facebook Comments

3 Comments

  1. Никаде никога не е имало задължително помакедончване в Пиринския край Точно обратното се е случило. През 1948година са избити стотици Македонци а много други осъдени на доживотен затвор, Знаете ли колко живота бяха съсипани по лагера в Белене и на други места! 1966г -1967година бяха сменени паспортите като беше казано да се пишат БЪЛГАРИ , а които отказаха бяха изселвани и пращани да сеят жито в ДОБРУДЖА ( това са думи на парт. секретар лично съм ги чул с ушите си) Никога населението на БЛАГОЕВГРАДСКИ ОКРЪД не са имали право на самоопределяне, както е и сега и до сега! България търси Българско малцинство в Албания а на МАКЕДОНЦИТЕ в България не се дава права на Македонците които може би са над два милиона по цялата територия на държавата!

    1. Здравейте, г-н Попов,

      На хора от моя род са сменяни насилствено етническата принадлежност. Дядо ми си пазеше 4 паспорта – с български, македонски, югославски и пак български етнос вписан вътре. Това е по едната линия на рода ми. По другата, на майка ми, родът ни е от Костур и пак сме българи, ако и от Македония.

      Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *